Решение по дело №1377/2019 на Районен съд - Перник

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№2012

 

гр. Перник, 20.12.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на 03.12.2019 година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретар Б Миткова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01377 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

против

А.С.Д. ЕГН ********** гр.Перни ул.бл.  ет. ап.

с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството сумата 3953.28 лева, от която

сумата 1865.92 лв. непогасена главница по сключен с „МИКРОКРЕДИТ“АД Договор за заем CrediGo № 5322-00005198 от 21.12.2016г.

сумата 313.98 лв. договорна лихва за периода 21.06.2017 -21.06.2018г.

сумата 625лв. застраховатгелна премия по договор за допълн.услуги за периода 21.06.2017-21.06.2018г.

сумата 148.38лв. лихва за забава за периода 22.06.2017 до датата на подаване на заявлението 30.08.2018

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

както и разноски по запов.производство и УИ

 

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез

адвокат пълномощник

 оспорва изцяло исковете с подробно изложено становище, пълномощното, редовността на цесията, уведомяването на длъжника за същата, прави възражение за нищожност на клаузи по смисъла на ЗПК

излага съображения, че претендираната от ищеца клауза за доп.услуги противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Твърди, че ответникът не дължи никакви суми по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- наличие на валидно сключен договор за кредит между страните елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора,

- изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума,

- настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и

- че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,

-размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

-валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди,

- валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и размерът на вземанията.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- поставянето на ответника в забава,

- нейният начален момент и размерът на обезщетението.

 

От представените по делото доказателства се установява безспорно, че :

 

- между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на Договор за заем от 21.12.2016г. за сумата 2500лв. като дружеството е предало  на ответника сумата.

-параметрите на този договор са били : рефинансиране на заем 1479.72лв. на заем 5322-00003159, еднократна такса 175лв., и сума за получаване 845.28лв.

-ответницата  се е задължила да  ги върне на 18 месечни вноски  по 175.35лв.

-общата сума на погасяване е 3156.30лв.

-годишен лихвен процент на разходите по заема е 49.77%

-фиксиран лихвен процент по заема е 30.94%

-плащането на погасителни вноски е трябвало да стане месечно, съгласно погасителе нплан, с падеж 21-во число на месеца – посочени в Договора за заем

-датата на първото плащане е била 21.01.2017г.

Съгласно сключения между старните договор, ответницата е заямила ползване на допълнителна услуга – финансиране и  разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка с 18 броя месечни вноски, като всяка от тях е 125лв. и ден на плащане 21-во число на месеца.

 

Установи се, че към датата 21.12.2016г. / на сключване на процесния договор за заем / ответницата е имала ПРЕДХОДЕН АКТИВЕН ЗАЕМ № 5322-00003159 и застрахователен сертификат с обща сума за погасяване 1479.72лв.

 

Поради това и съгласно данните от СИЕ приети по делото, след рефинансиране на предходния заем, ответницата е получила по новия договор за заем сумата845.28лв. която е преведена по посочената от ответницата банкова сметка ***.12.2016г. с основание : усвояване на кредит № 5322-00004198

Останалата сума е осчетоводена за погасяване на предходния договор за заем.

По данни на счетоводството е налице и азстрахователна премия, която е осчетоводена на 21.01.2017г. и е платена на 21.02.2017г. по разчет за м.01.2017г.

 

Поради факта, че ответницата оспорва реалното усвояване на кредита и твърди, че не дължи никакви суми, по нейна задача е изслушана и трета СИЕ с в.л. В.П., която обаче е направена по хипотези на ответницата, и вариантите които дава вещото лице, не почиват на реалните факти по наличието на два последователни договора с длъжник ответницата, поради което съдът не може да ги приеме за меродавни.

 

 „МИКРО КРЕДИТ“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

 

Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

 

Съдът намира, че така извършената ЦЕСИЯ  е редовна, поради следните причини :

Извършената цесия е уговорена като ВЪЗМОЖНОСТ за прехвърляне на нови вземания с ново Приложение № 1 на съотв.дата, в което се индивидуализират процесните вземания, поризтичащи от конкретния договор.

 

Ведно с исковата молба е представено уведомление , отправено от цедента чрез цесионера до ответника, в което се сочи, че  титулярът е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договора за заем.

Това уведомление може да произведе правно действие, тъй като  е индивидуализирало процесните вземания, приложено е към ИМ поради което цесията се счита съобщена на ответника.

 

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

 

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата.

 Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

 Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

 Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК –  е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

 

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на непогасената главница  възлиза на тази по ИМ, както и това се отнася за застрахователната премия.

 

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Следователно допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична нищожност съгл. чл. 26 ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат.

 

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни, а претенцията за доп.услуги и лихви върху тях е неоснователна.

 

Разноски

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в следните размери : по УИ- 558.13лв., както по заповедното производство – 239.07лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4

ПРОТИВ

А.С.Д. ЕГН ********** гр. ул.бл. ет. ап.

че ответникът дължи на дружеството сумата 3953.28 лева, от която

сумата 1865.92 лв. непогасена главница по сключен с „МИКРОКРЕДИТ“АД Договор за заем CrediGo № 5322-00005198 от 21.12.2016г.

сумата 313.98 лв. договорна лихва за периода 21.06.2017 -21.06.2018г.

сумата 625лв. застраховатгелна премия по договор за допълн.услуги за периода 21.06.2017-21.06.2018г.

сумата 148.38лв. лихва за забава за периода 22.06.2017 до датата на подаване на заявлението 30.08.2018

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането

 

ОСЪЖДА А.С.Д. ЕГН ********** гр.Перни ул.бл. ет. ап.

 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски:

по УИ- 558.13лв., както по заповедното производство – 239.07лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

 

Районен съдия: