Решение по дело №973/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 900
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Михаил Малчев
Дело: 20231000500973
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000500973 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №902041/03.08.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград е осъдено Основно училище (ОУ) „Никола
Парапунов", Булстат *********, да заплати на ищеца Н. А. М. с
ЕГН:**********, сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ищеца след смъртта
на неговия син, починал от черепно-мозъчна травма на ******** г. в
МБАЛСМ „Пирогов“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
******** г. - датата на настъпване на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на вземането, както и ведно с направените по
делото разноски.
Посоченото решение е обжалвано от ОУ „Никола Парапунов",
действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се
излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушение и в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да спре
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на
висящото наказателно производство по случая и не се е произнесъл по
предявения иск срещу община Разлог. Поддържа се, че по делото не е изяснен
в достатъчна степен механизъма на настъпилия инцидент, съпричиняването
на пострадалия и отговорността на основното училище по чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Заявява се също, че при определяне на дължимия размер на
1
обезщетението съдът не се е съобразил с принципа за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено изцяло, а
предявеният иск срещу ОУ „Никола Парапунов" да бъде отхвърлен.
Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - Н. А. М., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В установения от закона срок, евентуалният ответник в
първоинстанционното производство – община Разлог, не е депозирал отговор
на въззивната жалба на ОУ „Никола Парапунов".
Предмет на въззивното производство е и въззивната жалба на Н. А. М.,
действащ чрез процесуалния си представител, срещу решение
№902299/20.12.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, с което са оставени без уважение молбата на ищеца по чл. 247.
ал. 1 ГПК - за отстраняване на допуснатата в основното решение № 902041 от
03.08.2022 г. очевидна фактическа грешка, като бъде отразено изрично в
диспозитива на съдебния акт, че съдът оставя без разглеждане исковете по
отношение на втория евентуален ответник община Разлог и предявената при
условията на евентуалност молба на основание чл. 250, ал. 1 ГПК - основното
решение № 902041 от 03.08.2022 г. да бъде допълнено в същия смисъл, като
бъде отразено изрично в диспозитива, че искът срещу общината се оставя без
разглеждане.
Във въззивната жалба на Н. А. М. се излагат подробни съображения, че
липсата на изричен диспозитив по отношение на втория евентуатен ответник -
община Разлог, че исковете срещу него се оставят без разглеждане,
представлява явна фактическа грешка, респективно непълнота на решението
от 03.08.2022 г. Моли се да бъде отменено обжалваното решение от
20.12.2022 г., като бъде отстранена допуснатата в него очевидна фактическа
грешка, евентуално решението да бъде допълнено, като бъде отразено
изрично в диспозитива му, че съдът оставя без разглеждане исковете по
отношение на втория евентуален ответник - община Разлог.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ОУ „Никола Парапунов", действащ
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба
на Н. А. М.. В него се излагат съображения за неоснователност на тази
въззивна жалба.
В установения от закона срок, евентуалният ответник в
първоинстанционното производство – община Разлог, не е депозирал отговор
и на въззивната жалба на Н. А. М.. С писмено становище излага съображения
за основателност на въззивната жалба на ОУ „Никола Парапунов".
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
срещу ОУ „Никола Парапунов". Ищецът твърди, че в резултат от
противоправни действия/бездействия на служители на ответното основно
училище и в частност на учителя по физическо възпитание и спорт, по време
на учебния час, на който настъпва и фаталния инцидент, както и на директора
на училището, който не е осигурил безопасни условия за обучение и труд на
територията на училищното заведение и прилежащите към него спортни
площадки, е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване
претендира.
Съгласно Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС,
отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата
другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че
лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа - Постановление № 7
от 29.12.1958 г., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са
трайно и последователно възприети в съдебната практика, включително
решение № 308 от 03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о. и
решение № 488 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о.
В практиката на ВКС (решение № 141 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3052/2019 г., IV г. о.) се приема, че ищецът по иска по чл. 49 ЗЗД носи
доказателствената тежест да установи по делото съществуването на
предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, с
изключение на вината на лицето, на което е възложена работата. Последната
по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира. Когато при изпълнението на една
работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на
изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на
работата (решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г.
о. ). При това следва да се отбележи, че отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД има гаранционно-обезпечителна функция. Тя не произтича от вината
на възложителя на работата и затова няма място за презумптивна виновност и
за нейното опровергаване. Действително отговорността по чл. 49 ЗЗД
3
настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената работа причини виновно вреди на пострадалия (т. 1 на ППВС №
7 от 29.12.1958 г.), но при това следва да се вземе предвид и какви са
конкретните обстоятелства по делото.
По безспорен начин се установява от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, които въззивния съд кредитира, че ищецът е
родител и законен наследник на А. Н. М., починал на ******** г. Към м.
12.2015 г., А. бил на 14 години, редовно обучение в VIII „а“ клас в местното
училище — ОУ „Никола Парапунов“ гр. Разлог. В деня на инцидента, на
02.12.2015 г., по време на шести учебен час по физическо възпитание и спорт
с учител И. Д., пострадалият А. и неговия съученик И. П. излезнали на
училищния двор в спортната площадка, като преди това поискали разрешение
от своя учител по физическо възпитание Д.. По време на игра, при опит да се
набере на футболната врата, на която си играели, А. се захванал за
хоризонталната напречна греда и набрал тялото си към нея, футболната врата
се преобърнала, падайки напред и надолу и с хоризонталната напречна греда
притиска А. в областта на главата и лявото ухо, в резултат на което е
причинена тежка черепно-мозъчна травма. Въпреки опитите да бъде спасен
животът на пострадалото дете, А. умира в МБАЛСМ „Пирогов“ на ********
г.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), която
въззивният съд кредитира, се установява, че в резултат на падането на
футболната врата върху тялото на А. М. е причинена тежка, несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма — многофрангментно счупване на дясната
слепоочна кост, характерно напречно счупване на черепната основа през
двете средни черепни ямки, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка —
субарахноидеален кръвоизлив, кръвоизлив около ствола и в ствола на мозъка,
размекване на контузеното мозъчно вещество, кръвоизлив в мозъчните
стомахчета, тежък мозъчен оток, кръвонасядане на меките черепни покривки
в дясната половина на главата, излив на течности в перикардната торбичка,
гръдната и коремната кухини, вдишана кръв в белите дробове. Получената
черепно-мозъчна травма е била несъвместима с живота и неминуемо води до
настъпване на смърт. От получаване на тежката травма до настъпване на
смъртта А. М. е бил в тежка кома и не е влизал в съзнание. Безспорно се
установява от съдебно-медицинската експертиза, че получената черепно-
мозъчна травма в следствие от настъпилия инцидент на спортната площадка в
двора на училището, обективно констатираните травматични увреждания и
последвалата смърт са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно и обективно
изготвена съдебно-техническа експертиза, извършила анализ на всички
представени по делото технически документи, се установява, че към
02.12.2015 г. спортната площадка по отношение на футболното игрище,
настилката, оградата, осветлението е била изградена съобразно изискванията
на инвестиционния проект, с изключение на монтираните две метални врати
с размери 3,00 м. /2,00 м./1,00 м., които са били поставени на проектното
им място без да са били закрепени неподвижно към терена съобразно
изискванията на доставчика на футболните врати за безопасното им
4
ползване. При огледа на място е констатирано, че производителят на
футболните врати е предвидил закрепването към терена да се осъществява с
анкерни болтове и планки 7/8 см. с отвори, заварени за лежащата част на
металната конструкция на вратите. При монтажа това изискване не е било
спазено от изпълнителя и при захващане на потърпевшия за хоризонталната
част на тръбната рамката, под въздействието на силата на собственото тегло
на пострадалия А. М. вратата се преобръща и го наранява с фатален край.
Безспорно се констатира още, че южната метална врата, на която е станал
инцидента, на спортното игрище към 02.12.2015 г. не е била технически
изправна, тъй като същата не е била фиксирана към терена, не е била
обезопасена срещу хоризонтално отместване и преобръщане при ползване на
спортното съоръжение, съгласно изискванията на доставчика на футболните
врати, като монтираните на игрището две футболни врати е следвало да бъдат
обезопасени срещу преобръщане, като лежащата върху терена метална рамка
на вратите се захване към терена чрез метални планки към бетонови блокчета
с анкерни болтове, бетонирани в земята. От приетата експертиза се
установява още, че има пряка връзка между настъпилата на 02.12.2015 г.
злополука при използване на хоризонталната част от рамката на футболната
врата като „лост за набиране“ и техническото състояние на южната футболна
врата, тъй като металната врата не е била обезопасена съобразно изискванията
на стандарта - EN 748:2013 (Е). Съгласно този стандарт след монтиране на
вратите трябва да се направят две изпитания за: 1. определяне на
издръжливост - прилага се вертикална сила от 1 800 N в центъра на вратата за
1 мин. +10 сек. и се следи за повреда или друга щета появила се на вратата и
2. определяне на стабилност: с помощта на въже с дължина 3 м. се прилага
хоризонтална сила от 1100 N в горната част на центъра на напречната греда за
1 мин. + 10 сек.
При обсъждане на техническа експертиза настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй
като тя е изготвена след преценка на всички събрани и относими по делото
доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Основната и обоснована констатация от заключението на
техническата експертиза е, че футболната врата, монтирана в южната част на
футболното игрище, на която е станал нещастния случай, не е била
обезопасена срещу преобръщане. Този констатация се споделя изцяло от
въззивния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че в съответствие с цитирната
практика на ВКС, окръжният съд е направил извод за основателност на иска,
приемайки че са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ОУ „Никола
Парапунов", който съгласно чл. 29 ЗПУО може да бъде надлежен ответник.
Безспорно по делото е установено, че увреждането е настъпило по време на
проведен учебен час, а причината за него е необезопасена футболна врата,
намираща се на спортна площадка, която е част от територията на училището.
В разглеждания случай е налице неправоверно бездействие от страна на
съответния учител и директор на ОУ „Никола Парапунов". Съгласно чл. 128,
ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета
(ППЗНП), учителят има задължение да опазва живота и здравето на
5
учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други
дейности, организирани от училището, а нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3
ППЗНП вменява на директорът, като орган за управление на училището, да
осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд. Ако учителят е
упражнил надлежен надзор на действията на ученика по време на учебния час
и най-вече ако директорът е бил осигурил надлежното монтиране на
спортните съоръжения на територията на училището, в частност на
футболната врата, то инцидентът не би настъпил. Нарушение на служебните
задължения на директора се установяват още при приемането на обекта,
осъществено с протокола за предаване и приемане на обект
„Многофункционално игрище за футбол“ по разрешение за строеж
№13/05.03.2010 г., когато футболната врата не е била монтирана съобразно
изисквания начин от производителя чрез трайно закрепване към земната
повърхност. В хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства, които да опровергават отговорността на ОУ „Никола
Парапунов" по реда на чл. 49 ЗЗД.
Напълно неоснователно е възражението на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство, че са били налице основание за неговото
спиране от окръжния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на
висящото наказателно производство по случая. Действително по случая е
образувано Досъдебно производство /ДП/ №364/2015 г., при Окръжна
прокуратура - Благоевград. Същото е спряно с постановление на Районна
прокуратура - Разлог от 03.04.2020 г. Висящото наказателно производство в
досъдебната фаза не е основание за спиране на производството по
гражданския спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, тъй като приложението на тези разпоредби касае висящо наказателно
дело в неговата съдебна фаза (така например определение № 274 от
13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г., I г. о. на ВКС и други). Освен това,
както беше посочено, приложението на чл. 49 ЗЗД не предполага доказване на
вина или на престъпление на конкретен служител на ответника, поради което
висящото досъдебно производство по случая изначално няма как да бъде
основание на спиране на настоящото производство. Дори лицето, срещу което
е образувано наказателно производство да бъде оправдано, това само по себе
си не би могло да освободи ответника от обективната отговорност по чл. 49
ЗЗД
Възражението за изключване на отговорност на ответника поради
наличие на съществено съпричиняването на пострадалия, предизвикало
инцидента, е напълно безпочвено. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на
настъпване на процесния инцидент. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това правоизключващо възражение,
6
като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Въззивният
съд констатира, че по делото е изяснен по категоричен начин механизъма на
настъпилия инцидент, като е изключена потенциалната възможност за
съпричиняване от страна на пострадалия. Става ясно, че от техническа гледна
точка би могло да се ползва като лост за набиране, но при правилен монтаж
процесната футболна врата (трайно закрепване към земната повърхност). В
случая ако това е било сторено, то инцидентът не би настъпил.
По размера на дължимото обезщетение:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Е. Б. се установява силната и взаимна връзка между
баща - дете, като Н. М. боготворял своя първороден син. Независимо, че бил
професионален шофьор прекарвал цялото свободно време с А.. Вземал е своя
син при извършваните пътувания, когато са имали възможност и двамата.
Баща и син били изключително привързани един към друг, търсели
присъствието си. Свидетелят описва огромните мъка и страдания с конто Н.
М. посреща новината за смъртта на сина си. Бащата е напълно съкрушен,
мъчително изживява загубата. Травмата му е огромна. Говори постоянно за
загиналия си син, ежедневно усеща липсата му, когато види младежи на
възрастта на сина си, видимо се разстройва.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Е. Б., тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него
болки и страдания са непосредствени.
Човешкият живот е безценно благо, като паричен паричното
обезщетение следва справедливо да обезщети мъката на пострадалите. За
ищеца Н. загубата на неговия син е огромна емоционална травма, която ще го
съпътства винаги. Като съобрази родствената връзка между ищеца и
починалото дете /първороден син/, отношенията на обич и привързаност
между тях, начинът, по който смъртта на детето се отразила на родителя,
изключително младата възраст на починалия - само на 14 г., интензитета и
продължителността на преживяваните душевни болки и страдания и техния
необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на вредите – 2015 г., както и на
съдебната практика по аналогични случаи, въззивният съд намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата от 150 000 лв. За
разликата над 150 000 лв. до пълния размер на претенцията от 200 000 лв.
7
искът се явяват неоснователен, най-вече предвид икономическото положение
в страната, към момента на увреждането (2015 г.), като размерът на
обезщетението не следва да е източник на неоснователно обогатяване. Освен
това в разглеждания случай не е доказано по делото, че смъртта на детето е
предизвикала някакви трайни здравословни уреждания при ищеца. Изводите
на пъровинстанционния съд относно размерът на паричното обезщетение
частично не съвпадат с изводите на въззивния съд, тъй като според
настоящият съдебен състав, за да присъди пълния претендиран размер на
обезщетение от 200 000 лв. окръжният съд не е съобразил действалия към
2015 г. стандарта на живот в страната и икономическата обстановка.
По въззивната жаба на Н. А. М., действащ чрез процесуалния си
представител, срещу решение №902299/20.12.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград:
С решение №902299/20.12.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, са оставени без уважение молбата на ищеца по
чл. 247. ал. 1 ГПК - за отстраняване на допуснатата в основното решение №
902041 от 03.08.2022 г. очевидна фактическа грешка, като бъде отразено
изрично в диспозитива на съдебния акт, че съдът оставя без разглеждане
исковете по отношение на втория евентуален ответник община Разлог и
предявената при условията на евентуалност молба на основание чл. 250, ал. 1
ГПК - основното решение № 902041 от 03.08.2022 г. да бъде допълнено в
същия смисъл, като бъде отразено изрично в диспозитива, че искът срещу
общината се оставя без разглеждане.
Безспорно е, че община Разлог е евентуален ответник по предявения
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като изрично е
посочено от ищеца, че желае искът срещу този ответник да бъде разгледан
при условие, че бъде отхвърлен искът срещу предпочетения ответник ОУ
„Никола Парапунов". Поради обстоятелството, че искът срещу
предпочетения ответник е уважен, напълно правилно първоинстанционния
съд не е разгледал искът срещу евентуалния ответник - община Разлог. В тази
насока съдът не дължи изричен диспозитив в съдебното си решение, тъй като
условието за произнасяне по иска срещу евентуалния ответник не е
настъпило. Тъй като съдът поради ненастъпило условие въобще не пристъпва
към преценка за допустимост на предявения иск срещу евентуалния ответник,
той не следва да постановява и изричен диспозитив, с който да го оставя без
разглеждане. Такъв следва да бъде поставен например ако условието е
настъпило (главният иск е отхвърлен), като при разглеждането на иска срещу
евентуалния ответник е установено основание за неговата недопустимост.
Настоящият случай не е такъв. Ето защо липсата на изричен диспозитив по
отношение на втория евентуатен ответник - община Разлог, че исковете
срещу него се оставят без разглеждане, не представлява явна фактическа
грешка, респективно непълнота на решението от 03.08.2022 г. и въззивната
жалба на община Разлог е неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ответник ОУ „Никола
Парапунов" следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК сторените по делото разноски съобразно уважената част на
подадената от него въззивна жалба. Също така в полза на адвокатското
8
дружество, осъществило безплатна адвокатска защита, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба на ОУ „Никола Парапунов". Въззивният съд определя
дължимите разноски в минималните размери за адвокатски възнаграждения
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Воден от изложеното, състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №902041/03.08.2022 г. по гр. д. № 126/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която Основно училище
„Никола Парапунов", Булстат *********, да заплати на ищеца Н. А. М. с
ЕГН:**********, сумата над 150 000 лева до пълния претендиран размер от
200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от ищеца след смъртта на неговия син,
починал от черепно-мозъчна травма на ******** г. в МБАЛСМ „Пирогов“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ******** г. - датата на
настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на
вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. М. с ЕГН:********** срещу Основно
училище „Никола Парапунов", Булстат *********, иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 150 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от ищеца след смъртта
на неговия син, починал от черепно-мозъчна травма на ******** г. в
МБАЛСМ „Пирогов“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
******** г. - датата на настъпване на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №902041/03.08.2022 г. по гр. д. № 126/2020
г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в останалата обжалвана част, с
която е осъдено Основно училище „Никола Парапунов", Булстат *********,
да заплати на ищеца Н. А. М. с ЕГН:**********, сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от ищеца след смъртта на неговия син, починал от черепно-
мозъчна травма на ******** г. в МБАЛСМ „Пирогов“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от ******** г. - датата на настъпване на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №902299/20.12.2022 г. по гр. д. № 126/2020
г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Н. А. М. с
ЕГН:********** да заплати на Основно училище „Никола Парапунов",
Булстат *********, сумата от 1000 лв. - съдебни разноски пред САС
съобразно уважената част от въззивната жалба, и сумата от 750 лв. –
заплатено адвокастко възнаграждение за осъщественото процесуално
9
представителство пред САС съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ Основно училище „Никола
Парапунов", Булстат *********, да заплати на „Адвокатско дружество Й. и
Е.“, ЕИК:*********, сума в размер на 5640,60 лева с ДДС, за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Н.
А. М. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10