Р Е Ш Е Н И Е
260140/6.4.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД № 263 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20 – 0869 - 004205/06.01.2021г. на Началника на сектор ПП при
ОДМВР - Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на
В.Х.П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. Оспорва по същество вмененото нарушение. Не
оспорва обстоятелството, че е използвал мобилният си телефон като е провеждал
разговор, но излага, че това е станало докато се придвиждал през тунела, след
което спрял на тротоара, докато провеждал разговора като задната част от автомобила
се намирала в тунела на подблоковото простанство, а предната част на тротоара.
Също така сочи, че в този момент не е имал намерение да прави маневра за
включване в движението по ул. „Цар Освободител“, поради което не е подавал и
сигнал за това, чрез включване на ляв пътепоказател. Излага също така, че
напуснал мястото, където бил спрял автомобила, тъй като от страна на
контролните органи му било дадено разпореждане да придвижи автомобила и да спре на ул.“Цар Освободител“ за да му
бъде извършена проверка. Намира и, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. В придружителното
писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят
В.Х.П. ***. Същият притежавал и гараж, находящ се във вътрешният двор на
кооперацията. Подходът към вътрешният двор представлявал тунел разположен в част
от подблоковото пространство, през който автомобилите преминавали, за да влязат
или излязат от вътрешния двор. При излизане от вътрешният двор, преминавайки
през тунела, пресичали тротоара, разположен пред сградата, след което се включвали по ул.“Цар Освободител“.
На
05.12.2020г. около14.25 часа, жалбоподателят В.Х.П. с управляваният от него лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №Н 1026 ВТ, докато се придвижвал през тунела,
с намерение да продължи движението си по ул.“Цар Освободител“, получил
телефонно обаждане, на което отговорил. Излизайки от тунела, разговаряйки по
мобилният си телефон, спрял автомобила, като предната му част се намирала на
тротоара, а задната в тунела.
В този момент свидетелите П.С.П. и И.П.С. – мл.автоконтрольори в сектор ПП
при ОДМВР – Шумен с патрулен автомобил се движели по ул.“Цар Освободител“.
Приближавайки дома на жалбоподателя забелязали в ляво по посока на движението
им, лекия автомобил, управляван от жалб. П., който излизал от тунела, след
което автомобилът спрял като задната част от него се намирал в тунела,а
предната на тротоара, според св. П., а според св. С. задната част на автомобила
била на тротоара, а предната на пътното платно между паркирани автомобили.
тротоара. В момента, в който автомобилът излизал от тунела, свидетелите
забелязали, че водачът използва мобилен телефон, който държал в дясната си ръка
в близост до дясното ухо. Спрели патрулният автомобил, след което се придвижили
малко назад и на жалб. П. било разпоредено да се придвижи на ул.“Цар Освободител“
и да спре на удобно място, с цел извършване на проверка. Според показанията на
св. П. при извършване на тази маневра, жалбоподателят продължил да използва
мобилният си телефон, а според тези на св. С. той възприел жалбоподателя да използва телефон, единствено
в момента, в който е минал през тротоара и спрял с предната си част на пътното
платно, докато задната част на спрелия автомобил е била на тротоара. След като
му било разпоредено да придвижи
автомобила на ул.“Цар Освободител“, св. С. не е възприел жалбоподателят да е
продължава да използва мобилния си телефон.
Св.П. съставил срещу В.П. АУАН серия GA № 341133/05.12.2020г.
нарушение на чл.104а от ЗДвП, изразяващо се в това, че при извършване на
маневра за включване в движението от крайпътен имот използва мобилен телефон по време на управление на МПС
без да използва устройство позволяващо
използването му без участие на ръцете като в акта е отразено, че
жалбоподателят има възражения.В законоустановеният срок жабл. П. депозирал
писмени възражения. Намира, че фактическата обстановка не е била отразена
правилно в акта. Не оспорва, че е използвал мобилният телефон, докато се е придвижвал
през тунела и в момента, в който част от предната част на автомобилът е била на
тротоара. Оспорва да е използвал телефона при извършване на маневрата –
навлизане и придвиждане по ул.“Цар Освободител“. Възраженията са разгледани в
хода на административно – наказателното производство преди издаване на НП и са счетени за неоснователни.
Въз основа
на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е
възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП
на В.Х.П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а
от ЗДвП. НП му е връчено лично на 01.02.2021г.
Така изложената фактическа обстановка съдът извлече от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – П.С.П. – актосъставител, И.П.С. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, както
и допуснатият при режим на довеждане свидетел С. В. П.. Св. П. не е свидетел на извършване на
вмененото нарушение. Показанията ѝ изясняват обстоятелства свързани с
местоположението на гаража и придвижването на автомобила с оглед влизане или излизане от вътрешният
двор, както и обичайното поведението на
жалбоподателя при необходимост от
изчакване на член от семейството, който да се качи в автомобила.
При така
установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Същественото
в административно – наказателното производство е да се установи : има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител лично или чрез негов представител и дали
това лице го е извършило виновно.
За да е налице нарушение на чл.104А от ЗДвП
безспорно следва използването на мобилен
телефон без устройство, позволяващо използване му без участие на ръцете на водача, да бъде извършено в момент,
в който автомобилът е приведен и все още е в движение.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че на 05.12.2020г. същия е управлявал лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. №Н 1026 ВТ, с който се придвижвал през тунела, разположен в подблоковото
пространство, служещ за изход от вътрешният двор на кооперацията и подход към
ул.“Цар Освободител“. Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че докато се
придвижвал през тунела използвал мобилният си телефон провеждайки разговор.
Спорно се явява обстоятелство до кой момент
жалбоподателят е продължил да използва телефона, както и къде се е намирал
автомобила по време на разговора и бил ли е в движение по пътища отворени за
обществено ползване. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че за да включи в движението по ул.“Цар Освободител“, жалбоподателят след
преминаване през тунела, пресича тротоара, след което излиза на пътното платно.
Жалбоподателят оспорва отразените в акта
и НП фактически обстоятелства, че е извършил нарушението при извършване на
маневра за включване в движението от крайпътния имот, твърдейки, че е спрял
автомобила, за да довърши разговора,
преди да се включи в движението, а не за да пропусне движещите по улицата
автомобили, поради което не е подавал и сигнал за това, чрез включване на ляв
пътепоказател.В този момент задната част
на МПС се намирала в тунела, а предната на тротоара. Оспорва да е използвал
телефона при маневрата – навлизане и придвиждане по ул.“Цар Освободител“, която
извършил по нареждане на контролните органи.
Показанията
на свидетелите П. и С. по отношение възприетите от тях действия на
жалбоподателя са противоречиви, както относно местоположението на
автомобила, преди да навлезе по ул.“Цар
Освободител“, така и по отношение момента, в който жалбоподателят е ползвал
мобилен телефон. Двамата свидетели потвърждават твърденията на жалбоподателя,
че преди да се включи в движението по ул.“Цар Освободител“ автомобилът е бил
спрял, но според тях това било с цел да изчака преминаващи автомобили. Тъй като
и двамата свидетели не са възприели подаден сигнал за включване в движението,
чрез включване на ляв пътепоказател, тези свои твърдения същите обосновават с мястото, от където излизал автомобила и
предвид на това, че не може да се спира или паркира на тротоара. От друга
страна според показанията на св.С., жалбоподателят, след като бил спрял,
впоследствие придвижил автомобила, защото от страна на контролните органи му
било разпоредено да се придвижи на ул.“Цар Освободител“ и да спре на удобно
място, с цел извършване на проверка, т.е. не се включил в движението по ул.“Цар
Освободител“ по собствена инициатива, за да продължи движението си, а в
изпълнение на даденото му разпореждане. Съдът намира,че показанията на
свидетелите П. и С., не опровергават
твърденията на жалбоподателя, че е спрял преди да се включи в движението, за да
приключи разговора. Доколкото същите не са възприели подаден сигнал за това,
чрез включване на ляв пътепоказател, се касае за предположение. Това, че
паркирането и спирането на тротоари е забранено от ЗДвП, не е аргумент да се
предполага какви са намеренията на водача. Не спазването на разпоредбите на
ЗДвП , влече санкция.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.104а от ЗДвП, като от
фактическа страна е прието, че при извършване на маневра за включване в
движението от крайпътен имот използва
мобилен телефон по време на управление на МПС без да използва устройство
позволяващо използването му без участие
на ръцете. По отношение обстоятелството в кой момент жалбоподателят е ползвал
мобилен телефон, показанията на свидетелите също са противоречиви. Според
двамата свидетели, те са възприели лекия автомобил, управляван от жалб. П., в
момента, в който излизал от тунела, спира
преди на навлезе по ул.“Цар Освободител“
и впоследствие преместването на МПС на ул.“Цар Освободител“. Според св.П. през
цялото това време жалбоподателят използвал мобилен телефон. От своя страна св. С.
възприел жалбоподателя да използва телефон, единствено в момента, в който излязъл
от тунела, минал през тротоара и спрял. След като му било разпоредено от
мястото където бил спрял, да придвижи
автомобила на ул.“Цар Освободител“, св. С. не е възприел жалбоподателят да е
продължил да използва мобилния си телефон. Показанията на свидетелите кореспондират
по между си, че жалбоподателят е използвал телефонът от момента на излизане от
подблоковото пространство до момента на спиране, преди да се включи по ул.“Цар Освободител“, но не и след това,
поради което съдът намира, че не може да се приеме за безспорно установено, че
жалбоподателят е продължил за използва телефона и при придвижването на
автомобила на ул.“Цар Освободител“. По отношение местоположението на автомобила
в момента на спирането, преди да продължи по ул.“Цар Освободител“, в изпълнение
на разпореждането, показанията свидетелите П. и С. също са противоречиви.
Според св.П. лекия автомобил преди да навлезе по ул.“Цар Освободител“ бил спрял
така, че задната му част била в тунела,а
предната на тротоара, а според св. С. задната част на автомобила била на
тротоара, а предната на пътното платно между паркирани автомобили. Показанията
на св.П. по отношение на това обстоятелство, кореспондират с твърденията на
жалбоподателя, поради което показанията на св.С. не са достатъчни да го опровергаят.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че жалб. П. е използвал
мобилен телефон, докато е управлявал автомобила при излизане от подблоковото
пространство до момента на спиране, преди навлизане на ул.“Цар Освободител“ като
МПС е спряло така, че задната му част е била в тунела, а предната част на
тротоара. Доколкото подблоковото пространство служещо за изход от вътрешният
двор и подход към ул.“Цар Освободител“, представлява частен имот и няма
характеристиката на път отворен за обществено ползване, разпоредбите на ЗДвП не
са приложими.
Доколкото съгласно съдържащата се в §6 т.6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на понятието „тротоар“, същият
представлява изградена, оградена или очертана
с пътна маркировка надлъжна част
от пътя, би могло да се приеме, че използването на мобилен телефон при
придвижването на автомобила по тротоара съставлява нарушение на чл.104а от ЗДвП. Доколкото обаче, преминатото разстояние е незначително – около 3 метра,
съдът намира че се касае за маловажно нарушение.
Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както
нарушителя, така и нарушението са с ниска степен на обществена опасност. Като
не е обсъдил тези характеристики и не ги
е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с
правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.
Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността
или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го
задължава чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е
изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира,
че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б.
“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът
намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, за в бъдеще да не извършва нарушения от
подобен вид и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл
атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 – 0869 - 004205/06.01.2021г.
на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на В.Х.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за ОДМВР – Шумен за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: