Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
при
участието на секретаря Елица Трифонов след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12601 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в субективно
и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС от Г.П.Т. и В.П.Т. срещу М.Л.В.,
Н.Л.Р., Г.Л.Р., Е.И.Д. и В.Т.Д. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на ПИ 10135.5403.**, находящ се в землището
на гр.Варна, м-ст „**" с площ от 615 кв.м.,
идентичен със стар ПИ №**, при граници : ПИ№№**; **; **и **и осъждането на Е.И.Д. и В.Т.Д. да предадат
владението върху този имот.
Ищците твърдят,че са
придобили собствеността върху процесния имот през 1997г., ведно с изградената в него вилна сграда. Сочат,че
за вилната сграда било издадено разрешение за изграждане на сезонна дървена
постройка, но била изградена масивна тухлена постройка на един етаж, което се
установявало от оценителен протокол от 1992г.
Собствеността била придобита въз основа на валидно учредено в полза
на ищците право на ползване , което на основание пар.4
и 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ било трансформирано в право на собственост, след като те
доказали надлежно по административните органи предпоставките за придобиване
собствеността върху имота, поискали и бил съставен оценителен протокол за
имота, стойността на земята била заплатена по начин и в сроковете, указани в
ЗСПЗЗ. След изпълнението на тези предпоставки ищците се снабдили с КНА за
придобито право на собственост № 161,
том XXV, н.д. №22683/12.12.1997г., като към момента на неговото
съставяне действал за м-ст „**" КП от 1996г. Твърдят, че 2014-2015г. са владяли, обработвали и стопанисвали имота без да има
промени в неговото местоположение и граници и без никой да пречи на владението
им и да оспорва собствеността им. Демонстрирали спрямо всички собствеността им,
декларирали имота в данъчната служба и със съзнанието, че са придобили правото
на собственост върху него. Излагат,че при изготвяне на ПНИ за СО "**"
администрацията на р-н „Аспарухово" не взела предвид правата им и
възстановила по ЗСПЗЗ собствеността върху имота на първите трима ответници М.В.,
Н.Р. и Г.Р. в качеството им на наследници на Л.Г.Р.. Сочат, че се получила
колизия между техните права като бивши ползватели и правата на реституираните
собственици. Това било установено от ищците след справка в СлГКК
при издаване на скица за имота и след справка в СВ, както установили и че процесният имот бил продаден от първите трима ответници на В.Т.Д.
и съпруга й Е. Т.Д. на 05.02.2014г.
От този момент на ищците бил отказан достъп до имота и те били
лишени от неговото владение. Твърдят,че първите трима ответници като наследници
на Л.Р. не са могли да придобият в реални граници по реституция собствеността
върху имота, тъй като ЗСПЗЗ отдава предпочитания на определен кръг лица
-ползватели при наличието на визираните в закона предпоставки, които били
налице спрямо ищците. Твърди се, че първите трима ответници не са могли да се
легитимират като собственици на имота и да прехвърлят собствеността върху
имота, така че продажбата да произведе своя вещно правен ефект, поради и което
купувачите на имота не са станали собственици на валидно правно основание.
Ищцата В.П.Т. е починала
в хода на процеса, поради и което производството по отношение на нея е
прекратено.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
Г.Л. Г., Н.Л.Р. и М.Л.В. са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на предявените искове.
Не оспорват, че на ищците е било предоставено право на ползване върху
процесния имот, както и че същият е бил оценен и те са заплатили определената
сума. Оспорват в имота да е имало построена сграда. Излагат,че от отразеното в
т.1 на Раздел II на представения от ищците оценителен протокол от „Експреспроект" ЕООД е видно,че сезонната постройка, находяща се в процесния имот е със степен на завършеност 6о%, като съгласно т.4,ал.з от парагр. 1в от ППЗСПЗЗ същата не представлява сграда
по смисъла на парагр. 4 а ЗСПЗЗ , тъй като стоежът не
е завършен до покрива включително, което е в унисон на TP №2 от 13.09.2011г. по т.д.
№2/2011г. на ОСГК. Сочат, че в Раздел XI на Експертна оценка за
определяне на пазарната стойност извършените подобрения в имота, която била
изготвена по възлагане на първите трима ответници било отразено, че в имота
липсват строителни подобрения, като в западния край на имота имало част от
изоставен строеж на тухлена постройка, като същата била приравнена на строителен
материал и не представлявала подобрение, подлежащо на оценка. Сочат, че при
липсата на един от кумулативно изискуемите елементи за реализация на
правомощието по парагр. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да
се приеме, че по отношение на ищците не са били налице предпоставките за
придобиване на правото на собственост по реда на визираната в исковата молба
разпоредба. Излагат, че при неосъщественост на
изискуемия фактически състав на парагр.4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ оценката на имота и заплащането му не са породили вещно транслативен ефект, поради което ищците не могат да се
легитимират като собственици на имота на твърдяното от тях основание -
трансформация на правото на ползване в право на собственост. Оспорват
възможността на ищците да са придобили имота по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
Е.И.Д. и В.Т.Д. са депозирали
отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че ищците не са собственици на
имота. Твърдят,че първият ищец не е бил включен в списъка на лица, на които е
предоставено право на ползване с решение №15/6 от 12.12.1979г. Твърдят, че подписът
на Удостоверение №414/24.01.1980г. не е на Председателя
на ИК на ОНС, нито на негов упълномощен заместник. Твърдят, че не са били
налице основанията за изкупуване на имота по реда и условията на параграф 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, защото в имота нито към 1991г.,
нито към 1993г., нито към
1997г., нито когато и да е от 1980г. не е имало постройка по
смисъла на закона като сочат,че в него е започнато монолитно строителство, но
на това строителство не бил поставен покрив и следователно никога не се е
появявала постройка в правния смисъл на това понятие. Твърдят,че ищците не са
платили определената цена в предвидения от закона тримесечен срок от датата на
извършване на оценката по цени, определени от МС съобразно пазарните цени на
съответния район. Сочат, че в представената от ищците вносна бележка било
видно,че е направено плащане в Балканбанк Варна, като в нея има отразяване в
забележка на листа, на който е направено копието, че са платени 33 ооо лева на 16.09.1994г.,
а в официалния оценителен протокол, изходящ от Община Варна, Кметство Галата с
дата 20.09.1993г. имотът
бил с оценка 44 886 лева. По делото бил представен втори оценителен протокол,
който е без дата. Сочат, че в представения НА от ищците също не фигурира
постройка. Оспорват възможността на ищците да са придобили имота по давност
като излагат подробни съображения за това.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Община Варна
е депозирало писмен отговор, в който е изразено становище за основателност на
предявените искове. Излага се, че Удостоверение №414/24.01.1980г. е издадено от
ОбНС гр.варна в изпълнение на Постановление №**на МС
и Решение №15/6 от 12.12.1979г. на ИК, по силата на
което на Г.П.Т. е предоставено правото на ползване върху хавра
от 0.6 дка, находяща се в землището на гр.Варна, м-ст **, която може да се ползва за трайни насаждения. Сочи
се, че имотът по КП от 1983г. „Южно от Галата“ е с пл.№**, съгласно КП от
1991г. на м.“** –юг“ е спл.№**, като по този план е
обозначено, че има изграден строеж и трайна насаждения, като планът бил
технически приет през месец септември 1991г., а аерозаснемаето
било от месец август 1990г. Строеж бил отбелязан и в КП от 1996г. на м.“**“
/Помощен кадастрален план/ , както и в ПНИ на СО“**-юг“ и ПУП-ПУР на това
селищно образувание, одобрен с решение на ОбС-Варна
през 2010г. Имотът попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно §63 от
ПЗР на Постановление №456 за ИД на ППЗСПЗЗ /обн. ДВ
бр.112 от 1997г. права по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е
предоставено правото на ползване по силата на Указ №596 на Президиума на НС от
1967г., Указ №922 на Държания съвет от 1989г., Постановения на МС №21 и 23 от
1963г.; №12 от 1971г.; №76/1977г.; № 1
от 1981г.; №11 от 1982г.; №11 от 1982г. ; №30 от 1985г. и №26,58 и 67 и 34 от 1989г. От това следвало,че ищецът е
имал надлежно предоставено право на ползване по смисъла на цитираната
разпоредба на закона и е имал качеството на ползвател по смисъла на специалните
правни норми. Твърди се, че правото на ползване на ищеца се е трансформирало в
право на собственост по реда на §4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , предвид данните за наличие
на сграда, построена до 01.03.1991г., правото е трансформирано в рамките на
срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ – 31.01.1998г. Твърди се, че в рамките на
срока по §5,ал.1 ППЗСПЗЗ ищецът е подал молба и декларация до Техническата
служба, придружена от копия от типов проект 7 относно дадено разрешение за
строеж за изграждане на лека стопанска постройка в имота за сезонно ползване-
дървена барака без тухлена зидария и избени помещения, както и копие на
заснемане в мащаб 1:250. Излага се, че съобразно действалото законодателство до
01.03.1991г., разрешаващо изграждането на сезонни постройки в предоставени на
граждани земи за земеделско ползване, законно построени са могли да бъдат само
леки сезонни постройки, като по действалите до влизане в сила на ЗСПЗЗ нормативни
актове било недопустимо изграждането на жилищни/вилни/сгради, нито съпътстващи
тяхното ползване второстепенни постройки, нито стопански, производствени или
др. сгради. Твърди се, че е издаден
Оценителен протокол №6069/20.09.1993г., изготвен от Комисия в състав от
служители на Община Варна, назначена с нарочна заповед на кметския наместник,
утвърден от кметския наместник, като в него било изрично вписано, че в имота
има построена сграда с разгъната площ 11.88 кв.м. Сочи се също, че ищецът се е
снабдил с КНА съгласно § 30,ал.5 ПЗР към Постановление №121 на МС от
25.03.1997г. за изменение и допълнение на ППЗПЗЗ, който нотариален акт имал
удостоверително значение за представените документи и проверката на нотариуса
за редовността им.
Излага се също, че при
съпоставката на критериите, възприети от законодателя в §1в,ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ,
на които трябва да отговаря сградата по §4а и критериите за постройки, които по
действащото законодателство до 01.03.1991г. са били допустими за изграждане в
земи, предоставени за земеделско ползване на граждани, излизало, че е
предоставено право да придобият собственост върху предоставените им за
земеделско ползване земи, на лица, които са построили сгради в нарушение на
нормативните актове, което било твърде несправедлив от житейска гледна точка
резултат и по същество разпоредбата на §1а, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ санкционирал
добросъвестните ползватели, които се съобразявали с изискванията за застрояване
и са изграждали леки сезонни постройки
със селско стопанско предназначение. Сочи се, че наличието на сграда
следва да се преценява към момента на подаване от ищеца на молбата по реда на
§4а, ал1 от ЗСПЗЗ, и оценката в
Оценителния протокол . Излага се, че
при изготвяне на ПНИ правата на ищеца не били зачетени, на били зачетени е в
ПКП и в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение за бившите
собственици, което било съществено нарушение, тъй като не били спазено
нормативните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По отношение на завените
от ответниците права върху процесния имот се сочи, че решението на ПК
№600/23.03.1999г. не е подписано от секретаря на ПК, което представлява особено
съществено нарушение на формата му като индивидуален административен акт –
липса на задължителен реквизит по чл.15,ал.2, т.6, изр.2 ЗАП/отм./ Това
обуславяло липсата на валидно волеизявление на колективния административен
орган като порокът засягал съществено законността му и водел до неговата
нищожност поради липса на волеизявление. В тази връзка се твърди, че неправилно
и в разрез със закона са признати правата на наследниците на бившия собственик
при одобряването на ПНИ.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Докладна записка от
Зам. председателя на ИК на ОНС –Варна Тодор Градинаров е предложено на ИК на
ОНС-Варна да вземе решение за одобрение на списъците за раздадени земи по ПМС **в
землището на кв.Галата на 428 работници, служители и пенсионери, на които да се
издадат удостоверения обр.№2 към чл.17 от Наредбата
за приложението на ПМС **. В приложения списък под номер 414 е вписан Т.П.Т..
С Решение №6, обективирано в протокол №15 от заседание на ИК на ОНС Варна, проведено на
12.12.1979г. са одобрени приложените списъци за
раздадените земи по ПМС **в землището на кв.Галата на 428 работници, служители
и пенсионери и е постановено издаването на удостоверения обр.№2
към чл.17 от Наредбата за приложението на ПМС **. Решението е подписано от
председател – инж.Хр.Т..
Съгласно Удостоверение №414/24.01.1980г. , издадено от ИК на ОНС Варна
по Постановление №**на МС и Решение №15/6 от 12.12.1979г. на
ИК на ОНС Варна на Г.П.Т. е предоставено
право на ползване върху хавра от 0.6 дка, находяща се в землището на гр.Варна, местност **, при
граници Я., Н. Ст., Д., Д. и път, която може да се ползва за трайни насаждение.
По направените
оспорвания от страна на ответниците Е.Д. и В.Д. досежно
автентичността на положените подписи за „Председател“ в Протокол №15/12.12.1979г.
и Удостоверение 414/24.01.1980г. е открито производство по реда на чл.193 ГПК,
за нуждите на което е назначена СГЕ. Съобразно заключението на СГЕ подписът,
положен за „Председател“ в Удостоверение
414/24.01.1980г. не е изпълнен от Х.Т.Т., а подписът
положен за „Председател“ в Протокол №15/12.12.1979г.
е изпълнен от Х.Т.Т..
В тази връзка и с оглед
установяване на твърденията, че удостоверението е подписано от зам. председателя
на ИК на ОНС-Врана Тодор Градинаров, който е бил натоварен със земеделието и е
имал правомошеия да подписва удостоверенията за
предоставено право на ползване, Община
Варна е представила Протокол №1 от учредителната сесия на ОНС-Варна, проведена
на 03.04.1979г., от който е видно, че лицето Тодор Градинаров е било избрано за
Зам. председател на ИК, като на същия са били разпределени дейности, свързани с
отдел „Финаси“, направление „Селско стопанство“, Държавни
имоти, Работна сила и др.
На 22.06.1992г. Г.П.Т. е
подал молба до Техническата служба при Кметство Галата, в която е посочил, че
му е предоставено право на ползване върху овощна градина от 600 кв.м. в Галата,
с граници Д., Д., Ст., като в графата „ застроена площ, етажност,
подобрения/ ел., Вик, кладенец/ е
посочено „ел.“ Молбата е придружена от декларация, в която е отразено, че
посоченият в молбата имот е единствено жилище и единствена земеделска земя на
семейството, о типов образец 7, в който е разрешено изпълнението на лека
стопанска постройка от дърво за сезонно ползване – дървена барака от
употребяван материал без тухлена зидария и избени помещения, както и заснемане
в мащаб 1;250, в което е отразено, че мястото е с площ от 602 кв.м., засадено с
овощни дървета, оградено от две страни от мрежа с бетонни колове и наличие на
сезонна постройка – масивна –тухлена на един етаж.
Съгласно Оценителен
протокол, изготвен от „Експреспроект“ЕООД стойността
на земята на с площ от 600 кв.м. по Удостоверение №417/1980г. е 29 700
ЛЕВА, а стойността на сезонна постройка със завършеност 60 % с площ от 11.88
кв.м. е 6287 лева, стойността на насажденията е 658.34 лева.
В Оценителен протокол от
20.09.1993г., изготвен комисия в състав от Община Варна, Кметство Галата за
имот по Удостоверение №417/24.01.1980г., находящ се в м-ст
**, кв.20, пл.№** е дадена оценка за място с площ от 600 кв.м. в размер на
33 000 лева и е отразено,че в мястото има изградена сграда с разгъната
площ 11.88 кв.м. със стойност 6287 лева и насаждения на стойност 658 лева. За
обща стойност на имота е посочена 44 886 лева
На основание §4а ЗСПЗЗ Община Варна, Кметство
Галата въз основа на оценителен протокол от 30.08.1994г., изготвен от Експреспроект е определила Г.П.Т. да заплати по сметка на
Кметство Галата сумата от 33 000 лев и 4950 лева
Съобразно вносна бележка
от 16.09.1994г./л.183 от делото/ Г.П.Т.
е наредил по сметка на Кметство Галата
сумата от 37 950 лева.
С НА за собственост на
недвижим имот, придобит на основание §4 ЗСППЗ №**, том **, дело №** от 12.12.199**г. Г.П.Т. е признат за
собственик на Място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на гр.варна,
кв.Галата, м.“** –юг“, представляващо имот №** с трайни насаждения, при граници
: имоти с пл.№№***, **, **, ** и полски път.
С Решение на ПК гр.Варна
№**//**.1999г. е признато правото на собственост на наследниците на Л.Г.Р. в
съществуващи стари реални граници за Овощна градина от 10.859 дка , находяща се в терен
по параграф 4 на Галата, местност **, по плана на стари имотни граници
на м.“** –юг“ имотът обхваща №** и №**, от КП на м.“** –юг“въстановения
имот №** е посочено да обхваща съответни планоснимачни
номера или части от тях, сред които и №**.
Със Заповед №Г-ПР-401/**2009г. на Кмета на район Аспарухово, Община Варна е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Л.Г.Р.: М.Л.В., Н.Л.Р. и Г.Л. Г. върху поземлен имот, преставляващ новообразуван имот в урбанизирана територия –
местност „** –юг“ –селищно образувание по §4,ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище
квартал Галата, Община Варна с идентификационен №** в кадастрален район ** по ПНИ на местност „**
–юг“ с площ 615 кв.м.
Със Заповед
№Г-ПР-137/16.06.2011г. на Кмета на район Аспарухово, общ.Варна е одобрена
експертна оценка на лицензиран оценител Благовеста Райчева, с която е
констатирано, че са налице подобрения, подлежащи на оценяване, в частта от имот
с пл.№** с площ 615 кв.м. по КП и ПП към ПНИ за местност „**-юг“ , землище
кв.Галата, кадастрален район **, собствеността върху който е възстановена на
наследниците на Л.Г.Р. за 615 кв.м. с
Решение 600 на ОСЗГ“Варна“ и
Заповед №Г-ПР-137/16.06.2011г. на Кмета
на район Аспарухово, общ.Варна, при
условията на §4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ с бивш неизвестен ползвател, в размер на
109 лева.
С Договор за
покупко-продажба от **.2014г., обективиран в НА №***, том *, рег.№**, дело №**. на нот.№**-Юлия Каменова, вписан в
СВ под №**, том *, дело №** Н.Л.Р., Г.Л.Р. и М.Л.В. са продали на В.Т.Д. и Е.И.Д.
незастроен поземлен имот, находящ се в гр.Варна, с идентификатор **.** по КК и КР на гр.Варна, кв.Галата, м-ст ** –юг, с площ 615 кв.м., с номер по предходен план **,
при съседи : имоти с идентификатори №№ **; **; **и **.
Свидетелката И. Г. К., близка приятелка на
дъщерята на ищеца, излага че го познава от 1984-85г.Сочи, че й известно, че
ищецът и съпругата му притежавали имот в „**-юг“ по постановление, в който била
ходила шест-седем пъти. Там се събирали компании, правели си пикници и най-вече
ходили да берат череши юни-юли почти всяка година, заедно с дъщерята на ищеца.
Излага, че имотът бил ограден с обикновена ограда телена или нещо такова. В
имота имало нещо като сезонна постройка от сорта на бунгало, имало някаква
основа – бетонова или циментова настилка. Била стаичка с антре. Казва, че е
влизала в постройката, оставяла багажа си там, когато голямото й дете, което
тогава било малко две или три годинки, идвало с нея,
оставало да спи там. Била ходила в имота
от 1988г. до около 2008г., когато дъщерята на ищеца се преместила да живее в
Англия. До 1998г. бунгалото го имало в имота. Не знае дали е имало ток и вода в
бунгалото. В имота имало зеленчуци, които се отглеждали от Т. Г.Т. продължил да
гледа имота известно време, дъщеря му заминала и свидетелката нямала контакт с
него.
Свидетелят Т. Н. Т.излага, че познава Г.Т., В.Д. и Е.Д.. С Г. се запознал през 1989г.,
когато на свидетеля било дадено място с №**. Видели се там на местата. Казва,
че имотът му граничи с имота на Г.. През 2015г. се запознал със сем.Д., когато дошли да видят
мястото, казали, че са закупили и че са новите собственици. Свидетелят имал
построена вила в мястото си, която строил няколко години и бил много често там,
особено през лятото. През 1989г., когато се запознал с Г. в мястото му нямало
нищо построено. Било като хавра. Не било обработвано
дори. Г. започнал да строи през лятото
на 1993г., когато къщата на свидетеля била вече завършена. Започнал да зида
нещо с тухли в правоъгълна форма, като стаичка около 10 кв.м., 3.5 м на 2.5
м.Били иззидани три стени, които не били свързани помежду си с тухли, а всяка
стена била самостоятелна за себе си, като свидетелят предполага, че било
оставено място за изливане на бетонни колонки. Четвърта стена не била
изградена. Нямало покрив или таван. Стените били оставени така, както били
иззидани. До 1994г. двамата с Г. се виждали около 3-4 пъти в края на пролетта и
началото на лятото, когато зреели черешите. Той имал една череша в мястото и
идвал със съпругата си и дъщеря си да берат череши. След 1994г. не се били виждали
повече. Г. казвал, че е зает служебно и няма време да посещава и обработва
мястото. Мястото нямало ограда от север. Свидетелят си направил ограда с
циментови колчета и поцинкована тел, защото в мястото на Г. един съсед си пасял
козите и те влизали в мястото на свидетеля. В момента мястото било като гора и
строежът не се виждал. Едната стена от строежа била наклонена наляво, навън и
се съборила сама от вятъра и от дъжда, останал един ред тухли. От другата
страна съседите си вземали тухли от там. Имало стълб за ток, но жици в мястото
на Г. нямало. Нямало и вода. Водоснабдяването в района се направило след 2000г.
Откъм улицата имотът имал ниска ограда около метър от тел, която била полусъборена,
което стояла и в момента и била обрасла с коприва, трева и храсти. Имало
оформено нещо като метална врата, която се връзвала с тел или въже и свободно
се влизало в имота. Вратата нямала брава и ключалка.
По делото е проведена
СТЕ. Съобразно заключението на вещото лице по КП от 1983г. на м.“Южно от Галата“
процесният имот е с пл.№** и площ 650 кв.м., получена
от оцифрено копие. Имотът е незастроен и няма данни
за отразен собственик в разписния лист към плана. По КП от 1991г. на м.“**-юг“
имотът е с пл.№**, същият е незастроен и няма вписване за собственик в
разписния лист. По КП от 1996г. на м.“**-юг“ имотът е с пл.№**, като в
югоизточната му част е попълнен строеж на сграда и няма вписване за собственик
в разписния лист. По комбиниран КП на
м.“**-юг“ , одобрен с Протокол 11.11.1997г. на Община
Варна площта на ПИ **.** е 615 кв.м.В плана е нанесена сграда в строеж, не е записан ползвател.
По ПНИ на СО“**-юг“ процесният
имот е с идентификатор **.**, като в КР на одобрения план за собственик на
имота е записан : насл. На Л.Г.Р..Имотът е с площ 615
кв.м. и няма построени сгради в него.В югоизточната му част е нанесен
строеж.Сградата в плановете е отразена като строеж в незавършен вид и без
покрив. Налице е идентичност на ПИ, описан в ИМ, придобит от ищеца през 1997г.
с площ от 600 кв.м. с пл.№** по КП от 1996г. и имотът, описан в НА №**, том XXV, дело */*. и ПИ *** по КК на р-н
“Аспарухово“ Процесният имот е идентичен и с имота,
описан в Удостоверение №**/***.1980г. по отношение на местност и площ.
Местоположението на имота на ищците по удостоверението не може да се определи
технически с описаните съседи в него. Само един съсед Ганка Ст.Добрева, вписана
за собственик на ПИ *** по КП от 1983г. съответства на съседа Д., описана в удостоверението. При
пренасяне на имота в КП от 1983г. се установява пълно съответствие на границите
на ПИ ** с ПИ пл.№** по КП от 1983г. При извършения оглед на място вещото лице
е установило, че имотът е бил ограден от полумасивна
ограда от югозапад и от югоизток, като към момента има останали на места по
тези граници бетонни колове и оградна мрежа. На
северозападната обща граница с ПИ 1006 има изградена масивна ограда. В имота
няма изградени постройки и сгради. Останала е масивна стена с дължина около 4м
и височина до 1м в югоизточната част на имота, съответстваща на
местоположението на сграда- „строеж“ , отразена в КП на м.“** –юг“ , одобрен
през 1996г. По наличните данни в Архива на Община Варна не може да се определи
момента на заснемане на строежа. Границите на сградата в строеж са попълнени в
плана през септември 1995г. при актуализирането на КП от 1991г. Строежът е на отстояния 3.0 от
югозападната граница и 3.20 от югоизточната граница. Нанесеният строеж в КП от
1996г. е пренесен в Комбинирания план на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет с
Протокол от 11.11.1997г. на Община Варна и одобрения
ПНИ на СО“** -юг“.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявените собственически
искове в тежест на ищеца е при условията на главно и пълно доказване да
установи, че е собственик на процесния имот на въведеното в исковата молба
основание.
Ищецът претендира да е собственик на процесния имот с
твърдението, че е трансформирал ползвателските си
права в собственически такива при
условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно
цитираната разпоредба гражданите, на които е предоставено право на ползване
върху земи по §4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени
е него придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 01.03.1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по
цени, определени от МС, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.
От ангажираните по делото доказателства
безспорно се установява, че процесният имот попада в
терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установява се също, че в полза на ищеца Г.Т. е
било учредено надлежно право на ползване съобразно Решение №6, обективирано в протокол №15 от заседание на ИК на ОНС Варна, проведено на
12.12.1979г. и Удостоверение №***/***1980г., издадено от ИК на ОНС Варна по Постановление №**на
МС. Оспорването на подписа на председателя на ИК на ОНС –Варна в посоченото
решение от страна на ответниците Е.Д. и В.Д. е неоснователно, предвид
проведената по делото СГЕ, заключението по която сочи, че подписът е изпълнен
от Председателя Х.Т.Т.. По отношение на лицето,
подписало удостоверението се установява, че същото е Тодор Градинаров в
качеството му на Заместник Председател на ИК на ОНС-Варна, който е разполагал с
правомощия в тази връзка съгласно Протокол №1 от учредителната сесия на
ОНС-Варна, проведена на 03.04.1979г. От заключението на проведената по делото
СТЕ се доказва идентичността на процесния имот с този, който е бил предоставен
за ползване на ищеца.
Ищецът е подал на 22.06.1992г. искане
до Техническата служба при Кметство Галата, въз основа на което е изготвен
оценителен протокол и същият е заплатил, определената цена за земята.
Основният
спорен въпрос по делото е имало ли е изградена сграда в имота към 01.03.1991г.
В искането ищецът е описал предоставения му за ползване имот като овощна
градина от 600 кв.м. в Галата при граници : Д., Д. и
С., като в графата, в която е следвало да посочи налично
застрояване е отразено само „ел.“
Искането е придружено със заснемане, в което в югозападната част на имота е
отразена съгласно обяснителната част сезонна постройка масивна –тухлена на един
етаж. В Оценителния протокол, изготвен от „Експреспроект“
ЕООД на 30.08.1994г./ дата, посочена в издаден документ от Кметство Галата за
определяне на определената за заплащане сума за земята, находящ се на л.184 от
делото/ е посочена степен на завършеност на сградата в имота 60 %. Заключението
по СТЕ сочи, че в плановете за процесния имот няма отразяване за налична
сграда. По плановете е отразен
строеж в незавършен вид и без покрив. През септември 1995г. при
актуализирането на КП от 1991г. са попълнени граници на сграда в строеж,
който е на отстояния
3.0 от югозападната граница и 3.20 от
югоизточната граница, като нанесеният строеж в КП от 1996г. е пренесен в
Комбинирания план на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет с Протокол от 11.11.1997г. на Община Варна и одобрения ПНИ на СО“**
-юг“. По наличните данни в Архива на
Община Варна не може да се определи момента на заснемане на строежа. След
извършване на оглед на имота вещото лице
е констатирало, че че
имотът е бил ограден от полумасивна ограда от
югозапад и от югоизток, като към момента има останали на места по тези граници
бетонни колове и оградна мрежа. На северозападната
обща граница с ПИ *** има изградена масивна ограда. В имота няма изградени постройки и сгради.
Останала е масивна стена с дължина около 4м и височина до 1м в югоизточната
част на имота, съответстваща на местоположението на сграда- „строеж“, отразена
в КП на м.“** –юг“ , одобрен през 1996г.
За установяване на обстоятелството дали в имота е имало изградена сграда
към 01.03.1991г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Г. К., водена от ищеца и Т. Н. Т., воден от ответниците Е.Д.
и В.Д.. Изнесеното от свидетелите е противоречиво. Така свидетелката, водена от
ищеца излага, че е посещавала имота шест-седем пъти от 1988г. до 2008г. като
сочи, че него имало сезонна постройка, нещо като бунгало с бетонна или
циментова настилка, която се състояла от една стаичка и антре. Същевременно Т. Т., непосредствен съсед на
процесния имот, собственик на ПИ №**, твърди, че се запознал с ищеца през 1989г. като по
това време имотът бил хавра и нямало нищо в него.
Същият сочи, че ищецът започнал строеж през лятото на 1993г., когато били
изградени три стени с тухли четворки, които не били свързани помежду си,
вероятно защото било оставено място за изливане на бетонни колонки. Строежът
спрял след изграждането на тези три стени, части от които имало към настоящия
момент.
Правото на бившите ползватели да придобият
собственост върху терена съществува, когато същите са имали построена сграда,
отговаряща на изискванията на §1в, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ съобразно ТР
№2/13.09.2011г. по т.д. №2/2011г. на ОСКГ. В §1в, ал.3 е установено, че не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки
за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от
площта им и вида на конструкцията;2. строежи, направени от фургони, вагони,
контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на
терена;3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване
обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;4.
незавършени строежи до покрива включително. От анализа на събрания по делото
доказателствен материал съдът прави извод, че към 01.03.1991г. в процесния имот
не е била налична сграда. Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. Г. К., като противоречащи и
некореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал по делото, като дава вяра на показанията на
свидетеля Т. Т., които намира за достоверни, последователни и непосредствени, предвид, че
същият има впечатления от имота като непосредствен съсед на същия. Показанията
на този свидетел се подкрепят и от заключението на вещото лице по СТЕ и от
посоченото в съставения оценителен
протокол от „Експреспроект“ ЕООД. Съобразно съвкупната оценка на
сочените доказателства в имота е имало незавършен строеж, който не отговаря на
изискванията за сграда, който е започнат през 1993г., отразен за първи път при
актуализирането на КП от 1991г. през 1995г. и посочен в оценителния протокол от
1994г. за завършен до степен 60 %.
Всичко изложено обосновава извода, че ищецът
не е придобил правото на собственост, изплащайки при условията на §
4а ЗСПЗЗ стойността на предоставеното му за ползване място, тъй като
не е установено наличието на една от законоизискуемите
предпоставки - в имота не е имало сграда
към 01.03.1991 г. по смисъла на § 1, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, поради и което същият не се легитимира като собственик на
процесния имот и предявените от него
собственически искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.108 ЗС са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски.
С молба от 14.02.2018г. ответниците Н.Р.,
М.В. и Г. Г. са поискали присъждане на разноски, като са приложили списък по
чл.80 ГПК, в който е посочена държавна такса 268.18 лева и адвокатско
възнаграждение от 1000 лева.Списъкът е придружен от Договор за правна защита и
съдействие от 05.02.2018г. , в който е вписано заплатено адвокатско
възнаграждение от 1000 лева от „Еко Комфорт 33“ЕООД на адв.Ж.А..
На присъждане подлежат действително извършените разноски от страните, за които
има съответните доказателства за разходването им. Видно е, че приложеният
списък не касае настоящото дело, тъй като ответниците не са заплащали държавна
такса, а и предоставеният договор за правна помощ не установява ответниците Н.Р.,
М.В. и Г. Г. да са сторили разходи по заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства за извършени разноски
такива не следва да се присъждат.
В полза на ответниците Е.Д. и В.Д. следва да се присъдят разноските по представения списък по
чл.80 ГПК в размер на 100 лева за заплатен депозит за експертиза и 1200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Т.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу М.Л.В., ЕГН: ********** с адрес ***, Н.Л.Р., ЕГН: ********** с адрес *** и Г.Л.Р.,
ЕГН: ********** с адрес *** за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на ПИ *** находящ се в землището на гр.Варна, м-ст „**" с площ от 615 кв.м., идентичен със стар ПИ №**,
при граници : ПИ№№**; **;
**и **, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Т.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Е.И.Д.,
ЕГН : ********** и В.Т.Д., ЕГН :********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на ПИ.**, находящ се в землището на гр.Варна, м-ст
„**" с площ от 615 кв.м., идентичен със стар ПИ №**, при граници : ПИ№№**; **; **и **и осъждането им да
предадат на ищеца владението върху този имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на Е.И.Д., ЕГН : **********
и В.Т.Д., ЕГН :********** *** сумата от 1 300 / хиляда и триста/
лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението
е поставено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –Община
Варна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: