№ 1855
гр. Сливен, 09.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело частен характер № 20222230200458 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:23 часа се явиха:
Частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с адв.И. М. от
САК, надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.П. Н. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетели пор.№№ 3 и 4, редовно призовани, се явяват лично.
Вещото лице, редовно призовано, се явява лично.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Няма пречки да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Д. П. К. – 45 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
И. Ж. И. – 47 г., български гражданин, с висше образование, женен,
1
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
К.А. К. - 27 г., български гражданин, с висше образование, неженен, без
родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.291 от НК
обещава да даде заключение по знание и съвест.
Съдът предлага на страните първо да бъде изслушано вещото лице, а
след това свидетелите.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме.
Със съгласието на страните съдът промени реда, като пристъпи към
изслушване на вещото лице.
Съдът констатира, че по делото на 07.10.2022 г. е постъпило
заключението по изготвената съдебно-фоноскопна експертиза, допусната и
назначена в предходно с.з. Ето защо съдът следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице, изготвило експертизата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице К. К. по назначената съдебно-
фоноскопна експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам експертизата.
Адв.М.: Нямам въпроси към вещото лице.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.Н.: Нямам въпроси към вещото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към вещото лице.
На основание чл.282 от НПК съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото
лице К. К. по назначената съдебно-фоноскопна експертиза.
За изготвянето на експертизата от вещото лице К. К. на ОДМВР-Сливен
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 44,70 лева, платими от бюджетните средства на съда, а за
явяването на вещото лице К. К. в днешно съдебно заседание на ОДМВР-
Сливен ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 20,00 лева, платими от бюджетните средства на
съда.
Адв.М.: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Не възразявам да се освободи.
Адв.Н.: Съгласен съм да бъде освободено вещото лице от съдебната
зала.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице К.
К..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.Д. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в Участък „Петолъчка“ при РУ-Сливен като
ст.полицай. Въпросната вечер бяхме на работа съвместно с колегата И. И. и
получихме сигнал за междусъседски скандал във вилна зона, като ще ни чака
на място на госпожата (посочва частната тъжителка) съпругът й. Пристигайки
на място ни отведе до адреса, където живеят, като отивайки към адреса,
съпругата му звънна по телефона, че комшията им се мъчел да влиза в двора и
нещо й викал през оградата. Побързахме заедно със съпруга й и установихме,
че лицето (посочва подсъдимия) е в дома си, не при госпожата. После жената
излезе с нас и отиде до оградата на господина и имаше словесен спор между
тях и обиди между тях. От разговора, проведен с двете страни, разбрахме че
преди време също са имали някакви спорове и скандали. Призовахме двете
страни до патрулния автомобил да им съставим протоколи за
предупреждение по ЗМВР и също им снехме сведения за конкретния случай,
3
след което изготвихме подробна докладна записка за случая. Когато отидохме
на адреса, госпожата беше в двора си и дойде към нас. Тя видими
наранявания нямаше. Видимо беше разтревожена, но мисля че не плачеше.
Веднага тогава говорихме с нея. Тя каза, че е била бита от подсъдимия.
Госпожата каза, че подсъдимият влязъл в двора, дори каза че детето е видяло
цялата ситуация и се е стресирало. Но видимо нямаше кръв и наранявания по
лицето. Дори я попитахме ако има нужда от лекарски екип, да извикаме ако
трябва, тя отказа и каза, че ако има нужда съпругът й ще я заведе в болницата.
Подсъдимият беше в двора си. Той не каза да е имало бой между тях. И
двамата си разменяха обидни думи. Разбрахме, че по-рано, преди време са
имали пак спорове. Това беше в тъмната част на денонощието. В двора на
госпожата детето не беше. Не видях друг съсед. И на двете страни съставихме
предупредителен протокол, като мисля че подсъдимият не го подписа. Друг
път не сме ходили на този адрес, но мисля че други колеги и районния са
посещавали адреса. Мисля, че госпожата си забрави личната карта в
патрулния автомобил и ние отидохме до болницата да й я върнем. На мястото
на адреса нямаше други лица освен госпожата и съпруга й. После дойде
подсъдимият и съпругата му. Тъжителката си подписа протокола за
предупреждение. Мисля, че тъжителят не си подписа протокола. Не мога да
се сетя дали подсъдимият каза защо отказва да подпише протокола, но каза че
занапред ще ходи в районното, там да си уточнява нещата. Не си спомням
точно какво си казваха, но двамата си разменяха обидни думи, словесно,
нямаше физически контакт. Госпожата и съпругът й бяха на едно тънко черно
пътче между двата имота, ние застанахме на вратата между тях за да не
влизат, да не стане конфликт. Не съм чул детето на тъжителката да плаче, в
наше присъствие не е плакало.
Адв.М.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.И. И.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като командир на отделение в Участък
„Петолъчката“, РУ-Сливен. Получихме сигнал за скандал във вилна зона, не
4
помня коя местност беше, като долу-горе там се ориентирахме и
приближихме. Чакаше ни един господин, който беше съпруг на госпожата
(посочва частната тъжителка). Докато ни посрещаше му звънна телефона и
отсреща се чуваше как госпожата викаше, че била нападната. Ние се
отправихме веднага на място, като отивайки там, тя беше сама и викаше, че
съседа, с който се били скарали, имали някакъв конфликт и той я нападнал
физически. Не си спомням дали влязохме в къщата на съседа, но го изкарахме
навън, той излезе, за да изясним ситуацията. Госпожата твърдеше, че е била
нападната, той твърдеше обратното, че не я е нападал. И двамата разменяха
словесни реплики, но пред нас физическа саморазправа не е имало. Не помня
точните им думи. Не помня дали думите им бяха обидни. Поканихме ги до
патрулния автомобил, снехме сведения, мисля че от госпожата, съставихме
им протоколи за предупреждение, обикновено съставяме и на двете страни, и
им обяснихме законовия ред на действие – ако желаят да посетят районното и
да си пуснат жалба, но да не се саморазправят помежду си. Не помня дали си
подписаха протоколите за предупреждение. Когато отидохме на адреса,
госпожата беше до вратата на двора. Не си спомням дали имаше дете с нея.
Подсъдимият си беше вкъщи. Като отидохме, не си спомням дали госпожата
имаше видими наранявания. Попитахме я, обикновено ги питаме дали искат
медицинска помощ, но не е идвал медицински екип на място тогава.
Обикновено им обясняваме, че ако искат да си извадят медицинско, трябва да
отидат сами до болницата. Госпожата каза, че имали стар конфликт със
съседа си, за кучета ли, пускали жалби, но лично на мен това ми беше първо и
единствено посещение на този адрес. Не си спомням госпожата да е влизала в
двора на подсъдимия. Би трябвало да сме й върнали личната карта, не си
спомням да сме я посещавали в лечебно заведение. Колегата ми сам не може
да я занесе и не мога да си спомня в конкретния случай да сме ходили да й
носим личната карта. Когато отидохме, госпожата беше сама. После мисля, че
се появи детето й, което казваше също, че била нападната. Не си спомням
дали после е идвало някое друго лице. Сега си спомням, че занесохме личната
карта на госпожата в болницата. Госпожата беше превъзбудена, не си
спомням да е плакала, беше афектирана. В тъмната част на деня беше. Освен
съпруга на тъжителката, не се сещам да съм срещал друго лице на пътеката. И
да е казала госпожата в какво се е изразявало нападението, не си спомням.
Детето казваше, че съседът нападнал майка му, не съм го видял да плаче.
5
Видимо госпожата нямаше наранявания, не съм констатирал. Не си спомням
да е имало кръв по дрехите й, не си спомням да е имала синини по лицето.
Затова ги призоваваме да отидат в спешното, те там са специалисти. Нещо
фрапантно аз не съм констатирал. Много неща споменаха и двете страни,
имаше обвинения от двете страни, но не си спомням да е споменавала
госпожата за полицейска палка. Госпожата беше по-превъзбудена, повече
говореше. Господинът (посочва подсъдимия) повече мълчеше. Ние бяхме
застанали между двете страни и им обяснихме какъв е редът, да не се
саморазправят, да си търсят правата по законовия ред в Република България.
Имаше разправия между двете страни, тя казваше за някакво куче, той
отричаше, това имам предвид под обвинения. На място беше госпожата
(тъжителката), съпругът и детето й, и подсъдимия, но дали в последствие е
дошъл някой съсед, не помня. Госпожата каза, че съседът я нападнал, удрял я.
Аз го чух това по телефона когато съпругът й вдигна телефона. Пред нас
госпожата каза, че е била нападната, но това нещо го чух и по телефона, тя
няма как да знае аз какво съм чул по телефона. Каза, че е била удряна, но по
какъв начин не си спомням, не каза къде е удряна. Не си спомням дали
съпругата на подсъдимия е била там.
Адв.М.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят разпитаните
свидетели.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободят.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели К. и И..
Адв.М.: Нямаме доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Не искам да се събират други доказателства.
Адв.Н.: Моят подзащитен желае да даде обяснения и моля да му бъде
предоставена тази възможност.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за
виновен, категорично не. Със съпругата ми търпим тормоз повече от две
години, получаваме жалби срещу нас във всички институции от съседката ни
6
С. Ж., включително често стои на нашата ограда, гледа срещу децата и стиска
юмруци и мълчи. Получавам постоянно анонимни и неанонимни, но все
адресирани от нея различни твърдения, че съм бил някой и ме злепоставя
пред колегите ми, пред училището, в което работя, пред приятелите ми,
включително и си се представя за мен, като си прави фалшиви Фейсбук
профили, за което имам внесена жалба в полицията. Мои познати и непознати
ще го потвърдят със снимки от кореспонденцията във Фейсбук от въпросната,
която се представя с различни имена. За вечерта, която съм извикан в
момента, идвам няколко пъти на заседания в съда, всеки път съм
квалифициран и обиждан. Не съм си позволявал дори да я обидя или да я
окачествя с някакъв епитет. Въпросната вечер не съм имал намерение да се
разправям с някой. Учител съм, подготвях си уроците за следващия ден, бях
облечен с нощница, когато чух моята дъщеря да пищи и влезе разстроена
вътре в нашата къща. Облякох набързо едно яке и анцуг върху нощницата, аз
бях по нощница, и излязох да видя защо пищи моята дъщеря, тъй като тя
влезе разстроена плачейки и избяга горе на втория етаж, където й е стаята.
Това се случва след девет часа вечерта, аз си лягам рано, към десет часа,
защото на другия ден в седем часа съм на работа. Отидох към вратата на моя
имот, на двора, там беше моята съпруга и се опитваше да успокои С.,
казвайки й „Спокойно, какво има“. Защото очевидно нямаше някакъв
проблем. Между нашия двор и техния двор има малка тясна улица. Те имат
врата и ние си имаме врата към улицата, гледат вратите една срещу друга. С.
крещеше, тя така комуникира, това е нормално за нея. Много от сутрините
когато мъжът й тръгва на работа, тя следи когато излизам аз на двора, идва до
оградата и започва да крещи. Това са й контактите, по тоя начин тя
контактува винаги – крещи, заплашва, обижда. Дори ако й ремонтирам нещо,
идва и крещи, гледа когато нейния съпруг го няма. С него сме в добри
взаимоотношения и сега да поиска нещо, ще му услужа, както и той на мен.
Отдавна сме заплашвани, че ще ни съди, съдила е и други хора и често
заплашва, че ще съди този или оня, това са нейни прийоми. Приближих до
нашата врата, питах С. какво иска, защо крещи, защо обижда, като искам да
подчертая, че не съм използвал нито една обидна или квалифицираща дума.
Тя беше почервеняла, заплашваше, крещеше несвързано за мен като – защо
винаги използва някакви фрази, защо вратата била там, защо ремонтирам
покрива, кучето ни какво било, мастия. Обвини ни, че кучето ни ги нападало,
7
същото това куче по време на случката беше на възраст около една година.
Няма порода, кучето е прибрано от моята дъщеря, намерихме го на улицата.
Същото това куче е отгледано и разхождано многократно от моята дъщеря и
нейния син, за което имам снимки, тъй като те си играеха заедно и в нашия
двор, и в техния двор. Кучето никога не би нападнало нейното дете. Вечерта
като я попитах какво иска, аз бях с телефон, ръкомахах с телефона, грабнах го
в бързината, имах желание да се обадя на полиция да дойде, тъй като това
беше поредния скандал. Преди това имаше проверка от полиция, че има
паркирани 20 коли пред къщи и препречвам да се мине, и ред други, имал съм
незаконна кухня, където съм хранил хора, идваха от ХЕИ. Когато я попитах
какво иска, ръкомахах, тя крещеше, бяхме пред нейната врата. Нашите врати
са на разстояние метър и половина, може би. Това става към девет и
половина, не съм гледал точно време. Ръкомахайки, моят телефон падна, тя
ми дръпна телефона, той падна до нейната врата. Работя с тоя телефон, там са
ми електронните дневници на учениците и интуитивно прескочих оградата да
си го взема. Това е ниска пътна врата, ажурна е. Стъпих долу, взех си
телефона, не съм правил дори крачка в техния имот и се върнах обратно.
Докато се навеждах, тя не отстъпи назад, а напротив, разпори ми якето, което
носех в момента, блъскаше ме, удряше ме и ме обиждаше през цялото време.
Когато взех телефона, ме удари с нещо, което не видях какво беше, по
главата, по тила. Не съм искал да се разправям с нея или да влизаме във
физически бой, взех си телефона и се прибрахме в нашия двор. Моята жена
беше през цялото време там. Набрах телефона на полицията, за да дойдат, не
мога да възпроизведа точно разговора. Исках да дойдат, те казаха, че са
пратили патрул, малко след това наистина дойде патрул. Чух, че викат през
оградата, излязохме с моята съпруга, отворихме вратата на полицаите на
двора. Зад двамата полицаи бяха С. и съпругът й. Съпругът й не съм чул, но
С. постоянно крещеше и заплашваше отново. Тя тръгна да влиза в моя двор,
тогава полицаите се хванаха, преградиха я с ръце и я избутаха навън. Докато
ни разпитваха защо сме ги извикали, ние с моята съпруга стояхме в нашия
двор през оградата, С. и нейният съпруг стояха в уличката, като на два пъти
те посягаха през оградата да ме ударят, като С. посегна, а И. по-скоро за да ме
хване. Ние бяхме на половин метър разстояние през оградата. Искаха
полицаите да подпишем протоколи, че са се явили на мястото. Аз не съм го
подписал, защото те казаха, че имат обаждане по някакъв сигнал и казаха, че
8
колата им е спряна в някаква горна уличка. Аз влязох да си обуя някакви
други обувки, защото бях все още по нощница. Излязохме на улицата с моята
съпруга, но полицаите не бяха там. Звъннахме по телефон, но не ми
отговориха. Мислех, че ще ме потърсят отново за да го подпиша, но те не се
обадиха. Уточнявам, че нейните искания и претенции към нас не спират, те
продължават всяка седмица, включително и в момента имам писмо, дадено
ми вчера от моя директор, в което се твърди, че съм биел стари хора и
заплашва училището, че ще го направи публично достояние. Писмото е
изпратено по имейл адрес от С. Ж., от нейния електронен адрес. Специално за
мен, когато тя ме удари, аз се прибрах вътре, главата ми пищеше, беше ми
лошо. Не сме спали цяла нощ с моята жена, децата също. Питаха защо леля С.
крещи и обижда, защо заплашва, че ще ни убие. На следващия ден ходих на
изследване, тъй като имах ужасно главоболие и не чувах добре. За същото си
извадих медицинско. Тогава, когато в първия момент тръгнах към моята
съпруга и С., не съм видял детето на С.. След това мисля, че детето на С. беше
някъде в двора. Не съм го чул да плаче. И. е хубаво дете, моите лични
впечатления са добри, те играят с моите деца, като моята дъщеря често казва
„Защо леля С. крещи на И. и го обижда“. Кучето стои вързано. Аз не зная да е
имало оплаквания за кучето ни. Идваха полицаи вкъщи, пак по анонимен
сигнал, да търсят кучето. Аз им отворих вратата, не помня колко време, може
би две седмици преди случая, който разглеждаме. Полицаите дойдоха, не
помня дали са били същите, които бяха тук, влязоха вътре, поканих ги, видяха
кучето и не е имало нищо, нито съм разписвал нещо, нито друго са ми
казвали. Не съм получавал предупреждение, че не съм регистрирал кучето.
Между нашите имоти има малка улица. С. Ж., когато отидох до моята
съпруга, беше до нейната ограда в нейния имот. Моята съпруга беше на
нашата врата. Ние му казваме улица, но де факто това е разстояние около
метър и половина между двата двора. Когато телефонът ми бе дръпнат, аз
влязох в нейния двор и тя ме удари. Прескочих вратата и влязох в двора й.
Полицаите дойдоха по-късно, аз им се обадих и те са се обадили. Аз отидох
още на следващата сутрин да си направя медицинско. Единствения, за който
се сетих и при който мога да отида, е д-р Ч.. Отидох при д-р Ч., помолих го
да ме прегледа. Неговите думи бяха „Ти от вилна зона ли идваш. Не се
занимавай с моите хора.“ Опитах се, помолих го да ме прегледа, той отказа
няколко пъти да ме прегледа. Аз бях озадачен, че този човек не иска да ме
9
прегледа. Вече се бях обадил на г-н Н., той ми каза „Сигурно има много
работа, отиди пак“. Отидох пак, този път си бях включил телефона, имам пет
минутен разговор с д-р Ч., записан на телефон, в който той ми отказва
категорично да ме прегледа. Тогава отидох в болницата на П., помолих да ме
прегледат и тогава беше извършен прегледът. Заведоха ме в Стара Загора с
мои познати. Д-р Ч. отказа да ми даде такава експертиза. Ходих в Стара
Загора за съдебен лекар, такъв нямаше в Сливен. Казаха ми, че трябва да
отида или в Ямбол, или в Стара Загора. Мои приятели пътуваха за Стара
Загора и аз отидох там. Страхувам се от г-жа Ж., защото моето лично мнение
е, че тя има психични отклонения. Страхувам се за децата си. Това, че тя ги е
заплашвала, че ще ги убие, както и мен и съпругата ми. Затова беше моята
дъщеря притеснена, затова се разплака и влетя в къщи, и не са еднократни.
Адв.М.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
Адв.М.: След обясненията на подсъдимия бихме искали, след
въпросната случка в двора на госпожата е останала една маратонка на
подсъдимия когато е прескочил оградата. Искаме да бъде веществено
доказателство по делото. Поддържаме искането за разпит на детето на
тъжителката, то е на 12 години. Други искания нямам.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласна съм с адвоката си. Да бъде призован
доктор Ч., който му е отказал, за твърденията му, че е бил бит от мен. Нямам
други доказателствени искания.
Адв.Н.: Считам, че искането за допускане до разпит на д-р Т. Ч. няма
никаква връзка с предмета на делото. Освен това, по отношение на искането
за допускане до разпит на сина на частната тъжителка предоставям на съда. И
по третото доказателствено искане, за представяне на някаква маратонка,
първо ние твърдим, че тази маратонка не е на подзащитния ми…
ПОДСЪДИМИЯТ: Това са много стари подпетени маратонки, ползвани
за чехли когато моята съпруга излиза в двора да чисти. Те са носени от нея и
те ги взеха. Моята жена й се беше изхлузила едната маратонка когато бяха
полицаите, но тя няма никакво отношение, подарявам ви я тази маратонка.
Адв.Н.: По тези три доказателствени искания това е становището ни.
Други искания нямаме и считаме делото за изяснено. Ако прецени съда, моля
10
да бъде прекратено съдебното следствие и да се даде ход на пренията.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Нямам доказателствени
искания.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
направените доказателствени искания от страна на повереника на частната
тъжителка и от частната тъжителка за допустими, но неоснователни.
Сочената от тях маратонка, която да бъде приобщена като веществено
доказателство по делото, не е иззета по надлежния ред, поради което и няма
как да бъде приобщена по реда на НПК като веществено доказателство по
делото. По отношение на исканията им за допускане до разпит в качеството
на свидетели на малолетния син на частната тъжителка и на д-р Ч., съдът
намира същите за неоснователни. Съдът не намира за необходимо да разпитва
малолетното лице за изясняване на фактическата обстановка по делото. По
отношение на разпита на д-р Ч. за изясняване на обстоятелства извън
предмета на делото, съдът намира искането за неоснователно. С оглед
изясняване фактическата обстановка по делото съдът намира, че следва да се
изиска справка за съдимост на подсъдимия, както и да се изиска справка от
ОДМВР-Сливен, от която да е видно има ли подавани жалби от страна на С.
М. Ж. против К. К. К. и обратното – има ли подавани жалби от К. К. К. срещу
С. М. Ж., като ако такива са подавани, в справката подробно да се отрази
датата на подаването, причината за подаването и резултата от проверката.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ исканията на повереника на частната тъжителка за
приобщаване на маратонка като веществено доказателство и за разпит на
малолетния син на частната тъжителка и на д-р Ч. като неоснователни.
ДА СЕ ИЗИСКА от Бюро „Съдимост“ при СлРС справка за съдимост на
подсъдимия.
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от ОДМВР-Сливен, от която да е
видно има ли подавани жалби от С. М. Ж. против К. К. К. и обратно – има ли
подавани жалби от К. К. К. срещу С. М. Ж., като ако такива са подавани, в
11
справката подробно да се отрази датата на подаване на жалбата, причината за
подаването й и резултатът от проверката.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 03.02.2023 г. от 13,30 часа, за която дата
и час частната тъжителка и нейният повереник, подсъдимият и неговият
защитник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ИЗИСКАТ допуснатите справки.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,40 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12