Р Е
Ш Е Н
И Е №26017
гр.Кюстендил, 10.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№561/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от С.М.Р., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, чрез особения му представител адв.Г.Д. ***, срещу решение №769 от
30.09.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1600/2018г. по
описа на този съд, в частта, в която съдът е признал за установено по предявен
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, иск по реда на чл.422 ал.1
от ГПК, че С.М.Р., ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на дружеството следните
суми: 45.00 лева, представляващи
договорна лихва по Договор за паричен заем №5278057/23.05.2016г., начислена за
периода от 04.07.2016г. (падеж на първа неплатена вноска) до 05.12.2016г.
(падеж на последната вноска); 35.90 лева,
представляващи лихва за забава, начислена за периода от 05.07.2016г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и в частта, в която С.М.Р. е осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД деловодни разноски за исковото
производство в размер на 363.95 лева,
както и деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№649/2018г. по
описа на КнРС в размер на 31.77 лева.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение, с което
исковите претенции за горните суми да бъдат отхвърлени. Твърди се, че в
атакуваната част първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен, необоснован и постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Прави се
оплакване за неяснота относно начина, по който КнРС е направил извод, че размерът
на шрифта на сключения между страните договор „очевидно“ не бил по-малък от 12,
при положение, че всеки непредубеден наблюдател би могъл да установи, че същият
не е по-голям от 10. Сочи се, че нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК е ясна и
категорична и липсата на който и да е от изброените в тази алинея елементи от
договора влече като последствие по силата на чл.22 във вр. с чл.23 от ЗПК
недействителност на договора, в следствие на която потребителят връща
единствено и само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други
разноски по него.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, чрез пълномощника ю.к.Р., е подал отговор на същата. В
отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност, обоснованост и законосъобразност на решението в обжалваната му
част, което се моли същото да бъде потвърдено. Твърди се, че ответната страна
не е направила своевременно искане за назначаване на експертиза, която да
установи размера на шрифта на договора, предвид оспорването му, поради което
при наличие на останалите предпоставки за това, съдът правилно приел за
установено съществуването на процесните вземания.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по
предявени от от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против С.М.Р., с ЕГН **********,
искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането му по издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№649/2018г. по описа на РС-Кюстендил, в това
число: 435.00 лева, представляващи главница по договор за паричен заем с
№5278057, сключен на 23.05.2016г. между „Вива кредит“ ООД и Р., вземането по
който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия; 45.00 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 04.07.2016г. до 05.12.2016г.; такса разходи –
137.50 лева; 100.00 лева – такса разходи за дейност на служител; 308.04 лева
--неустойка за неизпълнение на задължение; 35.90 лева - лихва за забава за
периода от 05.07.2016г. до 01.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 01.03.2018г., до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба, подаден от особения
представител на Р., назначен в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК – адв.Г.Д., е
направено възражение за недействителност на договора за паричен заем, поради
противоречието му с чл.10 ал.1 от ЗПК във вр. с чл.22 от същия закон, тъй като
договорът бил изготвен с шрифт, по-малък от 12. Направени са и оплаквания,
касаещи наличието на неравноправни клаузи в договора, касаещи вземането за
неустойка, както и е оспорено уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Районният съд, след като е приел представените от
ищеца документи в заверени преписи, а и такива в оригинали, представени в
първото по делото заседание, в това число и договора за паричен заем с №5278057
от 23.05.2016г., както и след като е приел заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, е уважил исковете отчасти, приемайки най-общо,
че: между „Вива кредит“ ООД и ответника е бил сключен договор за паричен заем,
въз основа на който са му били предоставени сумите, предмет на договора; че
ответникът е останал задължен по този договор; че цесията му е била надлежно
съобщена, чрез връчване на уведомлението, приложено към исковата молба, поради
което прехвърлянето на вземането е породило действие
за длъжника; че невъзстановеният размер от главницата възлиза на 368.66 лева; че по
общо правило върху същата се дължи и законната лихва върху от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.03.2018г., до окончателното й изплащане; че договорната
възнаградителна лихва е в размер, който не противоречи на закона и на добрите
нрави и се дължи в размер на 45.00 лева; че поради забава плащането на
главницата за исковия период се дължи обезщетение за забава в размер на 35.90
лева, който е установен по делото.
КнРС е посочил, че в случая не е нарушено и правилото
на чл.10 ал.1 от ЗПК (в редакцията към 23.07.2014г., относима към процесния
договор от 23.05.2016г.), в какъвто смисъл е било направено възражение от
особения представител на ответника, като съдът е посочил, че договорът за
потребителски кредит е сключен в писмена форма, представен е на хартиен носител
и в оригинал по делото, а с него по ясен и разбираем начин са описани
условията, при които е сключен, като всичките му елементи са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който, според съда, очевидно не е
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него.
С тези доводи съдът е уважил исковете за главница –
отчасти за сумата от 368.66 лева, за договорна възнаградителна лихва в
претендирания размер от 45.00 лева и за сочения в исковата молба период, а също
и за лихва за забава в размер на 35.90 лева за периода от 05.07.2016г. до
01.03.2018г. Съдът е отхвърлил исковете за установяване съществуването на
вземане за неустойка и такси за разходи, като е изложил подробни аргументи,
поради които е приел, че клаузите, с които те са договорени са нищожни, като
противоречащи на закона и на добрите нрави.
В частта, в която съдът е признал съществуване на
вземане за главница в размер на 368.66 лева и в частта, в която е отхвърлил
исковете за горницата над тази сума и за претендираните неустойка и такси,
решението е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивният съд, като съобрази изложеното, приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а също и правилно в атакуваната с
въззивната жалба част.
Според чл.269 изр.2 от ГПК, при преценката относно
правилността на решението въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Несъмнено е обаче правомощието на въззивната инстанция, при проверката за
правилност на оспорения акт да следи служебно за спазването на императивни
материално-правни норми, каквито са тези, регламентиращи формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит в ЗПК.
Преценявайки процесния договор за кредит, настоящият
съд намира, че същият отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 от ЗПК,
доколкото същият е изготвен на разбираем език и съдържа посочване на датата и
мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, данни относно
страните, данни относно срока на договора за кредит, посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, инкорпориран в самия договор,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, информация за правото на кредитополучателя да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, както и информация относно наличието на право на отказ
от договора и относно срока и условията за това. Договорът също така,
кореспондира и на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, тъй
като в същия е посочен фиксирания лихвен процент на годишна база, който е в
рамките на допустимия от закона предел, а също и размер на годишния процент на
разходите, съобразен с ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, при посочване на
взетите предвид допускания при изчислението му.
Не е налице недействителност на договора, по смисъла
на чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК, за
минимален размер на шрифта на текста на договора, каквото е единственото
оплакване на жалбоподателя. Последният изразява несъгласие с тезата на районния
съд, че спазването на нормата е прието за очевидно.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ
не всякога изисква използване на специални знания, тъй като техническите
познания, които притежава всеки магистрат с оглед характера на своята работа,
по правило позволяват извършването на визуална съпоставка, даваща възможност за
формиране на извод в нужната посока. В този смисъл, сравняването на различни по
размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо,
посредством визуален анализ, какъвто е направил районния съд и може да бъде
извършен и от въззивния. При извършване на такова сравнение, настоящата
инстанция се солидаризира напълно с извода на предходната такава, че процесният
договор е изписан с шрифт, не по-малък от 12. Нещо повече, КнОС констатира, че договорът
за паричен заем с №5278057 от 23.05.2016г. е изготвен с шрифт Times New Roman,
с размер 12, което е съобразено с минималното законово изискване на чл.10 ал.1
от ЗПК.
Може да се предположи, че оплакването на жалбоподателя
произтича от визуалното възприятие на преписа от договора за паричен заем,
който е бил приложен към исковата молба и връчен на ответната страна.
Въпросното ксерокопие, заверено за верността му с оригинала, не съответства в
пълна мяра на представения от ищцовото дружество оригинал на същия договор
(л.95), който е приет от съда в съдебно заседание, в което насрещната страна не
е взела присъствено или представително участие. Преценката за спазването на
изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК съдът прави, вземайки предвид големината на
шрифта на оригиналния документ, при съпоставката с който констатацията за
съответствие е несъмнена.
Поради посоченото, въззивният съд счита, че преценката
на КнРС относно съществуването на вземане на ищеца спрямо Р. за договорна лихва
и лихва за забава е правилна, което обуславя потребността от потвърждаване на
съдебния акт в тези му части.
Правилно се явява и решението на съда в частта за
разноските.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на въззивника
не се следват разноски, а и не се установява да са сторени такива.
В полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят следните суми: 300.00 лева – заплатено възнаграждение за особения
представител на жалбоподателя и 100.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от
НЗПП, което се определя, с оглед ниската фактическа и правната сложност на
делото. Или – общата сума, която следва да се възложи в тежест на жалбоподателя
възлиза на 400.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №769 от 30.09.2019г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1600/2018г. по описа на този съд, в частта, в която съдът е признал за установено по предявен от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, че С.М.Р., ЕГН: **********, с
адрес *** дължи и следва да заплати на
дружеството следните суми: 45.00 лева,
представляващи договорна лихва по Договор за паричен заем
№5278057/23.05.2016г., начислена за периода от 04.07.2016г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 05.12.2016г. (падеж на последната вноска); 35.90 лева, представляващи лихва за
забава, начислена за периода от 05.07.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и в частта,
в която С.М.Р. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
деловодни разноски за исковото производство в размер на 363.95 лева, както и деловодни разноски за заповедното производство
по ч.гр.д.№649/2018г. по описа на КнРС в размер на 31.77 лева.
В останалите части решение №769 от 30.09.2019г. на РС-Кюстендил по гр.д.№1600/2018г. по описа
на съда, е влязло в сила като
необжалвано.
О С Ъ Ж Д А С.М.Р., ЕГН:
**********, с адрес гр.Кюстендил, кв.„Запад“ №83, ет.7, ап.60, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 400.00 лева (четиристотин
лева), представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.