РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. Пловдив, 18.04.2019 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1266 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
36-0000042/01.02.2019 г., издадено от Главен инспектор в ОО ,,АА‘‘ гр. Пловдив
с което на ,,Тех Парк Оптела‘‘ АД с БУЛСТАТ: ********* с било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено от него нарушение по чл. 42, т. 3, пр. 4 Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалните представител адв. Т. и адв. Т. обжалват процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което искат неговата отмяна. Твърдят, че наказателното постановление е
издадено от лице, което не разполага с необходимата компетентност. Налице била
и неправилна правна квалификация на материалноправните норми, за които се твърдяло,
че били нарушени. Не било извършено посоченото в НП нарушение. Жалбоподателят
бил санкциониран два пъти за едно и също нещо. Налице била и погрешно посочена
дата на извършване на нарушението. При условията на евентуалност иска
прилагането на чл. 28 ЗАНН, тъй като процесният случай е маловажен.
Въззиваемата страна редовно уведомена,
депозира становище по съществото на спора, като поиска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че на 30.10.2018 г. около 09:34 часа в гр. Пловдив
дружеството жалбопоподател, като лице извършващо периодични технически прегледи
на пътни превозни средства, притежаващо разрешение № 1155, валидно до
21.12.2021 г. било извършило следното нарушение. Допуска извършването на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС от комисия с
Председател ***с ЕГН: **********, като не поддържа стендът за измерване на
спирачните сили на ППС тип Mikrobrake 8000 F, в
съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 7, т. 1 Наредба Н-32 на МТИТС от
16.12.2011 г. Стендът за измерване спирачните сили в КТП не бил преминал
задължителна проверка след 29.10.2018 г. до 07.01.2019 г. включително, като
през този период комисията с председател ***е извършила 175 прегледа за
проверка техническата изправност на ППС. АУАН бил съставен в ОО ,,АА“ след
надлежно получена покана.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа
обстановка се възприема и от настоящия съдебен състав, доколкото същата се
потвърждава от приетите по делото писмени доказателства – Разрешение за
извършване на периодични прегледи за проверка техническата изправност на ППС,
Декларация за съответствие на стенд, Свидетелство за проверка, както и от
показанията на разпитания по делото актосъставител - К.Ш., който поддържа отразените в АУАН
фактически констатации, както и на разпитаните по инициатива на жалбоподателя
свидетели – В.Н.и А.Т., които по същество не отрекоха извършването на
нарушението, а по-скоро изложиха свои виждания как се е било стигнало до
осъществяването му.
Съдът кредитира тези показания като обективни, логични
и неопровергани от събраните по делото
доказателства.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по
делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Съгласно чл. 42, т. 3, предл. 4 от Наредба № 32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, лицата по чл. 16, получили разрешение за извършване на
периодични прегледи на пътни превозни средства поддържат материалната база,
съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване в съответствие с
изискванията, определени в тази наредба.
Съгласно чл. 178а, ал. 10, пр. 1 ЗДвП, за нарушения на
изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се
установява по категоричен начин, че на посочените в НП и АУАН дата и място
санкционираното дружество е допуснало нарушение на вменената му административна
разпоредба, доколкото в хода на извършената проверка е установено, че стендът
за измерване на спирачната сила, който е монтиран в КТП, не е преминал
задължителна проверка след 29.10.2018 г. до 07.01.2019 г. включително.
Всъщност, видно от изложените в жалбата съображения, в
случая нарушението по същество не се оспорва. Спорно е дали отговорно за
допускането му следва да е именно санкционираното дружество, дали нарушението
може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН и дали
в хода на административно-наказателното производство са били допуснати
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита,
респ. до опорочаване на производството.
На първо място следва да се посочи, че НП е издадено в
изискуемата от закона форма и в предвидения от закона срок от лице, разполагащо
с компетентност за това. Този извод следва от приложената по преписката
оправомощителна заповед, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, видно от която, главните инспектори в областните
отдели разполагат с правомощието да издават НП във връзка с констатирани
нарушения на съответните нормативни актове, сред които е и процесната Наредба.
На следващо място следва да се посочи, че за
ангажирането на отговорността на дружеството-жалбоподател не е необходимо да се
изследва и установява наличието или не на наличие виновно поведение, доколкото
отговорността на юридическите лица е безвиновна/обективна и същата следва от
факта на установяването на нарушение, извършено във връзка с дейността на ЮЛ,
когато такова е предвидено в закон. В случая обстоятелството, че друго лице е
трябвало да удостовери, че процесният уред е технически годен не изключва
отговорността на жалбоподателя, тъй като на същия е вменено задължение да следи
за това и не става въпрос за няколко дена, а за период от над 2 месеца.
Що се касае до коректността на правната квалификация,
такава е налице. В случая отговорността е ангажирана за това, че е допуснато да
се извършват технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС
със стенд за измерване на спирачки на ППС, който не е преминал през периодичен
преглед, съответно без същият да се поддържа в съответствие с изискванията на
чл. 9, ал. 7, т. 1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. Спор по това обстоятелство
няма. Напротив, налице е своеобразно признание на същото, доколкото изискуемият
по наредба преглед е осъществен веднага след установяването на нарушението.
Същото се установява и от показанията на разпитания като свидетел
актосъставител, според когото в деня на проверката процесният стенд не е
преминал през периодична проверка съгласно изискванията на наредбата. В тази
връзка, правилно и съобразно установените факти, отговорността на дружеството е
била ангажирана за това, че същото, като лице, извършващо периодични технически
прегледи по смисъла на чл. 16 не е поддържало уредите и средствата за измерване
в съответствие с изискванията, определени в наредбата. Същото следва да се
посочи и до санкционната норма, която се явява съответна на посочената нарушена
административна разпоредба. В тази връзка съдът не възприе предложените в
жалбата други правни квалификации, които бяха оценени като несъответни на
процесните факти. Дори и това да е така, е видно, че приложената в случая
санкция е по-благоприятна за дружеството-жалбоподател, а именно такава в размер
на 500 лева, за разлика от предложената в жалбата, която е размер на 2000 лева.
Що се отнася до възражението, че в случая е ангажирана
отговорност за допустителство, без това да е изрично предвидено в случая, съдът
намира същото за неоснователно. В действителност при описанието на фактите, в които
се изразява нарушението е използван изразът „допуска“, но в случая следва да се
приеме, че се касае до израз в житейски смисъл на думата, а не до посочване на
форма на изпълнително деяние в правния смисъл на думата. В този смисъл
възражението се оценя като неоснователно.
Като неоснователно се оценя и възражението, касаещо
нарушаването на принципа „non bis in idem“. В тази връзка съдът намери, че
представените писмени доказателства в тази насока (АУАН и НП, за които се
твърди, че касаят същото деяние) не удостоверяват твърдяното нарушение. Видно е
от същите, че паралелно развиващото се административно-наказателно производство
касае както друго лице (физическо лице – председател на комисия), така и съвсем
различни факти. Касае се при това положение до различно деяние, което не
препятства развитието на настоящето производство, предмет на което е нарушение,
изразяващо се в неподдържане на уредите и съоръженията за измерване, с които се
извършват прегледите – задължение, което законът адресира към дружеството,
стопанисващо пункта. Различно е и лицето, чиято отговорност е ангажирана,
различна е и правната квалификация. Ето защо и това нарушение се оцени като
неоснователно.
Предвид несъмнената установеност на извършеното
нарушение и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-нарушител. Правилно е
бил определен и размерът на наложената санкция, който се явява фиксиран във
закона и като такъв не подлежи на редуциране.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН,
именно защото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават
по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения.
Точно обратното – касае до нарушение с изключително висока степен на обществена
опасност, доколкото въпреки че същото се извършва за първи път и е продължило
около два месеца, в този период са били извършени 175 прегледа със средство с
неустановена техническа изправност, което определено препятства възможността
процесното нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо, обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
36-0000042/01.02.2019 г., издадено от Главен инспектор в ОО ,,АА‘‘ гр. Пловдив
с което на ,,Тех Парк Оптела‘‘ АД с БУЛСТАТ: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено от него нарушение по чл. 42, т. 3, пр. 4 Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.