Решение по дело №1219/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1297
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20207040701219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1297                        09.10.2020г.                     гр. Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                               IІІ състав

На шестнадесети септември                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

            Председател: Чавдар Д.

Секретар: И. Ламбова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Чавдар Д.

административно дело № 1219 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 74, ал. 5, вр. чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Даниела Боздукова против Заповед за налагане на санкции № РД-25-489/19.05.2020 год. на Директора на РЗОК Бургас, с която на дружеството жалбоподател на основание чл.76, ал.4 ЗЗО и чл.409, ал.3, чл. 418, ал. 5 от НРД за медицинските дейности за 2018г.  са наложени 5 санкция „финансова неустойка“ в размер на по 200,00 лева всяко за нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 ЗЗО и чл.325, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2018г. и една санкция „финансова неустойка“ в размер на по 200,00 лева за едно нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО и чл.277, чл. 286, т. 7, и т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2018г. Заявено е, че оспорената заповед в оспорената част е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на Заповедта за налагане на санкция и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. К., поддържа жалбата по заявените в нея твърдения, ангажира доказателства, чрез отправено искане за назначаване на съдебно медицинска експертиза и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на РЗОК гр. Бургас, се представлява от процесуален представител - юрисконсулт Г., който оспорва жалбата.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което сe явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Не се спори, че между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Бургас, като възложител и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) –“Дева Мария“ ЕООД, представлявана от д-р Даниела Боздукова, като изпълнител е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

Със Заповед № РД-25-1886/31.12.2019 год., (л.5) на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал.2 от ЗЗО, Директора на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на тематична проверка на „УМБАЛ – Бургас“ АД, със срок на проверката до 31.01.2020 год., вид и обхват на проверката – тематична и по жалби, със следните задачи:

1.             Контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. декември.

2.             Контрол относно спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и ЗЗО по отношение на дейности месец декември 2019 г. С вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП

3.             Контрол на обстоятелствата в писма на управителя на лечебното заведение, постъпили в РЗОК.

4.             Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018г и ЗЗО по доклади и справки от РЗОК-Бургас.

 

Със Заповед № РД-25-656/27.01.2020 год., (л.6) на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал.2 от ЗЗО, на Директора на РЗОК Бургас е удължен срока на изпълнение на предходната заповед до 14.02.2020 г. и е допълнен предмета, със задача:

5. Контрол по изнесените обстоятелства в жалба с вх. № 94-01-6/21.01.2020г.

Във връзка с така постановената заповед, от 20.01.2020 год. до 06.02.2020г.  определените финансови инспектори са извършили указаната тематична проверка, като резултатите от същата са обективирани в протокол № 139/06.02.2020 год. и протокол № 158/13.02.2020 год.. Видно от цитираните констативни протоколи, при извършения финансов контрол на документацията на пациентите по време на хоспитализация е констатирано следното:

1. За пациенти лекувани с медикамента  Calgevax LH386:

1.1 Иван Христов Деменлиев, с протокол за КОКХ № 549/26.11.2019 г. – ИЗ 5028. Медикаментът е прах за суспензия във вид на ампули и съдържащи по 11,25 mg живи бактерии на Calmette и Guerin (БЦЖ Ваксина). Съгласно цитираният протокол, индивидуалната доза на пациента е назначена в ампули – 3.000amp, а приложеното количество е отчетено в милиграми – 33,75mg. Прието е, че това е нарушение на предписване на лекарствен продукт съгласно чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. Мерните единици на дозите лекарствени продукти в протоколите според проверяващите трябвало задължително да са посочени в mg/mcg/IU/MIU/MU и други, така както се включват в ежедневния ХМL файл с приложените на пациентите количества лекарствени продукти.

1.2 Иван Д. Стоянов, с протокол за КОКХ № 548/26.11.2019 г. – ИЗ 5119. Медикаментът е прах за суспензия във вид на ампули и съдържащи по 11,25 mg живи бактерии на Calmette и Guerin (БЦЖ Ваксина). Съгласно цитираният протокол, индивидуалната доза на пациента е назначена в ампули – 3.000amp, а приложеното количество е отчетено в милиграми – 33,75mg. Прието е, че това е нарушение на предписване на лекарствен продукт съгласно чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. Мерните единици на дозите лекарствени продукти в протоколите според проверяващите трябвало задължително да са посочени в mg/mcg/IU/MIU/MU и други, така както се включват в ежедневния ХМL файл с приложените на пациентите количества лекарствени продукти.

1.3 Ясен Карамфилов Заимов, с протокол за КОКХ № 595/31.12.2019 г. – ИЗ 5406. Медикаментът е прах за суспензия във вид на ампули и съдържащи по 11,25 mg живи бактерии на Calmette и Guerin (БЦЖ Ваксина). Съгласно цитираният протокол, индивидуалната доза на пациента е назначена в ампули – 3.000amp, а приложеното количество е отчетено в милиграми – 33,75mg. Прието е, че това е нарушение на предписване на лекарствен продукт съгласно чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. Мерните единици на дозите лекарствени продукти в протоколите според проверяващите е трябвало задължително да са посочени в mg/mcg/IU/MIU/MU и други, така както се включват в ежедневния ХМL файл с приложените на пациентите количества лекарствени продукти.

1.4 Найден Иванов Атанасов, с протокол за КОКХ № 5558/02.12.2019 г. – ИЗ 5052. Медикаментът е прах за суспензия във вид на ампули и съдържащи по 11,25 mg живи бактерии на Calmette и Guerin (БЦЖ Ваксина). Съгласно цитираният протокол, индивидуалната доза на пациента е назначена в ампули – 3.000amp, а приложеното количество е отчетено в милиграми – 33,75mg. Прието е, че това е нарушение на предписване на лекарствен продукт съгласно чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. Мерните единици на дозите лекарствени продукти в протоколите според проверяващите е трябвало задължително да са посочени в mg/mcg/IU/MIU/MU и други, така както се включват в ежедневния ХМL файл с приложените на пациентите количества лекарствени продукти.

1.5 Евгени Славчев Гатев, с протокол за КОКХ № 561/02.12.2019 г. – ИЗ 5054. Медикаментът е прах за суспензия във вид на ампули и съдържащи по 11,25 mg живи бактерии на Calmette и Guerin (БЦЖ Ваксина). Съгласно цитираният протокол, индивидуалната доза на пациента е назначена в ампули – 3.000amp, а приложеното количество е отчетено в милиграми – 33,75mg. Прието е, че това е нарушение на предписване на лекарствен продукт съгласно чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. Мерните единици на дозите лекарствени продукти в протоколите според проверяващите е трябвало задължително да са посочени в mg/mcg/IU/MIU/MU и други, така както се включват в ежедневния ХМL файл с приложените на пациентите количества лекарствени продукти.

Извършена била и следната констатация:

2.      По Клинична пътека (КП) № 193 „ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ГЪРДАТА: СТАДИИ Tis 1-4 N 0-2 M0-1“ е хоспитализирано ЗОЛ Стефка Кулакова, на която е извършена оперативна интервенция на 02.12.2019 г., за което е съставен Оперативен протокол № 612/02.12.2019 г. Прието е неспазване изискването на КП № 193 в част ІІ, т. 4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим, касаещо задължително вземане на  Er R, Pr R  и HER проби. Констататирано е било, че не са били взети проби, поради което не е било извършено определяне на естрогенните и прогестероновите рецептори и HER-2 свръхекспресия. Същото било изискване за поставяне на Окончателна диагноза, съгласно част ІІ, т. 3 от алгоритъма на КП № 193.

Във връзка с така установеното, проверяващите контрольори са приели, че описаните констатации в точка 1 съставляват нарушения по договора и ЗЗО и по-конкретно като нарушен е бил посочен чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и чл.325, ал. 2 от НРД за 2018г., а това по т.2 било квалифицирано като нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 и чл.277, чл. 286, т. 7 и т.8 от НРД за медицинските дейности за 2018г.

Предвид така формирания извод, проверяващите са вписали в констативните протоколи препоръки за подобряване дейността на ИМП, а именно да се спазват изискванията на ЗЗО и НРД.

С констатациите, обективирани в протоколите е бил запознат упълномощен представляващ „УМБАЛ – Дева Мария“ ЕООД, д-р Даниела Боздукова - управител.

В същият изрично е упомената възможността да бъде представено писмено становище по направените с протокола констатации в 7-дневен срок от връчването му. В така посоченият срок, жалбоподателят е депозирал възражение с вх. № 29-02-183/21.02.2020.

По повод на направените възражения, с писмо с изх. № 62-01-8/25.02.2020 г. директорът на РЗОК- Бургас, на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, е поискал от Български лекарски съюз - Бургас да сформира арбитражна комисия. Видно от представения препис от разписка за връчване, писмото е получено от БЛС на 10.04.2020г.

Оспорената заповед е издадена на 19.05.2020 г., като в същата са възприети данните от протокола за извършена проверка и са наложени санкции за нарушенията, обективирани в Протокол № 139/06.02.2020 год. и протокол № 158/13.02.2020 год.

С административната преписка е представен заверен препис на обратна разписка № **********, за осъществено връчване на оспорената заповед. В разписката на мястото за получател е вписано "Найденова" и е направено отбелязване "03.06.2020", а жалбата е входирана в РЗОК на 17.06.2020г., поради което съдебният състав приема същата за депозирана в срок.

Недоволен от така постановения административен акт, представляващият „УМБАЛ – Дева Мария“ ЕООД е оспорил Заповед за налагане на санкции № РД-25-489/ 19.05.2020 год., по което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи, за неправилно приложение на материалния закон.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на административния акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, и при спазване на процесуалните норми при неговото постановяване. Но неправилно е приложен материалният закон. Този извод се налага по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 76, ал.4 ЗЗО.

Не се спори между страните, че към момента на проверката  приложение намира разпоредбата на чл. 72, ал.2 и 3 от ЗЗО, според които “Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК.“

Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.“

От своя страна чл. 55, ал.2 от ЗЗО определя съдържанието на НРД, като част от него са и условията и редът за контрол по изпълнението на индивидуалните договори (чл. 55, ал.2, т.6а от ЗЗО), т.е. в правомощията на Надзорния съвет на НЗОК е да определи със свое решение изискванията за осъществяване на контрол.

Съгл. чл.72, ал.10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция №РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК (http://www.nhif.bg/web/guest/1052/) и е изцяло в синхрон с разпоредбите на чл.75, ал.1 и сл. ЗЗО.  Предвид това, правилно в хода на проверката длъжностните лица са съставили протоколи, връчили са копия от тях на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок за отговор.

След направено възражение по констатациите в протоколите директорът на РЗОК Бургас сезирал председателя на БЛС с искане за определяне на членове за арбитражна комисия за разглеждане на възражението. По делото няма данни такива членове да са били определени в срока по чл.75 ал.6 от ЗЗО, поради което правилно административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Заповедта е издадена след изтичане на срока за сформиране на арбитражна комисия и преди изтичане на едномесечния срок посочен в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, считано от изтичане на срока за сформиране на комисия.

Самият оспорен адм. акт е издаден от административен орган с териториална компетентност. В текста на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е указано, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В настоящия случай, между жалбоподателя „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор № 020903/17.05.2018год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, Договор № 021709/17.05.2018год. за оказване на БП по АПр, Договор № 021899/17.05.2018год. за оказване на БП по КПр. Безспорно, проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК Бургас – контрольори.

След анализ на събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, съда намира заявените в жалбата възражения и подкрепящите ги твърдения за основателни по следните съображения:

Според чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. В протоколите на комисиите по ал. 1 се вписват задължително всички реквизити от приложения № 8б и от чл. 30г, ал. 3 от Наредба № 4 от 2009 г.

Няма спор, че при водене на документацията за медицинската дейност следва да се спазват определени правила и изисквания. След преглед на приложения № 8б и от чл. 30г, ал. 3 от Наредба № 4 от 2009 г., към които препраща чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. съдът не установи изрично въведено в тях изискване за записване на мерните единици на дозите лекарствени продукти. Указания за попълване на приложенията не се съдържат нито в Националния рамков договор за медицинска дейност за 2018 г., нито в приложенията към него. Тези протоколи не са сред първичните медицински документи, за които в Приложение № 2 към НДР за МД за 2018 г. са дадени указания за тяхното попълване. Протоколите по клинична онкологична комисия по химиотерапия са уредени като приложения към НАРЕДБА № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, като попълването им е регламентирано в разпоредбата на чл.30г, ал.3 и ал.5 на същия нормативен акт. Видно от съдържанието на посочените в заповедта Протоколи за КОКХ, в поле "индивидуална доза" е вписано 3.000 amp. Цитираната като нарушена разпоредба на чл. 325 от НРД за МД за 2018 г. изисква да са попълнени всички реквизити. И това е направено. Изискване относно видовете мерни единици няма. По делото е приложена кратка характеристика на продукта „calgevax“ (приложен спрямо пациентите и представляващ практически БЦЖ ваксина (л.28-49)), одобрена от Агенцията по лекарствата, видно от която, всяка ампула съдържа 11,25 mg живи бактерии. Видно от същата характеристика е обстоятелството, че ваксината се предлага единствено в ампули от 5ml, което практически означава, че разминаване в предписаното количество заради разлика в обема на предлаганите ампули е невъзможно. Поради изложено, следва да се заключи, че дори отразяването на количеството лекарствено вещество по бр. ампули да представлява някаква неточност, то тя е несъществена и не е довела в конкретния случай до ощетяване бюджета на НЗОК или до други имуществени вреди. Отделно от горното, отчетено следва да бъде обстоятелството, че тази твърдяна неточност не  изпълва състава на нарушение по чл. 325, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г, защото действително са попълнени всички реквизити на протокола, липсват празноти в тях, като начина на попълване е достатъчно ясен за изпълнение и не влече след себе си дори хипотетична възможност за увреждане бюджета на НЗОК или причиняване на друг вид увреда.

С оглед на изложеното, съдът не намира основание да приеме доводите на ответната страна за начина, по който е вписана индивидуалната доза на лекарството „calgevax“, като основание за налагане на финансова неустойка. Предвид което, настоящият съдебен състав счита, че издаденият административен акт в тази му част като незаконосъобразен – противоречащ на посочените в него материалноправни разпоредби, следва да бъде отменен.

Със същата заповед дружеството жалбоподател е било санкционирано за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО и чл. 277, чл. 286, т. 7 и т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2018 г.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО установява съдържанието на НРД.

Съгласно чл. 277 от НРД за МД 2018 г., изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр, а според чл. 286, т. 7 и 8 от същия НРД, клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения – дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективни критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП.

В мотивите на заповедта, в оспорената част е посочено, че от медицинската документация по ИЗ № 14636 се установява, че при пациента не е извършено задължително вземане на  Er R, Pr R  и HER2.

В раздел II, т. 4 от КП № 193. " 4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ" е посочено, че критериите за дехоспитализация са - зараснала оперативна рана; - липса на фебрилитет през последните 24 часа; - липса на значими субективни оплаквания; - при взети задължително Er R, Pr R и HER 2.

В раздел II, т. 3 от КП № 193. „ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА“ е посочено, че окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация, определяне на естрогенните и прогестеронови рецептори, HER 2 – свръхекспресията, доказана и изследвана от клинични патолози върху биопсичен или траен хистологичен препарат.

Жалбоподателят възразява срещу таканаложената санкция, като твърди че констатацията на органа е абсолютно невярна. Изследването за естроген, прогестеронови рецептори и HER 2-свръхекспресия са необходими за типизиране на тумора и провеждане на химио и хормонална терапия. Тези изследвания се провеждали по материал от тумора. В настоящия случай обаче, туморът е отстранен при предходна операция, проведена е и химиотерапия. Процесната операция е радикална мастиктомия с аксиларна лимфна дисекция на гърда, при която тумора вече е отстранен, съответно няма от какво да се изследват  посочените рецептори, които вече веднъж са били изследвани.

В ИЗ № 14636 е приложен резултат от хистологично изследване № 1826-1828 от 12.12.2019 г., видно от който резекционни линии са чисти, отстранени са 12 бр. лимфни възли, от които в 7бр има десквамативен лимфаденти, в останалите – липоматоза.

Видно е, а и не се спори, че не са взети проби за Er R, Pr R и HER 2. Спорният въпрос е дали е задължително тяхното вземане при всички случаи на хирургична интервенция по КП № 193. Доколкото в алгоритъма на КП № 193 не са предвидени изключения от правилото и доколкото в настоящия случай са отстранени 12 бр. лимфни възли, подложени на хистологично изследване, то главният въпрос касае това дали при конкретната обективна ситуация административният орган правилно е приел, че не са спазени критериите за дехоспитализация и поставяне на окончателна диагноза на съответния пациент. За установяване на съществените за тази част от спора обстоятелства съдебният състав е назначил  изслушал нарочна СМЕ, експертът по която отговаря, че на пациент с ИЗ 14636, приет по КП е поставена окончателна диагноза, за поставянето на която се изисква изследване на естроген, прогестерон и HER 2 свръхекспресия, като всичко това правилно е било извършено при направената по-рано първа операция, като материал е бил взет от първичния тумор. Според експертът при втората, т.нар. радикална операция е обективно невъзможно ново изследване на същите биомаркери. Според заключението не е била налице сочената в протокола за проверка и оспорената заповед необходимост от повторно изследване при поставяне на окончателната диагноза по КП 193, като са били спазени предписанията и препоръките по отношение на алгоритъма за лечение на рак на млечната жлеза от онкологична и онкохирургична гледна точка. Този извод в крайна сметка сочи на липсата на соченото от ответния орган като допуснато нарушение на НРД.

При така изложените факти и обстоятелства се обосновава извода, че са спазени критериите, които се изискват при изписването /дехоспитализацията/ на съответния пациент.

Съдът кредитира с доверие приетото и неоспорено по делото писмено заключение на вещото лице, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, като професионално и безпристрастно.

Съгласно чл. 400, ал. 3 от НРД за 2018 г., на изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв, но при липса на допуснати нарушения, наложената процесна санкция по т. 2 от заповедта е незаконосъобразна и противоречи на целта на закона.

При така обсъдения доказателствен материал, съдът обосновава извода, че не са били налице основания за налагане на процесната санкция, поради липса на допуснато нарушение на дейностите, с оглед контекста на гореизложеното. Следователно, наложената финансова неустойка по т. 2 от процесната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и предвид направеното искане в полза на "УМБАЛ Дева Мария"ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, представляващи 50. 00/петдесет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса; 300. 00/триста/ лева възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, трети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-25-489/19.05.2020 год. на Директора на РЗОК Бургас.

 

ОСЪЖДА РЗОК-Бургас да заплати на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, с адрес на упражняване на дейността гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Даниела Боздукова, направените по делото разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                                СЪДИЯ: