РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2969
гр. Пловдив, 13 декември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2782 по описа за 2023 год.
и взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба,
адресирана до Административен съд София-град (АССГ), предявена от Ц.Р.Л., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Л. К., против
Национален осигурителен институт, гр. София (изпратена по подсъдност
с Определение № 9577/06.11.2023 г. постановено по адм. дело № 10254 по описа за
2023 г. на АССГ). С цитираната искова молба се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата:
- обезщетение в общо
размер на 600 лв. за претърпени от нея имуществени
вреди, представляващи 500 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на
заявление за преизчисляване на обезщетение от 24.01.2023 г. и 100 лв.
адвокатско възнаграждение за изготвяне на второ заявление за преизчисляване на
обезщетение от 17.02.2023 г.;
- обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер
на законната лихва върху дължимите и неплатени в срок обезщетения за
временна неработоспособност, поради бременност и раждане, от възникване на всяко
едно от задълженията до окончателното им изплащане;
- обезщетение в
размер на 400 лв. за претърпени от нея неимуществени
вреди,
в резултат на от незаконосъобразни
действия на органите на ТП на НОИ София-град, изразяващи се най-общо в
неправилно изчисляване на полагащото се на ищцата парично обезщетение при
бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Исковата молба е подадена пред Административен съд София –
град (АССГ), който с цитираното по-горе Определение № 9577 от 06.11.2023 г.,
постановено по адм.д. № 10254/2023 г. по
описа на АССГ, е прекратил производството по делото и е изпратил същото на
Административен съд Пловдив по подсъдност. За да постанови този резултат АССГ е
приел, че делото не му е подсъдно като конкретните съображения в тази насока са
следните:
Съгласно чл. 7, ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите Посочената
разпоредба въвежда т. нар. изборна подсъдност, като в случая мястото на
увреждането - там, където е осъществено намаляването на имуществото на ищцата съвпада
с настоящия й адрес в гр. Пловдив, съответно делото е подсъдно на Административен
съд – Пловдив.
Този извод, според АССГ, се налага и от разпоредбата на
чл. 133, ал 5 АПК, съгласно която исковете за обезщетения се предявяват пред
съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с
оспорване по ал 1 – 4. Посочено е в тази връзка, че дори да се приеме, че
разпоредбата на чл. 133 АПК е неприложима към конкретния случай и следва да се
приложи подсъдността, определена по правилата на чл. 7 ЗОДОВ, на основание
препращащата разпоредба на чл. 203 ал. 2 АПК, то искът, отново е подсъден на
Административен съд - Пловдив, поради обстоятелството, че настоящият адрес на
ищцата съвпада с мястото на увреждането.
При това положение, крайният извод на АССГ е, че на
основание чл. 135, ал 2 АПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на
компетентния административен съд.
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по
делото намира, следното:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, определя, че
исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната
подсъдност се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, според който искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Очевидно в последно цитираният законов текст (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ) е
регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди
от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна
подсъдност е уредена като изборна (пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения) и това недвусмислено следва от текстовата
редакция на посочената разпоредба.
За да се прецени мястото на увреждане при определянето на
местно компетентен съд съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ следва, с оглед
твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и данните по
делото, да се прецени къде са причинени вредите. Фактът, че твърдените вреди са
настъпили за ищеца в населеното място, където е нейния настоящ адрес, е без
значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 7 от ЗОДОВ от значение
е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните
последици от него. Мястото на увреждане по смисъла на чл. 7 от ЗОДОВ при
предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е мястото, където е
издаден незаконосъобразният акт или където са извършени незаконосъобразните
действия. Нещо повече в своята практика ВАС приема, че за мястото на
увреждането следва да се счита седалището на администрацията, в чийто състав е
органът, който е издал незаконосъобразния административен акт, причинил
твърдените вреди. (Определение № 11296 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
9782/2022 г., III о.).
Така регламентираната в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ подсъдност е в
съответствие с подсъдност по чл. 115 от ГПК, според който иск за вреди от непозволено
увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Както в
теорията ("Българско гражданско процесуално право",
автор проф. д-р Живко Сталев, девето допълнено и преработено издание,
издателство "Сиела", стр. 137), така и в практиката на
ВКС се приема, че за местоизвършване на деянието се счита мястото, където е
извършено виновното поведение, но не и мястото, където са настъпили
вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието. Противното
разбиране би обезсмислило изборната подсъдност, защото ако мястото на увреждане
съвпада с мястото на търпене на вредите, то тогава това място почти винаги ще
съвпада с настоящия адрес или седалището на увредения.
Съдебната практика по разглеждания процесуалноправен
въпрос както на Върховния административен съд, така и на Върховния касационен
съд, е постоянна, трайна и непротиворечива (вж. Определение № 12124
от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2020 г., III о., Определение № 14354
от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2020 г., III о., Определение № 16428
от 03.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2019 г., III о., Определение № 14354
от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2020 г., III о., Определение № 9612
от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2023 г., Определение № 350 от
24.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о., Определение № 4343 от 8.12.2022 г.
на ВКС по к. ч. гр. д. № 4381/2022 г., Определение № 4343 от 8.12.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4381/2022 г., IV г. о.,
Определение № 868 от 26.04.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д.
№ 1215/2023 г. и др.)
От съдържанието на исковата молба и от данните по делото
се установява, че мястото на увреждането на ищцата е гр. София, доколкото
вредите се претендират от незаконосъобразни действия на органите на ТП на НОИ гр.
София и от заплащането на адвокатско възнаграждение във връзка с развилите се
пред тях административни производства (упълномощаването на
адвоката, сключването на договорите за правна защита и съдействие и заплащането
на сумите по тези договори е станала също в гр. София).
В случая обезщетението се претендира именно по
мястото на увреждането, съответно ищцата е депозирал исковата си молба пред
АССГ, който се явява съда по местоизвършване на увреждането. Следователно ищцата
е избрала недвусмислено, пред кой съд да предяви иска си.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че исковите претенции са подсъдни на АССГ съобразно правилата възведени
в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.
При това положение образуваното пред
Пловдивския административен съд производство следва да бъде прекратено, като на основание чл. 135, ал. 5 във връзка
с ал. 3 от АПК делото следва да бъде изпратено на Върховния административен
съд, за определяне на компетентния съд да разгледа исковата молба предявена от Ц.Р.Л.,
ЕГН **********, срещу НОИ гр. София.
Така мотивиран, на основание чл. 135, ал. 5 във
връзка с ал. 3 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 2782/2023 г. по описа на Пловдивския административен съд.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред
Върховния административен съд, по отношение на компетентния съд да разгледа искова
молба предявена от Ц.Р.Л., ЕГН **********,***, чрез адвокат Л. К., против
Национален осигурителен институт, гр. София.
ДЕЛОТО да се изпрати по компетентност на Върховния административен съд за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност между
Административен съд София-град и Административен съд Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: