№ 46
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260009 от 12.01.2021г. и
решение №260068 от 23.02.2021г. за поправка на ОФГ по чл.247 ал.1 от ГПК,
постановени по гр.д.№119/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от Б. КР. Д., ЕГН-********** от грП. ул.“Т.“ №34 против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2 и
Апелативен съд-П. с адрес грП. бул.“Ш.С.“ №167, иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.1 предл.5 и т.2 от ЗОДОВ и чл.4 §3 от ДЕС за солидарното
осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000лв за лишаване от свобода в нарушение на чл.5 §1 от
ЕКПЧ и нарушаване на права, защитени от чл.5§2-4 от Конвенцията, при
вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража“ в производство по
изпълнение на Европейска заповед за арест от 15.05.2017г., издадена по
наказателно дело №2014/087 при Първоинстанционен съд в гр.Л., Кралство
Б., ведно със законната лихва върху определеното обезщетение, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
1
присъдената сума.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца
Б.Д. чрез пълномощника си адв.Л. от АКП. с въззивна жалба с вх.№261113 от
03.02.2021г. с доводи за порочност като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се фактите и
обстоятелствата, описани в исковата молба и установени по делото във
връзка с пребиваването на ищеца в Кралство Б. през 2013г., причината за
това, престоя му при свой познат в гр.Л., завръщането му в България след
месец и половина и трайното му установяване, сключване на брак и
раждането му на дете, задържането му на 21.06.2017г. от полицията по повод
издадена срещу него европейска заповед за арест /ЕЗА/ от съдия-следовател
от Б.,задържането му за срок от 24часа. Излагат се и факти, посочени в ЕЗА
като основание за арестуването му свързани с извършено престъпление,
изразяващо се в задържане, продажба, предлагане за продажба, доставка или
закупуване чрез заплащане или безплатно наркотични вещества,
осъществявано от 01.09.2013г. до 30.06.2014г. и за престъпление,
представляващо измамно вземане на електроенергия чрез пригаждане на
електрическите кабели към апартамента на приземния етаж за захранване на
насажденията от канабис, извършено от 01.09.2013г. до 30.06.2014г. и
обхващащо период от време след напускането му на Кралство Б.. Посочена е
проведената процедура пред Окръжна Прокуратура гр.П. по задържането на
ищеца на основание чл.42 ал.2, изр.2 от ЗЕЕЗА за 72часа, внасяне на искане
от последната за вземане на мярка за неотклонение до Окръжен съд П. и
вземане на такава, обжалване на акта на Окръжен съд П. и потвърждаването
му от Апелативен съд П.. В последствие ЕЗА е изпълнена и е допуснато
временно предаване на ищеца на съдебните власти в Б.; последвалата му
екстрадацията за Кралство Б., извършени процесуални действия с последния с
последвала забрана за влизане в продължение на 3г. в Б. и на Шенгенска
територия, освен ако притежава необходимите документи за там, както и
решение за експулсиране и заповед за напускане на територията на Кралство
Б. както и липса на влязла в сила към момента наказателна присъда против
лицето. Коментират се и процесуални въпроси по движението на настоящото
исково производство във връзка с пасивната материално правна и
процесуално правна легитимация на страните в производството.
2
За неправилността на постановения и обжалван съдебен акт,
въззивникът излага следните доводи:
На първо място, позовавайки се на ЕКПЧОС /Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи/ -чл.5 § 5, и чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗОДОВ и на многобройна съдебна практика на СЕС /Съда на Европейския
съюз/, жалбоподателят посочва, че неправилно районният съд е приел, че
визираните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата не са
налице. Счита, че районният съд е изместил фокуса от оплакванията на
ищеца, като неговите констатации не кореспондират със същите доколкото в
исковата молба, не са изложени доводи за осъществени процедурни
нарушения и нарушения на формално ниво, коментирани от районния съд,
касаещи законността на осъщественото задържане като срок за разглеждане
на искането за налагане на мярка за неотклонение /МН/, връчване на лицето
на заповед за задържане, с посочване на конкретното основание за задържане,
посочено конкретно обвинение за осъществено престъпление, липса на
забавяния и че мярката е взета в разумен срок. Акцентира се, че доводите на
съда макар и правилни не отчитат оплакванията на ищеца, свързани не с
процедурните аспекти на налагане на МН, а с преценката за
ефективност, адекватност и пропорционалност на наложената му МН.
Коментират се разпоредбите на чл.43 от ЗЕЕЗА /Закон за екстрадацията и
Европейската заповед за арест/ и за липсата на автоматично предвидено
налагане на най-тежката МН по отношение на потенциални извършители на
престъпление, като обратното тълкуване означавало прекомерна тежест на
лицето спрямо което е образувано наказателно производство и представлява
намеса в личното му пространство, без да се отчитат спецификите на казуса и
личността на обвиняемия, което жалбоподателят свързва с противоречие и на
презумпцията за невиновност на разследваното лице. Според жалбоподателя
следва да се изхожда от личността на лицето, спрямо което е предприета
дейност по разследване на престъпление и че МН следва да се налага след
преценка на личността на обвиняемия и на необходимостта от налагане на
МН. В тази връзка се изтъква, че ищецът е имал постоянна работа, семеен с
малко дете и доБ.олно е съдействал на органите на съдебната власт във връзка
с процедурата по предаването му на белгийските власти. От районният съд
била пренебрегната преценката на относими към личността на обвиняваното
3
и разследваното лице факти и обстоятелства, довело до неоснователно
налагане на най-тежката МН.Твърди, че в решението липсва произнасяне по
оплакванията на ищеца за събрани достатъчно данни, описващи личността
му, ежедневието, социалното му поведение и моралните му ценности и
възпитание-че има семейство–съпруга и дете, трудово ангажиран от 2015г. и с
трудова книжка; посещаване на шофьорски курсове от 2013г. с положени
теоретичен и практически изпити за правоспособност за управление на МПС;
изкаран курс за долекарска помощ; студент, редовна форма на обучение в
П.ски университет „Паисий Хилендарски“ от 2017г.; издържал цялото си
семейство, с което се обосновава тезата,че е бил в България за периода на
осъществяване на престъпление в Б.. Изтъква се още доброто поведение на
ищеца-работи, има семейство, учи и се развива личностно без да е дал повод
за предприемане спрямо него на действия от държавата по повод извършени
престъпления. Счита, че неоснователно спрямо него е взета МН „задържане
под стража“. Счита, че в случая е приложим регламентът на Рамковото
решение на съвета от 13.06.2002г. относно ЕЗА и процедурите за предаване
между държавите членки и хипотезата, че лицето може да бъде освободено
временно по всяко време в съответствие с националното право при условие,
че неин компетентен орган вземе мерки, необходими за предотвратяване
укриването му. Навежда извода, че рамковото решение не изисква
автоматичното вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а задължава
органите да предприемат адекватни мерки за изпълнение на задълженията по
рамковото решение.Счита, че не се осъществява преценка дали във всеки
случай съществува реална опасност обвиняемият и разследваното лице да се
укрие и осуети наказателно преследване спрямо себе си, както и преценка за
пропорционалност на намесата с оглед целите на предаването на лицата;
вменено задължение на националните органи да предприемат действия за
обезпечаване на ефективно изпълнение на ЕЗА и съответно на задължението
за предаване на лицето въз основа на последната, както и възприетия
стандарт, че изпълняващия орган разполага с правомощия да прецени дали
изобщо задържането да продължи или да се освободи задържаното лице при
налична друга мярка, обезпечаваща в достатъчна степен изпълнението на
ЕЗА, тоест липса за абсолютно задължение винаги да се налага най-тежката
МН и че дискрецията с която разполага всяка държава членка да прецени
дали е налице хипотеза, в която да съществува много сериозна опасност от
4
укриване на лицето, осуетяващо изпълнението на ЕЗА чрез използване на
други подходящи и по-леки мерки.
На следващо място счита, че постановеният съдебен акт не
кореспондира и със стандартите, възприети в решение от 15.10.2020г. по
дело „М.С. срещу България“ с акцент върху момента на преценката дали е
налице реална опасност лицето да се укрие или да осуети наказателното
преследване спрямо себе си. В тази връзка се посочва, че съдебната практика
по приложението на чл.5§3 от Конвенцията предвижда наличието на
правдоподобни причини за подозрение на задържаното лице в извършване на
престъпление като задължително условие за законност на продължително
задържане. А в хипотеза на първоначална преценка веднага след ареста дали
лицето да бъде постановено в следствения арест, това вече било недостатъчно
и властите трябвало да предложат и други подходящи и достатъчни
основания, които да оправдаят задържането. Като други причини се включват
риск от бягство, риск от натиск върху свидетели или промяна на
доказателства, риск от тайно споразумение, риск от рецидив, риск от
нарушаване на обществения ред или необходимост, произтичаща от това
защита на лицето, подложено на лишаване от свобода и които рискове следва
да бъдат надлежно установени и че мотивите на властите в това отношение
не могат да бъдат абстрактни, общи и стереотипни. Акцентира се и на
обстоятелството дали националните съдилища са посочили други релевантни
и достатъчно основания, за да оправдаят задържането,позовали ли са се на
риска от извършване на нови престъпления и на риска от укриване на
правосъдието, като причини можещи да оправдаят продължаването на
задържането. По отношение риска от рецидив се коментира, че това е
основната причина за оправдаване на продължаващото задържане на
жалбоподателя и че при преценката за необходимост от задържане следва да
се отчете произходът и личността на засегнатото лице, дали те правят
правдоподобна опасността, а мярката адекватна, като счита, че в случая не е
имало достатъчна обосновка за опасност от рецидив от страна на
жалбоподателя. По отношение на риска за укриване от правосъдие
жалбоподателят посочва, че този риск следва да се преценява в светлината на
фактори, свързани с личността на съответното лице, моралният му характер,
местоживеене, професия, ресурси, семейните му връзки и други връзки в
страната, в която е преследван; че официалната регистрация на адреса му в
5
гр.П. след обвинението е с цел да му служи като официално доказателство да
съществуване на установен дом в този град, че издирването му в контекста на
друго наказателно дело, е във връзка с качеството му на свидетел, което не
позволява да се открие тенденция за избягване от правосъдието. И че
семейните и професионалните връзки на жалбоподателя с града където
пребивава показвали липсата на всякаква опасност от укриване от
правосъдието. Счита, че в тази връзка съдът не е представил убедителни
аргументи за да установят съществуването на опасност от укриване от
правосъдие. Според жалбоподателя съдилищата са придали особено значение
на анализа на доказателствата,свързани със съществуването на основателни
подозрения срещу жалбоподателя, за да се оправдаят продължаващото му
задържане. Коментира се съдебна практика, констатирала, че националните
съдилища са отхвърлили без достатъчна обосновка релевантните аргументи
на жалбоподателя, които доказват липсата на риск от рецидив или укриване
от правосъдие и са привилегировали сериозността на твърдените факти, които
не могат само по себе си да оправдават продължителното задържане на
жалбоподателя. На следващо място жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд не е отчел, че на ищецът Д. са пренебрегнати
правилата, заложени за българската държава по смисъла на Рамковото
решение, така и стандартите, възприети и релевантни в практиката на
ЕСПЧ,което водело на извод за незаконосъобразност на задържането на
ищеца,чрез налагане на най-тежката МН.Счита, че е налице нарушение на
чл.5 от ЕКПЧОС и на чл.6 от Хартата на основните права и налично
припокриване на отговорността по реда на чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗОДОВ.Поведението на ответника П.ски апелативен съд /ПАС/, потвърдил
определението на ОС-П. за налагане на най-тежката МН,представлявало
нарушение на чл.5 §4 от Конвенцията поради липсата на предпоставки за
налагане на МН „задържане под стража“ и е следвало ПАС да отмени взетата
от окръжния съд МН. Посочват се мотивите изложени от жалбоподателя Д. в
жалбата му срещу мярката за неотклонение, взета от Окръжен съдП. с които
последният доБ.олно и добронамерено посочил, че адресът на който
пребивава не е скрит и е станал известен на националния съд, като това
обстоятелство е възприето от ПАС като отегчаващо положението на
задържаното лице. Счита, че в тази връзка е налице формирано вътрешно
противоречие във волята на ПАС, приел, че Д. е доказал трайна връзка с
6
българската държава, като счита че са пренебрегнати описаните стандарти за
преценка на опасността от укриване и осуетяване на правосъдие, доколкото
липсвала много сериозна опасност от укриване на лицето /решение на ЕСПЧ
от 15.10.2020г. по дело „М.С. срещу България“-жалба №28143/2020г./ ,която
не е изследвана и че са били налице достатъчно данни за налагането на по-
лека МН, ефективна за целите на производството по изпълнение на ЕЗА.
Навежда извода, че стандартът за преценка на адекватност и
пропорционалност на избраната МН, налага да се осъществи и преценка на
личността на разследваното лице, като се акцентира на изразено желание на
лицето да съдейства на националните власти за предаването си на
белгийските власти за провеждане на съответните действия по разследването,
която изразена готовност не е кредитирана от съда, който се позовавал на
установено разминаване в адресите, уточнени от лицето като постоянен и
настоящ адрес. На следващо място, съдът не е отчел строгостта на
предвиденото наказание за престъплението, предмет на обвинението, като
съществен елемент при оценката на риска от укриване и сериозните
обвинения за приемане,че такъв първоначален риск е налице.В тази връзка се
поддържа, че съдът е следвало да разгледа не само съответствието с
процедурните изисквания, залегнали в националното право, но и
основателността на подозренията, върху които се основава ареста, както и
легитимността на целта, преследвана с него и последвалото задържане. Не
били отчетени от ПАС аргументите на Донев за липсата на нужда от налагане
на най-тежката мярка за неотклонение, поради което районният съд
постановил неправилен съдебен акт, който не почива на посочения стандарт
за преценка на пропорционалност, адекватност и ефективност на мярката.
По отношение неправилността на обжалваното съдебно решение на РС-
Пазарджик жалбоподателят изтъква на първо място, неотчитане от исковия
съд на защитата му по чл.4§3 от ДЕС за отговорността на държавите членки
за вреди, в случаите когато са допуснали нарушение на правото на ЕС,
възникваща на принципа за лоялно сътрудничество, задължителен за всички
органи на държавите членки; че принципът на отговорността на държавата за
вреди,причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на
общностното право,за които носи отговорност държавата е присъщ на
системата на ДЕО. Посочва, че условията за ангажиране на отговорността на
държавата за вреди причинени на частно-правни субекти се ангажира при
7
наличието на три условия-предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата
да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда,
като правото на Съюза не допуска постановяването в националното право на
допълнителни условия в това отношение. Допълва, че по отношение на
второто условие/нарушението следва да е достатъчно съществено/
отговорността на държавата за нарушаване на правото на Съюза може да
възникне само в изключителния случай, когато съдът явно е нарушил
приложимото право и че е налице осъществен сложния юридически факт на
явното нарушение като следва да се вземат в предвид обстоятелствата-степен
на яснота и прецизност на нарушеното правило; дали нарушението е
умишлено; извиним или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото; изразена позиция, където е приложимо и
несъобразяване от съда, конкретно със задължението да отправи
преюдициално запитване. Посочва, че при всички положения едно
нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило
въпреки постановяване на решение, установяващо твърдяното неизпълнение
на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно
установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че
въпросното поведение съставлява нарушение.
Счита, че в случая е налице нарушение на правото на ЕС, което
предоставя права на частноправни субекти,като в тази връзка се цитира чл.6
от Хартата на основните права на ЕС предвиждащ, че всеки има право на
свобода и сигурност.Акцентира, че ищецът Б.Д. е имал правото да бъде
свободен, с изключение на случаите, посочени в чл.5 от Конвенцията, като
при нарушаването му съобразно чл.5§5 от Конвенцията всяко лице
арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член,
се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.
Коментира се чл.12 от Рамковото решение и неговото съдържание и за
привеждане в изпълнение на ЕЗА и че исковият съд не е коментирал
подробно главните оплаквания на Д. за допуснато съществено нарушение на
правото на ЕС, което нарушение в случая не е извършено умишлено, но е
осъществено. Счита, че задържането на ищеца не може да се оправдае по
8
никакъв начин както и неприлагането на посочените критерии, които прилага
и ЕСПЧ, като тяхното пренебрегване е довело до нарушаване на правото на
ЕС, обуславящо основателност на иска по чл.4§3 от ДЕС. Генералният извод
на жалбоподателя е, че постановеното решение от Пазарджишки районен съд
е неправилно тъй като не са взети в предвид подробно описаните стандарти и
критерии за преценка на необходимостта от налагане на ищеца на най-
тежката мярка за неотклонение “задържане под стража“; че съдът по
отношение на пропорционалността на МН изцяло се съгласява с
аргументацията на ПОС и ПАС, като счита, че исковият съд лаконично и
бланкетно е потвърдил мотивите на ответниците по отношение опасността от
укриване и осуетяване на наказателното преследване, без да изложи свои
съображения по останалите решаващи оплаквания на ищеца. Счита, че
липсата на мотиви по съображенията на ищеца е самостоятелно основание за
отмяна на постановеното съдебно решение, като препраща в тази връзка към
мотивите на съда на които следва да отговаря въззивното решение. Счита, че
районният съд следва да действа като решаваща инстанция по съществото на
спора като в случая районният съд не е изпълнил описания критерий, защото
по-скоро се е съгласил с приетото от националните съдилища в хода на
производството по налагане на МН, вместо да осъществи своя преценка по
оплакванията на ищеца, след като събере нужните доказателства и прецени
тяхното значение и стойност. Моли да се отмени обжалваното решение и се
уважи предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на
ответника Апелативен съд -П.. Оспорват се оплакванията изложени в жалбата
и счита, че същите не следва да бъдат споделени. Поддържа, че правилно е
прието от исковия съд, че вземането на най-тежката МН не е задължително,
но че при първоначалното вземане на мярката не може да се пренебрегне
обществената опасност на конкретното деяние, механизма, начина и
особеностите при извършването му, при отчитане на съществената роля на
наказанието, предвидено за конкретното престъпление, чиято строгост може
да бъде достатъчен мотив за лицето да се укрие и да предотврати
възможността спрямо него да бъде осъществено наказателно преследване. Че
строгостта на предвиденото наказание е съществен елемент при оценката на
риска от укриване и сериозните обвинения дават основание да се приеме от
властите, че такъв първоначален риск е налице. Цитира се Решение на
9
Европейския съд по дело „Илийков срещу България“ от 26.07.2001г. Посочват
се и фактите, установени по делото и относими за преценката на съдилищата
в тази насока-издадена ЕЗА за две престъпления, извършени не еднократно, а
през продължителен период от време, едното от които свързано с незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества, представляващи според
българския НК тежко престъпление / с наказание над 5г. лишаване от
свобода/, от категорията на общоопасните престъпления, наказуемо в
издаващата държава членка, с лишаване от свобода не по-малко от 3г. което
не следва да се подценява и че може да бъде мотив за исканото лице да се
укрие за да предотврати възможността това наказание да бъде евентуално
наложено и изпълнено; обявено за международно издирване на исканото
лице; установено разминаване между адреса, на който е регистриран и този на
който фактически пребивава. Въззиваемата страна заключава, че при тези
данни единствения законно обоснован извод е бил, че съществува реална, а не
хипотетична вероятност исканото лице да се укрие. Признава се принципно,
че трудовата и семейна ангажираност на лицето не предполагат опасност от
укриване, но не я изключват при наличие на съвкупността от посочените
обстоятелства и че това обяснява решението на националните съдилища за
вземане на най-тежката МН. Допълва, че тази мярка в най-пълна степен е
съответствала на завишената обществена опасност на престъпленията,
предмет на ЕЗА, била е адекватна реалната опасност от укриване и е
обезпечавала в най-висока степен безпрепятственото провеждане на
наказателното производство доколкото при налагане на по-лек режим на
ограничение е съществувала опасност исканото лице да се укрие. Оспорва се
като невярно твърдението на жалбоподателя, че при потвърждаване на
наложената на Б.Д. МН „Задържане под стража“ от ПАС не са били обсъдени
и взети фактите, доказващи трайна връзка на Д. с България, като такава
връзка се признава от съда да е налице, но че нейното наличие само по себе
си не може да обоснове липса на опасност от укриване на лицето, при
положение, че последното не пребивава на адреса, на който е адресно
регистрирано и в хода на производството неколкократно е сменяло адреса, на
който пребивава, което е дало основание на съда да направи извод за
неприемливост на следващата по тежест МН “домашен арест“. Счита, че в
случая са били налице достатъчно данни, че налагането на по-лека МН
предвидена в националното законодателство би била в недостатъчна степен
10
ефективна за целите на производство по изпълнение на ЕЗА. Счита, че
фактите посочени от ищеца не обосновават неправомерност на задържането
му или за незаконосъобразност на взетата спрямо него МН. Счита, че един от
елементите за ангажиране отговорността на ПАС, а именно противоправно
поведение, осъществено от този съд липсва тъй като съдът е преценил, че
налагането на МН „задържане под стража“ е адекватна и в най-пълна степен
ще гарантира изпълнението на ЕЗА, още повече, че в случая МН „задържане
под стража“ не е отменена и че според изложеното в исковата молба ПАС би
следвало да бъде недопустимо отговорен за своето вътрешно убеждение,
формирано въз основа на фактите изложени в ЕЗА. Цитира се съдебна
практика на СЕС, че Хартата допуска налагането на ограничения при
упражняването на правото на свобода и сигурност по чл.6, което е възможно,
ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание
на посочените права и свободи и при спазване на принципа за
пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от
Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора. Посочват се трите условия обуславящи
правомерност на задължането-1.Ограниченията са предвидени в закон-
ЗЕЕЗА, НПК и Рамково решение /РР/ на съвета от 13.06.2020г.;
2.Ограниченията зачитат основното съдържание на посоченото право на
свобода като целта на гаранциите на свободата, закрепени в чл.6 от Хартата,
така и в чл.5 от ЕКПЧОС по-специално се изразяват в защита на лицата от
произвол, като защитата се постига когато законът, който допуска лишаване
от свобода е достатъчно достъпен, точен и предвидим в своето прилагане,
като в случая ЗЕЕЗА е правното основание за мярката „задържане под
стража“, посочена в чл.12 от РР; 3.Спазен принцип на пропорционалност
между изтъкнатото основание и съответното ограничаване на свободата, като
ограниченията са необходими и действително отговарят на признати от
Съюза цели от общ интерес; че лицето може да бъде освободено временно
само при условие, че съгласно чл.12 от РР 2000/584/ПВР компетентният
орган на посочената държава членка вземе мерки, които прецени за
необходими за действителното предаване на издирваното лице при което
преценката за „много сериозна опасност от укриване“ е винаги конкретна и
че правилно националния съд е преценил, че същата е налице. Цитира се
практика на ЕС по процедурата за екстрадация в смисъл, че ограничаване на
11
свободата на основание на чл.5,т.1, буква“ f“ е оправдано само за целите на
провеждането на процедурата за екстрадация и следователно, ако
процедурата не се води с изискваната грижа, задържането престава да бъде
оправдано, тоест изпълняващият съдебен орган ще може да постанови
продължаване на задържането на това лице ако процедурата по изпълнение на
ЕЗА е водена достатъчно грижливо и съответно, ако срокът за задържане не е
прекомерен и след вземане на всички обстоятелства релевантни за преценката
дали продължителността на процедурата е оправдана, включително
евентуално бездействие на властите на съответните държави членки и
приносът на издирваното лице, ако има такъв за продължителността на
процедурата, както и наказанието, което е поискано за него или му е
наложено. Счита, че в случая са спазени сроковете по чл.17 от РР, като цялата
процедура е продължила 36дни, взето е в предвид, че описаните в ЕЗА
престъпления по белгийското законодателство осъществяват всички
съставомерни признаци на престъпленията по българския НК с предмет
наркотични вещества по чл.354а от НК и неправомерно присъединяване към
електро-разпределителната мрежа по чл.234в от НК, осъществяван в немалък
период от време 01.09.2013г.-30.06.2014г.-или 10месеца, като е прието, че има
реална опасност от укриването на ищеца, който е бил обявен за
международно издирване, като ЕЗА е издадена въз основа на задочна заповед
за арест от 15.05.2017г. на Белгийските власти; че ищецът сам е посочил, че
пребивава на адрес, различен от адресната си регистрация, водещо до
невъзможност за прилагане на мярката „домашен арест“. Генералният извод,
който се посочва от ПАС е, че спрямо Д., от страна на Апелативен съд П. не е
взета необосновано строга мярка за неотклонение, поради което не е налице
основание във вреда на ответника да се поставят евентуално неимуществени
вреди, претърпени от Б.Д.. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Р
България.
Няма ангажирани доказателства от страните пред въззивната инстанция
по реда на чл.266 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а двамата
ответници я оспорват.
12
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца Б.Д. и постъпилия отговор от насрещната страна и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1, т.1 предл.5-то и т.2 от
ЗОДОВ и чл.4 §3 от ДЕС за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди от лишаване от свобода в нарушение на чл.5,§1
от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и
нарушаване на правата, защитени от чл.5, §2-4 на Конвенцията и по чл.86 от
ЗЗД.
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България и
Апелативен съд П. ищецът Б. КР. Д., твърди, че е български
гражданин,посетил в началото 2013г. като студент в България, Кралство Б.,
гр.Л., с цел намиране на временна работа за набавяне на доходи за покриване
на разходи за семестриална такса за обучението си в Р България, като се
установява при свой познат Н. Антонов, живеещ под наем в този град.Твърди,
че му е предоставил личната си карта за уведомяване на хазяина на
помещението, където ще пребивава ищеца и за уреждане на формалностите,
свързани с престоя му. Твърди още, че ищецът останал на работа в Кралство
Б. около месец и половина, събрал достатъчно средства за покриване на
разходите си за обучението си и на 20.04.2013г. се завърнал в България.
Поддържа, че през 2015г. сключил граждански брак, а в края на 2016г. му се
ражда първото дете за което се грижат двамата съпрузи. Сочи, че на
21.06.2017г. около 13.30ч., докато е на работното си място в магазин на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД/Виваком/, разположен в
обект на верига магазини “Кауфланд“ в ж.к.“Т.“-грП. е посетен от
легитимирали се пред него двама униформени полицаи, които му обяснили,
че то търсят за да бъде задържан по повод издадена срещу него европейска
заповед за арест /ЕЗА/ по сигнал, регистриран в Шенгенската информационна
система, приравняващ се на ЕЗА, съгласно ЗЕЕЗА-ЕЗА на съдия-следовател
от 15.07.2017г., издадена от органите на Кралство Б. по наказателно дело
№2014/087 при първоинстанционен съд в гр.Л.. Твърди, че в ЕЗА е посочено,
че същата се издава въз основа на задочно издадена заповед за арест от
13
15.03.2017г. и че задържането му от органите по реда на Р България е
извършено въз основа на издадената на 21.06. 2017г. от отдел “Криминална
полиция“ при Областна дирекция на МВР заповед за задържане на лице за
срок от 24часа с рег.№237233-79. Твърди ищецът, че е притеснен от казаното
му, разговаря с колегите и управителя на обекта на „Виваком“ и напуска
работното си място със служителите на МВР. Сочи, че е бил отведен в
арестното помещение на Четвърто РПУ-гр.П. където му е обяснен от друг
полицейски служител, че въз основа на издадената ЕИЗА същият е обявен за
национално издирване заради извършено престъпление в Кралство Б..
Ищецът твърди, че към този момент не разбира и не е наясно за
причините,поради които се налага да бъде притесняван от българските
власти. Твърди, че е уведомил родителите си за случващото се и се
притеснявал как това ще се отрази на болния му баща, страдащ от сърце и
високо кръвно налягане и след претърпяна операция с три байпаса, както и на
майката му изпаднала в шок заради случващото се. Излага обстоятелствата,
поради които е била издадена ЕЗА, а именно във връзка с две престъпления-
Първото, че през юли 2014г. следователи при РУ Айванс /Грас-Олонь са
сезирани със сигнал за силна миризма, идваща от сграда на адрес ул.“Жан
Волдерс“ №9, като след претърсване на сградата и помещенията се оказва, че
в апартамент на партерен етаж има останки от канабисови насаждения, който
апартамент според собственика на сградата бил отдаден под наем на ищеца
Б.Д. от 01.09.2013г. за месечна наемна цена от 350евро и с уговорка за
реновиране на апартамента от наемателя и с твърдения на собственика, че
редовните наемни плащания продължили до месец март 2014г. когато бил
известен от наемателя, че последният трябва да напусне мястото. И че тези
факти според ЕЗА давали основание, че е налице престъпление, свързано със
задържане, продажба, предлагане за продажба, доставка или закупуване чрез
заплащане или безплатно на наркотични вещества, като твърдяното
престъпление било осъществявано от 01.09. 2013г. до 30.06.2014г. и
обхващало период от време много след напускането на Кралство Б. от ищеца
Д.. По отношение на второто извършено престъпление според ЕЗА, се
касаело за установено от местния доставчик на електроенергия, за извършено
пригаждане на електрическите кабели към апартамента на партерен етаж за
захранване на насаждението от канабис, представляващо измамно вземане на
електроенергия, възлизаща на неопределена сума, което е в ущърб на
14
електрическата компания доставчик „РЕЗА“, като престъплението е
осъществявано от 01.09.2013г. до 30.06.2014г. и обхваща период от време
много след напускането на Кралство Б. от ищеца Д.. Обяснява ищеца, че след
отвеждането му в посоченото РПУ, му е извършен личен обиск за което е
съставен протокол за личен обиск на лице на 21.06.2017г., настанен е в
арестно помещение и е посетен на следващия ден от жена си, оставила 8-
месечния син на грижи на роднини и от адвокат. Посочва, че е задържан на
основание чл.42 ал.2, изр.2 от ЗЕЕЗА с постановление №8810/ 2017г. на
Окръжна Прокуратура-П. на 22.06.2017г., за срок от 72часа до внасяне на
искане от Окръжна Прокуратура-П. за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА за нуждите на
производството по предаване; внесено искане от прокуратурата за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ /МНЗС/ по реда на чл.43 ал.2
във връзка с чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА и чл.64 ал.1 от НПК в изпълнение на ЕЗА;
образуване на ЧНД №1232/2017г. на ПОС /П.ски окръжен съд/, проведено
открито заседание на 23.06. 2017г. и взета от съда с протоколно определение
МН “Задържане под стража“ спрямо ищеца Д.,преведен в Следствения арест
към затвора П.; подадена жалба от ищеца на 26.06.2017г. до Апелативен съд -
П. срещу взетата МН с оплаквания да не се взема никаква МН или спрямо
лицето да бъде взета друга по-лека МН,като по образуваното ЧНД
№360/2017г. на ПАС, наложната мярка за неотклонение е потвърдена с
определение в заседание от 29.06.2017г. Твърди се още, че ищецът в хода на
производството по ЗЕЕЗА е изявил съгласие да бъде предаден доБ.олно на
белгийските съдебни власти,като не се отказва от принципа на особеността
/чл.61 от ЗЕЕЗА/ и че с окончателното си решение №218 от 17.07.2017г. по
ЧНД №1196/2017г. П.ски окръжен съд е преценил, че издадената ЕЗА следва
да бъде изпълнена и допуска временно предаване на ищеца на компетентните
съдебни власти в Кралство Б.. Твърди ищеца, че докато протичат
производствата по ЕЗА, на 26.06.2017г. е преместен в помещение в затвор,
настанен за 5дни в приемна килия заедно с още 16души, на 30.06.2017г. е
разпределен последователно в две помещения във втори пост на затвора,
където пребивават затворници с влезли в сила присъди и такива с доживотни
присъди и че на 26.07.2017г. е екстрадиран за Б. с конвой от С., където е
задържан от 27.07. 2017г. до 14.08.2017г..Излагат се факти, че на 27.07.2017г.
в 08.30ч. е осъществен първи разпит по време на задържането му в Б., на
15
08.08. 2017г. е извършен следващ разпит, а на 14.08.2017г. му е наложена
забрана за влизане в продължение на 3г. на територията на Кралство Б., както
и на всяка друга територия на държавите, които прилагат Шенген, освен в
случай, че притежава необходимите документи, за да отиде там. Допълва, че
на същата дата е издадено решение за експулсиране и заповед за напускане на
територията на Б. най-късно до 21.08.2018г. и ищецът се завръща в България.
Излагат се и твърдения за депозирана от ищеца жалба до РП-П. с оплаквания
за осъществена злоупотреба с негови лични данни, от което са настъпили
изключително неприятни усложнения, свързани с умишлено насочване
вниманието на белгийските власти към него и последвалото издаване на ЕЗА
и образуване спрямо него в България на производство по изпълнение на
същата. Счита, че от страна на двамата ответника са извършени действия
спрямо ищеца по налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“, за присъждане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Във връзка с пасивната легитимация по иска, ищецът посочва, че е
претърпял описаните неимуществени вреди в резултат на: 1.Внасяне до
Окръжен съд-П. от Окръжна Прокуратура-П. на искане, на основание чл.43
ал.2 във връзка с чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл.64 ал.2 от НПК за
вземане на МН “Задържане под стража“ /МНЗС/, в изпълнение на ЕЗА;
2.Потвърждаването на мярката от ПАС/П.ски апелативен съд/ и 3.
Обусловеното от тези действия привеждане на ищеца Д. в следствения арест
към затвора П. за периода 23.06.2017г. до 26.07.2017г. за изпълнение на
наложената МНЗС. Счита, че двамата ответника са пасивно легитимирани да
отговарят съгласно т.5 от ТР №3 от 22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ВКС
, ОСГК-съответното юридическо лице, като по отношение на Прокуратурата
на РБ отговорността й произтича съгласно чл.2 от ЗОДОВ, дадени в ТР №5
от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№5/2013г. в качеството си на орган
упражняващ надзор върху разследващите органи и е компетентния орган,
който повдига и поддържа обвинението за извършено престъпление от общ
характер, като при неоснователно държавно обвинение, тя е органът който
следва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване
причините за увреждането. По отношение на съда ищецът поддържа, че
отговорността му произтича, че институцията е представител на държавата и
че отговорността й за незаконно причинени вреди от дейността на
16
правозащитни органи по наказателни дела при нарушено право на независим
и безпристрастен съд. И че националният съд е и национален съд по правата
на човека по смисъла на чл.13 от Конвенцията и като такъв не би следвало да
представлява държавата по искове за вреди от неоснователно обвинение за
извършено престъпление от общ характер. Цитират се и мотиви от ТР №7 от
16.11.2015г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№7/2014г. за пасивната легитимация
на държавата по искове по чл.2 от ЗОДОВ и участието на прокуратурата като
ответник по тези дела. Счита, че отговорността на двамата ответника е
солидарна при условията на чл.53 от ЗЗД във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ,тъй
като цялостното действие на актовете на двата органа е довело до
претърпяването на неимуществени вреди от ищеца и доколкото визираните в
ЗОДОВ случаи представляват специални хипотези на непозволеното
увреждане. И доколкото в случая ако ответниците са взели в предвид всички
обстоятелства около ищеца, неговото поведение и готовност да съдейства, не
би се стигнало до прилагане спрямо него на МНЗС, тъй като същата е
прекалено строга в случая и налага прекалено висока степен на намеса в
личната сфера на ищеца. И че ако не е била постановена най-тежката МНЗС и
ако не е била потвърдена от ПАС не би се стигнало до незаконно лишаване от
свобода на ищеца при липса на предпоставки за уважаване на искането на
Окръжна Прокуратура-П.. Счита, че правното основание за отговорността на
ответника е по чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от ЗОДОВ и чл.4§3 от ДЕС. Счита, че
предпоставките за реализиране на отговорността на ответниците и по реда на
чл.2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.5 от КЗПЧОС, а именно, че държавата
отговаря за вредите причинени от граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при всички случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл.5 §1 от Конвенцията и при нарушаване на правата защита по
чл.5 §2-4 от Конвенцията. Цитира се чл.5 от Конвенцията, че всеки има право
на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода, освен в
изрично посочените в конвенцията случаи и по реда, предвиден в закона,
между които и законосъобразен арест или лишаване от свобода за
неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение,предписано от закона-буква Б/ и
законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване
пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за
извършено престъпление или когато задържането обосновано може да се
17
смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление
или да се укрие след като е извършило престъпление /буква С/. Цитира се и
§4 и §5, че всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва
законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък
срок да се произнесе и че в случай, че задържането е неправомерно, съдът е
длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице; и §5.
Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията
на този член има право на обезщетение. Поддържа още, че всяко задържане,
което противоречи на критериите на чл.5 от ЕКПЧОС следва да бъде
основание за ангажиране отговорността на държавата и че позоваването на
разпоредбите от ЕКПЧОС е с цел да се избегне ограниченото прилагане на
ЗОДОВ само в стриктно изброените от закона хипотези и да се предостави
възможност на съда да съобрази действията на националните власти с
Конвенцията и практика на ЕСПЧ. В тази връзка, ищецът твърди, че е налице
лишаване от свобода в нарушение на чл.5 от Конвенцията и чл.6 от Хартата
на основните права ЕС/ХОПЕС/; че наложената спрямо него МНЗС е
незаконосъобразна; че не са били налице предпоставките за вземане спрямо
него на най-тежката МН, прилагайки най-високата степен на намеса в
личното пространство и в живота на дадено лице, което не е осъждано,
трудово ангажирано, със сключен граждански брак и малко дете; студент и с
поведението си не е давал повод за съмнение от страна на националните
власти,че ще окаже съпротива, че няма да съдейства и ще се укрие; че
изразява съгласие да бъде предаден доБ.олно на белгийските власти. Навежда
извода, че с това си поведение ищецът по никакъв начин не е дал повод, че ще
се укрие или ще извърши друго престъпление. Посочва, че в рамките на
частните наказателни производства по ЕЗА са предоставени документи в
подкрепа на изложените от него обстоятелства-удостоверение за граждански
брак,удостоверение за раждане на дете; трудова книжка, споразумение от
09.04.2015г. за прекратяване на трудовия договор; трудов договор от
22.10.2015г., допълнително споразумение от 13.01.2016г., длъжностна
характеристика, три протокола от провеждане на практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В от
2013г; студентска книжка от П.ския университет; епикриза от УМБАЛ „С.Г.“-
П.; заявка за купуване на самолетни билети. Ищецът извежда извода, че той
живее и работи в Р България,като през инкриминирания период, визиран в
18
ЕЗА, е бил в България; че са налице данни за доброто му поведение-работи,
има семейство, учи и се развива личностно, като с поведението си не е дал
повод за предприемане от страна на националните власти на действията по
повод извършени престъпления или противозаконни прояви. Счита, че
спрямо него неоснователно се взема най-тежката МНЗС вместо да се
приложи националния регламент, даващ възможност,когато не са налице
основанията чл.63 ал.1 от НПК съдът да не вземе мярка за неотклонение или
да вземе по-лека мярка от задържане под стража. В тази връзка се цитира и
Рамковото решение/РР/ на Съвета от 13.06.2002г. относно ЕЗА и
процедурите за предаване между държавите-членки, където в чл.12 е
записано, че когато лицето е задържано въз основа на ЕЗА изпълняващият
съдебен орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно
правото на изпълняващата държава-членка и че лицето може да бъде
освободено временно по всяко време в съответствие с националното право и
изпълняващата държава-членка, при условие, че нейния компетентен орган
вземе мерки, необходими за предотвратяване на укриването му. Цитира се и
решение от 12.02.2019г по дело С-492/18 и констатациите, че ако реши да
прекрати задържането на издирваното лице изпълняващият съдебен орган е
длъжен съгласно чл.12 и чл.17,параграф 5 от посоченото рамково решение, с
решението си за временно освобождаване на лицето да постанови мерките,
които намира за необходими за предотвратяване на укриването му и да
обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното
предаване на лицето, докато вземе окончателно решение относно
изпълнението на ЕЗА, поради което според ищеца чл.12 от Рамковото
решение/РР/ №2002/584 следва да се тълкува в съответствие с чл.6 от
Хартата, предвиждащ, че всеки има право на свобода и сигурност както и
посочва, че когато лицето е задържано въз основа на ЕЗА, изпълняващия
съдебен орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно
правото на изпълняващата държава членка и че лицето може да бъде
освободено временно, само при условие, че компетентния орган на
посочената държава-членка вземе мерки, които прецени че са необходими за
предотвратяване на укриването му. Акцентира се, че когато съществува много
сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо
равнище чрез налагането на подходящи мерки, които да позволяват да се
обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното
19
предаване на издирваното лице, то освобождаването му дори и временно,
единствено поради факта, че 90-дневния срок от задържането му е изтекъл, е
несъвместимо с произтичащите от РР задължения, което води до задължение
за националните органи и национални юрисдикции,които трябва да го
тълкуват, и са длъжни да го направят за да се постигне търсения с него
резултат като се прилага принципът на съответстващо тълкуване изискващ
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия.Счита, че
за националните органи е налице задължение да предприемат действия, чрез
които да се обезпечи ефективното изпълнение на ЕЗА и съответно на
задължението за предаване на лицето на основа на последната. Че съгласно
възприетият стандарт, според който изпълняващият съдебен орган разполага
с правомощия да прецени дали изобщо задържането да продължи или да се
освободи задържаното лице,в случай че е налице друга мярка,която в
достатъчна степен би обезпечила изпълнение на ЕЗА и предаване на
лицето.Навежда извода за липса на абсолютно задължение във всеки случай
да се налага най-тежката МНЗС и че съответната държава разполага с
дискреция да прецени дали е налице хипотеза, в която да съществува много
сериозна опасност от укриване на лицето,която да доведе до осуетяване на
изпълнението на ЕЗА и до невъзможност да се обезпечи предаването на
лицето чрез използване на други подходящи и по-леки мерки. Счита, че
описаните действия на националните власти представляват и нарушение на
правото на ЕС.Посочва, че отговорността на държавата членка за вреди, в
случаите когато са допуснати нарушение на правото на ЕС, възниква във
връзка с принципа за лоялно сътрудничество, задължителен за всички органи
на държавите членки-чл.4§3 от ДЕС /предишен чл.10 ДЕО/. Цитира се
съдебна практика развила посочения принцип за отговорността на държавите-
членки.Счита, че принципът на отговорност на държавата за вреди,причинени
на физически лица в резултат на неизпълнение на общностното право по вина
на държавата е присъщ на общностното право и че Общностното право налага
принципа, според държавите-членки са задължени да възстановят вредите,
причинени на физически лица вследствие на нарушаване на общностното
право за което те имат вина. Условията за отговорността на държавата
ищецът свързва с неизпълнение на задължението си съгласно ал.3 на чл.189
от Договора да предприеме всички мерки за постигане на предписания от
директивата резултат, което налага право на обезщетение при изпълнени три
20
условия-резултата предписан от директивата следва да съдържа предоставяне
на права на физически лица; да е възможно установяването на съдържанието
на тези права въз основа на разпоредбите на директивата и съществуването на
причинна връзка между неизпълнението на задължението на държавата и
вредата претърпяна от увредените лица, като държавата следва да поправи
последиците от претърпяната вреда. Счита, че в случая нарушението на
общностното право от страна на държавата членка е поради невъвеждането на
директива 80/987 в рамките на предвидения срок, констатирано в решение на
ЕСПЧ позовавайки се на чл.10 от ДФЕС-решение на СЕС от 24.03.2009г. по
дело С-445/06, като според съда частноправните субекти могат да търсят
обезщетение за вреди,дори в случаите на вреди, причинени от решение на
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция при нарушения на
правото на ЕС и представлява последният съдебен орган пред който
физическите лица могат да отстояват правата си, предоставени от
общностното право както и да имат възможност да получат обезщетение от
националните съдилища за вреди, причинени от нарушаването на тези права
вследствие произнасянето на решенията на последната инстанция. Счита още,
че всяка държава-членка следва да гарантира и да предприеме съответните
мерки, гарантиращи спазване на правото на ЕС. Ищецът поддържа, че е
налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС и на чл.6 от Хартата на основните
права при съответно припокриване на отговорността на чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗОДОВ и по чл.4§3 от ДЕС. Вземането на мярката за неотклонение от
Окръжен съд П. и потвърждаването й от Апелативен съд П. по жалбата на
ищеца, изразяваща се в наложена най-тежката мярка за неотклонение, според
ищеца представлява нарушение на чл.5 §4 от Конвенцията с оглед липсата на
предпоставки за налагане на МНЗС, и че ПАС е следвало да отмени взетата
от окръжния съд мярка и да постанови освобождаване на Д. и че на последния
не е наложена по-лека мярка за неотклонение.Посочват се мотивите на ПАС
въз основа на които е взета МНЗС, неприемайки доводите ,че Д. е бил в
България по време на инкриминирания период визиран в ЕЗА и не е имал
физическата възможност да извърши престъпните деяния на територията на
Кралство Б.; бил е търсен в издалата ЕЗА държава и е обявен за
международно издирване и признанието на Д., че живее на адрес различен от
постоянния му и такъв не е фигурирал в материалите по делото и че липсвало
адресна регистрация на него. Ищецът навежда извода, че адресът който е
21
съобщил по делото не е скрит и е станал известен на националния съд, като
това обстоятелство е прието за отежняващо положението на задържаното
лице както и че е налице вътрешно противоречие на ПАС приел
едновременно с това, че Д. е доказал трайна връзка с българската държава,
работи, учи, има семейство. Тези обстоятелства се изтъкват от ищеца като
липса на основание ПАС да наложи прекалено тежка МНЗС,
характеризираща се с изключително висока и интензивна степен на намеса в
личната сфера на лицето, което я търпи и наложена при липса на много
сериозна опасност от укриване на лицето и че са били налице достатъчно
данни, че налагането на по-лека мярка за неотклонение, предвидена в
националното законодателство, би била в достатъчна степен ефективна за
целите на производството по изпълнение на ЕЗА. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000лв в резултат на приложената спрямо
него най-тежка МНЗС, изразяващи се в душевни болки и страдания,
дискомфорт, разочарование, страх, накърняване на доброто му име в личното
му обкръжение /злепоставяне пред роднини и приятели/ в професионалната
му среда, колеги и началници. Като резултат от задържането под стража
ищецът твърди, не е могъл да престира работна сила; изпитване на срам от
задържането си на работното място, където се ползвал с уважение и
авторитет; силно притеснен как ще бъде приет от колектива на работното си
място и дали задържането му няма да стани причина за загуби работата си;
притеснения, че семейството може да бъде лишено от средствата, които той
му осигурява. Твърди, че му бил причинен стрес в работата от поставените
му условия, ограничаващи правото му на свобода и обременяване на
съзнанието поради необходимостта да асимилира средата в която е поставен с
особеностите на обкръжението му, в ограничения имуществен характер,
отразили се на издръжката на семейството му изпитване на унижение, срам,
тревога като тези вреди били в пряка и непосредствена последица от
внезапното задържане под стража злепоставен и засрамен; притеснения за
това как ще се отрази изпълнението на мярката на отношенията със
съпругата и детето му, притеснение, че ситуацията ще рефлектира и върху
неговия син,както и притеснения за личните отношения със съпругата си и
страх да не се дистанцира от семейството, без да може да вижда детето;
разстройване от непроведено каквото и да е разследване, без да е установена
неговата вина за реализирано престъпление тъй като по време на
22
инкриминирания период е бил в България и че е третиран като затворник с
влязла в сила присъда и принуден да съжителства с такива лица, включително
и излежаващи присъди за престъпление убийство. Моли да се осъдят двамата
ответника Прокуратурата на Р България /ПРБ/ и П.ски апелативен съд /ПАС/
да заплатят при условията на солидарност сумата от 5000лв за претърпени от
ищеца неимуществени вреди ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба с присъждане и на направените в производството разноски.
В срок са постъпили писмени отговори на исковата молба по чл.131 от
ГПК и от двамата ответника.
В отговора си Прокуратурата на РБ с вх.№15084/14.08.2020г. депозиран
от Прокурор от РП-Пазарджик, претенцията за обезщетение се оспорва по
основание и по размер. Твърди се, че претенцията е неоснователна и
недоказана и е в завишен размер, че към исковата молба няма приложени
писмени доказателства и медицински документи ищецът да е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди,както и дали същите са
били трайни по отношение на физическото и психическото му здраве. Счита,
че размерът на обезщетението е завишен и че при определянето им съдът
съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето
срещу което е упражнена наказателна репресия както и отражението й върху
приятелския кръг и семейната среда и как процесното събитие се е отразило
върху здравето, личния живот, чувствата и достойнството на увредения и
дали е налице действително търпени вреди. Завишеният размер на
обезщетението Прокуратурата обосновава с данни от НСИ за средния
годишен доход на лице към 2017г. който е от 5886лв и се навежда извода, че
ищецът претендира обезщетение, равняващо се на едногодишен доход, което
било в разрез с принципа за обезвреда заложен в чл.52 от ЗЗД. Посочва още,
че в производството по ЗЕЕЗА прокуратурата и съдът изпълняват пръчка във
връзка с международно сътрудничество по наказателни дела и че МН е взета
спрямо Б.Д. в резултат от наказателно преследване, предприето от чужда
държава; че 72-часовото задържане е резултат на редовна от формална страна
ЕЗА като Прокуратурата е действала, обвързана от постановена от чужд
правоохранителен орган заповед при спазване нормите на българското
законодателство, приключило с потвърдено от ПАС определение за вземане
на МНЗС по отношение на ищеца в производство по ЕЗА. Оспорва се
23
претенцията за законна лихва както и претендираните от ищеца разноски.
В отговора на исковата молба, от Апелативен съд П. с вх.№15046 от
14.08.2020г. се поддържа, че предявеният иск е недопустим срещу този
ответник предвид приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ.Цитира се съдебна
практика по въпроса. По същество претенцията се определя изцяло като
неоснователна. Коментира се проведеното и приключило производство по
чл.43 от ЗЕЕЗА по отношение на ищеца, взетата мярка за неотклонение
задържане под стража, потвърждаването й от ПАС и фактическото предаване
на лицето на издаващата държава. Според ПАС посочените от ищеца факти
за прекалено тежка мярка за неотклонение, характеризираща се с
изключително висока и интензивна степен на намеса в личната сфера на
лицето, което я търпи при липса на много сериозна опасност от укриване и
възможност да бъде наложена по-лека мярка в достатъчна степен ефективна
за целите на производството, същите не обосновават извод за
неправомерност на задържането или за незаконосъобразност на мярката и че
в случая липсва предпоставката за ангажиране на отговорността на ПАС за
противоправно поведение изразяващо се във взетата МНЗС доколкото съдът
има задължение да прецени фактите, изложени в издадената ЕЗА и на база на
тях формирайки вътрешното си убеждение, да вземе мярка за неотклонение
по отношение на ищеца като в случая ПАС е преценил, че налагането на
МНЗС е адекватна и в най-пълна степен гарантира изпълнението на
издадената от съда в гр.Л., Кралство Б. ЕЗА. Счита, че според
обстоятелствата в исковата молба ПАС би бил държан отговорен за своето
вътрешно убеждение формирано въз основа на фактите, изложени в ЕЗА,
което определя като недопустимо. И че отговорността на ПАС не би могла да
се ангажира ако не е отменена МНЗС-цитира се в тази връзка и т.56 от
Решение от 12.02.2019г. по дело №С-492/18 на СЕС относно допускането
налагането на ограничения при упражняването на правото на свобода и
сигурност съгласно чл.52 §1 във връзка с чл.6 от Хартата, когато тези права
са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и
свободи и при спазване на принципа за пропорционалност. Цитира се и
Рамковото решение на съвета от 13.06.2002г. относно ЕЗА и процедурите за
предаване между държавите членки /2002/584 ПВР, като ограниченията
зачитат основното съдържание на правото на свобода като целта на
гаранциите за свобода ,закрепени в чл.6 от Хартата и в чл.5 от ЕКПЧОС се
24
изразява в защитата на лицата от произвол. Посочва, че ЗЕЕЗА е правното
основание за мярката задържане под стража, посочена в чл.12 от РР относно
ЕЗА;че е спазен принципът на пропорционалност между изтъкнатото
основание и съответното ограничение на свободата, които ограничения са
необходими и отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес; че
лицето може да бъде освободено временно само при условие, че
компетентният орган на посочената държава членка вземе мерки които
прецени за необходими за предотвратяване на укриването му тоест да се
обезпечи на първо място наличието на материалните условия, необходими за
действителното предаване на издирваното лице и че преценката за много
сериозна опасност от укриване, е винаги конкретна и в случая правилно
националния съд е преценил ,че същата е налице-т.57-57 от С-237/15 РРU
според което ограничаването на свободата по чл.5 т.1 буква f от ЕКПЧ е
оправдано само за целите на провеждането на процедурата по екстрадация,
водена с изискваната грижа; че издаването на ЕЗА само по себе си не може да
оправдае задържане на издирваното лице за срок с обща продължителност
превишаваща, времето необходимо за изпълнение на заповедта по чл.6 от
Хартата при продължаване на задържането ако процедурата по изпълнението
на ЕЗА е водена достатъчно грижливо и при прекомерен срок което вменява в
задължение на изпълняващия съдебен орган да извърши конкретна проверка
по случая и вземе в предвид всички обстоятелства, релевантни за преценката
за оправдана продължителност на процедурата, включваща бездействието на
властите и приносът на издирваното лице за продължителността на
процедурата. Като се вземе в предвид и наказанието, което е поискано от това
лице или което му е наложено във връзка с деянието, за което е издадена ЕЗА
за неговия арест и риск от укриването му. От тази гледна точна според
позицията на Апелативен съдП. са спазени сроковете по чл.17 от РР
2002/5848ПВР като ищецът Д. е задържан на 21.06. 2017г. и е екстрадиран за
Б. на 26.07.2017г. или продължителността на цялата процедура е 36дни, като
е взето в предвид, че описаните в ЕЗА престъпления по белгийското
законодателство осъществяват всички съставомерни признаци на
престъпленията по българския НК с предмет-наркотични вещества по чл.354 а
ал.1 от НК и неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа по чл.234в от НК осъществени в немалък период от време от
01.09.2013г. до 30.06.2014г.; при наличие на реална опасност за укриването
25
му бил е обявен за международно, а ЕЗА е издадена въз основа на задочна
заповед за арест от 15.05.2017г.; че ищецът сам е посочил ,че пребивава на
адрес различен от адресната му регистрация, което непребиваване на адреса е
в невъзможност за прилагане на МН „домашен арест“.
При условията на евентуалност е посочено, че претенцията от 5000лв е
прекомерно завишена и не съответства на принципа на справедливост,
заложен в чл.52 от ЗЗД, като счита, че следва да се зачете срока на задържане
от 29.06.2017г.-актът на ПАС до 17.07.2017г.-датата на постановяване на
окончателното решение от ПОС до предаването на ищеца на издаващата
държава, доколкото ищецът е задържан на различни основания.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 21.06.2017г. в гр.Пазарджик е задържан за срок от
24часа лицето Б. КР. Д./настоящ ищец по спора/ за което е издадена заповед
за задържане на лице рег.№2372ЗЗ-79 от младши експерт групи ИФХ, сектор
ПОПВОО ,отдел КП при ОДМВРП. А.Н.П Като основание за издаването на
заповедта е посочен чл.72 ал.1 т.6 от ЗМВР-лицето е обявено за
международно издирване в Шенгенската информационна система/ШИС/ под
№ ВЕ С000000231518 0000 01 за арест с цел предаване или екстрадиране на
основание ЕЗА, издадена от съдебните власти в Б.. Заповедта е връчена лично
на лицето, но не е обжалвана по съответния ред така както е записано в
същата. Задържаният е поставен в помещение за временно задържане на 04
РУ-П.. С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура -П. от
22.06.2017г. №8810/2017г., е постановено задържане за срок от 72часа на
лицето за времето от 13.30ч. на 22.06.2017г. до 13.00ч. на 25.06.2017г. с
мотиви, че според сигнала въведен в ШИС може да се направи извод, че Д. се
издирва във връзка с извършено престъпление свързано с наркотици, като
Прокуратурата се аргументира от възможността да постанови задържане на
лицето за срок от 72часа съгласно чл.42 ал.2 ,изр.II от ЗЕЕЗА. Посоченият в
двата документа адрес на задържания е грП. ул.“Т.“ №34.
Съгласно приложена в наказателното производство по вземане на мярка
за неотклонение във връзка с получената ЕЗА, издадена от съдебните власти
на Кралство Б. издирваното лице е посочено с трите имена, с българска
26
националност, както и дата на раждане, с известен адрес ул.“Т.“ №34 грП.
владеещо български език. Като решение, на основание на което се издава
заповедта е посочено задочна заповед за арест от 15.05.2017г. на
първоинстанционен съд гр.Л.. Като информация за срока на наказанието е
посочено, че максималния срок на наказанието лишаване от свобода, което
може да бъде наложено е 5/пет/ години, което не е тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от Българския наказателен кодекс. Заповедта е издадена
във връзка с две престъпления-през м.юли 2014г. следователи от РУ при
Айванс/Грас-Олонь са интерпелирани / силна миризма на канабис,идваща от
сграда разположена в Гранс-Олонь с подозрение за съществуването на едно
насаждение от канабис, подкрепено от анормална консумация на
електричество. Издадена е заповед за обиск в сградата за разкриване на
остатъци от насаждението канабис в апартамента на партера. Според
обяснения на собственика на сградата, последният е дал партера под наем
срещу извършване на ремонтни дейности, на Б. Д., идентифициран
впоследствие като Б.К. Д. от първи септември 2013г. при месечен наем от
350евро и пълното възстановяване на апартамента, като плащането на наема е
било редовно до м.март 2014г. когато Д. известил, че трябва да напусне
мястото. Собственикът на сградата признава, че е получил обратно
апартамента, тоест той е бил във владение на същия от м.март 2014г. и е
установил само неизвършена реновация и без да е усетил миризма от канабис
нито следи от предишно насаждение, тоест няма и липсва пряко или косвена
връзка с констатираното от следователите четири месеца по-късно силна
миризма от канабис от същия апартамент в който е живял Б.Д.. Посочва се
още в ЕЗА, че доставчикът на електричество РЕЗА установил, че
електрическите кабели са били пригодени за захранване на насаждението от
канабис без да посочва изрично кога точно е установил това и кога е известил
полицията .Престъпната дейност на Б.Д. обхваща периода от 01.09.2013г. –
датата на пристигане на Д. и наемане на процесния апартамент до 30 юни
2014г., като са му вменени множество престъпни изпълнителни деяния по
наказателния закон на Кралство Б.- задържал или продал или предложил за
продажба или доставил или закупил чрез заплащане или безплатно
сопорофични или наркотични вещества или други психотропни вещества,
възприемащи се да породят зависимост и отглеждал неиндивидуализирани
растения ,чиито токсични, сопорофични, наркотични, дезинфектиращи или
27
антисептични вещества могат да бъдат извлечени без предварително
получено разрешение на компетентното министерство, в дадения случай
канабис и че измамно е взел електричество, което дори не е установено като
количество и като стойност в ущърб на фирмата РЕЗА, като според ЕЗА се
касае за незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества. Според
ЕЗА мярката изисква задържане тъй като престъплението или престъпленията
,въз основа на които е издадена тази заповед или са наказуеми с доживотен
затвор, лишаване от свобода или имат силата на едно такова наказание или
мярка. Искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е направено на основание чл.43 ал.2 във връзка с чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА
във връзка с чл.64 ал.1 от НПК от прокурор при Окръжна прокуратура грП.
като единственият аргумент на Прокуратурата за такова искане е, че Д. се
издирва във връзка с престъпление, свързано с наркотични вещества и поради
издадена спрямо него Европейска заповед за арест от съда в гр.Л. Кралство Б.
като са посочени процесуалните действия, извършени във връзка със
задържането на лицето със заповед за полицейско задържане за 24часа,
настаняването му в арестното помещение на ІV РУ на МВР-П. и вземането на
МНЗС по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА за нуждите на производството по
предаване. В искането е възпроизведено дословно воденото наказателно
производство така както е описано в ЕЗА наказуемо с до 5г.лишаване от
свобода в издаващата държава Б..Посочено е още, че описаните престъпления
са наказуеми и по българското наказателно законодателство –чл.354а ал.1 и
по чл.234 в ал.1 от НК-за високорискови или само рискови наркотични
вещества и техните аналози, като наказанията лишаване от свобода по
българския НК са завишени в сравнение с тези по Белгийския НК, като
единствено наказанието за второто престъпление по размер съвпада с това по
белгийското законодателство. В искането няма изложени доводи дали
изпълнението на ЕЗА може успешно и безпроблемно да се осъществи чрез
вземане на друга мярка за неотклонение, а не непременно чрез задържане под
стража. В искането няма изложен нито ред нито обстоятелства относно
личността на лицето спрямо което се предприема изпълнение на ЕЗА, нито се
сочат данни за личността, за трудовата му ангажираност, за осъжданията му и
за обществената опасност на дееца и на деянието, за основателно съмнение за
укриването му и други обективни и реално съществуващи фактори за
поведението му.
28
В производството по ЕЗА /ч.н.д.№1232/2017г. по описа на ПОС/ е
представено удостоверение за сключен граждански брак на 19.06.2015г.
между задържания Б. КР. Д. и М.Д.Г. акт за раждане на дете от този брак
Б.Б. Д., родено на 06.10.2016г.,трудова книжка на Д. за възникнало трудово
правоотношение от 03.12.2013г. до 11.05.2015г. с фирма със седалище в
гр.С. за който период според ЕЗА ищецът е извършвал квалифицирана
престъпна дейност на територията на Кралство Б., като трудовото
правоотношение е прекратено не поради неявяване на работника на работа-
дисциплинарно уволнение, а по взаимно съгласие; последващо възникнало
безсрочно ТПО по чл.67 ал.1 т.1 от КТ от 22.10. 2015г. , с начало на
изпълнение на договора от 23.10.2015г., като лицето е фактически
реабилитирано по условна присъда. От защитата са въведени и допълнителни
доводи, че лицето се е намирало на територията на Р България по време на
инкриминирания период посочен ЕЗА, бил е редовен студент и е полагал
едновременно с това труд по ТПО като в тази връзка също са представени
писмени доказателства. От защитата е направено искане за разпит на лицата,
с което е живял в едно домакинство на адрес ул.“А.Х.“ №27, за което
исканото лице е посочило пред съда, че това в същност му е нерегистрирания
адрес, на който пребивава поради липса на време, както и искане за
представяне на задгранична справка за задграничните пътувания на Д..
Исканията са отклонени от съда с мотив ,че същите не касаят предмета на
делото по ЕЗА, а са по съществото на повдигнатото обвинение без обаче да е
указано на исканото лице и служебно да са събрани други конкретни и ясни
доказателства установяващи каква е обществената опасност на дееца,
личността му и дали целите на производството по екстрадация могат да се
постигнат с други видове мерки на неотклонение , а не само чрез непременно
налагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. В
мотивите си към постановеното протоколно определение с което спрямо
исканото лице Д. е взета мярка за неотклонение задържане под стража
П.ският окръжният съд след като е коментирал съдържанието на ЕЗА, е
приел, че единствената мярка за неотклонение която следва да се вземе в
случая е задържане под стража,доколкото лицето живее на адрес различен от
този, на който е адресно регистрирано и при неизяснени от съда факти как е
установен адреса от полицията. Наказателният съдът приема, че е налице
опасност от извършване на престъпление като недопустимо обсъжда
29
предходното престъпление за което страната е реабилитирана и това се
вменява като негативна характеристика на лицето. Съдът от една страна
приема, че ЕЗА определя периода от време на престъпната деятелност на
ищеца, а същевременно отказва да допусне доказателства опровергаващи
пребиваването му в Б., доколкото при явно съмнение относно авторството
това би било основание да бъде взета съвършено друга и то по-лека мярка за
неотклонение, а не непременно „Задържане под стража“ във връзка с
изпълнение на ЕЗА. Нещо повече, Прокуратурата не е оспорила документите
във връзка с личността, семейното положение, трудовата ангажираност на
исканото лице, завършения курс на обучение в П.ския Университет,
придобиването на правоспособност като водач на МПС, през периода който
му се вменява да е извършвал процесните престъпления. Липсват убедителни
мотиви на ПОС за вземане на възможно най-тежката мярка за неотклонение
по отношение на исканото лице в производство по изпълнение на ЕЗА.
От въззивната инстанция /ПАС/ ч.н.д. №360/2017г. са споделени
напълно доводите на първоинстанционния съд по наличие на процедурни
предпоставки за задържането на исканото лице , не се споделят тезите на
защита относно непълнота в описанието на престъпленията в ЕЗА повторно е
отказано да бъдат обсъждани тезите на защитата ,че Д. не е автор на
инкриминираните деяния, като според съда пребиваването на жалбоподателя
извън пределите на Б. на няколко дати през процесния период не водело на
автоматичен извод, че той не е автор на деянията описани в ЕЗА, като се
поставя под съмнение сигурността на документите представени от защитата
за точното местонахождение на исканото лице доколкото не били
представени документи от белгийските власти в тази връзка. Изтъква се и
аргумент, че има реална опасност исканото лице да се укрие предвид
продължителния период на издирване и пребиваването му на адрес, който не
фигурира в материалите по делото, като според съда проблемът с липсата на
регистрация на адрес се третира като влошаващ процесуалното му
положение. Съдът признава трайните връзки на лицето с България
включително и семейни, но счита, че това не може да обоснове липсва на
опасността да се укрие, без в тази връзка да се излага конкретна аргументация
подкрепена с убедителни факти и обстоятелства. Счита ,че липсата на адрес
на лицето лишава съда от възможността да наложи друга мярка за
неотклонение домашен арест и същата се явява неприемлива ,също без да се
30
аргументира този извод и доколкото съдът е този който определя адреса на
който се изпълнява домашния арест и това може да бъде и всеки друг адрес
на който лицето пребивава, а не само на този на който е адресно
регистрирано.
Установява се, че исканото лице е направило изявление, за съгласие да
бъде доБ.олно предадено на съдебните власти в Кралство Б.-на 11.07.2017г.
по ЧНД №1186/2017г. по описа на ПОС, но че не се отказва от принципа на
особеността,като с решение №218 от 17.07.2017г. съдът е допуснал временно
предаване на исканото лице на компетентните съдебни власти на Кралство Б.
по ЕЗА по преписка №2014/087 издадена на 15.05.2017г. от съдия следовател
при първоинстанционен съд-гр.Л., Кралство Б., с цел провеждане на
наказателно преследване.
Установява се, че лицето е предадено на Белгийските власти на
26.07.2017г. като на дата 27.07.2017г. е проведен първия разпит , а в по-късно
и втори разпит. Липсват данни да е повдигнато обвинение на лицето и да е
постановена осъдителна присъда за деянията описани в ЕЗА заради които е
екстрадиран в Б.. Установява се, че на 14.08.2017г. е издадено решение за
експулсирането му свързано със забрана за влизане в продължение на
3години на територията на Б., както и на всяка друга територия на държавите,
прилагащи Шенген освен, че притежава необходимите документи за да отиде
там, както и заповед за напускане на територията на Б. най-късно на
21.08.2017г.
Разпитани са по делото двама свидетели И.С. Д.а, майка на ищеца Б.Д.,
която установява, че на 21.06.2017г. е била уведомена от съпруга си К. Д., че
синът й е задържан в четвърто РУ-МВР П.. Обяснява, че към този момент
съпругът й бил с три байпаса и с изкуствена клапа на сърцето. Отишла в
управлението и на място видяла, че синът й изглеждал зле. От следователи
научила, че срещу Б. има обвинение от 2014г. от Белгийски кралски съд, че е
отглеждал плантация с марихуана и е крал ток в Б.. Посочва свидетелката ,че
това не било вярно защото през това време синът й е бил в България, не е бил
семеен и е живял при родителите си. Обяснява ,че синът й е бил в Б. само за
три месеца-от м.март 2013г. до края на м.април 2013г. и се прибрал в
България на 27.04.2013г. за рождения ден на тогавашната си приятелката и
31
настояща съпруга. Знае, че той е бил редовен студент в П.ския университет,
специалност педагогика. Посочва ,че е работил по трудов договор във
„Виваком“, че е заминал за Б. при негов приятел до 8-ми клас, който да му
предложи работа в заведението ,в което работи и че Б. заминал там за да
изкара пари за шофьорски курс. Обяснява, че изкарал 300лв и се завърнал в
България. Посочва, че е издирван от Б. за деяние извършено през 2014г.,
когато той не е бил там. Свидетелката установява ,че Б. е бил задържан в
петък , а във вторник е било делото за мярката за неотклонение и че е имал
право на свиждане само с един човек. Обяснява, че по време на
производството по мярката Б. е бил в тотален стрес, неадекватен, гледането на
мярката продължило 2часа,като свидетелката и сина й били сигурни, че ще
бъде освободен. Обяснява, че синът се е движел в съвсем различна среда-
модел, манекен, мистър П. 2008г. лице на модна къща Агресия. Повтаря, че
синът й е бил тотално стресиран .Обяснява, че той е роден на адреса, където и
в момента живеят родителите му и че там не е идвало писмо, уведомление и
не са получавани телефонни позвънявания. Твърди, че синът й сключил
граждански брак през 2015г. и че е пътувал на меден месец в Испания.
Обяснява, че на съда представили доказателства, че е бил в България,
самолетни билети до и от Б., студентска книжка със заверени със защита на
семестрите изпити, удостоверение за изкаран шофьорски курс. Свидетелката
установява ,че синът и снахата три дни преди задържането му са живеели при
родителите и са били в процес на преместване и че към този момент е
работел във фирма “Виком“ и че е бил задържан на работното му място. Знае,
че синът й се бил доказал като добър работник и се притеснявал, че може да
загуби работата си. След като чул решението на съда за задържането му под
стража „..се срина като пясъчен замък“. По това време съпругата му била в
майчинство, а детето било на осем месеца. Обяснява, че била обжалвана
мярката като и на второто дело свидетелката не успяла да разговаря със сина
си. Знае от него, че в затвора е бил в една килия с рецидивисти и убийци.
Имала едно единствено свиждане със сина си през стъкло. Обяснява, че Б.
рухнал и плачел, изглеждал обезверен и отчаян. Обяснява, че той се съгласил
да бъде екстрадиран в Б. и да докаже невинността си, заминал за Б., където
престоял около месец.Допълва, че е бил задържан на 21.06.2017г. и се върнал
от Б. на 15.08.2017г. Според свидетелката след като се върнал от Б. тотално
рухнал, плачел като дете, сблъскал се в ареста с рецидивисти и подпалвачи, ,
32
убийци и изнасилвачи, с плъхове, бълхи и хлебарки и имал постоянен стрес,
без да е имал тоалетна хартия. При пристигането си в България имал брада
като отшелник, с кръгове под очите, смачкан, изглеждал не на 29г., а старец.
Обяснява, че се е наложило да се консултира с психолог за преживяното, не е
спял, но е успял да запази работата си след като убедил шефовете си , че казва
истината. Обяснява ,че и сега когато говори за задържането си се разстройва.
Допълва ,че синът му очаква второ дете и че иска да изчисти името си.
Обяснява, че били проведени 4-5 консултации с негов приятел психолог.
Знае, че в Б. синът е живял с негов съученик Н. и със собственика на
жилището, като са живели в едно и също жилище в гр.Л. и знае, че Б. е дал
личната си карта на Н. за да може да му купи самолетен билет от С. до Б. и
обратно. Посочва, че Б. е спечелил към 150-180евро в Б. за да запише
шофьорски курс и да покрива таксите си като студент. Свидетелката посочва
телефонен разговор със сина си в който съобщава за преместването му в
обща килия с вече осъдени хора излежаващи реална присъда. Свидетелката
разбрала от чут разговор между прокурор и защитника на сина си й че ЕЗА
била издадена защото договорът за наем бил сключен между Б. и собственика
на апартамента.От сина си знае, че делото било за отглеждане на марихуана
и за кражба на ток. Знае, че в Б. са му взети пръстови отпечатъци и е имало
разпознаване на което не е бил разпознат, защото приятелят му Н. се е
представял с личната карта на Б.. Вторият свидетел К. Б. Д. баща на ищеца,
установява, че след задържането синът му е бил много притеснен, разбрал от
следователи за издадена ЕЗА въз основа на която е арестуван и задържан
синът му. Изглеждал притеснен, пребледнял, треперещ, видян е от баща си
арестуван и с белезници на ръце. Свидетелят е имал очаквания синът му да
бъде освободен след представянето на съда на доказателства, че не е бил в Б.
по време на инкриминирания период и въпреки това синът му бил оставен в
затвора при което той просто рухнал и не е очаквал, че така ще се случат
нещата. В затвора синът на свидетеля бил потресен от нещата, случвали се
около него в килия със затворници с доживотни присъди и да споделя
условията, при които живее с последните. Изглеждал ужасно притеснен,
разпитвал за жена си детето и работата си. Били представени доказателства
пред втората инстанция ,че е бил в България и е лежал в болница.С
окончателното му оставяне в ареста Б. бил смачкан, дори не бил наясно какво
точно става с него. Споделил с баща си за тежките затворнически условия
33
при които пребивава. Решил да съдейства на правосъдието и да замине за Б.,
от където се върнал след двайсетина дни и разказал за извършените с него
следствени действия провеждани с него както и за условията в затвора в Б.
които били значително по-добри отколкото в България. Споделял с баща си
притеснения да не загуби работата си и въпреки всичко вярвал на съдебната
система и успял да запази работата си Описва сина си при завръщането му от
Б.-отчаян, мръсен и едновременно с това най-щастливия човек. Знае, че синът
му е бил осъждан през 2010г. с условна присъда. Според докладна записка от
ИСДВР на 2-ри пост при Затвора П./изх.09304 от 05.11.202г. / Б.Д. е постъпил
в затвора П.-26.06.2017г. настанен в ОП2 със седем други лица имащи
качеството обвиняеми и подсъдими, като в следващите 3дни са пребивавали
общо 9души плюс едно осъдено лице по чл.330, чл.195, чл.194,чл.150 и
чл.152 НК. На 30.07.2017г. е настанен в стая 72 с общо 11души, като всичките
са осъдени лица, а на 11.07.2017г. е преместен в стая №70 с 9човека, от които
7 осъдени и един подсъдим. По повод подаден до Прокуратурата сигнал от
Б.Д. за евентуално извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК -жилище
приспособено на нарколаборатория за производство на канабис, незаконно
свързана с електроразпределителната мрежа, наето от лице, представело се за
Б. КР. Д. и представило данните от личната карта на Б.Д. на наемодателя и
управител на сградата Ф.Б., -като в мотивите изрично е посочено, че Б.Д.
няма никаква съпричастност към наемането на квартира в Б. и изграждането в
нея на лаборатория за производство на канабис, както и нереглементирано
свързване с електропреносната мрежа и на 14 .08.2017г. Б.Д. е бил освободен
от белгийския арест и се прибрал в България.-/постановление за отказ да се
образува досъдебно наказателно производство на Прокурор от РП-П. С.И.-от
27.08.2019г. по преписка №3771/2019г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца Б.Д. да установи нарушение
на ЕКПЧОС свързано с незаконното му лишаване от свобода в процедура по
ЗЕЕЗА-издадена Европейска заповед за арест от съдебни органи на Кралство
Б. и да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ, срещу двамата ответници-
Прокуратурата на Р България и Апелативен съдП. солидарно отговорни за
34
допуснатото нарушение.
По въпроса за пасивната легитимация и отговорност на двамата
ответника и най-вече по отношение на Апелативен съд-П. е налице влязло в
законна сила определение №284 от 08.07.2020г. по в.ч.гр.д.№ 290/2020г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик и настоящият съд препраща към мотивите
на въззивното определение.
По същество исковата претенция е основателна.
Настоящата въззивна инстанция намира, че са налице установени
допуснати нарушения от страна на ответниците като правораздавателни
органи във връзка с определяне и налагане на ефективна, адекватна и
пропорционалната мярка за неотклонение по отношение на исканото лице
ищеца Б.Д. във връзка с инициирано в резултат на издадена Европейска
заповед за арест от Белгийски съдебни органи производство пред българския
национален съд.
ФилоС.та на българския закон за екстрадацията и европейската заповед
за арест/ЗЕЕЗА/ съответства на основните принципи залегнали в
Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на
гражданите и най-вече в чл.5 от Конвенцията, както и на Хартата на
основните права на Европейския съюз, а така също и на РАМКОВОТО
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската
заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки
(2002/584/ПВР), като същият следва да брани в достатъчна степен както
обществения интерес за осигуряване и гарантиране предаването на исканото
лице на съответната държава членка, издала ЕЗА за провеждане на
съответното наказателно преследване на нейна територия, както и да осигури
и гарантира в достатъчна степен правата и законните интереси на
предаваното лице по начин, че същите да бъдат по възможност в най-малка
степен накърнени,ограничени и засегнати и по начин и със средства чрез
които да се постигне основната и най-важна цел осигуряване предаването на
лицето на искащата го държава. Следва правораздавателният орган да
постигне съответния баланс относно гарантиране на предаването на лицето и
навлизането в неговата правна сфера с цел ограничаване на правата му до
степен, че да не може последното по една или друга причина да осуети
реалното изпълнение на ЕЗА. Няма пречка навлизането в правната сфера на
едно такова лице от страна на Прокуратурата и съда да се осъществи и чрез
35
лишаването му от свобода, изразяващо се в задържането му под стража до
приключване на процедурата по изпълнение на ЕЗА, като в тази хипотеза най-
безпроблемно се постига целения правен резултат. Вземането обаче на най-
тежката мярка за неотклонение в производство по изпълнение на ЕЗА на
чужда държава членка следва да се извършва само в изключителни случаи и
при наличие на основанията, предвидени в чл.63 ал.1 от Българския
Наказателно-процесуален кодекс и при липса на друга процесуална
възможност изпълнението на ЕЗА да се постигне чрез прилагането на друга,
по-лека мярка за неотклонение по националния НПК-домашен арест, парична
гаранция, подписка или дори без да се взима каквато и да било мярка за
неотклонение.
От тази гледна точка преценени по отделно и в съвкупност,
установените обстоятелства не са налагали по отношение на ищеца Б.Д.
безусловно вземането на най-тежката мярка за неотклонение защото целите
на изпълнението на ЕЗА са можели да бъдат успешно, сигурно и
безпроблемно постигнати с прилагането на по-лека марка за неотклонение.
От една страна по въпроса за обоснованото предположение дали лицето е
автор на вменяваните му престъпни деяния от съдебните органи на Кралство
Б., изпълняващият ЕЗА орган-в случая Прокуратурата на РБ и националния
съд, са обвързани от данните такива каквито са посочени в Европейската
заповед за арест, като в тази връзка единствената проверка касае дали
приписваните на исканото лице престъпления по Белгийския наказателен
закон са и престъпления по българския НК, като съдът може да откаже
изпълнение на ЕЗА ако е налице някое от основанията посочени в чл.40 от
ЗЕЕЗА.
В случая, сезираните с ЕЗА Прокуратура на РБ и Апелативен съд -П.
като последна инстанция по процедурата по вземане на мярка за
неотклонение спрямо исканото лице следва да извършат пълна и всестранна
преценка на доказателствата дали исканото лице е с такава сериозна и висока
степен на обществена опасност, с такова поведение и с такова криминално
досие и положение, които в своята съвкупност да сочат на несъмнена реална
опасност лицето да се укрие и да избяга или да извърши престъпление.
Според посочените обвинения в ЕЗА Б.Д. е извършил престъпления,
36
наказуеми с лишаване от свобода, които не са тежки по смисъла на НК с
оглед на предвидени за тях наказания в Кралство Б.. От друга страна
личността на исканото лице, неговото поведение, обществено и трудово
положение, семейно такова, фактът, че той се счита неосъждан след
настъпила реабилитация, с установен по делото адрес на който пребивава с
цялото си семейство, макар и нерегистриран по административен ред, но
известен на съда и на Прокуратурата, с известна на Прокуратурата и МВР
месторабота, липсата на данни за криминални прояви и на лоши
характеристични данни за лицето, след завръщането си от Б. през 2014г.,
упоритостта с която Б.Д. се стреми да докаже, че по време на
инкриминирания период не се е намирал в Кралство Б., изразеното ясно и
непоколебимо съгласие да бъде доБ.олно предаден на съдебните власти в
Кралство Б. за да се защити, са достатъчно сериозни, важни, обосновани,
аргументирани и логични и същите преценени по отделно и в съвкупност
дават основание да се приеме, че спрямо исканото лице не е било безусловно
необходимо и задължително да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Исканото лице има висше педагогическо
образование, трудово ангажиран е, известен е в обществото, има здраво
семейство, както и заинтересовани от неговата съдба родители, които помагат
на младото семейство и няколкомесечното им бебе, липсват каквито и да
било данни дори и съмнения да се движи сред криминалния контингент по
местоживеенето си, адресът на който пребивава е явен и известен, предвид на
които факти и обвързаности не може с категоричност и несъмнено да се
приеме, че е налице реална опасност да се укрие или да извърши
престъпление. Още повече, че изпълнението на всяка една друга мярка за
неотклонение, предвидена в НПК е в достатъчна степен гарантирана с
държавен ресурс и сили, по начин изключващ възможността лицето успешно
да се укрие или да извърши престъпление. Липсват факти и обстоятелства,
които да обосноват единствено възможен извод, че съществува много
сериозна опасност лицето да се укрие. В хипотеза на наложена примерно
мярка за неотклонение “домашен арест“, на лицето е забранено да напуска
адреса на който фактически пребивава и е определен за такъв от съда, вземащ
мярката /чл.62 ал.3 от НПК/, с опция за последваща промяна на адреса за
изпълнение, независимо дали е адресно регистрирано там или не, като
непосредственият контрол по спазването на мярката е възложен на
37
съответните полицейски и прокурорски органи. НПК и ЗМВР дават
достатъчно сериозни и сигурни гаранции от обществен ред и порядък по
отношение на всеки един български гражданин спрямо който е издадена ЕЗА
да бъде гарантирано и да е изключена възможността да се укрие и да
извърши престъпление в хипотеза когато не му е наложена най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, в каквато връзка е разпоредбата и
на чл.57 от НПК. В този смисъл, в случая не е съществувал какъвто и да било
реален и обоснован риск ако на Б.Д. е била наложена друга, по-лека мярка за
неотклонение същият, да се укрие, да осуети предаването си на белгийските
органи или да извърши престъпления в частност такива пряко или косвено
свързани с тези описани в ЕЗА.
Фактът, че исканото лице е било обявено за международно издирване
от властите в Кралство Б. не може да се третира в негов ущърб, доколкото
същият не се е намирал на територията на Кралство Б. и логично е да не
може да бъде открит, като същият обаче има установен адрес и месторабота в
Р България, както и е трудово, обществено и семейно ангажиран. Доколкото
е установено, че лицето пребивава на адрес, различен от вписания в
регистрите, това не може да представлява абсолютна непреодолима пречка да
му бъде наложена мярка „домашен арест“ и последната да се приема за
неудачна по причина, че наказателният съд както се посочи, е този който
посочва адреса на който следва да се изпълнява мярката като това може и да
не е регистрирания адрес на лицето, в зависимост от конкретните
обстоятелства.
Следователно налице е нарушение на европейското право и на чл.5 от
ЕКПЧОС, на чл.6 от Хартата и на чл.12 от Рамковото решение, доколкото
спрямо исканото лице Б.Д. в производство по изпълнение на издадена ЕЗА са
приложени неефективни, неадекватни и непропорционални правни действия
от ответниците по иска като му е наложена възможно най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Налице е констатиран формален
подход и необсъждане в дълбочина, взаимовръзка и взаимозависимостите
каквото изискват посочените документи относно личността на лицето,
неговото семейно, обществено и трудово положение като всички
характеристични данни сочат на едно положително охарактеризирано лице,
без актуални криминални прояви, създало семейство и с малко дете, и
38
полагащ обществено полезен труд без каквито и да било установени
противообществени прояви и при липса на всякакви негативни
характеристики, който към момента е и неосъждан поради реабилитация. Не
без значение и факта, че упоритостта с която лицето събира и представя
доказателства за предходен период от около 5/пет/ години, за личността си, за
притежаваната квалификация и за невъзможността да бъде извършител на
процесните деяния, които му се вменяват, както и цялостното му
последователно поведение са в насока да създадат не измамно, а реално и
достоверно убеждение в съда и в Прокуратурата за неговата
добросъвестност, добронамереност и заинтересованост за разкриване на
обективната истина и за това, че е напълно невинен, както между впрочем в
последствие се установява, че срещу него не е проведено наказателно
преследване и няма осъждане по вменените му в ЕЗА престъпления, тоест, че
защитаваната от него пред националния наказателен съд теза се потвърждава.
Разпоредбата на чл.12 от Рамковото решение предвижда, че когато лицето е
задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен
орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно правото
на изпълняващата държава-членка и че лицето може да бъде освободено
временно по всяко време в съответствие с националното право на
изпълняващата държава-членка, при условие че неин компетентен орган
вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му. В случая
извършената преценка от прокурорските и съдебни органи за необходимостта
от задържане на лицето под стража е несъответна на данните по делото и на
правните възможности да бъдат взети адекватни мерки предотвратяващи
укриването му без задържане под стража, се базира на хипотетични, а не на
реалните данни за исканото съгласно ЕЗА лице.
Следователно налице е установено нарушение на чл.5 на ЕКПЧОС и на
чл.6 от Хартата изразяващо се в незаконно задържане в производство по
изпълнение на ЕЗА чрез налагане на най-тежката мярка за неотклонение
“Задържане под стража“, което води до ангажиране отговорността на двамата
ответника, чрез чиито правни действия се е стигнало до това нарушаване.
Настоящата въззивна инстанция намира, че ще следва да уважи
претендираното обезщетение от 5000лв в пълен размер. Не е налице
прекомерност на обезщетението тъй като размерът му отчита обективно
39
всички онези негативни изживявания които е имал ищецът през целия период
на задържането и описани в исковата молба, които съдът напълно споделя
като осъществили се в правния мир, в каквато връзка съдът дава вяра и на
разпитаните по делото свидетели, независимо че са заинтересовани от изхода
на делото, но и че които показания не са оборени от останалите събрани
доказателства Негативните изживявания се наслагват и задълбочават и от
несбъднатите очаквания на ищеца да не бъде взета спрямо него най-тежката
мярка за неотклонение заради упоритостта си по събиране на доказателства за
опровергаване на вменяваните му престъпления, както и сериозно влошеното
му психоемоционално състояние при изтърпяване на задържането под стража
в затворнически помещения с вече осъдени лица и то за тежки престъпления
против личността, живота и здравето на гражданите. Не без значение е и
продължителността на незаконното задържане което е продължило 36дни
предвид постановеното окончателно определение на
ПАС по мярката за неотклонение “задържане под стража“ при ежедневен и
непрекъснат тормоз, изпитвани негативни изживявания, неудобства и
емоции в затвора в грП. както и влошеното му здравословно и психично
състояние и след завръщането му от Кралство Б. след екстрадацията, както и
факта на провеждани сеанси при психолог за преодоляване на стреса и
психостраданията.
Въззивната инстанция намира, че сумата от 5000лв напълно
овъзмездява преживените и претърпени от ищеца негативни изживявания,
болки, страдания, неудобства, нарушен авторитет ,имидж, спокойствие и
други и чрез тях напълно се покриват претърпените неимуществени вреди.
Затова претенцията следва да бъде уважена в пълен размер като
обезщетението бъде солидарно платено от двамата ответници тъй като всеки
един от тях и в съвкупност е допринесъл с действията си за настъпването на
неблагоприятния за ищеца резултат.
При този изход на делото в полза на ищеца ще следва да се присъдят
разноски в размер на 1835лв общо за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
Окръжен съд
40
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №260009 от
12.01.2021г. и решение №260068 от 23.02.2021г. за поправка на ОФГ по
чл.247 ал.1 от ГПК, постановени по гр.д.№119/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С.,
бул.“В.“ №2 и Апелативен съд-П. с адрес грП. бул.“Ш.С.“ №167, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА на Б. КР. Д., ЕГН-********** от грП.
ул.“Т.“ №34, по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 предл.5 и т.2 от ЗОДОВ
и чл.4 §3 от ДЕС, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв
/пет хиляди лева / за лишаване от свобода в нарушение на чл.5 §1 от ЕКПЧ и
нарушаване на права, защитени от чл.5§2-4 от Конвенцията, при вземане на
мярка за неотклонение “задържане под стража“ в производство по
изпълнение на Европейска заповед за арест от 15.05.2017г., издадена по
наказателно дело №2014/087 при Първоинстанционен съд в гр.Л., Кралство
Б., ведно със законната лихва върху определеното обезщетение, считано от
датата на предявяване на исковата молба-17.06.2019г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, както и разноски по делото в общ размер на
1835лв /хиляда осемстотин тридесет и пет лева/ за всички инстанции.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41