Решение по дело №2151/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора Костов, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2151 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищецът -  Е.Д.М., твърди, че му било повдигнато незаконно обвинение (НОХД № 8970/2014г. по описа на СРС). Бил оправдан. Бил унижаван и стресиран. С оглед изложеното претендира 50 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2014г. до окончателното щ изплащане.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете: нямало доказателства, че съдебният акт бил влязъл в сила, което означавало и недопустимост на иска.

Прави възражение за давност.

Освен това искът бил прекомерен.

Навежда и други правни доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            С Присъда от 26.11.2015г. на СРС, НО, 112 състав, по НОХД № 8970/2014г. ищецът е признат за невоновен, за това че на 29.09.2011г., пред надлежен орган на властта - прокурор при СГП, набедил разследващ полицай при СДВР, в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно, че последният е откраднала мотоциклета му "Ямаха", модел "FZR1000", като знаел, че е невинна - престъпление по чл. 286, ал. 1, алт. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

            Полицай Ч. отказала, според мотивите на СРС, да даде протокол за изземването на мотора на съпругата на г-н М.. Това било предадено на ищеца, който нямал представа, че съществува документация, съставена във връзка с иззетата вещ по реда на НПК. Междувременно той бил в чужбина. Съответно депозирал „тъжба“ на 29.09.2011г. в СГП.

            Ищецът и съпругата му били в лоши отношения, считано от 2006г. Контактували чрез дъщеря си. Междувременно г-н М. заминал за Кралство Белгия.

            С Решение № 520 от 20.04.2016г. на СГС по в.н.о.х.д. № 842/2016г., присъдата е потвърдена. Част от мотивацията е следната:

            Свид. М. Д. разбрал, че полицейските власти са иззели мотора и съобщил за това на свид. П., а тя от своя страна споменала на дъщеря си Г.М.. При телефонен разговор между подсъдимия и дъщеря му тя му споменала, че моторът е иззет от полицията. М. й казал да го търсят от институцията, която го е иззела, и дъщеря му предала това на майка си. Тогава П. отишла да разговаря с разследващия полицай Ч., от която разбрала, че моторът е иззет с протокол. Същият обаче не й бил даден, тъй като П. официално не била собственик на мотора. За да си получи мотоциклета, тя намерила предишния му собственик и на 03.08.2011 г. той щ прехвърлил официално собствеността, а документите за това придружили молба за връщането му.

…

            Няколко дни по-късно подсъдимият отново се обадил на дъщеря си и тя му казала, че не могат да се снабдят с документи за изземването на мотора, защото такива няма. Обяснила му за посещението им в дома на А. и М.Д. и за разговора им с последната, която заявила, че няма такъв документ. Тогава М. решил, че моторът му на практика е откраднат, тъй като е иззет без документ, поради което изпратил на съпругата си две писмени жалби, с които се оплаквал от действията на Ч.. Едната била депозирана в СГП на 21.09.2011 г., а другата - на 29.09.2011 г., като били изпратени по пощата от П., а не били подадени лично от подсъдимия.

…

                От друга страна обаче, осъщественото от М. деяние е несъставомерно като набедяване от субективна страна, доколкото от доказателствата по делото не може да се изведе наличието у него на знание за това, че за изземването на мотора е бил съставен протокол и че самото действие по разследването е извършено при спазване на всички процесуални изисквания. Липсата на такова знание изключва наличието на умисъл у извършителя, защото умишлената форма на вина предполага съзнаване от лицето на всички обективни характеристики на неговото деяние. В контекста на повдигнатото му обвинение това означава, че той трябва да съзнава, че приписва престъпление на лице, което е невинно, което с оглед своеобразието на разглеждания казус изисква подсъдимият да знае за съществуването на коментирания протокол за претърсване и изземване - нещо, което е останало недоказано по делото въпреки положените от районния съд максимални усилия в тази насока.

            Ищецът е осъждан многократно – видно от справка за съдимост:

            - през 1984г. – 2 пъти: НОХД № 3973/84г., и НОХД № 5685/84г.;

            - през 1990г. – НОХД № 647/80г., като наказанието е 1 година лишаване от свобода;

            - през 1995г. – НОХД № 2470/94г., като наказанието е 7 месеца лишаване от свобода;

            - през 2004г. – НОХД № 9913/2004г.; и

            - през 2020г. – НОХД № 646/2015г., наказанието е 17 години и 6 месеца, лишаване от свобода, като е съобразено и задържане от 24.11.2013г. до 09.01.2018г.

           

            По НОХД № 8970/2014г. досъдебното производство е образувано на 04.07.2012г., а ищецът е бил привлечен като обвиняем на 09.04.2014г.

            Тъжбите са приложени в заявителки материал № 156/2012г., като в тях се сочи: преди повече от месец …незаконно ми бе отнет мотоциклет от полицейски служител с фамилия Ч. … Откраднат от служителите на МВР, тъй като не са изготвени задължителните, необходими документи, удостоверяващи действията … и да започне досъдебно производство срещу дознател Ч., за това, че е отнела незаконно мотора …

            Документите са (по-точно 4) няколко и са подписани от ищеца.

            Моторът е описан в Протокол от 30.06.2011г. в т. 11.

            Г-жа П.е разпитана като свидетел на 24.07.2012г. (л. 63 от ЗМ). Тям, тя сочи, че моторът го имах от четири-пет години. Направихме договор за покупко-продажба, за да си го върна. … Съпругът ми написа тази тъжба, тъй като реално той управлява мотора.

            В о.с.з. от 02.02.2022г. ищецът е представляван от осигурения му защитник (правна помощ), но самостоятелно прави отвод на съдията и на прокурора, а освен това цитира Хартата на ЕС, Международния пакт за граждански права и практика на ЕСПЧ.

           

            По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са св. П. и П. (показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са близки приятели на ищеца и са били заедно във заведения за лишаване от свобода). От тях се установява, че:

            - св. П.: ищецът преживял обвинението доста тежко (от емоционална гледна точка – бил изнервен). Част от показанията са чути от сами я пострадал – не само, че е споделял, че се страхува … (л. 76). Бил леко нарцистичен и се притеснявал относно публичния си образ. Споделял, че се чувства унижен (пак там – л. 76). По принцип, в затвора това била една от обикновените теми. Е. имал към 500 дела.

            - св. П.: показанията му са почти изцяло недопустими, доколкото основно препокриват чуто от ищеца. На г-н М. му прилошавало и не можел да спи, но и това не са лични наблюдения – Е. каза, че … (л. 77). След оправдаването му се чувствал по-добре, но свидетелят не знае кога се е случило това (когато го оправдаха, не знам точно кога са го оправдали …). Имал много дела.

            Съдът като цяло не кредитира показанията на свидетелите. От една страна почти няма лични наблюдения. Чутото от ищеца по правната си природа представлява косвен разпит на самата страна, нещо което е недопустимо. Всяка страна (ищец и ответник) може да изложи твърдения и те следва да се установят (докажат) в производството, но не с нейни други такива (освен в хипотеза на признание на неизгоден за съответния участник в процеса факт).

            Вероятно става въпрос и за заучени готови фрази.

            Трудно може да се свърже евентуалното емоционално подобрение с оправдателната присада и последвалото решение, доколкото ищецът, както се сочи по-горе, има множество граждански производства, а и е многократно осъждан. Аналогични изводи са изложени и от в.л.

            Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

            В началото на интервюто вещото лице се представя и обяснява повода на срещата. Е. М. не може да фиксира детайли, свързани с номера на конкретното дело, по което се провежда освидетелстването и съдебния състав, налага се от вещото лице бъдат дадени допълнителни сведения.

            След тази фаза, при запитване какво би споделил като свое състояние и преживявания, Е. М. с апломб описва: „Чувстваш се ужасно... страх да не ме осъдят... Преживявания - тревожност... безпокойство... безнадеждност. Нямат доказателства, а повдигат обвинение. Губиш вяра в държавата, в институциите, в прокуратурата... Недобросъвестност от прокурора, ползват прокуратурата … за някакви цели, различни от правосъдието. Произволни обвинения, противоречиви доказателства ... Идва някой с обвинение, аз съм в потрес ... не можеш да се защитиш... Получавам панически атаки ...

            ... Не си спомням от кога. При 100 дела абсолютно същите... граждански и административни. Водя ги отпреди няколко години. Срещу прокуратурата.

            В.л. изрично сочи, че изводите му са само на база на споделеното от г-н М. и свидетелите по това дело, а това, съобразно посоченото по-горе, означава само твърденията на ищеца.

            Няма съмнение, че повдигането на обвинение, което след това е отхвърлено, е негативно влияещ фактор. За всеки индивид такова обвинение е със значима стойност, още повече ако този индивид има вече опит.

                Представят се описания на негативни емоции. Предвид отсъствието на сведения за други промени, както и предвид пребиваването на Е. М. в среда с ригиден регламент, не може да се оцени дали се е променил начина му на живот.

            В мотивационната част има и изложение, че не може да се установи, дали евентуалната хипертония има отношение към това или което и друго дело на ищеца (като този извод е и следствие на пълната липа на каквато и да е медицинска документация).

            от правна страна:

            Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ).

            Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД

            Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.

            Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.

            Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така например, според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, в което са цитирани: … решение № 202/20.06.2016 г. по гр. дело № 403/2016 г. на ВКС, IV г. о по чл. 290 ГПК е възприета задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 (и раздел II от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 (и мотивите към нея) от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, в която се съдържат задължителни за съдилищата указания относно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД, относно релевантните за това обстоятелства по искове, разглеждани по реда на ЗОДОВ (посоченото ТР), и относно обсъждането им в мотивите към съдебното решение. Посочено е, че според тази трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Съдебният състав е приел, че конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. … при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. … естеството и тежестта на повдигнатото обвинение за множество престъпления, продължителността на наказателното производство и неговото развитие, взетите мерки за неотклонение …, отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика", обстоятелството, че краткосрочната и средносрочна прогноза за психиатричното състояние на ищеца е благоприятна, чистото съдебно минало, интензитета и продължителността на негативните изживявания, икономическите условия и жизнения стандарт в страната, обстоятелството, че ищецът не е обществено известна личност и не упражнява професия, съответно не заема длъжност, при които очакванията и изискванията на обществото за висок морал и спазване на законите са завишени.

            Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф.и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

                В конкретната хипотеза:

            -1. периодът от привличане на ищцата като обвиняем (09.04.2014г.) до влизане в сила на оправдателната присъда (20.04.2016г.), е 2 години и 11 дена. През цялото време той е бил законно задържан във връзка с друго наказателно производство;

            -2. предвид установеното от фактическа страна, ищецът има между 100 и 500 дела. Бойките, посочени по-горе, вероятно са условни и идеята е че производствата са наистина много. Последното е и служебно известно на съда.

            Едва ли, който е да е, е в състояние да се притесни особено от определено дело в тази хипотеза. Следва да се има предвид, че все пак конкретното производство е било наказателно, за разлика от останалите, тъй като повечето (огромната част) от тях са граждански/административни. Предвид цитираната по-горе практика, вероятно е било налице и някакво притеснение. От друга страна, с оглед показанията на първия свидетел, делото е било и интересна тема за обсъждане.

            То е протекло „формално“, доколкото по никакъв начин не се е отразило на живота на ищеца.

            -3. Обвинението действително е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 286 от НК, но е щяло да се кумулира с наказанието, което ищецът излежава в момента (кумулиране на наказания има в случаите, когато две или повече престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. При кумулацията се налага най-тежкото измежду определените наказания – арг. от чл. 27 от НК). Става въпрос за присъдата по НОХД № 646/15г., влязла в сила на 16.04.2020г.

            -4. известно е, че лица, лишени от свобода, се „самообразоват“ относно правните процедури, докато тече наказанието им. Употребата на термини, понякога правилно, съобразно съответния контекст, не предполага реално разбиране на правната материя, а по-скоро привидност, която заблуждава (по-точно самозаблуждава) най-вече хората, намиращи се в ситуацията на ищеца (видно и от поведението му в о.с.з. от 02.02.2022г.). Т.нар. „тъжби“ са написани на относително грамотен юридически език. Това обаче не означава, че са адекватни. Евентуалното нарушаване на процедурата по изземване на вещи не е хипотеза на противозаконно отнемане. Г-н М. си е позволил да „дразни“ и/или провокира служителите на полицията, използвайки многократно и всевъзможни термини, които, ако се тълкуват буквално, навеждат на идеята, че става въпрос за сезиране за кражба. Всъщност смисловото съдържание е (арг. от 20 от ЗЗД, приложим по аналогия, тъй като не става въпрос за договор), че е отнета вещ без да е спазена стриктно процедурата по НПК и желание за връщане на вещта (Ако исковата молба е неясна /в случая Тъжбата/, от значение е нейният смисъл, а не буквалното щ съдържание - 18-60-ІV).

            Или, в някаква степен ищецът е предопределил поведението на разследващите органи с неадекватното си поведение.

            -5. Реабилитацията е институт, който заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците на осъждането, които са предвидени в други закони – т.е. правото на държавата да третира лицето като осъдено и да му налага допълнителни ограничения, несвързани със самото изтърпяване на наказанието. Реабилитацията действа само занапред и по принцип след изтърпяване на наказанието, т.е. тя не засяга т.нар. “първични” последици на осъждането. “Вторичните” негови последици и ограничения могат да бъдат предвидени както в НК (забрана за условно осъждане и освобождаване от наказателна отговорност, квалифициращи обстоятелства, свързани със съдебното минало на дееца), така и в други закони, с които се установяват условия за заемане на длъжност или упражняване на дейност.

            От гледна точка на начина, по който се постига този ефект, реабилитацията е по право и реабилитация, постановена с акт на съда в специално производство по НПК.

            Доводът на процесуалния представител на ищеца, сторен в о.с.з. в хода по същество, е неоснователен. Реабилитацията (без значение от вида щ) е без значение. Тя е правен институт, насочен най-вече към държавните учреждения. Доброто име на ищеца е свързано, от една страна със собственото му самоуважение, а от друга - с мнението на обществото за него. Ако в обществото е известно че г-н М. е осъждан и то многократно, каквато и да е реабилитация не би могла да промени това обстоятелство и да коригира разбиранията на хората. Изкривената самооценка на ищеца за собствената му личност е без значение.

            Възможно е обаче един многократно осъждан човек да се почувства и обиден/огорчен, че по отношение на него е повдигнато обвинение, за деяние, което не е извършил (като се има предвид и уточнението, посочено по-горе, че случилото се е и с оглед собствената му непремерена писмена словесна изява).

 

            Съобразно изложеното, съдът намира, че сумата от 500 лева би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.

            Доводът за давност относно главницата е неоснователен. Периодът от 20.04.2016г. до 19.02.2020г., когато е депозирана исковата молба, не надхвърля 5 години (т. 4, ябз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС).

            Лихвата се дължи, считано от 20.04.2016г., а не, както претендира ищецът от 09.04.2014г. Давността е 3 години назад, считано от 19.02.2020г. (чл. 111, б. В от ЗЗД) - т.е. до 19.02.2017г.

 

            само за пълнота следва да се посочи и следното:

            1. Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ, прокуратурата е единна и централизирана (арг. и от т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС). Това означава, че доводът за недопустимост на иска, изложен в отговора (неяснотата дали присъдата е влязла в сила) е откровен израз на злоупотреба – нарушение на чл. 3 от ГПК. Прокуратурата, като учреждение, е била страна в приключилото наказателно производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Всъщност прокурорът представлява особен юрисконсулт (държавен адвокат), чиито функции, най-често, но не само, са свързани с повдигане на обвинение по отношение на предполагаем престъпник и са определени в закон, а самота структура на учреждението е отделена от изпълнителната власт.

            Така, прокуратурата, в качеството си на ответник, не може да оспорва това обстоятелства, като недоказано. То щ е служебно известно. Тя може само да твърди, че присъдата не е влязла в сила и да ангажира доказателства в тази насока.

            2. Според Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства.

                Следователно въведеното от законодателя с чл. 222 ГПК (отм.) ограничаване на обективните граници на силата и на пресъдено налагат извод, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.

            С други думи, изложеното по-горе в „от фактическа страна“ (мотивите на двата акта на наказателните инстанции по същество) не обвързват гражданския съд. Същото се отнася и до разпита на съпругата на ищеца (съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

            Ако, все пак се приеме, че относно тези обстоятелства не се спори, то следва да се посочи, че: при прехвърляне на собствеността на … и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cmі, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени (чл. 144, ал. 2 от ЗДП).

            При трайна фактическа раздяла, при чието действие са прекъснати всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, презумпцията за съвместен принос е опровергана ТР № 35/14.VI.1971г., ОСГК.

            От изложеното следва, че ако, съпрузите са разделени трайно от 2006г., иззетият мотор е придобит само от съпругата на ищеца, едва след оформянето на договора, съобразно изискванията на закона (т.е. след изземването му) и никога не е бил нито съпружеска имуществена общност, нито индивидуална собственост на ищеца.

            по разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи сумата от 410 лева, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, e-mail: sgs@prb.bg, да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********,***, тел. *******, чрез адв. И.Ю., САК, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателна Присъда от 26.11.2015г. на СРС, НО, 112 състав, по НОХД № 8970/2014г., потвърдена с Решение № 520 от 20.04.2016г. на СГС по в.н.о.х.д. № 842/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 286 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата относно главницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, а и тази за законната лихва за периода от 09.04.2014г. до 20.04.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛНА, и за периода от 21.04.2016г. до 19.02.2017г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ

 

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, e-mail: sgs@prb.bg, да заплати на Софийски градски съд, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: