РЕШЕНИЕ
№ 2009
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330117167 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, против Н. С. Ю., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 733,69 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2017г. – 31.05.2020г.; лихва
в размер на 87,14 лв. за периода от 31.05.2017г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.07.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми е издаден Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр.с.
В исковата молба се твърди, че за периода от 31.03.2017г. до 27.05.2020г. ответникът
има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна
вода, в размер на 733.69 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.05.2017г. до
31.05.2020г. в размер на 87.14 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „****” № **. Твърди, че
за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници,
подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период,
за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил собственик на водоснабдения недвижим имот.
Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по
образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено
е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, в който е посочено, че има заведено частно гражданско дело, но между
страните било сключено споразумение за разсрочено плащане. Ответникът признава
задълженията и прави искане производството по делото да бъде прекратено.
В открито съдебно заседание на 14.10.2021 г. ищецът моли за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира заплащана на разноските по заповедното дело в
пълен размер, както и възстановяване на заплатената държавна такса за исковото
производство.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба,
които подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед признанието на иска и
становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Относно допустимостта на иска, следва да се посочи, че видно от приложеното ч.гр.д.
№ ***г. на Районен съд Пловдив, * гр. състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Срещу
заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на
ищеца сторените от него и претендирани разноски в размер на 75 лв. – платена държавна
такса за исковото производство, и сумата от общо 125 лв. – разноски в заповедното
производство, от които 25 лв. за платена държавна такса и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. С. Ю.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, сумата от 733,69 лв. - главница, представляваща неплатени задължения
за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2017г. – 31.05.2020г.;
лихва в размер на 87,14 лв. за периода от 31.05.2017г. до 31.05.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.07.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми е издаден Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, * гр.с.
2
ОСЪЖДА Н. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 75 лв., представляваща платена държавна такса за исковото производство, както и
сумата от общо 125 лв. – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за платена
държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3