Р Е Ш Е Н И Е
№
26.11.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 4085/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против С.Б.Р.,***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№2459/2018г., по описа на ПлРС, против която в
срок е депозирано възражение. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се,
че ответникът Р., е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са
публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл.
239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани
фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че
абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото разпределение на
ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН”ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН”ЕООД като
трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника Р., че дължи, сумата
общо 339,92лв., от която сумата от
262,73лв.- главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., съставляваща
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият
по- горе имот, с аб. №3469 и сумата от 77,19лв.-
лихва за забава, за периода 06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. С.Б.Р., чрез адв. ***- САК,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Посочва се,
че ИМ е нередовна, тъй като не е посочен с правилното фамилно име- Р., като
заедно с това, в ИМ са посочени имоти на два различни адреса. Заедно с това се
оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, като се посочва, че между страните няма сключен договор. Оспорва
се също редовността на воденото от ищеца
счетоводство, както и размера на главницата- прогнозни данни и лихвата
за забава. Оспорва се също качеството на ответника Р., на собственик на
недвижим имот, на адрес гр. ***тъй като въз основа на констативен нот.акт, ***Р.- брат на ответника, е признат за собственик
на ½ ид.ч. от имота. Посочва се, че въз основа
на съдебно решение, имотът е предоставен за ползване на ***-бивша снаха на
ответника, до навършване на пълнолетие на родените от брака деца /до
01.12.2016г./. Посочва се също, че в решение по гр.д.д.№2122/2014г. на ПлРС, е прието, че партидата за имота е на името само на ***.
Посочва се също, че въз основа на нот. акт за дарение № 188, н.д. № 173/2015г., сина на
ответника, му е дарил ½ ид.ч. от имота, въз
основа на което е станал собственик на ½ ид.ч.
на 23.06.2015г., като съответно за процесния период- 01.03.2015-31.05.2015г.,
не е имал качеството на собственик на
имота. Оспорва се факта на реално доставяне на ТЕ. Заедно с това се
посочва, че представеното извлечение от сметка, не съставлява счетоводен
документ, и не се ползва с доказателствена сила, тъй като удостоверява изгодни
за издателя си факти. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока за отговор, е постъпило
становище и лично от ответника Р., в което се посочва, че не е собственик на
процесния имот, на адрес гр. ***и не е
ползвал ТЕ. Посочва се, че придобил по дарение ½ ид.
ч. от имота на 23.06.2015г. Посочва се, че за периода 2011-2016г, в имота е
живяла ***- бивша съпруга на сина на ответника, като за този период партидата е
била нейно име. Представят се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №3507/01.10.2018г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН” ЕООД, гр. София. В указаният срок, третото лице помагач, представя
изисканите писмени доказателства, приети
по делото.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1584/13.04.2018г.,
по ч.гр.д.№ 2459/2018г. по описа на ПлРС, срещу която
е постъпило възражение от страна на длъжника. В указания от съда едномесечен срок,
е предявен настоящия установителен иск, поради което
същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.
По делото, от представените от
третото лице– помагач писмени доказателства- месечни справки, се установява, че
за имота е начислявана суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за неизмерими
мощности- щранг- лира, за отопление и БГВ. По делото,
от страна на ищеца няма внесен депозит по допуснатата ССЕ, поради което такава
не е изготвена.
Спорен по делото е въпросът има ли ответникът Р.
качеството на собственик, респ. - ползвател на топлоснабден
имот, с аб.№ 3469, за процесния период
01.03.2015-31.05.2015г.
Във връзка с установяване собствеността
върху процесния топлоснабден имот, са събрани следните писмени доказателства: видно от
представеният нот. акт за признаване право на собственост
върху недвижим имот, № 147, т. ІІ, нот. дело №
152/2005г., по описа на Нотариус ***, се установява, че лицето ***/син на
ответника/, е признат за собственик на следния недвижим имот, построен в ЖСК „***
от 67,38кв.м., ведно с прилежащите му таванско и избено помещение- процесния топлоснабден имот. По делото се установява също, че въз
основа на решение №1176/07.08.2015г по гр.д.№1181/2015г на ПлРС,
влязло в сила, е признато за установено спрямо ***, са собственици на ½ ид. ч. от процесния имот, и ***Р. е осъден да предаде владението върху ½ ид.ч. от имота. С решението, съдът е отменил по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК, нот. акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот, № 147, т. ІІ, нот.
дело № 152/2005г по описа на Нотариус ***., до размера на ½ ид. ч. Представен протокол за въвод
във владение от 01.12.2016г., въз основа на който ***, са въведни
във владение на имота.
Установява се също, че въз основа
на договор за дарение от 23.06.2015г, обективирано в нот.
акт № 188, том І, н.д.№ 173/2015г на Нотариус ***, ***е дарил на С.Б.Р.,
½ ид.ч. от описания недвижим имот.
По делото се установява, че до лицето ***Р., е
изпратена покана за доброволно изпълнение от 27.10.2011г., по изп. дело №20117560401113 на ЧСИ ***, въз основа на ИЛ по
ч. гр.д.№ 5869/2010г., за предаване
семейното жилище – процесния имот, за ползване на ***. По делото, с ИМ,
е представена молба от лицето ***Р., за закриване на партида, от 21.11.2011г,
тъй като жилището е присъдено за
временно ползване.
По делото е представено също
писмо, с подател- ищеца в настоящето производство, до ответника С.Р., изх
№ 882/16.06.2015г, в което е посочено, че въз връзка с искане за издаване на
удостоверение за задължения /самото искане също е представено и прието по
делото/, такъв документ не може да бъде
издаден, тъй като ТЕЦ –Плевен, не установява С.Р., да има качество,
което да му дава възможност да получава пряко информация. Представено е писмо
от ТЕЦ-Плевен, с изх.№ 270/27.01.2016г, в което отново се отказва на С.Р., издаване на удостоверение за
задължения за процесния имот.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Облигационната връзка между страните, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. За да възникна обаче такава облигационна връзка, следва съответното лице, да има качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване, спрямо съответния топлоснабден имот. Това качество, в исков процес за установяване дължимостта на сумата, респ. при предявен осъдителен иск, следва да бъде доказано от ищеца, като доставчик на ТЕ, по безспорен начин, каквито указания съда е дал в определението си, с което е изготвен проекто- доклад по делото; в същото определение, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за този факт. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че за процесния период- 01.03.2015г.-31.05.2015г., ответникът С.Б.Р., няма качеството на собственик, или на титуляр на вещно право на ползване, спрямо топлоснабден имот, с аб. 3469, находящ се на посочения по- горе адрес в гр. Плевен. От представеният по делото, нот. акт № 188, том І, н.д.№ 173/2015г на Нотариус ***., обективиращ договор за дарение от 23.06.2015г, се установява, че считано от посочената дата, ответникът С.Р., е придобил собствеността върх, ½ ид.ч. от процесния имот. Посоченият момент на придобиване качеството собственик, обаче стои извън процесния период. За посочения период не се установява също отв. Р. да има и вещно право на ползване на имота, като следва да се отбележи, че по делото са събрани доказателства, че до м. ноември 2016г, имотът е ползван от бившата снаха на ответника- ***- арг. решение № 651/07.01.2016г. по гр.д.№ 998/2015г на ПлОС, в мотивите на което е обсъждан този въпрос. Представените с исковата молба, писмени доказателства, касаят друго лице- ***Р.- син на ответника, и не могат да обосноват съществуване на право на собственост, спрямо процесния имот, за ответника С.Р., преди дарението- м. юни. 2015г. От всички представени по делото доказателства, се установява, че процесния имот- до датата на дарението- е бил съсобствен, при равни права- от една страна между ***и от друга- наследниците на ******Р.. По делото, с ИМ, е представено част от съдебно решение- л. 13 от делото- диспозитив, с който е отменено решение по гр.д.№ 7365/2011г на ПлРС, и ***и ***, са осъдени да предадат на С.Б.Р., ½ ид.ч. от процесния имот, без отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила. След служебна проверка, съдът установи, че се касае за решение №431/25.10.2012г по в. гр.д.№ 580/2012г на ПлОС, което е отменено с решение №207/27.09.2013г по гр.д.№ 1395/2013г. на ВКС; спорът е решен по същество и искът на ответника в настоящето производство С.Б.Р., по чл. 108 от ЗС, е отхвърлен. Решението е влязло в сила. На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск, за признаване за установено спрямо ответника С.Б.Р., че дължи, сумата общо 339,92лв., от която сумата от 262,73лв.- главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №3469 и сумата от 77,19лв.- лихва за забава, за периода 06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми има издадена заповед за изпълнение №1584/13.04.2018г., по ч.гр.д.№ 2459/2018г. по описа на ПлРС, е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. Следва в полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски от 300лв.- за един адвокат- адв. Нора Данчева –Иванова, чрез която е депозиран отговора на исковата молба . В случая, по делото, са представени пълномощни на дв. Р.***, с платено възнаграждение от 150лв. и на адв. ***- с платено възнаграждение от 30лв, които съдът намира, че не следва да бъдат присъждани, с оглед нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК, приложима и при присъждане разноски на ответника, по ал.3, съобразно която се присъждат разноски само за един адвокат. Съдът намира, че направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото адв. възнаграждение от 300лв., е определено в минимален размер по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която при материален интерес до 1000лв., минималния размер на адв. възнаграждение е 300лв. Следва издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, за разликата над предявената в настоящето производство претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител ***, иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, спрямо
ответника С.Б.Р., ЕГН **********,***, ЧЕ
ДЪЛЖИ сумата от общо 339,92лв., от която сумата от 262,73лв.-
главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №3469 и сумата от 77,19лв.- лихва за забава,
за периода 06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК- 12.04.2018г, за които суми
има издадена заповед за изпълнение
№1584/13.04.2018г., по ч.гр.д.№ 2459/2018г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Б.Р., ЕГН **********,***,
сумата от 300лв.- разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №1584/13.04.2018г.,
по ч. гр.д.№ 2459/2018г.. по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от 262,73лв.-
главница, за периода 01.03.2015-31.05.2015г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №3469 и сумата от 77,19лв.- лихва за забава, за периода
06.05.2015-04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК-12.04.2018г., до окончателното й
изплащане.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: