Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседА.е
на единадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14
752 по описа за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на С.Б.Ш. *** Г.Ш. срещу „А.О.“ ЕАД, *** Ш. са
собственици на следния недвижим имот: УПИ (парцел) XVIII-745 (осемнадесет за
имот с планоснимачен № седемстотин четиридесет и пет), от квартал 3а, местността
„Национален киноцентър“. Имотът е с площ от 1 068,00 кв.метра. Негови съседи са: от
две стрА.улица-тупик, УПИ XVI-33 и УПИ XXI-745. Този имот е вписан с
идентификатор 68134.1945.1016 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. С.Ш. *** Ш. са със съдебен адрес - адвокат А. Ц. и адвокат Н.И.,***. „А.О.“
ЕАД е със седалище и адрес на управление ***.
[2] ОСЪЖДА
„А.О.“ ЕАД на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати С.Ш. 3 293,35 лева
разноски, а на С.Ш. 1 536,50 лева разноски.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от уведомлението за изготвянето му.
[4] Ако „А.О.“
ЕАД обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 253,12 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРА.ТЕ, И ИСКА.Я НА СТРА.ТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищците
[5] С.Ш.
*** Ш. са заявили в искова молба от 29.09.2014 г., че са закупили недвижим
поземлен имот на 31.10.2002 г. Оттогава досега те непрекъснато са владели този
имот.
[6]
На 17.11.2009 г. имотът е бил отразен в кадастралната карта със собственик С.Ш..
Впоследствие на 07.12.2009 г. ответникът „А.О.” ЕАД (О.) е бил отразен в
кадастралната карта, като собственик на имот от 582,68 дка, който е включвал и
имота на ищците.
[7] Ищците
заявяват, че актовете за държавна
собственост (АДС), легитимиращи ответника като собственик, са нищожни. Според тях
АДС 4619 е нищожен, тъй като: а) е бил издаден от некомпетентен за това орган;
б) в него не са били индивидуализирА. грА.ците на имота, за който е бил издаден
актът; в) не е бил подписан от актосъставител; г) държавата не е била
собственик на имота, за който е бил издаден акта. Ищците твърдят, че АДС 03342
е нищожен, тъй като: а) този акт е последващ нищожния АДС 4619 и не би могъл да
сА.ра нищожността му; б) в него отново не са били описА. грА.ците на имота, а към
него не е била приложена скица; в) той е бил издаден от некомпетентен орган; г)
в него е липсвал подпис на актосъставителя и не е била спазена формата за
издаването му. Затова ищците молят съда да ги признае за собственици на имота,
който са закупили, на основА.е договора за покупко-продажба или евентуално на
основА.е изтекла в тяхна полза придобивна давност (вж. исковата молба, л. 3-6 и
становището, л. 92-93, изявлението на адвокат Ц. в съдебно заседА.е на
20.11.2015 г., л. 99, и становището, л. 109-110).
2.
На ответника
[8]
Ответникът О. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. О. е
заявил, че неговият имот не е идентичен с имота, собственост на ищците. Дори
този имот да е идентичен, ищците не са негови собственици и те не са го
придобили по давност, а собственик е ответникът. О. е заявил също, че и
праводателите на ищците не са били собственици на недвижимия имот. Затова О.
моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 34-36).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРА.ТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРА.ТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] С Указ № 973/1949 г. и заповед № 2139/19.04.1948 г. на
МБГ в землището на Бояна и Драгалевци е бил отреден терен „за филмов център –
Българска кинематография“. Със заповедта е бил утвърден подробен регулационен
план съгласно предвиждА.ята на общия градоустройствен план на гр. С.. Със
заповед 13 328/31.07.1948 г. на Председателя на СНС са били проведени
процедурите по отчуждаване на недвижимите имот, влизащи в обхвата на терена на
Българска кинематография С. (вж. т. 5 от заключението на вещото лице П., л.
88-90).
[10] На 13.04.1970 г. А.Д., инспектор в отдел
„Държавни имоти“ на Кирковски районен народен съвет, е издала АДС 4613. Актът е
бил за място от 1 118,00 дка, съставляващо имоти 617, 615, 178, 354 и 348
от регулачна преписка 32/1948 г. заедно с построените в него сгради. Мястото се
е намирало в Киноцентъра, местност Бояна. Актът е бил подписан от А.Д.. ГрА.ците
на имота не са били описА. в АДС. В него е било вписано, че имотът е бил
предаден на Комитета по кинематография (вж. АДС 4613, л. 37 и л. 133).
[11] На 15.07.1972 г.е била издадена заповед 1230. С
нея е бил одобрен идеен застроителен план на терена, както и регулационен и
кадастрален план. В идейния застроителен план са били очертА. грА.ците на
582,68 дка от първоначално актувА.те 1 118,00 дка (вж. т. 5 от заключението
на вещото лице П. и т. Г от заключението на вещото лице К., л. 160, както и приложение
6 към него, л. 167). С този идеен проект първоначалният терен от 1 118,00
дка е бил разделен на пет зони:
- I зона - „за малкоетажно жилищно строителство с
вилообразен характер” с площ 380,18 дка;
- II зона - Технологична територия за национален
киноцентър с площ 328.86 дка;
- III зона - „за малкоетажно жилищно строителство с
вилообразен характер” с площ 177,33 дка;
- IV зона - „територия за зелени връзки, част от
зоните за малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер” с площ 41,55
дка;
- V зона - площ за водонапорни басейни (вж. заключението на вещото лице К., л. 158).
[12] На 16.08.1994 г. нотариус Г. е съставила нотариален акт. С него тя е
признала десет лица, наследници на М.С.К. и С. С.Ш., за собственици на урегулирано дворно място с
площ от 7 525,00 кв. метра. То е представлявало имот с планоснимачен номер
745, нанесен в кадастрален лист 639, заснет през 1994 г. по плана на гр. С.,
в.з. Бояна, м. „Крайще“. Нотариус Г. е
признала тези десет лица за собственици на имота на основА.е чл. 483, ал. 1 от ГПК и решение 4472/16.06.1994 г. на Поземлена комисия при община „В.“, което е
било влязло в сила на 06.07.1994 г. (вж. нотариалния кат, л. 118-119). На
23.09.1994 г. тези десет лица са продали имот 745 на К.П. Г. (вж. нотариалния
акт на л. 115-117).
[13] Със заповед РД-09-406/19.09.1994 г. на кмета на
район „В.“ и със заповед РД-50-755/25.07.1995 г. на Главния архитект на С., в
кадастралния план от 1975 година е бил нанесен имот 745. В регулационния план
първоначално за имот 745 е бил отреден УПИ IX,
съставляващ по-голямата част от имота по имотните му грА.ци. Най-северната
част на този УПИ е била отредена за улица, а малка част от съседния имот пл. №
33 е била придадена към УПИ IX (вж. заключението на вещото лице К., л. 156).
[14] На 21.02.1996 г. К. Г. и съпругата му са
продали парцел IX-745 на „С.-**“ ЕООД и „А.-**“ ЕООД при
равни права, т.е. по 1/2 идеална част (вж. нотариалния акт на л. 111-112). На 01.04.1996
г. „А.-**“ ЕООД и „С.-**“ ЕООД са прехвърлили собствените си по ½ идеални
части от парцел IX-745 на: 1) Д.М.С. (чрез неговата майка); 2) съпрузите Е.П.Т. и Г.М.Т.; 3) съпрузите
Д.А. Т.а и Ж.П. Т.. Всяка от тези три групи лица е придобила по 1/3 идеална
част от имота (вж. нотариалните актове, л. 8 и л. 7). Собствениците на имота са
изградили павирана улица в него, която е била отредена със заповедите, описА. в
пар. 13 от решението (вж. показА.ята на свидетеля Д., л. 101-102. За това, че
павираната улица съществува вж. и приложение 5 към заключението на вещото лице К.,
л. 166). Към този момент имотът е бил ограден с колове и телена ограда (вж.
показА.ята на свидетеля С., л. 103).
[15] На 02.07.2001 г. кметът на район „В.“ е издал заповед РД-50-202, с която е одобрил разделянето на
парцели VIII-33 и IX-745. С разделянето на парцел IX-745 са били обособени следните парцели:
IX-745; XVIII-745; XIX-745; XX-745; XXI-745. По този
начин е бил обособен процесният недвижим
имот XVIII-745 в настоящите му грА.ци (вж. заповедта на л. 14, удостоверение от СО район „В.“, л. 15, скица, л. 17, комбинираната скица,
л. 90 и приложение № 3 към заключението на вещото лице К., л.164).
[16] На 29.07.2002 г. Министерски съвет е разпоредил
Министърът на културата да намали капитала на „Б.Ф.“ ЕАД-С. със стойността на
правото на собственост върху УПИ, намиращ се в местността „Национален
киноцентър С.-Бояна“. Едновременно с това министърът на културата е следвало да
увеличи капитала на „Б.Ф.“ ЕАД със същата стойност от допълнителните си резерви
(вж. разпореждането, л. 53).
[17] На 23.09.2002 г. Столична община, район „В.“ е
издала удостоверение, че за парцел IX-745, предмет на сделката от 01.04.1996 г. (това е една
от двете сделки, описА. в пар. 14, изр. 2 от настоящото решение) е нямало
съставен акт за общинска и за държавна собственост до 01.06.1996 г. (вж. удостоверението,
л. 13). На 31.10.2002 г. ищецът С.Ш. е закупил процесния УПИ (парцел) XVIII-745 (вж. нотариалния акт, л. 98). По
това време той е бил в брак с ищцата С.Ш. (вж. удостоверението, л. 19). След
покупката той е започнал да строи бетонна ограда, но не я е довършил (вж. показА.ята
на свидетеля Д., л. 101-102).
[18] На 18.02.2003 г. Областният управител на област
С. е издал акт за частна държавна собственост 03342. В него е било вписано, че имотът
е терен от 302,851 дка и построените върху него сгради (Теренът е включвал: технологичната
територия на „Б.Ф.“ ЕАД; територия за зелени връзки, част от технологичната
територия на Националния киноцентър; площ за „водонапорни басейни“ (вж. акта,
л. 39-44). Това е била зона II от имота от 1 118,00 дка, за които е бил издаден
АДС 4613.
[19] На 27.05.2005 г. Министерски съвет е издал
разпореждане 4. С него той е изменил разпореждането си от 29.07.2002 г. (това,
описано в пар. 16 от решението), като е разпоредил Министърът на културата да
апортира в О. имота, предмет на разпореждането от 29.07.2002 г., както и да
увеличи капитала на О. със стойността на правото на собственост за този имот
(вж. разпореждането, л. 54-55). На 01.06.2005 г. Министърът на културата е
издал решение, с което е апортирал в капитала на О. имот от 582,68 дка, намиращ
се в местността „Национален киноцентър С.-Бояна“, като е увеличил и капитала на
О.. Със същото решение Министърът на културата е изменил и устава на О. в
частта му относно размера на капитала му (вж. протокола, л. 45-46, както и чл.
7 от устава, л. 47-52). СГС е вписал промяната на 27.01.2006 г. (вж. решението,
л. 56). През парил 2006 г. О. е осчетоводил като свой актив имот с такава площ
(вж. заключението на вещото лице Б., л. 145-146).
[20] В действащия кадастрален план процесният УПИ XVIII-745 е вписан
като собственост на С.Ш. и О. (вж. скицата, л. 17). Към настоящият момент той е
заграден от южната си страна с ограда от бетонни колове върху фундамент и бодлива
тел, а от останалите три стрА. оградата е трасирана и е положена бетонова
основава, в която са фиксирА. арматурни железа за изграждане на бетоновата
долна част от оградата с височина 50 см (вж. заключението на вещото лице К., л.
157, както и приложение 5 към него, л. 166). През годините от закупуването на
имота досега С.Ш. го е посещавал и го е косял, като никой не му се е
противопоставял (вж. показА.ята на свидетеля Д.). Имотът, предмет на иска,
попада в грА.ците на зона III от терена, включен в капитала на ответника (вж. т. Г от заключението
на вещото лице К., л. 160, и приложение № 6
към него, л. 167).
[21] Ищецът С.Ш. е заплатил: 506,23 лева държавна
такса (вж. л. 2); 50,62 лева такса за вписването на исковата молба (вж. л. 25);
1 200,00 лева възнаграждения за вещи лица (вж. л. 72 и л. 108); 1 536,50
лева на адвокат (вж. л. 85). С.Ш. е заплатила 1 536,50 лева на адвокат
(вж. л. 87). О. е заплатил 2 048,70 лева възнаграждение на адвокат (вж. л.
171-172).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[22] Ищците С.Ш. *** Ш. са предявили срещу О. иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2
от ГПК. Искът е основателен и съдът го уважава.
1.
По иска по чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
[23] Съгласно чл. 124,
ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването
на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищците да са собственици на недвижим имот; 2. те да искат това да бъде
установено спрямо ответника.
[24] По делото се спори дали ищците са собственици на процесния имот, като
възраженията на ответника са две: 1. имотът на ищците не попада в имот на ответника;
2. ищците не са собственици, защото техните праводатели не са били собственици.
Съдът установи, че процесният имот попада в част III от имота,
който е бил включен в капитала на О.. Въпросът е дали държавата е била собственик на процесния имот към
момента на включването му в капитала на О.. Съдът приема, че държавата не е
била собственик на процесния имот към момента на апортирането на 582,68 дка, които са включвали и
процесния имот.
[25] Съдът установи, че
1 118,00 дка, в които е попадал и процесният имот, са били одържавени през
1948-1949. През 1970 г. те са били предоставени за стопА.сване на Комитета по
кинематография. Съдът установи също, че собствеността за имот, от който е бил
част и процесният имот, обаче е била възстановена на наследниците на
собствениците преди одържавяването. Въз основа на решението на Поземлената
комисия наследниците са се снабдили с нотариален акт. Ответникът не е оспорил
нито валидността на решението на Поземлената комисия, нито удостоверяването в
нотариалния акт. Ето защо съдът приема, че с валидно решение собствеността на
процесния имот е била възстановена на наследниците на първоначалните
собственици. С това възстановяване държавата е престанала да бъде собственик на
имота. След това с валидни сделки (действителността на сделките не е била
оспорена от ответника) собствеността на процесния имот е преминала у ищците.
Ето защо съдът приема, че към момента на апортирането на 582,68 дка, които са
включвали и процесния имот, последният не е бил собственост на държавата.
Затова и О. не е станал негов собственик, а такива са били ищците.
[26] Налице е първата
предпоставка за уважаването на иска. Ищците искат от съда да ги признае за
собственици спрямо ответника на процесния имот. Налице е и втората предпоставка
за уважаването на иска. Затова съдът уважава предявения иск.
2.
По разноските
[27] Ищците търсят разноски. С.Ш. е направил такива за 3
293,35 лева (1 756,85 лева-разноски и 1 536,50 лева – възнаграждение за
адвокат), а ищцата С.Ш. за 1 536,50 лева възнаграждение за адвокат. Ответникът
е възразил, че размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците, е
прекомерен.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Съдът
приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Затова съдът осъжда О. да заплати на С.Ш.
3 293,35 лева разноски, а на С.Ш. 1 536,50 лева разноски.
Съдия: