№ 37
гр. Ловеч, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500592 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 118 от 20.10.2021 година, постановено по гр.дело № 591 по описа за
2021 година Троянският районен съд е признал за установено по реда на чл.422 от ГПК, по
отношение на М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Троян, обл.Ловешка,
ул.“Г.К.“ № 192, ет.7, ап.19, съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В, за сумата
941.11 лева- представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № **********
от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2021 г. до окончателното
изплащане, като иска до пълния му размер от 1845.20 лева и исковете за сумата 488.90 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 10.01.2019
г. до 27.08.2019 г. и сумата 155.78 лева, представляваща непогасена лихва за забава, считано
от 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г. е отхвърлил като неоснователни.Отхвърлил е като
неоснователен и иска за сумата 1 264.79 лева- възнаграждение за пакет за допълнителни
услуги. Присъдил е съответните разноски на страните.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с
1
която обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е
отхвърлена претенцията за главница над присъдената сума от 941.11 лева до претендирания
размер от 1370.91 лева и за договорно възнаграждение в размер на 488.90 лева, дължими на
основание договор за потребителски кредит. Изрично заявява, че не обжалва решението,
относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер 1264.79
лева.
Оспорва като неправилни изводите на съда за недействителност на Договор за
потребителски кредит № ********** поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, в която е транспонирана нормата на чл.3, ал.1 от Директива
93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори и които анализира и
тълкува, като цитира дефиницията за неравноправни клаузи и кумулативните предпоставки
за наличието им.
Описва подробно условията, при които е сключен договорът и твърди, че отговаря на
всички законови императивни изисквания. Счита, че ясно е посочена методиката на
формирания годишен процент на разходите, като е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Излага аргументи, че за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Към
момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва,
размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния размер - 50 %, т.е. в конкретния
случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за
целия период на кредита.Следователно, не е налице нарушение на законовото изискване,
както и на добрите нрави, защото уговореният размер на „оскъпяване" на заетите парични
средства не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното
отношение.
На следващо място, въззивникът не е съгласен със заключението на съда, че размерът
на ГПР е по-малък поради невключването в него на вноската по възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги.Развива съображения, че сключването на
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително, а е
възможност, която е легално уредено в чл. 10а, ал. 1 и 4 ЗПК. С оглед на това изтъква, че
разходите на потребителя за въпросните услуги не представляват част от общите разходи по
кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно и
незаконосъобразно е направил прихващане на всички платени суми по договора от
дължимата главница.
Моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение в частта, с която
частично се отхвърля исковата претенция на ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД срещу длъжника по
Договор за потребителски кредит № ********** - М. Н. М., включваща неизплатена
главница в размер над уважения размер в 941.11 лева до предявения и за неизплатено
договорно възнаграждение размер на 488.90 лева, ведно със законната лихва от подаване на
2
заявлението и да се постанови ново, с което се признае за установено, че ответникът дължи
претендираните по процесния договор суми.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна, която счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със закона и с константната съдебна практика, както и със събраните по делото
доказателства.
Според ответника, сключеният договор е нищожен, както е приел и районният съд,
поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване
на добрите нрави. В тази връзка, като се позовава на условията на договора, акцентира, че
основното възнаграждение за кредитора по един договор за паричен кредит е уговорената в
договора лихва.Сочи, че заемната сума е в размер на 2250.00 лева, дължимата сума - 3 338.40
лева и в договора не е посочена като обща сума дължимата лихва, но изчислява, че е 1088.40
лв. Акцентира, че допълнителното възнаграждение за кредитора, което представлява разход
за кредитополучателя, уговорено под формата на „пакет от допълнителни услуги", в
абсолютен размер на 1687.44 лв. е по-голямо от основното възнаграждение за
кредитора.Затова твърди, че действителната воля на кредитора е била да си уговори
възнаграждение в размер на 2775.84 лв. (1687.44 + 1088.40 = 2775.84), като липсва
информация по какъв начин е формирано възнаграждението за допълнителни услуги, а
сумата, която следва да бъде платена на кредитора е общо 6701.04 лева (24 месеца х 279.21
лева = 6701.04 лева), като в тази сума не е посочено, че е включена цената на пакета от
услуги.
Като се основава на чл.20 и чл.20а от ЗЗД, както и §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и тълкува уговорките в договора прави
извод, че след като действителната воля на кредитора е била да си уговори възнаграждение
в размер на 2775.84 лв., то неправилно в договора е посочен ГЛП в размер на 41.17% и ГПР
в размер на 49.90%, които са различни от фактически приложените. А това, според страната,
е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит и по аргумент от
чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.Цитира и съдебна
практика.
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Троянския районен съд.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява- в писмена молба
поддържа жалбата си, а въззиваемата се представлява от адвокат В.Г. от АК -Ловеч, който
изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД е предявил срещу ответника М. Н. М. иск за
3
съществуване на вземане в размер на сумата 4 241.52 лева, както и осъдителен иск за сумата
1264.79 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 03.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението. Поискал е присъждане на разноските по делото.
Ответникът е оспорил исковите претенции по основание и по размер. Позовал се е на
неравноправни клаузи в договора и нарушение на закона.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 01.05.2018 година Р.Ц.Д. от с.ГЖ е подала до ”ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД
Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и получила
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение
към стандартния европейски формуляр.
На 03.05.2018 г. между страните е подписан Договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който ищецът предоставил на Димитрова кредит в размер на 2250.00
лева със срок от 24 месеца, размер на вноската 139.10 лева, ГПР: 49.90%, годишен лихвен
процент 41.17% , лихвен процент на ден: 0.11%. Общият размер на задължението по кредита
е 3338.40 лева. Наред с този договор, е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, за които длъжникът се задължил да плати възнаграждение в размер
на 1687.44 лева лева, платимо на вноски от по 70.31 лева. По този начин общото задължение
възлязло на 5025.84 лева, а размерът на месечната вноска- 209.41лева, дължима на десето
число от месеца. Ответникът М. Н. М. е подписала договора като солидарен длъжник.
От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се
установява че тези услуги се предоставят по искане на заемателя и се изразяват в: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, предоставяйки заемната сума. Кредитополучателят до
настоящия момент е заплатил общо сумата 1308.89 лева, поради което ищецът претендира,
че има непогасено вземане в размер на 4 241.52 лева.
На 27.08.2019 г. ищецът е прекратил договора и обявил неговата предсрочна
изискуемост и изпратил на ответницата уведомително писмо на 04.03.2021 г., което е
връчено на 31.03.2021 година.
На 29.04.2021 г. „Профи кредит Б." ЕООД е депозирало заявление пред Троянския
районен съд по реда на чл. 410 от ГПК и в производството по ч.гр.дело № 356/2021 година, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за: 1845.20 лева- остатъчна
предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
29.04.2021 г. и до изплащане на вземането ; сумата 488.90 лева непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода от от 10.01.2019 г. до 27.08.2019 г.; сумата 155.78
лева- непогасена лихва за забава за периода от 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; сумата 85.44
лева разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение. Отхвърлил заявлението в частта за сумата 1264.79 лева –непогасено
4
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата 30.00 лева- такси за
извънсъдебно събиране, поради противоречие на искането със закона и добрите нрави.
Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение,
районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.
Като съобрази, че решението на Троянския районен съд е влязло в сила в частта, с
която е отхвърлен предявения осъдителен иск, въззивният състав приема, че предмет на
въззивното обжалване е претенцията с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1
ГПК, във вр. с чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за съществуване на
вземането, предмет на ч.гр.дело № 356/2021 година на Троянския районен съд, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към ч.гр.дело № 356/2021 година на Троянския районен съд, от които е видно, че
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е
вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1
от ГПК, поради което искът е допустим.
Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата
на договор за потребителски кредит и спрямо него следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Изложените по-горе факти във връзка със сключването и
прекратяването на договора не се оспорват от ответника. Относно твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отбележи, че посочената от него дата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 27.08.2019 г. не е доказана, но от ответницата
няма възражение.Според установената съдебна практика предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването (в този смисъл
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Ответницата, като
солидарен длъжник, е получила уведомително писмо на 31.03.2021 г., когато срокът на
договорът е изтекъл, но няма и данни за датата на уведомяване на кредитополучателя, който
е починал.
Спорен е въпросът относно наличие на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит и които, според ответника, противоречат на чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.19, ал.1 от ЗПК и за които съдът е задължен да се произнесе
служебно.
Макар, въззивникът изрично да е посочил в края на въззивната си жалба, че не
обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията му за
допълнителни услуги, то във въззивната жалба оспорва изводите на съда относно приетата
нищожност на уговорените в договора годишен процент на разходите и възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на районния съд за
противоречие със закона на клаузите в договора за дължимо на кредитора възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги. По своя характер това възнаграждение представлява
дейност по усвояване и управление на кредита и с него се цел заобикаляне на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му съставлява
75% от размера на кредита, неясно е и по какъв начин е определено. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед
5
постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г.
на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Споразумението за
допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни
клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е
примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
По отношение на възнаградителната лихва въззивният съд намира, че е налице
недействителност на клаузата в процесния договор, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като надвишава приетите в съдебната практика максимални размери за възнаградителна
и за компенсаторна лихва.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се
извършва към момента на сключване на договора и при съобразяване на всички
обстоятелства, относими към нея. В решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС, II г. о. по гр. д.
№ 5093/2007 г. са изложени мотиви, че за противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които „неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг;
няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед
изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително“. С решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, II г. о. се приема, че „максималния размер на договорната лихва е
ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва“.
Настоящият въззивен състав, съобразявайки тези решения, приема, че клаузата
относно възнаградителната лихва по процесния Договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********, в размер на 41.17%, накърнява добрите нрави, тъй като
надвишава четири пъти законната лихва, поради което е нищожна на основание чл.26,
ал.,предл.3 от ЗЗД –противоречие с добрите нрави. Поради това ответната страна не дължи
плащане на тази възнаградителна лихва. В тази връзка споделя изцяло мотивите на
районния съд и на основание чл.272 ГПК препраща и към тях.
Приетата нищожност на тази клауза намира отражение и върху действителния размер
на задължението за главницата, тъй като извършените от кредитополучателя плащания до
датата на предсрочната изискуемост имат различен погасителен ефект.Следва да се
съобрази и, че размерът на лихвата за забава е начислен върху целия размер на месечната
6
вноска, която включва и допълнителното възнаграждение за услуги.
Според приложеното от ищеца извлечение от сметка към договор за потребителски
кредит с клиент Р.Ц.Д., кредитополучателят е изплатил общо сумата 1308.89 лева към
06.07.2021 г., като с тази сума ищецът е отразил като погасени част от предоставения заем
(главница), възнаградителната лихва и вноската по закупената допълнителна услуга.
Приемайки нищожността на договорните клаузи относно възнаграждението за пакета
допълнителни услуги и за възнаградителна лихва, респ. тяхната недължимост, то
заплатената сума следва да бъде отнесена единствено към дължимата сума за предоставен,
но невърнат заем, поради което останалата непогасена част от получения заем е в размер на
941.11 лева, както е определил и РС-Троян.
По тези съображения, съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземане,
предмет на издадената по ч.гр.дело № 356/2021 година на Троянския районен съд заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 941.11 лева главница, дължима по Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 03.05.2018 г. Върху
главницата ответникът дължи законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението
пред РС-Троян- 05.05.2021 г. и до окончателното изплащане.За разликата над 941.11 лева
до пълния претендиран размер на сумата 1845.20 лева (във въззивната жалба е посочена
сумата 1370.91 лева, което съдът приема, че е техническа грешка) - неплатено задължение по
договора, както и иска за договорно възнаграждение в размер на 488.90 лева исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Поради съвпадане на крайните изводи решението на Троянския районен съд в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено. В останалата отхвърлителна част-
решението е влязло в сила, поради необжалването му.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 300.00 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 20.10.2021 година, постановено по гр.дело №
591 по описа за 2021 година на Троянския районен съд, В ЧАСТТА , с която, е отхвърлен
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.” № 49, ** Е, вх. В, иск по чл.422 от ГПК за съществуване на
вземане срещу солидарния длъжник М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Троян, обл.Ловешка, ул.“Г.К.“ № 192, ет.7, ап.19, за разликата над присъдената главница
от 941.11 лева до претендирания размер от 1845.20 лева и за договорно възнаграждение в
размер на 488.90 лева, представляващи неизпълнено задължение по Договор за
7
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 03.05.2018 г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на М. Н. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Троян, обл.Ловешка, ул.“Г.К.“ № 192, ет.7, ап.19, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, разноски по делото в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8