МОТИВИ към НОХД 1047/10г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

             Обвинението е против

І. Я.И.С. – за това , че   За периода 10.02.2010 г.-14.02.2010 г., при условията на продължавано престъпление е извършил следното:

1. на 10.02.2010 г., в  с. Звъничево, обл. Пазарджик, след предварителен сговор, в немаловажен случай и в съучастие с Д.С.Б. ***, като извършител,  чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ел. двигател – 22 кв., трифазен, на стойност 260,00 лв., 5 литрова газова бутилка, с газов котлон, на стойност 42.00 лв. и кухненски нож, на стойност 3.00 лв., всичко на обща стойност 305.00 лв., от владението на П.М.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,

2. на 14.02.2010 г., в землището на с. Звъничево, обл. Пазарджик, след предварителен сговор, в немаловажен случай и в съучастие с Я. *** и Д. ***, като извършител, при условията на продължавано престъпление, е извършил следното:

- чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 4 бр. метални решетки, от които  2 бр. с размери 100/100 см. и 2 бр. с размери 100/200 см., всичко на обща стойност 90.00 лв., от владението на А.И.Д. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,

- чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 60 бр.метални тръби – 2 цола и дължина 2 м., на стойност 420.00 лв. от владението на А.И.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 195, ал.1,  т. 3, 4,  пр. І и т. 5 от НК, във   вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във  вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във  вр. с чл. 29, ал. 1, б „б” от НК.

 

 

ІІ. Я.З.Т. в това, че  На 14.02.2010 г., в землището на с. Звъничево, обл. Пазарджик, след предварителен сговор, в немаловажен случай и в съучастие с Я.И.С. *** и Д. ***, като извършител, при условията на продължавано престъпление, е извършил следното:

-  чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 4 бр. метални решетки, от които  2 бр. с размери 100/100 см. и 2 бр. с размери 100/200 см., всичко на обща стойност 90.00 лв., от владението на А.И.Д. ***,

- чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 60 бр.метални тръби – 2 цола и дължина 2 м., на стойност 420.00 лв., от владението на А.И.Д. ***,

без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т.  4, пр. І и т. 5 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

 

ІІІ . Д.И.Д. в това, че  на 14.02.2010 г.,  в землището на с. Звъничево, обл. Пазарджик, след предварителен сговор, в немаловажен случай и в съучастие с Я. *** и Я.И.С. ***, като извършител, при условията на продължавано престъпление, е извършил следното:

- чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 4 бр. метални решетки, от които  2 бр. с размери 100/100 см. и 2 бр. с размери 100/200 см., всичко на обща стойност 90.00 лв., от владението на А.И.Д. ***,

-  чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 60 бр.метални тръби – 2 цола и дължина 2 м., на стойност 420.00 лв., от владението на А.И.Д. ***,

без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4, пр. І и т. 5 от НК,  във вр. с чл. 194, ал. 1, във  вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

 

И:

 

ІV Д.С.Б., за това, че На 10 .02.2010 г. , в с. Звъничево, обл. Пазарджик, след предварителен сговор, в немаловажен случай и в съучастие с Я.И.С. ***, като извършител, чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ел. двигател – 22 кв., трифазен, на стойност 260,00 лв., 5 литрова газова бутилка, с газов котлон, на стойност 42.00 лв. и кухненски нож, на стойност 3.00 лв., всичко на обща стойност 305.00 лв., от владението на П.М.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І и т. 5 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

          Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

  Представителят на РП Пазарджик дава становище за доказаност на обвинението и  налагане на наказание за всеки от подсъдимите с приложение на императивната норма на чл. 58 А от НК относно определяне наказанието .

Защитниците на подсъдимите не оспорват състовемрността на деянията, като настояват за снизходителност при определяне на наказанието.

  Подсъдимите признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

          На 10.02.2010 г., около 19.30 часа,  ПОДС. Я.С. *** отишъл при подс. Д.Б. и му казал да му помогне да откраднат желязо от двора на св. П.М.К., който се намирал накрая на селото. Обв. Б. се съгласил. Двамата подсъдими знаели, че в къщата не живеел никой. Те  отишли да двора на св. Кьосeков, с л. а. на обв. Б. – „Опел Вектра”, с ДК№  РА 7616 АА, където забелязали ел. двигател. С. и Б. го изнесли и натоварили в автомобил на обв. Б.. От двора на св. К. двамата взели  и 5 литрова газова бутилка с котлон и кухненски нож. С. взел двигателя у тях и го счупил на парчета, като отделил медта от металния корпус. След няколко дена го занесъл в пункта за изкупуване на метални отпадъци на св. Асен Беков в с. Злокучене. За предаденото желязо  С. получил сумата от 60.00 лв., от които 20.00 лв. дал на  Б..

          На 14.02.2010 г., около 18.30 часа  Я.С., Я.Т. и  Д.Д. със свои  приятели били у бабата на . Д., където играли карти и пили вино. Около 22.00 часа всички решили да са прибират. Когато, вече на улицата, останали само тримата, С. им  предложил да отидат в полето да вземат едни тръби. Тримата се съгласили. Отишли в дома на С. откъдето взели детска шейна и след това отишли в полето – землището на с. Звъничево, където се намирал имота на А.Д. ***. Същият бил заграден с бетонна ограда от която стърчали тръби, но нямало мрежа. В имота бил разположен и фургон.  Д.Д. хванал една от тръбите и се опитал да я изкърти но не успял. Тогава тримата подсъдими се хванали за тръбата и чрез люлеене успели да я изкъртят. С. казал на останалите да оставят тръбата и отишъл до фургона. С крак разбил вратата и влязал вътре. Т. също влязъл вътре. Двамата отвили с ръце, гайките които държали решетките на прозорците, а Д. крепял решетките отвън. Подсъдимите заедно свалили общо 4 броя решетки, които били направени от винкели и арматурно желязо.  След това отново се върнали към оградата и чрез люлеене изкъртили всички 60 бр. тръби. С помощта на шейната на няколко пъти пренесли желязото до черен път  близо до имота. Т. докарал лекият си автомобил „БМВ”, с белгийски номера, натоварили желязото и тръгнали обратно за с. Звъничево. Паркирали автомобила пред дома на бабата на Д. и се прибрали да поспят. Около 5.00 ч. сутринта отново се събрали и откарали желязото в пункт за изкупуване на метали в с. Злокучене. За предадентото желязо което възлязло на 400 кг. и получили сумата от 120 лв. от св. Асен Беков, която си разделили.

С протокол за доброволно предаване от 26.02.2010 г., С. предал на служител от  РУМВР-Пазарджик 1 бр. газова бутилка /5 литрова/, с газов котлон и 1 бр. кухненски нож, които с разписка от 26.02.2010 г. вещите били върнати на Максим К.

С протокол за доброволно предаване от 18.02.2010 г., св. Асен Беков предал на служител от РУМВР-Пазарджик 44 бр. метални тръби  и 2 бр. метални решетки, които  били върнати с разписка на Д. от 18.02.2010 г.

Общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 14.02.2010 г. от имот, собственост  на  А.Д.  е 510.00 лв. по пазарни цени, като е приспаднато 50 % овехтяване, към датата на извършване на престъплението.

Общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 10.02.2010 г. от имот, собственост  на  П.К.  е 305.00 лв. по пазарни цени, като е приспаднато 50 % овехтяване, към датата на извършване на престъплението.

Горните обстоятелства са възприети въз основа дадените от подсъдимите самопризнания по чл. 371 т. 2 от НПК, които съдът прецени в съдебно заседание с оглед  събраните на досъдебната фаза доказателства, за които е установено , че са събрани по надлежния  процесуален ред и в  своята съвкупност потвърждават самопризнанията направени от страна на подсъдимите.  На досъдебното производство подсъдимите Д., Т. и Б. са отказали да дават обяснения , поради което  единственият който е дал обяснения на тази фаза от делото е подсъдимия С. и то по реда на чл. 222 от НПК.  Същият  разпитан  в производство по този ред е направил самопризнания за участието си в двете му предписани кражби , като е посочил и своите съучастници  визирайки като такива  останалите вама подсъдими Д. и Т.  за деянието  , което е извършено в имота на св. Д.  и само подсъдимият Б. по отношение на посегателство на вещите собствени и владени от св. Йосифов.  Наред със самопризнаията на подсъдимия С., по делото са събрани достатъчно други доказателства – гласни и писмени , които  в своята съвкупност  дават категорични отговори  за авторството  и виновността на четиримата подсъдими в извършване на вменените им престъпни деяния .  Обединяващата фигура и за двете престъпления е подсъдимия С. , тъй като е взел участие и в двете. Според неговите обяснения, показанията на св. Д., тези  на Беков и Башкехайов , както и съставения протокол за доброволно предаване на лист 18  се установява безсъмнено , че на инкриминираната дата подсъдимите Д., Т. и С. след като са прекарали вечерта заедно  са проникнали  в имота на св. Д. от където са изкъртили посочените по брой и вид решетки и тръби в обвинителния акт. Същите са били транспортирани с автомобила  на подсъдимия Т.  - бяло БМВ  и в последствие  предадени на св. Беков в стопанисвания от последия  пункт за изкупуване на отпадъчни  черни и цветни метали в с. Злокучене.  Всички тези  детайли са възпроизведени в показанията на св. Башкехайов, който като полицейски служител е снел обяснение от тримата подсъдими  наред с които следва да се имат предвид показанията на св. Беков, в които той сочи три лица  предали  на  деня следващ инкриминирания желязо с общо тегло 400 кг., като идентифицира едно от лицата  - подсъдимия Я.С. . Последният е представен от св. Беков и във връзка с второ посещение в пункта, при което е предаден натрошен ел. двигател.  Същият  е бил собственост на св. К. и наред с газовия котлон и газовата бутилка , както  и кухненския нож е отнет от стопанисвания от него имот в с. Звъничево от подсъдимите Б. и С.  по предварителна тяхна уговорка. По повод на  констатираната кражба от св. ОСЕКОВ, чийто показания визират само  предметът на престъплението и датата на неговото извършване ,  и по повод на подадена жалба от пострадалия , е извършена проверка от св. Тончев.  Той , в качеството си на полицейски служител е разпитал  установените като извършители на кражбата в резултат на проведените оперативно- издирвателни мероприятия Стоименов и Б..  Според показанията св. Тончев последните двама са направили пълни самопризнания  за участието си  в кражбата от   дома на св. К..  Като дори  са признали , че след отнемането на двмигателя са го натрошили и са го отвозили с автомобила на Блаягов до изкупвателния пункт в с.  Злокучене, където е предаден на св. Беков като отпадъчно желязо.  С протокол за доброволно предаване на лист 24  подсъдимият С. е предал газовата бутилка, газовия котлон и  кухненския нож, които са върнати на св.  К., за които е съставена нарочна разписка. Върнати са били и вещите  , които са предмет на кражбагта преписана на подсъдимите Д. , Т. и С.. Стойността на предметите на престъпление на двете престъпни деяния е експертно оценена , като са посочени парични равностойности съответни  на  визираните в обстоятелствената и заключителна част на ОА.  Предвид горното съдът прие, че в обективно отношение  подсъдимите Т., Д. и С. са извършили предписаното им престъпление извършено на 14 февруари 2010 година , като същото е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот  / виж. Показанията на св. Д. и обясненията на подсъдимия С./  чрез използване на МПС  / ползвано от подсъдимия Т./ .  Налице е бил предварителен сговор у подсъдимите , тъй като преди да престъпят към изпълнение  на инкриминираното престъпно деяние  те са имали план за действие , като са се насочили  според него към конкретен обект на своята цел, разпределили са ролите си  при извършване на престъпното деяние . Последното е било напълно съзнавано от подсъдимите . те въобще са съзнавали изцяло противоправния характер на деянието си , съзнавали са , че за да извършват престъпните деяния е следвало да  разрушат прегради здраво направени за защита на имот , което  е  способствало отнемането на процесните вещи , а вторият елемент на изпълнителното деяние на извършеното от тях престъпление кражба – установяване на трайната фактическа власт върху предмета на посегателство е осъществено чрез използване на МПС. Деянието е извършено с пряк умисъл , като подсъдимите са съзнавали и целели настъпването на престъпния резултат, а именно да установят  своя фактическа власт върху вещите , с които  след това са се разпоредили в свой интерес.

Съобразявайки горните изводи съдът призна подсъдимите С. и Д. за виновни  в извършване на инкриминираната кражба на 114.02.2010 г. в с. Звъничево и от имота на св. Д.  с предмет движими вещи на обща стойност 510 лева.  Неправилно авторът на ОА е приел , че извършената престъпна деятелност на 14.02.2010 г е извършена при условията на продължавана престъпна дейност.  Обстоятелството , че подсъдимите Т., С. и Д.  първо са успели да демонтират  / да изкъртят/  четири броя метални решетки , а в последствие още 60 бр. метални тръби  не превръща техните действия в две отделни престъпни деяния , тъй като в случая не са налице условията по чл. 26 ал. 1 от НК, а се касае  за престъпни действия , които са извършени в едно предварително взето обмислено решение .  В този смисъл е категорична практиката на ВС , поради това и съдът  прие, че тези  подсъдими са участвали в извършване на престъплението на 14.02.2010 година , но то не е извършено от тях при условията на продължавано престъпление .

Такава съставлява  двете престъпни деяния , които е извършил подсъдимия С. на 10 и 14.02.210 г.,       като при първото е действал в предварителен сговор с Б., а при второто  при предварителен сговор с подсъдимите Д. и Т..  Тъй като двете деяния от С. са извършени при непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка , при еднородна форма на вина – пряк умисъл , като второто деяние се явява в обективно и субективно отношение продължение на предхождащото го , съдът прие , че се касае до едно продължавано престъпление , в извършване на което С. бе признат за виновен. Неправилно авторът на обвинението е приел  , че и при първото и второ престъпно деяние неговите участници са действали  от една страна при предварителен сговор, а от друга страна като съучастници – съизвършители.  Общността на действията им и умисълът им и при едното и другото деяние  , доколкото е налице предварителна уговорка за действията  е разпределение на  ролите следва да се квалифицира само по чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК , поради което и съдът  призна подсъдимите за невиновни по обвиненията по чл. 20 ал. 2 от НК за всяко едно от инкриминираните престъпни деяния за всеки един от подсъдимите.

Като се имат предвид предходните осъждания на подс. С., визирани в справката му за осъждане, той е извършил настоящото продължавано престъпление при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 буква „б” от НК. Самият С. е съзнавал, че върши настоящото престъпление ,след като е вече два , а дори и повече пъти осъждан за престъпления от о.х., като е търпял ефективно и наказания лишаване от свобода .  

 В този смисъл подсъдимият Я.С.  бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл 196 ал. 1 т. 2 от НК  във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от НК1 във връзка с чл. 26 ал. 1 и във връзка с чл. 29 ал. 1 буква „б” от НК, като е оправдан по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК.

Подсъдимият Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от НК и оправдан по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Аналогична е квалификацията и по отношение на подсъдимия Д.  с оглед установеното му участие в кражбата на 14.02.2010 г. ,извършена след сговаряне с Т. и С..

Д. също е признат за невиновен по обвинението по чл. 20 ал. 2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Подсъдимият Б.  е признат за виновен в участието му след предварително сговаряне със С. в престъплението от 10.02.2010 г, , при което са отнети вещи на стойност 305 лв.  за установяване на фактическа власт върху които е ползвано МПС, поради което и квалификацията на престъпното деяние е по чл. 195 ал. 1 т. 4  и т. 5 от НК, като Б. е оправдан по обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанията на всеки един от подсъдимите  съдът приложи , с оглед императивните изисквания на закона , разпоредбата на чл. 58А от НК.  Същата  определя начини за формиране на наказанието, което се полага на подсъдимите по  отношение на които делото е приключила при диференцираната процедура по чл. 27 от НПК . поради  материално правния характер на разпоредбата  на чл. 58А от НК  се приложи същата в редакцията й , действаща към датата на престъпните посегателства .

С оглед на това отчитайки  високата обществена опасност  на извършеното  от С. престъпление , както и  собствената висока обществена опасност на дееца / преценена на база предходните му осъждания  -  л. 63 и негативните характеристични данни – л. 60/ , както и обстоятелството, че се касае за продължено престъпление , а също предвид  видът и равностойността на предмета на посегателствата  съдът наложи  на подсъдимия С. наказание от една година и три месеца лишаване от свобода , които постанови с оглед разпоредбата на чл. 61 т. 2 във връзка с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗЗ да се изтърпи при първоначален строг режим.

Доколкото  престъпната деятелност на С. по настоящето дело  е извършена в рамките на определен за подсъдимия изпитателен срок , за който е било отложено изтърпяването на наложените наказания  на подсъдимия по НОХД № 2874/07 г на ПРС , съдът  на основание чл. 68 ал. 1 от НК   активира условното осъждане , като постанови отделно и изцяло да  бъде  изтърпяно наложеното наказание по посоченото дело , което е в размер на три месеца лишаване от свобода .  С оглед предходните осъждания  на подсъдимия  и разпоредбите на чл. 61 т. 2 във връзка с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗЗ да се изтърпи при първоначален строг режим.

По отношение на подсъдимия Т.  при определяне на наказанието се съобразиха високата обществена опасност на деянието и тази на дееца , като последното произтича  от негативните му характеристични данни  и предходното осъждане  - / лист 55 /, но от друга страна не високата стойност на предмета на престъплението .  Отчитайки тези критерии  съдът прие , че на подсъдимият Т. следва да бъде наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, тъй като това наказание по своя  размер ще обезпечи  постигането на целите от реализиране на наказателната отговорност за дееца , както в личен така и в обществен аспект.

Аналогично на подсъдимия С. ,  и по отношение на Т. бе приложена разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК предвид  предходното му осъждане по НОХД № 367/2009 на  ПОС .  по същото дело Т. е осъден на една и шест месеца  година лишаване от свобода , изтърпяването на което наказание е било отложено за изпитателен срок от четири години , което е станало със съдебен акт влязъл в сила на 24.06.2009 г.  При това положение  извършеното престъпление от Т. на 14.02.2010 г  се явява извършено в изпитателния срок по предходното осъждане. Поради това  съдът на основание чл. 68 ал. 1 от НК  активира условното наказание и постанови отделно и изцяло Т. да изтърпи наложеното наказание по НОХД № 367/2009 г на ПОС  при първоначален строг режим.

По отношение  на подсъдимия Д. съдът определи наказание в минимално възможния размер  на вида наказание  по чл. 36  т. 3 от НК – лишаване от свобода.  Наложеното наказание на Д. е три месеца лишаване от свобода , тъй като при  завишена  обществена опасност на деянието се отчете ниска такава за дееца , който не е осъждан  - лист 47 и за когото има позитивни характеристични данни.  Наред с това  съдът прецени , че е занижена стойността на предмета на престъплението  и прие, че определеното наказание  гарантира  постигане на целените  промени в съзнанието на подсъдимия , както и общо превантивен  ефект. Липсата на предходни осъждания  обосноваваща наличието на предвидена в чл. 66 ал. 1 от НК материално-правна предпоставка , както и изводите за личността на дееца , които не задължават  за постигане на личната и генералната превенция  като начин за изтърпяване на наказанието да се определи само и единствено реалното такова ,  дадоха основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Точно такава преценка съдът направи както по отношение видът и размерът на наказанието и на последния подсъдим Б. , така и по отношение на начина на неговото изтърпяване. Б. , както и Д. е участвал само в едно престъпно деяние . Предметът на престъплението  има парична равностойност , която малко надвишава установената за страната МРЗ . Самият Б.  не е осъждан и има позитивни характеристични данни – лист 72.  Затова съдът прецени , че той следва да получи минималното наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал. 1 от НК, като начин на неговото изтърпяване и определен  изпитателен срок от три години .

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите се присъдиха сторените съдебно деловодни разноски  в размер на по 10 лева за всеки от подсъдимите.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: