М
О Т И В И
Към Присъда
№ 111/28.03.2017
г. по НОХД № 2875 по описа за 2016 година на
Варненски районен съд –
Пети
наказателен състав
По отношение на обвиняемия П.Д.Н. е
внесен от Районна прокуратура-Варна обвинителен акт във Варненски районен съд,
по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по
чл. 343б ал.1 от НК, за това че на 26.03.2016 г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с рег. № В 5246 ВВ, с
прикачено полуремарке „Шмидт” с рег.№ В 0493 ЕН, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,66 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARBB 0027.
Първоначално съдебното заседание бе насрочено по реда на глава ХХVІІІ
от НПК, но след изявеното желание на подсъдимия, делото бе
насрочено и разгледано по общия ред.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита,
че престъплението е доказано по безспорен начин. Приема, че подс.Н. е употребил
алкохол и след това е управлявал товарния автомобил. Прокурорът счита, че
следва да се даде доверие на експертното заключение на вещото лица и на
свидетелските показания на разпитаните свидетели относно състоянието на
подсъдимия, като в заключение предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода към минималния срок, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия моли по реда на чл.304 от НПК да бъде оправдан подзащитния му по възведеното обвинение по чл.343б ал.1 от НК, тъй като той не е извършил това престъпление. Защитникът
счита, че не са налице каквито и да е доказателства относно извършване на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК от неговия подзащитен. След анализ на
свидетелските показания и писменото заключение на съдебно-медицинската
експертиза извежда извод, че не е налице нито едно доказателство за употреба на
алкохол от страна на подсъдимия преди управлението на МПС. Защитата счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по възведеното
обвинение.
В съдебно
заседание подсъдимият Н. не се признава за виновен и дава обяснения. В
последната си дума подсъдимият посочва, че няма какво да допълни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Д.Н. работел като шофьор към „Зърнени храни-България”АД, управлявал
товарен автомобил „Мерцедес Актрос” с рег.№ В 5246 ВВ. На 26.03.2016 г. след 02
часа през нощта подс.Н. разтоварил автомобила, към който било прикачено
полуремарке/гондола/ „Шмидт” с рег.№ В 0493 ЕН, на пристанище Варна-Изток. С
оглед на напредналия час, тъй като стоянката на автомобила се намирала в
гр.Добрич, подс.Н. решил да преспи в автомобила на паркинга на пристанището и
на сутринта да се прибере в базата. На паркинга в същото време били паркирани два
товарни автомобила „ДАФ”, собственост на „Си Ди Транстрейд” гр.Лясковец и
управлявани от свидетелите С.Д.И. и Н.И.Х., като автомобила, управляван от св.Х.
бил с рег.№ ВТ 0085 ВН. Свидетелите И. и Х. били в автомобилите си и си
почивали. Около 03 часа при извършва на маневра на заден ход с автомобила,
подс.Н. закачил товарен автомобил „ДАФ” с рег.№ ВТ 0085 ВН, собственост на „Ди
Си Транстрейд”ЕООД гр.Лясковец, управляван от св.Н.И.Х., при което били счупени
дясното странично огледало и прозореца на дясна странична врата на автомобила,
управляван от Х.. Св.Х. се опитал да разговаря с подс.Н., но последният не се
показал от кабината. Подс.Н. се уплашил от физическа разправа с него, освен
това имал увреждане на прешлените на гръбначния стълб и имплантирана лява
тазобедрена става и трудно заспивал от болки, затова изпил между 200 и 300
милилитра домашна ракия, която носел и легнал да спи в кабината. Тогава св.Х.
се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. На местопроизшествието били
изпратени служителите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Варна -
свидетелите С.Р.С. и Г.Х.Г..
Свидетелите С. и Г. пристигнали на
паркинга на пристанище Варна-Изток. Първо разговаряли със свидетелите Х. и И..
След това установили, че подс.Н. се намира в кабината на управлявания от него
товарен автомобил и го събудили. След проверка на документите му извършили
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер с фабричен
№ ARBB 0027, което отчело
концентрация на алкохол 1,66 на хиляда в издишания от подсъдимия въздух. Св.С.С.
съставил на подс.Н. Акт за установяване на административно нарушение серия Г
бл.№ 418918/26.03.2016 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението
по пътищата за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда. Св.С. издал Талон за медицинско изследване № 0016280, след което
придружили подс.Н. до Спешен център на МБАЛ”Света Анна-Варна”АД. Д-р Любослава
Иванова от Спешен кабинет, Шокова зала при МБАЛ”Света Анна-Варна”АД, съставила
протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол в 05,45 часа на 26.03.2016
г. В него тя отбелязала, че по данни на П.Н. той е употребил 200-300 мл ракия
след 03,00 – 03,15 часа, има мирис на алкохол, но походката му е сигурна,
рефлексите му са нормални, сигурно обръщане кръгом, запазена волева
чувствителност, адекватно поведение, ясен говор и по нейно мнение е в лека
степен на алкохолно опиване. Подсъдимият Н. отказал да даде кръв за изследване.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – обяснения на
подсъдимия Н., свидетелски показания, акт за установяване
на административно нарушение, докладна записка, талон за
медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на
алкохол, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпечатка
от Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBB 0027, протокол за периодична проверка на средство за измерване Дрегер 7510 с фабричен
№ ARBB 0027, писмо от ЗК”Уника”АД
София, опис-заключение по щета, експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания
гр.Добрич, справка
за съдимост, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.
Според
обясненията на подсъдимия Н., дадени в съдебно заседание, при
маневра на заден ход на паркинга на пристанището в гр.Варна не преценил
разстоянието и закачил товарния автомобил, управляван от св.Х. и
се счупило страничното му огледало. Тъй като на това място преди това е имало
физически сблъсъци между шофьори при идентични случаи, подс.Н. се изплашил и
решил да изчака до сутринта, за да се състави протокол за произшествието.
Употребил 200 грама
домашна ракия и легнал да спи в кабината на товарния автомобил. След известно
време го събудили полицаи, които му направили тест за алкохол.
С.С. в съдебно заседание свидетелства, че няма ясен спомен за случая, били
изпратени от дежурната част след сигнал за пътно-транспортно произшествие пред
входа на пристанището. Подс.Н. бил в кабината на камиона, изпробвали го за
алкохол и след положителен резултат го завели в болницата за кръвна проба, но
не си спомня дали му е била взета такава. Подс.Н. е бил адекватен, нямало
признаци да е употребил алкохол или да е спал. Няма спомен в колко часа са
изпробвали подсъдимия за наличие на алкохол в дъха му.
Г.Г. свидетелства в съдебно заседание, че си спомня за случая, по сигнал за
ПТП отишли на паркинга на пристанището, било около 03-04 часа през нощта,
свидетелите И. и Х. им обяснили случая, те отишли при камиона на подсъдимия и
го събудили трудно, изпробвали го за алкохол и дрегера отчел наличие на алкохол
в дъха.
В съдебно заседание С.И. свидетелства, че произшествието е станало около 02
часа през нощта, обадили се на полицията и след 15-20 минути дошли полицаите.
До пристигането на полицаите той не е виждал и не е разговарял с подс.Н., тъй
като последният не излязъл въобще от кабината. След пристигането на полицаите
им обяснили случая, те отишли до автомобила на подсъдимия и в продължение на 10
минути се опитвали да го събудят. Според И. полицаите на няколко пъти се
опитвали да изпробват подсъдимия за алкохол в дъха, но не успели да му вземат
проба.
Като свидетел в съдебно заседание бе разпитан Н.Х.. Според неговите
показания удара станал около 03 часа през нощта, когато той спял в камиона си.
Излязъл от камиона, след това се обадил на телефон 112, полицаите пристигнали
след около 15 минути, до момента на пристигането на полицаите той не е виждал и
не е контактувал с подсъдимия. Полицаите изпробвали подсъдимия за алкохол и
имало положителен резултат.
Бе изискана от съда и приложена към делото справка от МВР, Дирекция
„Национална система 112-МВР”, Районен център 112-Варна, от която е видно, че
обаждането от мобилен телефон с номер 0898 530 487, използван към него
момент от св.Н.Х., е прието в РЦ 112-София на 26.03.2016 г. в 03,24 часа и е
предаден в 03,30 часа на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Варна.
От съда бе служебно изискана и приложена към делото и справка от МВР, ОД на
МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция”, от която е видно, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило около 03,15 часа на 26.03.2106 г. и около 03,45 часа
на 26.03.2016 г. екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна е
пристигнал на местопроизшествието.
Бе изискана и приобщена към материалите по делото справка от Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Варна, от която е видно, че на 26.03.2016 г. с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” № 0027 е извършена проба № 3437 в 02,58,33 часа с резултата 0,00 на хиляда и
след това проба № 3438 в 04,17,00 часа с резултат 1,66 на хиляда. От
приобщеното писмо на МВР, Главна дирекция „Национална сигурност” е видно, че
промяната на лятното и зимното часово време на средството за измерване
концентрацията на алкохол в дъха тип Дрегер 7510 независимо от индивидуалния му
номер в случая ARBB 0027 се актуализира
автоматично.
В съдебно заседание бе назначена съдебно-медицинска експертиза със задача
вещото лице с оглед твърдението на подсъдимият, че е изпил около 200 мл ракия,
да определи концентрацията на алкохол в кръвта му във времеви интервали – 15
минути, 30 минути, 40 минути, един час и един час и тридесет минути след
изпиването на алкохола. От писменото заключение на вещото лице д-р Д.Д. е
видно, че ако подс.Н. е употребил 200 мл ракия един час след приемане на такова
количество алкохол концентрацията на алкохол в кръвта му би била в порядъка на
аколо 1,35 на хиляда, а един час и половина след приемане – около 1,28 на
хиляда. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, посочва, че максималната
концентрация при количество алкохол би била от порядъка на 1,5 на хиляда и че
обясненията на подсъдимия за часа и количеството на приетия алкохол отговарят
реално на отчетения резултат.
Съдът кредитира обясненията на подс.Н., тъй като съответстват на останалите
доказателства по делото. Според неговите обяснения той е консумирал алкохол
след пътно-транспортното произшествие. Никой не е видял подсъдимия да
употребява алкохол преди произшествието и никой не го е виждал и контактувал с
него непосредствено след произшествието, за да може да се направи извод от
поведението и говора му за евентуална употреба на алкохол. Писменото заключение
на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните констатации на вещото лице
в съдебно заседание потвърждават твърденията на подсъдимия, че е приел алкохола
около час преди извършената му проверка с Дрегер Алкотест и установеното
количество алкохол отговаря на твърдяното от подсъдимия прието количество
алкохол.
Съдът кредитира и свидетелските показания, като отчита факта, че с оглед на
изминалото време са налице незначителни противоречия относно часа на настъпване
на пътно-транспортното произшествие, часа на пристигане на полицейските
служители на мястото на произшествието и часа на вземане на проба за наличие на
алкохол в дъха на подсъдимия. Единствено съдът категорично не кредитира
показанията на св.И. относно факта, че полицаите не са успели да вземат проба
за наличие на алкохол в дъха на подсъдимия, тъй като са в противоречие с
останалите писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза и
становището на вещото лице в съдебно заседание като обективни и базиращи се на
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира безусловно приобщените писмени доказателствени средства, с
които категорично се установяват часа на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, часа на позвъняване от страна на св.Х. на тел.112, часа на
уведомяване на ОД на МВР гр.Варна, часа на пристигане на дежурния автоекип на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Варна на мястото на пътно-транспортното
произшествие, часа на вземане на проба за наличие на алкохол в дъха на
подсъдимия, часа на явяването на подс.Н. и полицаите в МБАЛ”Света
Анна-Варна”АД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият
П.Д.Н. не е осъществил състава на престъпление по
чл.343б ал.1 от НК от
обективна страна.
Повдигнатото от Районна прокуратура гр.Варна обвинение срещу подсъдимия не
е доказано по категоричен и безспорен начин.
Още в римското
процесуално правило е важало правилото, че задължението да се
доказва пада върху онзи, който твърди, но не и върху този, който отрича. Така
презумпцията за невиновност в наказателното право изисква обвинителят да обори
презумпцията, т. е. обвинителят да докаже виновността на обвиняемия.
Обвиняемият не е длъжен да доказва своята невинност.
Правилото
„Всеки е невинен до доказване на противното“ (Homo praesumitur bonus donec probetur
malus) е залегнало в нашия наказателен процес, укрепено е с европейските
практики процес и представлява оборима презумпция за невиновност на
обвиняемия/подсъдимия. Изразява се в принципната позиция, че лицето, обвинено в
извършване на престъпление, се смята изначално за невиновно. Неговата вина
следва да се докаже в хода на съдебното производство само въз основа на
събраните от съда доказателства и то след предоставяне на възможност на
обвиняемия да вземе становище по тях и да ги опровергае.
В българската
правна система действа принципа за невиновност на което и да е лице до
доказване на противното с влязла в сила присъда. Съгласно чл.31 ал.3 от Конституцията на Република България, обвиняемият се смята
за невинен до установяване на противното с влязла в сила
присъда. Същият текст е възпроизведен и в чл.16 от НПК. Тези текстове на
практика възпроизвеждат чл.6 т.2 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, която съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България има приоритет над вътрешното ни право.
Според
действащото в Република България законодателство и съдебната практика
недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на
обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във
веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира
претендираната в обвинителния акт наказателна отговорност на подсъдимия.
Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи
обстоятелства. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано убедително /чл.303 от НПК/. Последното е гаранция
за реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност. В тази насока е и съдебната практика: Решение №
196 от 01.07.1991 г. по н. д. № 202/1991 г. на ВК на ВС; Решение № 624 от 1993 г. /.
Обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин, а освен това не обвиняемият е този,
който следва да представя доказателства за своята невиновност, тъй като същата
се презюмира с оглед презумпцията за невиновност. В тази насока дори
свидетелските показания на преките очевидци на пътно-транспортното произшествие
с участието на управляваният от обвиняемия камион – свидетелите Х. и И.,
не оборват твърденията на обв.Н., касаещи момента на употреба на алкохол.
Обвинението би било съставомерно само ако се установи по категоричен начин, че
употребата на алкохол е била осъществена преди управлението на МПС. Всяко
съмнение следва да се тълкува в полза на твърдяния нарушител с оглед
презумпцията за невиновност /в тази насока и ППВС № 10/ 1973 г./.
Подсъдимият
не е длъжен да съдейства на органите на разследването при провеждането му, той
не е длъжен да дава обяснения, както и има право да твърди каквото прецени за
добре (с оглед предприетата защитна версия). Това му процесуално поведение,
предпоставка за което е презумпцията за невиновност, не може да бъде отчитано
като обстоятелство, утежняващо наказателната му отговорност и в този смисъл е и
утвърдената не само българска, но и европейска съдебна практика /в тази насока
– ДИРЕКТИВА (EС) 2016/343 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА; Преюдициално
запитване, отправено от Специализирания наказателен съд на България във
връзка с Дело C‑439/16 PPU
– чл.3 и чл.6/
В
наказателния процес вината не се предполага, а обратното – обвиняемият се
ползва с обратната презумпция – за невиновност, а и съгласно чл.103 ал.1 от НПК
тежестта на доказване лежи върху прокурора, подпомаган от разследващите органи,
а не върху обвиняемия – чл.103 ал.2 от НПК /в този смисъл – Решение № 161/ 15
.03.2007 г. на ВКС Първо НО/. Но докато прокуратурата може да си позволи
да повдига обвинение с обвинителен акт, ако счете, че са налице основанията за
това – чл.242 от НПК, то задължение на съда е да се произнесе по вината на
подсъдимия, когато е сезиран с обвинителен акт и дължи произнасяне с присъда –
чл.300 от НПК, при което основният подлежащ на установяване въпрос е този по
чл.301 ал.1 т.1 от НПК, като е недопустимо решението да почива на предположение
по отношение на фактите, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК.
Изложените
по-горе съображения при анализирането на събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал, мотивират настоящият състав да намери, че
не са налице достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Налице е
пълна недоказаност по отношение на главни факти по делото.
Това е
така, защото доказателствата по делото в своята съвкупност не съдържат факти,
които да са достатъчни, за да могат да обосноват по един несъмнен и
непротиворечив начин вменяване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Независимо от факта, че по делото се установява по безспорен
начин, че на посочената дата и място, след проверка с техническо средство
алкототест дрегер у подсъдимият е установена концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, факт, който не се оспорва от обвиняемия, то липсват
безспорни доказателства, че същият е управлявал посоченото МПС след употреба на
алкохол, липсват категорични и установени по несъмнен начин доказателства, от
които да се направи категоричен и недвусмислен извод, че е налице обективния
елемент от състава на престъплението на чл.343б, ал.1 от НК.
Императивната
разпоредба на чл.303 ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си
убеждение въз основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна
присъда. За да бъде постановена осъдителна присъда, следва събраните по делото
доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за
извършено престъпление от подсъдимия. В наказателния процес са допустими
всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно
значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и
несъмнени доказателства /в този смисъл и Решение № 228 от 31.Х.1995 г. по н. д.
№ 231/95 г., ВС/.
При така
установеното, съдът прие, че липсват категорични доказателства за авторството
на деянието и намери, че обвинението спрямо подсъдимия не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което на основание чл. 304
от НПК призна подсъдимия П.Д.Н. за невиновен и го оправда по така
повдигнатото обвинение.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :