Решение по дело №134/2019 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20197210700134
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

5

гр. Силистра, 21.01.2020 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:                 Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 134 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 66 / 25.09.2019 г. по АНД № 328 / 2018 г. на Тутракански районен съд (ТРС) е потвърдено наказателно постановление № 33 / 28.08.2017 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе

Касаторът "Аполо 35" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Цонко Каблешков" № 1, моли съда да отмени въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

Ответникът РИОСВ – Русе оспорва касационната жалба.

Окръжният прокурор Теодор Желев дава заключение, според което жалбата е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 33 / 28.08.2017 г. директорът на РИОСВ – Русе е наложил на касатора, на основание чл. 200, ал. 1, т. 42 ЗВ (ДВ, бр. 58 / 2015 г.), имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1 ЗВ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „[...] при извършена проверка на 25.04.2017 г. на производствена площадка на млекопреработвателно предприятие, собственост на „Аполо 35“ ЕООД, намиращо се в гр. ***, [...] е установено, че „Аполо 35“ ЕООД като дружество, което осъществява експлоатация на ПСОВ, състояща се резервоар за неутрализация – 2 бр., мазниноуловител, септична яма и биофилтър, не ги поддържа в техническа и експлоатационна изправност и не осъществява непрекъснатата им нормална експлоатация с оглед пречистване на отпадъчните води, формирани от производствената дейност на дружеството. Резервоарите за неутрализация не функционират, производствените отпадъчни води не се подлагат на неутрализация. Мазниноуловителят е затлачен [...] В септичната яма е установен отток на суроватка. Същата е запълнена с мазнини и утайки. Биофилтърът не се експлоатира по предназначение. Налице са запушени отвори по тръбите, вследствие на което отпадъчните води не преминават през него. В резултат на това, производствените отпадъчни води, без необходимото пречистване, чрез площадкова канализация, се заустват в градската канализационна система на гр. Главиница. [...]“.

ТРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.

Несъстоятелни са доводите на активно легитимираната страна за неправилност на въззивното решение. 1/ Касаторът не посочва кои точно свидетелски показания противоречат на показанията, послужили на ТРС като база за формиране на вътрешно убеждение. Следователно в касационната жалба не е обективирано надлежно основание за съществено нарушение на процесуалните правила, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция. 2/ Необосноваността не фигурира в списъка с касационни основания по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това, настоящата инстанция не разполага с правомощието да преценява нито дали районният съд правилно е избрал да кредитира дадени свидетелски показания и да игнорира други, нито дали правилно е извлякъл фактите от кредитираните доказателствени средства. Поради тази причина в касационното производство е недопустимо да се ревизират фактическите констатации на предходната инстанция, а напротив – касационният съд е обвързан от тези фактически констатации и единствено спрямо тях извършва контрол за материална законосъобразност (чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН). 3/ С оглед на броя и степента на неизправностите в процесното пречиствателно съоръжение, размерът на наложената имуществена санкция се явява съответстваща на тежестта на административното нарушението. 4/ Заустването на производствени отпадъчни води, без необходимото пречистване, в градската канализационна система на гр. Главиница, макар да е отразено като факт в наказателното постановление, е правноирелевантно за неспазването на чл. 126, ал. 1 ЗВ от страна на касатора, поради което обсъждане на този факт в касационното решение не е необходимо. 5/ Относно прилагането на материалния закон настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН – към мотивите, изложени в решението на ТРС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 / 25.09.2019 г. по АНД № 328 / 2018 г. на Тутракански районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.