РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 04.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „Д“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАЯ ДАМЯНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА АНДРЕЙ Г.

при участието на секретаря Илияна Коцева,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 10996 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Г.Д. и С.Г.Д. срещу Решение № 16583/21.10.2016 г. по гражданско дело № 80512/2015 г. на Софийския районен съд, 77. състав, с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу „А.“ ООД установителен иск за това, че последното дължи сумата от 2 334 евро на Х.Д., и 1 167 евро – на С.Д. – наемна цена за периода август – октомври 2007 г. за част от сграда с адрес София, ул. „********– предмет на заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 15731/2008 г. на Софийския районен съд, 77. състав. Постъпила е и частна жалба срещу Определение № 83774/05.04.2017 г., с което е изменено решението в частта за разноските и на Х.и С. Д.са били присъдени 804 лева деловодни разноски.

Във въззивната жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е била влязла в сила, а възражението на ответника е подадено извън срока. Твърди се, че въззиваемите са получили заповедта още през 2008 г. Същевременно се излагат твърдения и за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че исковата молба не е за плащане на наемни вноски, а за обезщетение за ползване след прекратяване на договора. Въззивниците твърдят, че основанието на претенцията им е можело да се извлече и от приложените към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение документи, вкл. нотариална покана за прекратяване на договора. Същевременно се твърди, че заповедта за незабавно изпълнение е за наемна цена. Твърди се и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с доклада на първата инстанция не било посочено изрично дали е предявен иск за наем или за обезщетение за ползване без основание. Поддържа се и че договорът за наем е бил мълчаливо продължен, като не е било ясно кога е опразнен имота.

В частната жалба се излагат съображения, че в първоинстанционното производство доказателства за направени разноски са били посочени едва след приключване на устните състезания и не следва да се присъждат разноски.

 По делото е постъпил в срок отговор на въззиваемата страна – „А.“ ЕООД, чрез представителя адв. Х.М.. По делото няма пълномощно, от което да е явно, че адвокат М. има представителна власт за действия пред настоящата инстанция и на „А.“ ЕООД следва да се укаже такова, иначе съдът няма да разглежда възраженията в отговора.

В отговора се излагат аргументи за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че и в заявлението за издаване на заповед, и в исковата молба се претендират единствено суми за наемна цена на имота. Поддържа се, че това основание не може да бъде изменено в хода на производството. Твърди се, че първоинстанционният съд е изяснил правния спор в доклада си пред страните и няма процесуални нарушения във връзка с доклада. Излагат се твърдения за спазен срок за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Сочи се, че в исковата молба няма твърдения за продължаване на наемното правоотношение, поради което същите не могат да бъдат въведени от въззивниците за пръв път пред настоящата съдебна инстанция. В същото време са били изложени твърдения за прекратяване на наемния договор. Направено е искане за присъждане на разноски.

Постъпилият отговор на частната жалба е бланкетен.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

Решението е постановено при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо, но в жалбата са изложени доводи, че е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор за наем, а първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за наемна цена. Това възражение е неоснователно. Вярно е, че с искова молба с вх. № 26304/23.12.2015 г. въззивниците (тогава ищци) Д.са предявили иск за заплащане на обезщетение за ползване на имот без основание поради прекратено наемно правоотношение, но след дадени указания от съда с молба от 25.04.2016 г. основанието на иска е било уточнено като такова за претендиране на суми по наемен договор (наемна цена). Това е направено от страната, тъй като се води установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК във връзка с вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15731/2008 г. на Софийския районен съд, 77. състав, а в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в заповедта изрично е посочено, че се претендират неплатени „наемни вноски“ (на лист 5 от заповедното дело). С оглед на изложеното Софийският районен съд се е произнесъл по предявения и уточнен от въззивниците Д.иск на договорно основание за наемна цена. Решението на първоинстанционния съд е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните не са изложили във въззивната жалба и отговора възражения по възприетите от първоинстанционния съд факти, поради което настоящият съдебен състав е длъжен да приеме фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд с оглед принципа на ограничено въззивно обжалване (чл. 269 ГПК).

Въззивниците Д.твърдят, че искът е следвало да се приеме от съда за такъв за обезщетение за ползване на имота им от страна на въззиваемото дружество – „А.“ ООД, без основание. Това обаче противоречи на изложените от тях твърдения в уточнението на иска от 25.04.2016 г., където е посочено изрично, че се претендира наемна цена. Обстоятелството, че в заповедното производство е била приложена нотариална покана за прекратяване на наемния договор няма значение за правната квалификация на иска, тъй като същата се черпи от формулираните в исковата молба основание и петитум, а не от представените от страната доказателства. При преценка дали със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен договорен или извъндоговорен иск, съдът следва да изхожда от описаното в самото заявление, а не от приложените доказателства, които не са задължителна част от документите, с които започва заповедното производство. Същият извод е изрично установен и в т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът се ръководи само от твърденията на страната, направени в заявлението ѝ. По настоящото дело, както беше посочено, в заявлението изрично е записано, че същото е за „наемни вноски“, т.е. твърдението на страната е за договор за наем, който е продължил да действа в периода август – октомври 2007 г.

Това твърдение е оборено от представените по делото доказателства, като на лист 28 – 29 от първоинстанционното дело е представена и нотариална покана за разваляне на наемния договор между въззивниците Д.и въззиваемото дружество – “А.“ ООД, като на лист 29 е удостоверено, че поканата е получена на 17.07.2007 г. В поканата е дадено седемдневно предизвестие за разваляне на договора, като по делото няма доказателства, че дружеството е изпълнило задълженията си за наемна цена по договора. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че наемното правоотношение между страните се е прекратило на 25.07.2007 г. – т.е. преди исковия период и искът е неоснователен съобразно с изложените в исковата молба твърдения.

По частната жалба, подадена от въззивниците Д.срещу определението на първоинстанционния съд, с което е изменил решението  си в частта за разноските, настоящият съдебен състав намира, че същата е неоснователна. В откритото съдебно заседание от 03.10.2016 г. представителят на въззиваемото дружество – „А.“ ООД – адв. М. изрично е направил изявление, че представени от него документи за заплащане на адвокатски хонорар не се намират в кориците на делото. Същите са описани като приложения към отговора на исковата молба на лист 27 от първоинстанционното дело, но не са били в кориците му до датата на съдебното заседание. Съдът има задължение да указва на страните, че по делото не се намират документи, които са описани като приложения, на основание чл. 101 ГПК, съгласно който съдът е длъжен да следи за редовността на извършваните от страните процесуални действия. В случай това не е било направено и страната своевременно е посочила пропуска на съда и е поискала срок за представяне на доказателства за платения адвокатски хонорар. Такъв не ѝ е бил даден и това е пропуск на съда, който засяга правата ѝ. Поради това Софийският районен съд  правилно е поправил пропуска си, като е присъдил разноски с определение за изменение на решението си, след като оригиналните документи за заплащане на адвокатски хонорар са били представени по делото. Не съответства на представените по делото доказателства твърдението в частната жалба, че с писмените бележки са били представени незаверени преписи от доказателствата за платен хонорар, тъй като същите носят подпис на адвокат М.. Поради това частната жалба следва да се остави без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото разноски се дължат единствено на въззиваемото дружество – „А.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е било искане за присъждането им, като същите възлизат на 804 лева – адвокатско възнаграждение, и следва да се присъдят в пълен размер.

Тъй като настоящото решение е по иск с цена под 5 000 лева, същото не  подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „д“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16583/21.10.2016 г. по гражданско дело № 80512/2015 г. на Софийския районен съд, 77. състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5094998/20.06.2017 г., с която въззивниците Х.Д. и С.Д. обжалват определение № 83774/05.04.2017 г.  по гр. д. № 80512/2015 г. на Софийския районен съд, 77. състав, с което решението по делото е било изменено в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.