Решение по дело №2550/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 372
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Русе, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202550 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Наси Транс 84“ ЕООД против електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 2500 лева за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че нарушението е следствие от допусната
техническа грешка в устройството отчело нарушението. В тази насока се навеждат
твърдения, че на 10.09.2020 г. ППС с рег. номер СО9878ВС е извършвало курс по
маршрут, по който има разположени и други рамки, които не са отчели нарушение.
Моли обжалвания електронен фиш да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован, се
представлява от Н.Н., в качеството му на управител, който поддъжа изложеното в
1
жалбата. В хода на пледоарията си сочи, че нарушението се дължи на допусната
техническа грешка в бордовото устройството или в рамката, отчела нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Д.Й.-К., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави
без уважение. Представя писмени бележки и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
представител на дружеството-жалбоподател е получил препис от електронния фиш на
16.11.2021 г., а жалбата е подадена на 29.11.2021 г., касае подлежащ на съдебен
контрол електронен фиш, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
ППС – влекач Мерцедес Актрос 1845 ЛС, регистрационен номер *******, с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси две, екологична категория
Евро 6А, в състав с ремарке, с общ брой пет оси, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 44000, към 10.09.2021 г. било собственост на „Наси транс
84“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: Област София,
община Сливница, гр. Сливница, ул. „Максим Горки 16“, вх. Б, ет. 3, със законен
представител Н.Н.. Посоченото ППС разполагало с бордово устройство за определяне
на дължимата тол такса, като в същото не били въведени трите допълнителни оси.
На 10.09.2021 г., в 16:00 часа, горепосоченото ППС било управлявано в община
Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. На същата дата за процесното ППС била подадена тол
декларация за сегмент № **********, като в декларацията било отбелязано ППС над
12 т., само с две оси, независимо, че процесното било с пет оси. Начислената такса
била заплатена от дружеството-жалбоподател.
Горепосоченото било установено с утройство номер 40341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
2
намиращо се на път I-5 км 25+914.
Впоследствие в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били
приложени статични изображения във вид на снимков материал – два броя снимки.
В тази връзка бил издаден електронен фиш № ********** за това, че на
10.09.2021 г., в 16:00 часа, с ППС – влекач Мерцедес Актрос 1845 ЛС, регистрационен
номер *********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси две,
екологична категория Евро 6А, в състав с ремарке, с общ брой пет оси, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 44000, е управлявано в община
Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, като на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Наси Транс 84“ ЕООД, в
качеството му на собственик на процесното ППС, била наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
електронен фиш № **********, справка за собственост на МПС, 2 бр. снимки, обратна
разписка, становище на отдел „Управление на информационните системи и
инфраструктурата“ относно извършено административно нарушение на 10.09.2020 г.,
Заповед № РД-11-938/13.09.2021 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ за утвърждаване на образци на електронни фишове, справка
за всички такси по договор от TollPass, пътен лист и маршрутна карта.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От представените по делото два броя снимки и справка в електронна система се
установява както изпълнителното деяние, във връзка с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, така и
авторството му. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липсата или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
3
дължимите такси.
Следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател не оспорва, че към момента
на нарушението е било собственик на процесното ППС, както и че към момента на
деянието процесното ППС е над 12 т., с пет оси.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП, като в същия е посочена конкретната структува на МРРБ – Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за
пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, посочени са мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока
и начините за доброволното ѝ заплащане.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, а именно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика на
ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че таксата за изминато разстояние
представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, като същата
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък,
от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите
и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отеделен път или пътен
4
участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимата тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава
право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Аления 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът
на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В горепосочената
Наредба /наричана за краткост Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП/ се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП
данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция
„Пътна инфраструктура“ от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез
доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по
смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик
на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които
данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното
превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на
декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на
Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.
Видно от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни възможности за
определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като изцяло в
дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват маршрутна карта или
бордово устройство.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че от събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, че на 10.09.2021 г., в 16:00 часа, ППС
– влекач Мерцедес Актрос 1845 ЛС, регистрационен номер *******, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси, екологична категория Евро, в състав с
ремарке с общ брой пет оси, с обща техническа допустима максимална маса на състава
44000, е било управлявано в община Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
5
посоченото ППС е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото е подадена декларация за ППС с пет оси. От
доказателствата по делото се установи, че процесното ППС е било оборудвано с
бордово устройство, като отговорността за правилното му настройване е изцяло на
дружеството-жалбоподател. Предвид изложеното съдът счита, че дружеството-
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение, във връзка с
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а именно на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Съдът счита за неоснователни направените възражения от дружеството-
жалбоподател, че нарушението се дължи на допусната техническа грешка в
устройството, отчело нарушението, или в бордовото устройство. Така изложеното не
намери потвърждение в събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което
следва да се разглежда като защитна теза на нарушителя.
Санкционната разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП предвижда при доказано нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП по отношение на
юридическо лице имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева. В тази
насока съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил горепосочената
разпоредба.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК,
приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. В тази връзка „Наси Транс 84“ ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ сумата в
размер на 80 лева, представляща юрискосултско възнаграждение.
6
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от „Агенция пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с което на „Наси Транс 84“ ЕООД, с ЕИК *********, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2500
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „Наси Транс 84“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област София, община Сливница, гр. Сливница, ул. „Максим Горки 16“,
вх. Б, ет. 3, със законен представител Н.Н., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството
сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Русе
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7