О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../24.04.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
частно
търговско дело № 575 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ
„Рони-65-Росен Георгиев“ срещу определение № 3322/11.03.2019 год., с което е
обезсилена Заповед № 436/22.01.2019 год., издадена по ч.гр.д. № 381/2019 год.
на ВРС – 50 състав.
След запознаване с писмените
доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на
Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по депозирано от частния жалбоподател заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „СТО И ПЕТ“ ООД, по което
заповедният съд се е произнесъл положително, издавайки заповед за изпълнение на
парично задължение № 436/22.01.2019 год.
По повод постъпило от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, с разпореждане от 29.01.2019 год. съдът е указал на заявителя, че е
постъпило възражение в срок по чл.414 ГПК срещу заповед № 436/22.01.2019 год.,
издадена по цитираното ч.гр.д. и че съгласно разпоредбата на чл.415 ГПК
заявителят може да предяви иск относно вземането си, подробно описано в
издадената заповед срещу длъжника, в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Указано е на заявителя също така, че ако не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта
за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист.
Съобщението е получено от заявителя на 01.02.2019 год., но в
указания му едномесечен срок не е представил доказателства за заведен иск по
чл.422 ГПК. Поради това, с атакуваното определение съдът е обезсилил издадената
по делото заповед за изпълнение на парично задължение срещу възразилия длъжник.
Така постановеното определение е правилно. Налице е трайноустановена
съдебна практика на ВКС,
обективирана в определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК,
I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №
133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение
№ 525 от 7.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2011 г., II т. о., ТК и
други, според която смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, е заявителят в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова
доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение.
Прието безпротиворечиво в
съдебната практика е, че доказването на факта на предявяване на иска и
спазването на срока е в тежест на заявителя, а не на съда, издал заповедта за
изпълнение. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на
чл. 415, ал.
2 ГПК предполага не само
постъпване в регистратурата на който и да е съд на искова молба от заявителя,
но и за да се осуети обезсилването на заповедта за изпълнение, следва пред съда, издал заповедта за изпълнение, да се представят и
доказателства за предявяване в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК на иска за установяване на вземането на
заявителя. Разяснено е, че съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва
проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ с претенцията по заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния районен съд или
поради грешка в окръжния съд и да събира данни за датата на депозирането й.
Аргумент за изложените от настоящия състав мотиви са и указанията дадени в т.2
от ТР № 6/2013 год. досежно приложението на
разпоредбата на чл.390, ал.3 ГПК.
По въпроса обаче
следва ли въззивният съд да съобрази представено
за първи път пред него, след
постановяване на определението на първоинстанционния
съд, доказателство, че заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, също има постановени съдебни актове - определение по ч. т. д. № 736/2009 г. на
ВКС, I Т. О., определение №
247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г., определение
№ 442 от 24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2010 г., II т. о., ТК и
определение № 942 от 16.12.2010 г. на
ВКС по т. д. № 682/2010 г., I т. о., ТК. Съобразно тях не е достатъчен само
доказване на факта, че такъв иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /дори и когато е налице съвпадение между
съда по заповедното производство и по исковото/, но за да се осуети
обезсилването на заповедта за изпълнение, следва пред съда, издал заповедта за
изпълнение, да се представят и доказателства
за предявяване в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК на иска за установяване на вземането на заявителя.
В конкретиката на казуса,
видно от материалите по заповедното производство, не се установява по
положителен начин заявителят да е представил доказателства за предявен иск в
определения от закона и указан му от заповедния срок. Изложеното в частната
жалба, че единият от екземплярите на исковата молба представен пред исковия съд
е бил предназначен за заповедния такъв се опровергава от собственото изявление
в молба от 19.03.2019 год. на частния жалбоподател, че след справка в общото
деловодство на съда установил, че искова молба не е изпратена по заповедното
производство. А както се посочи по-горе, подобно задължение исковият съд няма.
Не може да се сподели и аргумента на жалбоподателя, че извършеното от него едно
процесуално действие /подаване на искова молба/ изпълнява две дължими такива,
доколкото от представената с частна жалба искова молба е видно, че липсва обективирано подобно изявление на заявителя – ищец.
Самостоятелни доводи относно подадената от заявителя
молба от 19.03.2019 год. и постановеното по повод нея разпореждане от
заповедния съд не следва да се формират доколкото първата е подадена в срока за
обжалване на постановеното определение за обезсилване на заповедта и следва да
се третира като такава, в допълнение на произнесената частна жалба.
Налагат се изводи за правилност на постановения
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 3322/11.03.2019 год., с което е обезсилена Заповед № 436/22.01.2019 год.,
издадена по ч.гр.д. № 381/2019 год. на ВРС – 50 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: