Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8319 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Е.Н.Б. и Л.В.М. искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 08.08.2015 г. настъпило пътно-транспортно произшествие
по вина на водача Е.Е.В.при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, с ДКН №********в резултат на което починал В.П.Б.- съпруг на ищцата Е.Б.
и баща на ищцата Л.М.. С присъда №10/07.03.2016 г. по НОХД №319/2015г. на Окръжен съд – В.Е. Е.В.бил признат за виновен в
това, че на 08.08.2015 г., около 10.30 часа, по път III-122, (В.-Ново село), на около 200
метра след разклона на с.Покрайна, обл. В., при управление на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДКН№*******е нарушил правилата за движение, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на В.П.Б.. Отговорността
на водача била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. Ищците тежко преживели смъртта на своя родственик,
претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, за които ответникът
дължал обезщетение в размер на 100 000лв. Молят съда да осъди ответника да
им заплати обезщетение в размер на по 100 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 08.08.2015г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете, поради следните следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; произшествието настъпило изцяло в резултат на виновното и противоправно
поведение на починалия В. Б., който пътувал с велосипед без фар и
светлоотразителна жилетка в нарушение на пътната сигнализация, без да се
съобрази с пътните условия и допуснал нарушения на чл.15, ал.5, чл.20, ал.2 и
чл.22, ал.1 от ЗДвП; оспорва размера
на исковете.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищците
следва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото
обезщетение.
Страните не спорят, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с
ДКН №*******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно от влязла в сила присъда по НОХД №319/2015г. на Окръжен съд – В.Е.Е.В.е
признат за виновен в това, че на 08.08.2015 г. на път III-122 /В.- Ново село/, на около 200
метра след разклона за с. Покрайна, обл. В., при управление на МПС – лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ********е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП – при
управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ *******с
поведението си – отклоняване на вниманието и закъсняла реакция, е създал
опасност за движението, поставил е в опасност живота и здравето на попътно
движещия се в същото пътно платно велосипедист В.П.Б.от с. К., обл. В.и не е
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства, в това число велосипедистите; допуснал е нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП
– при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ********при
възникнала опасност за движението, свързана с наличието на велосипедист в
лентата за движение, не е намалил скоростта си на движение и не е спрял,
вследствие на което е ударил в задната част попътно движещия се велосипедист В.П.Б.от
с. К., обл. В.и по непредпазливост е причинил смъртта му – престъпление по чл.343,ал.1, б.“в“ от НК във вр. с чл.342,
ал.1 от НК във вр. с чл.5 ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и чл.20,ал.2,изр.2-ро от ЗДвП, поради
което го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК
съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК подсъдимият
е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, съобразно чл.37, ал.1,
т.7 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на ОС-В., настоящият състав
приема, че поведението на водача е виновно и противоправно и се намира в
причинно –следствена връзка със смъртта на В.П.Б..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 90/31.03.2016
г. ищците са майка и дъщеря на починалия
В. Б..
От показанията на св. М. – съпруг на ищцата Л.М., се установява, че семейството
на В. и Е. Б.и е било сплотено. Л. е била единственото им дете. Отношенията
между родителите и дъщеря им са били основани на взаимна привързаност, обич и грижа
един за друг. Живеели са заедно в къща на село, докато пораснат децата на Л..
Когато децата започнали да учат в осми клас, Л. и свидетелят се отделили в
апартамент във В., но вечер се прибирали на село при родителите на Л.. След
смъртта на В. Б., съпругата му не можела да приеме загубата, постоянно си
мислела, че той ще се върне отнякъде. Почти всеки ден ходела на гробищата.
Приживе била свикнала с неговото присъствие, заедно обработвали градината. Л. също
страдала. Двете ищци все още не били преживели загубата, мислели си, че
случилото се „не е истина“, не били спокойни, понякога пиели успокоителни.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което съдът приема исковете за доказани по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Е.Н.Б.
/съпруга на починалия/, съдът отчете следните обстоятелства – възрасттта на
ищцата към датата на смъртта на В. Б. – 67г; обстоятелството, че е загубила съпруга си, с който са живеели
съвместно повече от 45 години, създали са дом и семейство, отгледали са заедно
дъщеря си, помагали са при отглеждането на внуците им. След внезапната смърт на
Б., ищцата е променила поведението си – видимо била неспокойна, понякога
взимала успокоителни, отказвала да приеме смъртта на съпруга си, мислела си, че
ще се върне отнякъде, „почти всеки ден“ посещавала гробищата/св.М./. Съдът
отчете обстоятелството, че дори и интензивността на страданието й да намалее във времето, мъката от загубата на съпруга й ще остане до края на
живота й, за нея загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост в размер на 100 000
лв.
За да определи размера на обезщетението, което би следвало да се присъди на
Л.В.М., съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на
настъпване на смъртта на В. Б. – 45г.; обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – връзката между детето и неговия родител; отношенията между ищцата
и нейният баща са били основани на обич и взаимно разбирателство; дори и след
брака си ищцата е продължила да живее със семейството си в дома на баща си,
където е отглеждала децата си; едва след като децата й започнали да учат в 8
клас се е преместила да живее в гр.В., но продължила да пътува често до дома на
родителите си. По делото се установи, че М. тежко преживява смъртта на баща си
– при разговорите с майка си пред свидетеля споделяла, че не може да приеме, че
случилото се е истина, станала неспокойна, често приемала успокоителни, не била
преживяла болката от загубата. От друга страна, съдът съобрази обстоятелството,
че към датата на настъпване на смъртта на баща й ищцата М. е била в зряла
възраст, водела е самостоятелен начин на живот в своя семейна среда,
осигурявала е заедно със съпруга си необходимите средства за издръжка на
семейството си. Макар трагичният инцидент да се е отразил негативно върху
емоционалната сфера на всички наследници на починалия, съдът приема, че ищцата,
като възрастен човек със свое семейство, има свой живот и не усеща така остро
загубата на баща си, както я усеща
нейната майка.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, съдът определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата М. от 80 000лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
100 000лв., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът в хода на делото поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от починалия Б., който пътувал с велосипед без фар и светлоотразителна
жилетка в нарушение на пътната
сигнализация. Позовава се на допуснати нарушения от велосипедиста по чл. 15,
ал.5, чл.20,ал.2 и чл.22, ал.1 от ЗДвП.
Възраженията останаха недоказани, поради следните съображения:
Съгласно чл.15, ал.5 от ЗДвП, когато няма специално предназначена за тях
пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни
превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката
на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на
другите участници в движението.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство не
трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по
този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
От автотехническата експертиза, която съдът приема, не се установява Б. да е допуснал нарушение на правилата за
движение. Напротив, според експертизата, произшествието е настъпило в резултат
на виновното и противоправно поведение на водача на автомобила. Процесното
пътно-транспортно произшествие е настъпило в светлата част на денонощието, при
условията на слънчево и топло време, поради което не е било необходимо водачът
на велосипеда да ползва светлоотразителна жилетка. Пътят на мястото на
произшествието е бил двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока, без хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Скоростта
на движение на автомобила преди настъпване на произшествието е била 82 км/час,
а опасната зона за спиране е била 68.96м. Процесното произшествие е настъпило
на прав участък от пътното платно в светлата част на денонощието, без
препятствия, които да ограничават видимостта на водача. Същият е имал
възможност да възприеме движещия се по пътното платно велосипедист от над 100 метра и да предприеме
заобикаляне или аварийно задействане на спирачната уредба, с което да
предотврати удара. Произшествието е настъпило в дясната лента на пътното
платно, на около 0.60м. вляво от десния край
на платното за движение. На мястото на произшествието липсват знаци, които да
забраняват движение на велосипеди в този участък от пътя.
Тъй като водачът на велосипеда е пътувал през деня при ясно слънчево време,
не е било необходимо да ползва светлоотразителна жилетка и се е движел до
дясната граница на платното за движение, поради което не е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата и не е допринесъл за настъпване на
произшествието.
По искането за законна лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 08.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 2 275лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.В. ***, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 4977лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 7 200лв. върху уважените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *******, да заплати на Е.Н.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, партер, офис №6, сумата от 100 000лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на съпруга й В.П.Б., причинена
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.08.2015 г. по
вина на водача Е. Е.В., при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с ДКН № ********по време на действие на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2015 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *******, да заплати на Л.В.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, партер офис №6, сумата от 80 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на баща й В.П.Б.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.08.2015
г. по вина на водача Е. Е.В., при управление на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“ с ДКН№********по време на действие на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2015 г.
до окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.Н.Б. и Л.В.М. да заплатят на „З.
„Б.и.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2 275лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД да заплати на
адвокат М.В. ***, партер офис №6, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 4977лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „Б.и.“ АД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в
размер на 7 200 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: