Р Е Ш Е Н И Е ) 43
гр.Кюстендил, 11.03.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с
участието на прокурора
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 28 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София, представлявана от
директора Ч.К., оспорва с касационна жалба решение № 260233 от 26.11.2021г. на Районен
съд - Кюстендил по АНД № 135/2021год., с което
е отменено Наказателно постановление № 42-0002241/30.10.2020г. В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват
касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
се свързва с доказано нарушение и редовно проведено административнонаказателно
производство. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – „А.- Г.“
ЕООД – ***, чрез процесуалния си
представител адв. М.К., изразява
писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното
решение за правилно. Поддържа наведените във възивното производство
оплаквания за незаконосъобразност на НП поради съществени процесуални
нарушения и недоказаност на релевираното деяние. Прави искане за оставяне в
сила на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение
за неоснователност на жалбата като счита оспореното решение за правилно.
Административният съд, като провери доводите и възраженията на страните,
както и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но при различен от искания резултат. Съображенията са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 42-0002241/30.10.2020г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – София, с което на „А.- Г.“ ЕООД, на основание
чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лв.
Отговорността
на дружеството е
ангажирана за нарушение
на чл.91в, т.2 от ЗАвтПр., изразяващо се
в това, че на 20.10.2020г., около 16,10 часа в сградата на ОО „Автомобилна
администрация” - Кюстендил, при
представяне на документи, изискани с писмо-известие с № 12-00-00-1019/5 от
07.10.2020г. за тематична проверка, същото като
лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари - превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 4746/19.07.2012г., не е предоставило за
проверка информацията, извлечена от дигитален тафограф, монтиран във влекач
С.с рег. № СВ **** АМ, извършващ превоз на територията на Кралство Норвегия
на 04.09.2020г. Сочи
се, че деянието е установено въз основа
на данни в протокол от крайпътна проверка от контролните органи на
Кралство Норвегия и справка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“.
Изложените фактически
обстоятелства са отразени в съставения АУАН № 279320/20.10.2020г., който е
връчен на пълномощник на дружеството.
Към
административнонаказателната преписка, във връзка с доказването на нарушението, от АНО е приложено само копие от документ без превод
на български език. В производството пред районния съд са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които заявяват, че
потвърждават изложените констатации.
При събраните доказателства, районният съд е отменил
наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.
Приема се, че предявеното обвинение е неясно, а по същество – че административното
нарушение не е доказано. Формираните изводи
са обосновани с констатации за
липса на описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението,
както и за липса на доказателства, установяващи релевантната фактическа обстановка.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е неправилно поради следното:
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „А.– Г.“ ЕООД не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Обратно на приетото
от районния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, формиращи пълно и ясно
обвинение. Съгласно сочената за нарушена норма на чл.91в,т.2 от ЗАвтПр, превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и
от картата на водача. Датата на извършване на процесното нарушение е посочената
еднозначно в
акта и в наказателното постановление - 20.10.2020г.,
което е правилно, тъй като
изпълнителното деяние се изразява в непредставяне на
информацията, извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача за
моторното превозно средство по време на проверката, а същата е
извършена именно на тази дата.
Мястото на извършване на нарушението е сградата на Областен отдел
"Автомобилна администрация" – Кюстендил при Регионална дирекция
"Автомобилна администрация – София", тъй като там е осъществена
контролната дейност и са изискани за представяне съответните документи. Извършител
на деянието е фирмата - превозвач. Нарушителят е индивидуализиран с посочване
на неговото наименование, търговска фирма и данни за осъществяваната дейност по
обществен превоз с издадените за това индивидуализиращи документи –
притежавания лиценз. Даденото фактическо описание на нарушението и в акта, и в
наказателното постановление е достатъчно пълно, ясно и конкретно, и позволява
индивидуализацията му като административно нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвтПр. Правилно е определена и санкционната
разпоредба на чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАвтПр. Обвинението е
ясно и безпротиворечиво със съставомерните елементи от обективна страна по
приложимия санкционен състав. Предвид изложеното изводът на районния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство е неправилен, формиран в противоречие със реквизитите от съдържанието на АУАН и НП и
относимите нормативни разпоредби.
Правните
изводи, формирани по съществото на спора, са необосновани от събраните по
делото доказателства.
Въпреки, че санкционираното
дружество е оспорило фактическите
обстоятелства, във връзка с които е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, съдът не е установил
същите чрез
събиране на необходимите и допустими доказателства. Налице е неизпълнение на задълженията,
произтичащи от разпоредбите на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, което съставлява
съществено процесуално нарушение. Съдът е бил задължен да даде
изрични указания на административнонаказващия орган да представи цитираните в АУАН
и в НП документи: писмо - известие с №
12-00-00-1019 от 07.10.2020г. за тематична проверка и справка
от ИС на ИА „Автомобилна администрация“, които са необходими с оглед преценката
за наличие на съставомерното деяние.
Видно е, че предявеното обвинение е за бездействие във връзка със
задължението за представяне на документи, т.е. за непредставяне на документи,
по терминологията на АНО, а проверката за това
е възможна само при яснота относно вида
на исканите от контролния орган документи с цитираното писмо и конкретно дали след тях е информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф на процесното ППС. Извън горното, съдът е следвало да изиска сочените от органа справка от ИС на ИА „Автомобилна
администрация“ и протокол от крайпътна проверка в Кралство
Норвегия на 04.09.2020г., последният в
надлежен превод на български език. Визираните
писмени доказателства следва да бъдат събрани при
новото разглеждане на делото и след представянето им съдът следва да формира
извод дали е извършено релевираното нарушение.
Констатираните
пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване
на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства, представляват
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – касационно
основание, водещо до отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1 във вр. с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260233 от 26.11.2021г.,
постановено по АНД
№ 135/2021г. по описа
на Районен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.