Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. София, 14.8.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Снежана Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10163 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Д.К. срещу П.на Република България искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
С.Д.К.-Д.твърди, че през м. юли 2009 г. по ДП 233/2006 г. по описа на ОД на МВР
Варна й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК като й
била взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 2000 лв.
Информация за делото била разгласена във всички варненски медии както и
интернет сайтове, което засегнало ищцата като гражданин и юрист. Налагало се
пред колеги да доказва, че не е нарушила закона. На 28.01.2010 г. бил внесен
обвинителен акт от ОП Варна, като образуваното НОХД 107/2010 продължило в 10
съдебни заседания за около 3 години. Постановената оправдателна присъда била протестирана и ВНОХД 40/2014 г. по описа на АС гр. Варна
продължило година и половина с потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Решението било протестирано пред ВКС. КНОХД
868/2015 г. приключило с решение на 27.07.2016 г., с което въззивното
решение било потвърдено. Посочва, че наказателното производство продължило
повече от 10 години, от които 7 в качеството й на обвиняема и подсъдима с взета
мярка за неотклонение. Доброто име на ищцата било накърнено, твърди да живеела
в срам от повдигнатото обвинение. Много
от хората, с които ищцата до този момент работела, отказали да работят с нея
занапред. Здравословното състояние на ищцата се влошило. Чувствала се зле
психически и потърсила помощ от психиатри. Имала тежки преживявания по време на
сън. Била посъветвана да стане майка, но поради психологическото си състояние
прекарала трудна бременност и раждане. За защита по наказателното дело
заплатила 10000 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените претендира на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,предл. първо ЗОДОВ осъждане на П.на Република България да й
заплати сумата от 150000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
както и сумата от 10000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за защита и процесуално
представителство в наказателното производство, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 27.07.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата
Ответникът
П.на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че спрямо ищеца е
взета най-леката мярка на процесуална принуда. Няма доказателства за твърдения
страх и здравословни проблеми, както и за пряката причинно-следствена връзка.
Ответникът няма контрол върху продължителността на съдебната фаза. Оспорва
адвокатско възнаграждение да е платено да е ангажиран адвокат за участие.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По
досъдебно производство № 233/2006 г. на ОД МВР Варна, пр. пр. 1388/2006 г. е
повдигнато обвинение на С.Д.К.-Д.за това, че в периода 15.05.2006 г. –
16.05.2006 г. в гр. Варна и в с. Езерово, при условията на продължавано
престъпление в качеството й на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, е
нарушила служебните си задължения с извършване на действия по изп. дело № 20067180400011/2006 със страни „ВМ Еко“ ЕООД и
„Г.Б.С.“ ООД: нарушила чл. 323 ал. 1 ГПК като на 15.05.2006 г. образувала
изпълнително дело по молба на ЗОя М.в качетвото й на управител и представляващ „ВМ Еко“ ЕООД без
представено несъдебно изпълнително основание – извлечение от ЦРОЗ за вписване
на договор за особен залог от 14.04.2006 г. между страните по делото, нарушила
чл. 325, ал. 1 ГПК като не изпратила призовка за доброволно изпълнение с
определен 7-дневен срок до длъжника, нарушила чл. 323 ал. 1 ГПК като на
15.05.2006 г. и 16.06.2006 г. описала и предала без правно основание във
владение на взискателя по делото движимо и недвижимо
имущество, посочено в протокол за опис от 15.05.2006 г., протокол за предаване
на недвижими вещи от същата дата и протокол за опис от 16.05.2006 г., превижила правата си като на 15.05.2006 г. и на 16.05.2006
г. в нарушение на чл. 416 ГПК предприела изпълнение срещу трето лице,
претендиращо владение преди образуването на изпалнителното
дело и отнела от него принудително движими вещи и ги предала на взискателя без представяне на доказателства, че същите са
собственост на длъжника – с цел да набави имотна облага за Ю.С.и М.М.и да причини на длъжника значителни вреди в размер на
1948000 лв. – престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Спрямо
обвиняемата е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, впоследствие
изменена в „подписка“.
С
присъда от 29.11.2013 г. на ВОС по НОХД 107/2010 г. С. Д.е оправдана по
повдигнатото й обвинение. Оправдателната присъда е протестирана.
Срещу постановеното решение, с което първоинстанционната
присъда е потвърдена – по ВНОХД № 40/14 г. по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, е подаден протест.
В
рамките на първоинстанционното наказателно дело
подсъдимата е сключила с адв. Б. договор за правна
защита и съдействие, като договорената сума от 10000 лв. е отразена като
платена в брой.
С
решение № 296/27 юли 2016 г. по КНОХД № 868/2015 г. по описа на Върховния
касационен съд, Трето наказателно отделение, е отменено решение № 37 от
04.03.15 г., постановено по ВНОХД № 40/14 г. по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, в частта, с която е потвърдена присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД №
107/10 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е ангажирана
наказателната отговорност на С. и М. по чл. 206, ал. 3 от НК, както и в потвърдителната му част. Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, от
стадия на съдебното заседание, само в отменената му част. По отношение на
подсъдимата С.К.-Д.оправдателната присъда е влязла в сила. В отменителната част производството по делото е продължило
спрямо подсъдимите Ю.С.и М.М..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.М.И. и Ф.Р.Р.. Свидетелката И.
посочва, че познава С.И. от лятото на 2006 г., близки приятелки са,
свидетелката работела в канторота на ищцата. През
2006 г. на ищцата било повдигнато обвинение и производството продължило 10
години. Преди всяко заседание в медиите се публикували статии, с които
предварително я обвинявали за виновна. Преди повдигането на обвинение С. Д.била
весел човек – душата на компанията. След това се затворила в себе си и общувала
с няколко човека. Преди всяко от съдебните заседания отказвала да се храни,
отказвала покани на свидетелката да обядват, говорела само за делото. Срамувала
се. Отказвала свидетелката да я придружава в съдебна зала. Започнала да се
страхува при изпълнение на служебните й задължения. Отказвала да прави описи,
защото страните били недобросъвестни и започвали да намекват, че съдебните
изпълнители са престъпници. Така описите се
извършвали от свидетелката. Имало отлив в работата. Ищцата получавала и
притеснителни позвънявания по телефона, от споделеното от ищцата знае, че те
били от страна на длъжника по изпълнителното дело. Ищцата споделяла със свидетелката
за пренебрежително отношение по време на разпитите от страна на разследващите
органи. В личен план ищцата започнала да общува трудно със своя съпруг,
претърпяла спонтанен аборт. Майката на ищцата починала от рак два месеца от
началото на процеса. До 2014-2015 г., докато свидетелката живеела в гр. Варна,
разговорите й с ищцата, по почин на последната, били постоянно във връзка с
наказателното дело.
Свидетелят
Р. сочи, че познава ищцата от 2004-та
година, колеги са, през 2005-2006 г. свидетелят работел като съдия във ВРС. Виждали
се на общи събирания от времето, когато ищцата била държавен съдебен
изпълнител. Ищцата се ползвала с много добра репутация на съдебен изпълнител. Изпълнителното
дело, по което й повдигнали обвинение, било едно от първите в дейността на
ищцата като частен съдебен изпълнител. Тя започнала тази практика със средства,
дадени от съпруга й. До повдигането на обвинение ищцата била много весел и
жизнерадостен човек. След това в медиите се появили статии срещу ищцата,
подновявани преди всяко съдебно заседание. Впоследствие свидетелят започнал
работа като адвокат в гр. София и негови клиенти го питали дали могат да се
доверят на ищцата поради повдигнатото спрямо нея обвинение по повод дейността й
като ЧСИ. Ищцата споделяла със свидетеля, че изчаква да има второ дете поради
неизвестността за изхода на наказателното дело. То продължило 10 години и
разстроило изключително ищцата както в професионален, така и в личен план.
Ищцата говорела само за наказателното дело. Не се решавала да си закупи кантора
и изчаквала развитието на делото.
По
делото е приета и неоспорена Съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица д-р А.П. (психиатър) и клиничен психолог А.А.. Експертите посочват, че от гледна точка на еспертната задача съществени са следните области:
естеството на стресогенния фактор, начинът на
възникване, неговата продължителност, типът на личната реакция на стрес, като
провокиращ фактор и евентуалното симптомообразуване.
Също и типът на „преморбидната“ личностова
структура и наследственост. Ищцата е споделила, че в професионален план е
приела задача с „голям материален интерес“. В този смисъл, при възникване на
обвинението във връзка с тази поета задача, както и според данните за
допълнително преживявана тревога и несигурност поради „влиятелните хора“,
повдигнатото към ищцата обвинение може да се счита за значително изразен по
тежест стресогенен фактор. Новината за това е
посрещната с отчетлива реакция на криза със затваряне в дома, ограничаване на
грижите за себе си, стереотипни действия и регресивно поведение (гледане на
детски филми, късане на косми, гризане на нокти) и безсъние. В същото време се
откриват и тревожно-депресивни симптоми. Това дава основание да се приеме
наличието на Остра стресова реакция. Впоследствие това поведение е отминало, но
при персистиране на стресогенния
фактор са останали да персистират и тревожно-депресивните симптоми. Те са се
проявили в периодичното обостряне на описаните натрапливи
действия - пряко изводими от провокиращи фактори от средата, епизодите с поява
на отчаяние и песимизъм по отношение на бъдещето, както и появилата се
напоследък тревога от очакване за „нещо лошо“, проектирана в близките хора.
Описаната симптоматика отговаря на кретериите за
наличието на Тровожно- депресивно
разстройство. Според вещите лица една такава симптоматика може да се свърже с
действието на фактори от средата, подобни на описаните в делото и споделеното
от ищцата, свързани с живеенето в несигурност в продължение на 10-11 години и
пред заплахата от понасяне на тежки санкции от закона, които ищцата е
възприемала като несправедливи, което в крайна сметка се потвърждава и от наказателния
съд. Според вещите лица описаната симптоматика възниква у личност, необременена
с психични заболявания и неболедуваща психически от преди това. Описаната
симптоматика може да бъде причинена от въздействие на фактори от средата, предполягащи пребиваване в стресираща ситуация
продължително време, в случая - десет години. Вещите лица посочват, че от
клинична гледна точка следва да се отбележи, че трихотиломанията
е симптом, по правило приемащ се за по-тежък от едно тревожно-депресивно
състояние и неговата поява навежда за един по-сериозно протичащ невротичен
синдром и съответно - боледуването, свързано с това. В заключение експертите
отговарят, че ищцата страда от F41.2 „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“. Психичното състояние на С.К.-Д.през годините на процесното събитие може да се опише като състояние на
повишена тревожност, депресивност, безнадеждност,
съпътствани от чувство на вина, отчаяние, постоянна бдителност, както и от
известни промени на поведенческо ниво (проямана на
обичайното поведение в социални ситуации, с повлияване а на семейните
отношения) и на ниво личностни характеристики (станала е по-затворена,
напрегната).
В
съдебно заседание експертите допълват, че най-интензивно и най-продължително
действащ стресиращ фактор е именно този, който е свързан с повдигнатото
обвинение, социалният отзвук и фактът, че персистира
неговата травматична стойност. Не се установява друг фактор с такава степен на
значимост, какъвто е обсъждания. Не може да се изключи, че всяка една житейска
ситуация по принцип би могла да има неблагоприятно влияние, но от данните по
делото и чрез използваните от експертите методи: интервю, наблюдение, тестови
изследвания (тест на Спилбърг, тест на Цунг и на Пламен Ванев) няма друг фактор, който да се
откроява по такъв начин, че да е по-силен по степен и значимост и да влияе на
състоянието. Констатираното смесено тревожно-депресивно разстройство е налично
и към настоящия момент.
Представени
са доказателства наказателното производство да е обсъждано в публикации на: moreto.net, Блиц, Varna24, Insmarket, Днес+,
Монитор.
Съдът
не обсъжда представеното от ответната страна решение от 13.07.2017 г. по гр.
дело № 5792/2015 г., както и решение на ВКС по гр. дело № 1645/2016 г.,
доколкото същите касаят дисциплинарни нарушения на ищцата извън повдигнатото
обвинение.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано
обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти:
повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищцата, наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди (имуществени
и неимуществени), както и пряка причинна връзка между вредите и деянието
извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“,
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване,
доколкото търпяните болки и страдания са произтекли
от съдебни
дела;
съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на
ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили
обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС
по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението,
макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в
резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са
повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото,
релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да
извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно
значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на
ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищцата е
оправдана по повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 282,
ал. 2 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание е лишаване
от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от
правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК.
Установява
се, че спрямо ищцата са взети мерки за неотклонение „гаранция“, изменена в
„подписка“.
Съдът
намира, че въпреки правната и фактическа сложност, наказателното производство в
досъдебна и съдебна фаза не е разгледано в неразумен срок: ищцата е привлечена
като обвиняем с постановление от м. юли 2009 г., а решението на ВКС, с която е влязла в сила
оправдателната присъда на първоинстанционния съд,
потвърдена в рамките на въззивното разглеждане на
спора, спрямо подсъдимата е влязла в сила на 27.07.2016 г. Наказателното дело
не е приложено към настоящия спор, въпреки изискването му, поради което не
могат с точност да се установят извършените процесуалноследствени
действия, разпити, съдебни заседания.
Съдът намира, че от значение за спора е периодът от повдигане на обвинение до влизане
в сила на присъдата, вкл. съдебната фаза на процеса и нейната продължителност,
през който действията на ответника могат да се счетат като обосноваващи
отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията на ответника
действията му, свързани с продължителността на производството, да са от
значение само в досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за ищцата в професионален, личен и социален план.
Установява се, че ищцата е ограничила своите социални контакти, общувала е само
с най-близките си, говорейки преимуществено за наказателното дело. Променила
своето поведение, станала затворена. Притеснявала се от изхода на наказателното
производство, като тази й несигурност е довела до въздържане от вземане на
решения в личен и професионален план. Съдът отчита заеманата от ищцата длъжност
на частен съдебен изпълнител и тревогите, изпитвани по повод т.нар. репутационни вреди във връзка с повдигнатото обвинение и
медийното отразяване в публичното пространство. Следва да се отбележи, че
професионалният интегритет е от съществено значение за гласуване на доверие и
възлагане на действия по принудително изпълнение от страна на клиенти на
ищцата, респ. липсата на доверие е засегнало негативно ищцата.
Приетата
и неоспорена съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза установява, че
интензивността, продължителността и персистирането на
наказателното дело като стресогенен фактор са довели
до развитие у ищцата на смесено тревожно-депресивно разстройство, налично и към
настоящия момент.
Предвид изложеното,
доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на
предявения иск по отношение на неимуществените вреди следва да бъде частично
уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 60000
лв., като за разликата до 150000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за присъждане на имуществени вреди съдът намира следното.
Изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило
с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Събраните по делото доказателства установяват ищцата да е
заплатила на своя процесуален представител сумата от 10000 лв. С оглед
утвърдените критерии за преценка на пряката и непосредствена връзка между
неоснователното обвинение и направения разход за адвокатска защита в ТР №
1/2017 г. на ОСГК на ВКС настоящият състав приема тази сума за съответна на
правната и фактическа сложност на делото и разглеждането му в рамките на три
инстанции.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. В
конкретния случай оправдателната присъда е влязла в сила на 27.06.2016 г., като
при съобразяване на възражението за давност законна лихва за забава следва да
се присъди за периода от 3-години преди сезиране на съда на 29.07.2019 г. (дата
на пощенското клеймо).
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 4,40 лв. – държавна такса, 308 лв. – депозити за вещи лица, както и 3030 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр. София, бул. „**** да заплати на С.Д.К.-Д., ЕГН **********:
-
на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 60000,00 (шестдесет хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдана с решение № 296/27.07.2016
г. по наказателно № 868/2015 г. на ВКС,
ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 60000,00 лв. до пълния предявен размер от 150000,00 лв., както и претендираната
лихва за забава за периода 27.07.2016 г. – 28.07.2016 г.
-
на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение, по повод повдигнато срещу ищцата обвинение, за което е оправдана с решение №
296/27.07.2016 г. по наказателно №
868/2015 г. на ВКС, ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
претенцията лихва за забава за периода 27.07.2016 г. – 28.07.2016 г.;
-
на основание 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер на 3342,40 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: