№ 1
гр. Раднево, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20235520100627 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД,
действащо чрез адв. О., срещу „****“ ООД. Ищецът твърди, че между двете
дружества имало търговски отношения по силата на неформален договор за
извършване на услуги с механизация на обект Завод ** в гр. С., а именно
работа с багер В. с **** при цена от 120 лева на машиночас. Твърди, че през
месец февруари 2023 г. по възлагане на ответника извършили услуги – работа
с чук на колесен багер, за които работи били съставени товарителници,
обобщени в справка, а въз основа на тях била съставена фактура №
********** от 05.04.2023 г. на стойност 23040 лв. с ДДС, съобразно посочена
в табличен вид подневно работа в машиночасове в периода от 01.02.2023 г. до
27.02.2023 г. Твърди, че неколкократно отправяли устни молби към
представителите на ответника за заплащане на задълженията, но опитите за
доброволно уреждане на отношенията им били неуспешни. Твърди, че на
29.05.2023 г. отправили и писмена покана до ответника за заплащане на
задължението, но до момента не било платено. Твърди, че са изпълнили
точно възложената работа от ответника, съставени били нужните първични
счетоводни документи, подписани от представител на ответника, издаден е
счетоводен документ за свършената работа и била включена фактурата в
1
дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС, съответно внесли
съответния дължим ДДС, а ответникът бил в забава за заплащане на
възложената и свършена работа. Твърди, че не било спорно между
дружествата, че работата била възложена, свършена и приета от ответника и
подлежаща на заплащане. Поради това иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 23040 лв. с ДДС по фактура
№ ********** от 05.04.2023 г. за извършена работа с багер в периода от
01.02.2023 г. до 27.02.2023 г. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „****“
ООД, действащо чрез адв. Т., в който взема становище за допустимост на
иска, но поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че не оспорва наличието
на търговски взаимоотношения между двете дружества и възлагане на работа
на Завод **, но не и в претендирания обем. Твърди, че не е имало договаряне
и възлагане на работа с чук с колесен багер в посочения период, обем и на
посочената цена. Твърди, че никога не е имало приемане на подобна работа и
не е поемано задължение за заплащането й. Твърди, че ищецът съзнателно е
пропуснал да отбележи в исковата молба, че са му заплатили всички
възложени и свършени СМР на Завод **. Твърди, че претендираната от
ищеца работа с чук с колесен багер представлява една част от видовете СМР –
изкоп на скални почви, които били договорени и заплатени. Твърди, че в
началото на месец февруари 2023 г. възложили на ищеца извършване на СМР
при договорени единични цени, както следва: изкоп на земни почви при цена
4,50 лв. на куб.м.; изкоп на скални почви при цена 9 лв. на куб.м.; транспорт
на земни и скални почви при цена 5 лв. на куб.м. Твърди, че изрично било
договорено замерване на изкопа за определяне на обема на работата. Твърди,
че след извършване на работата на 06.03.2023 г. ищецът изпратил по
електронната поща на ответника протокол за установяване на извършената
работа, в който били посочени обем работи на стойност 80724 лв. с ДДС.
Твърди, че на следващия ден на 07.03.2023 г. извършили корекции на всички
позиции в протокола, като било уточнено действителното извършените СМР
по позиции 1, 3 и 4, а по позиция 2 била изцяло оспорена, която била част от
позиция 3, а не самостоятелно възложена работа. Твърди, че след нанесените
поправки дължимата сума била в размер на 56756,51 лв. с ДДС. Твърди, че на
09.03.2023 г. ищецът изпратил на ответника коригиран протокол, в който
2
били приети възраженията на ответника по позиции 1, 3 и 4, а позиция 2 била
отново включена с намален наполовина обем на СМР и стойност. Твърди, че
към електронното съобщение била приложена фактура № ********** от
28.02.2023 г. на стойност 68276,50 лв. Твърди, че на следващия ден на
10.03.2023 г. отново отговорили на ищеца като зачеркнали работата по
позиция 2, която била намалена наполовина, а в протокола била коригирана
дължимата сума на 56756,51 лв. с ДДС. Твърди, че на 13.03.2023 г. ищецът
изпратил коригирана фактура № ********** от 28.02.2023 г. на стойност
56756,51 лв. с ДДС, в която било посочено извършени услуги с механизация
по Протокол № 1 от 28.02.2023 г., която сума била заплатена на ищеца
своевременно с платежно нареждане за 30 000 лв. от 14.03.2023 г. и за
26756,51 лв. от 15.03.2023 г. Твърди, че по този начин страните са постигнали
договорка за обема на свършената работа на обект ** и нейната крайна цена,
която била заплатена, а с това и договорните отношения за конкретната
дейност прекратена с изпълнението й. Твърди, че без никакво основание на
21.04.2023 г. ищецът е изпратил на електронната поща на ответника фактура
№ **********/05.04.2023 г. за допълнителни дейности и допълнително
възнаграждение, което страните вече договорили, че не се дължи. Твърди, че
тази фактура няма документална и правна стойност, не била осчетоводена и
не било упражнявано право на данъчен кредит от нея. Поради това иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноските, в
това число и за обезпечителното производство. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 05.12.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по дело, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
27.10.2023 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за признати или ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между двете дружества е имало възлагане на работа на Завод ** за
извършване на СМР, която работа била извършена, в това число и работа с
чук на колесен багер в претендирания обем.
С протоколно определение от 05.12.2023 г. на основание чл. 146, ал. 1,
3
т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати или ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответното дружество не е осчетоводило процесната
фактура за извършване на работа и не е ползвало данъчен кредит по нея,
както и че е извършена процесната работа с багер В. с чук и е в количество от
160 моточаса. Със същото определение по реда чл. 145, ал. 1 ГПК е
допълнена исковата молба с твърденията на ищеца, изложени подробно в
същото съдебно заседание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил в тежест на ищеца да докаже
валидно сключено облигационно отношение, въз основа на което ответникът
му е възложил конкретно претендираните за заплащане СМР - работа с чук
на колесен багер като отделна работа в претендирания обем и на
претендираната цена.
Ответникът пък следва да докаже насрещните си възражения, че
претендираната работа е включена в друг вид СМР, която е изпълнена,
приета и която е заплатена на ищеца.
С оглед всички отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства е видно, че работата е възложена в претендирания обем и е
свършена от ищцовото дружество, като спорът е единствено дали уговорената
цена за „изкоп на скални почви“ включва и тази възложена „работа с чук на
колесен багер“ или за нея са договорени отделни цени извън работата за
„изкоп на скални почви“.
По делото са събрани писмени доказателства. Ищецът за конкретната
работа с багер В. с чук е съставил едностранно изготвени и подписани
документи, а именно справка /л.4 на гърба от делото на РС-М./,
товарителници 11 бр. /л.5-7 от делото на РС-М./ и фактура № ********** от
05.04.2023 г. на стойност 23040 лв. с ДДС /л.4 от делото на РС-М./. В тези
документи работата с багер В. с чук за разбиване на скални маси е отчетена
като отделна позиция, с отделна цена, с отделна обща стойност.
Ищецът е изпратил на 06.03.2023 г. на ответника протокол № 1 за
установяване на извършени услуги с механизация на обект ** /виж л.28 на
делото на РС-М./, в който са описани 4 вида дейности в 4 отделни позиции –
1. Изкоп с багер на транспорт земни почви; 2. Работа с багер В. СМ01380-
Чук; 3. Изкоп с багер на транспорт скални почви; 4. Транспорт на изкоп.
Ответникът е възразил на този протокол и на 07.03.2023 г. му е върнал
4
коригиран протокол /виж л.29/, в който позиция 2 работа с багер В. с чук е
задраскана и написано „Не“, като са коригирани стойностите на другите 3
позиции, съответно на цената без ДДС, ДДС-то и цената с ДДС. На
09.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригиран протокол № 1, в
който са приети възраженията на ответника за обем и цена на извършени
работи в позиции 1, 3 и 4, а по позиция 2 – работа с багер В. с чук, същата не
е приета и е предложена от ищеца в намален обем наполовина, съответно е
представена и фактура № ********** от 28.02.2023 г. на стойност съобразно
предложените нови стойности в протокол № 1. Ответникът на 10.03.2023 г.
отново е върнал коригиран протокол № 1, като е отново задраскана изцяло
позиция № 2 – работа с багер В. с чук, съответно крайните дължими цени са
калкулирани с отпаднала изцяло работа с багер В. по позиция 2. В отговор на
това на 13.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригирана фактура №
********** от 28.02.2023 г. на стойност 47297,09 лв. без ДДС и 56756,51 лв. с
ДДС, съобразно последно изпратения коригиран протокол № 1 с отпаднала
позиция 2 – работа с багер В. с чук /сравни последни корекции на протокол №
1 на гърба на л.32 и фактурата на гърба на л.33/. В изпълнение на така
представената фактура, одобрена от ответника, последният е изплатил сумата
от 30 000 лв. с платежно нареждане от 14.03.2023 г. и сумата от 26756,51 лв. с
платежно нареждане от 15.03.2023 г.
В последствие ищецът е изпратил на ответника на 21.04.2023 г. фактура
№ ********* от 05.04.2023 г. за извършена работа с багер В. с чук на обект **
за 160 моточаса при единична цена от 120 лева/моточас на обща стойност
19200 лв. без ДДС и 23040 лв. с ДДС.
По делото са приети като писмени доказателства извлечение от
кореспонденция по имейл между двете дружества от 17.10.2022 г. относно
договорка на цени за обект З.П., в които фигурират позиции „изкоп на земни
почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп на скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт
земни почви до 1 км – 6,00 лв./куб.м.“, „цена багер-чук – 120 лв./час“. Приет
като писмено доказателство и договор за отдаване под наем на механизация и
оборудване от 21.10.2022 г. /л.16-18/, сключен между ищеца и ответника, с
който ищецът е отдал под наем на ответника строителна механизация и
оборудване, описана в приложение № 1 /л.19/, в която са посочени следните
цени на част от дейностите - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50
лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“,
5
„транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“.
Следва да се посочи, че договорът е подписан двустранно от управителите на
двете дружества, но приложение № 1 не е подписано от страните.
По делото е прието като писмено доказателство и кореспонденция по
имейл между двете дружества относно обект ** /л.20-22/, в която ищецът е
изпратил на ответника файл, озаглавен наем техника ****, в който са
посочени същите цени - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50
лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“,
„транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“.
От изложеното до тук е видно, че и за обект З.П. и за обект ** са
предложени от ищеца идентични цени за работата, като в двете оферти са
включени и работа с багер-чук на цена 120 лв./моточас. Няма обаче
представени доказателства дали и за обект З.П. ответникът не е възразил за
заплащането на това перо, тъй като Приложение № 1 не е подписано от
представител на ответника. Няма данни дали въобще за този обект е
извършвана работа, за да се съпостави с обект **, предмет на настоящия иск.
От всичко изложено до тук е видно, че страните не са имали конкретен
писмен договор с уговорени конкретно цени за работа по пера и стойност
относно обект **, а приетият такъв от 21.10.2022 г. е за работа за обект З.П.,
което възпрепятства прякото доказване на уговорената между страните работа
и цена въз основа на изрично сключен писмен договор. Съдът намира за
смущаващо от гледна точка на търговската практика поведението на
ищцовото дружество по приемане на корекциите на ответника за свършена
работа относно услугата работа с багер В. с чук, съответно нейното
намаляване и в крайна сметка изцяло отпадане от протокол № 1 и издадената
фактура за свършена работа, а в последствие фактуриране в отделна фактура
на работа, която по принцип е договорена общо и би следвало да е
фактурирана в една фактура. Затова и съдът намира, че втората фактура за
работата с багер В. с чук по никакъв начин не доказва отделно сключен
договор за тази работа, а тя е част от общо възложената работа от ответника
по обект **.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа, а ако възнаграждението е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.
Видно е, че цените се заплащат спрямо приетата работа. От всички
6
доказателства по делото е видно, че работата е приета окончателно без
включване на перо 2 – работа с багер В. с чук, което е възприето и от ищеца и
е издал крайната фактура без включване на това перо като извършена дейност.
Това е крайното двустранно прието от страните, протоколирано, фактурирано
и платено от ответника. Последващо издадената от ищеца фактура не
кореспондира на след договорните им отношения, тъй като такава отделно
възложена работа по отделен договор не се установи да съществува. Същата е
следвало да остане в общата поръчана дейност, а именно в протокол № 1 и
издадената въз основа на него фактура от 28.02.2023 г., която е резултат от
една обща поръчка и един договор между страните за работа по обект **.
Последващото съгласяване и възприемане от страна на ищеца, че дейността
по работа с багер В. с чук, не следва да се приема и фактурира, води на извод,
че страните двустранно са се съгласили тази дейност да не се включва в
приетата работа, да не се фактурира и заплаща, което има силата на
двустранен анекс между страните. Затова и съдът не изследва въпроса за
неоснователното неприемане на работата от страна на ответника. Съответно
пък и последващото едностранно фактуриране на дейността по работа с багер
В. с чук от страна на ищеца е изцяло в разрез с двустранните им след
договорни отношения, които окончателно са възприели премахване на тази
работа от свършената такава, независимо по каква причина – дали е включена
в друга дейност по отделните пера, дали взаимни отстъпки или друго. А както
е общоизвестно едностранна промяна на двустранен договор е недопустима.
Затова и с оглед на цялостното поведение на страните съдът намира, че
двустранно между тях е договорено окончателно отпадане на приемането и
заплащането на работата багер с чук, която не подлежи на заплащане в
общата поръчка по сключения между страните договор, а последващо
фактуриране на дейността от страна на ищеца по никакъв начин не би могло
да измести фокуса от двустранните отношения между страните. Следователно
съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество има право на разноски
за делото, направило е изявление за заплащане на такива чрез процесуалния
си представител, представило е списък на разноските по чл. 80 ГПК и
документи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2976 лв.
7
/л.25-28/, които следва да му се присъдят изцяло с оглед изхода на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения „****“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. ****, срещу
„****“ ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на
управление гр. ****, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23040 лв. (двадесет и три хиляди
и четиридесет лева) с ДДС за извършена работа с багер В. с чук на обект **
по фактура № **********/05.04.2023 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с
адрес на управление гр. ****, да заплати на „****“ ООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2976 лв. /две хиляди деветстотин
седемдесет и шест лева/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8