РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.*****, 07.09.2015
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на четвърти юни през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2255 по описа за 2014 год. на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът П.М.М. твърди, че с ответника Н.П.Л.
сключили предварителен договор от 20.02.2009 г., по силата на който последната
се задължила да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от
недвижимия имот, представляващ апартамент N 15, находящ се в гр. *****, ж.к. *********************,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 95,82 кв.м., заедно с избено помещение N 15 с
полезна площ от 3,06 кв.м., заедно с 1,983 % ид.ч. от сградата и толкова от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. Поддържа, че
уговорената цена е 25 000 евро, която ищецът заплатил изцяло. Предвид
изложеното, моли съда да обяви за окончателен сключения на 20.02.2009 г.
предварителен договор. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че
изявлението, обективирано в предварителния договор за поемане задължение за
прехвърляне на 1/2 ид.ч. от правото на собственост не изхожда от ответницата,
тъй като същата е положила подпис върху празен лист, след което впоследствие е
изписан текста. Сочи, че не е получила продажната цена. Предвид горното, моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Не се спори между страните и от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот N 105, том I,
рег.номер 2889, дело 90/2005 г. от 16.09.2005 г. се установява, че страните по
делото П.М.М. и Н.П.Л. са придобили правото на собственост върху описания по –
горе недвижим имот по силата на сключена
възмездна сделка. На основание чл. 30, ал. 2 ЗС частите на страните от
собствеността се считат за равни.
По делото е приет предварителен договор
за покупко – продажба на апартамент от 20.02.2009 г., с посочени по него
страните – страните по настоящото производство, в който е обективирано
изявление, с посочен негов автор – ответницата по делото Н.П.Л., че същата
продава на ответника притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот
срещу цената от 25 000 евро. В чл. 2 се съдържа изявление, че посочената
сума е изплатена в деня на подписване на договора и служи като разписка за
получената сума. Подписаният частен документ, независимо от вида му
/диспозитивен или свидетелстващ/ се ползва с формална доказателствена сила
съгласно чл. 180 ГПК, че обективираното в него изявление изхожда от лицето,
подписало документа и сочено за негов автор. Документ, в който текстът е
попълнен след като подписът е бил
положен от лице, различно от попълнилото текста и обективираната воля не съответства
на тази на лицето, което е подписало документа и е посочено за негов автор
представлява неавтентичен документ по смисъла на чл. 193 ГПК, доколкото
автентичността се свързва не само с авторството на подписа, а и с авторството
на подписаното изявление. При доказване на обстоятелството, че подписът е
положен преди попълване на документа и обективираното в него впоследствие
изявление не съответства на волята на подписалото го лице е налице установяване
на неавтентичността на документа, при което последният не е снабден с
формалната доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, че авторът на
изявлението е соченото като издател на документа лице. По делото се установи от
заключението на съдебно – техническата експертиза, че подписите в
предварителния договор не са положени върху празен лист, а след отпечатване на
текста на документа. С оглед на това, съдът намира, че документът е автентичен
в частта относно изявлението, за което е посочено, че изхожда от ответницата Н.Л.
и обективираното в него изявление за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот принадлежи на нея.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
представеният документ обективира същественото съдържание на предварителен
договор за продажба на недвижим имот, който е сключен между страните по делото,
а именно – задължението на ответника за бъдещо прехвърляне на правото на
собственост върху недвижимия имот срещу насрещното задължение на ищеца за плащане
на уговорената продажна цена. В предварителния договор се съдържа и
същественото съдържание на окончателния договор като имотът и цената са
достатъчно индивидуализирани.
Спорен между страните въпрос е относно
плащането на цената по предварителния договор от ищеца – купувач. Следва да се
отбележи, че неизпълнението на задължението по предварителния договор и
неизправността на ищеца – купувач не е пречка за упражняването на
преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД щом предварителният договор, съдържащ
уговорка за всички съществени условия на окончателния валидно обвързва страната
и не е развален или прекратен. Въпросът за вземането, касаещ цената на имота не
е предмет на делото за обявяване на предварителния договор за окончателен, но
проверката за неговото съществуване като вземане законодателят е свързал с
начина на постановяване на решението – под условие или без за заплащане на
дължимата цена – чл. 362, ал. 1 ГПК – в посочения смисъл Решение N
28/01.07.2011 г. по т.д. N 207/2010 г. на ВКС, ТК, 2 отд.
Както беше посочено по – горе, в
предварителния договор е обективирано изявление на ответника – продавач, че е
получил уговорената продажна цена, доколкото е посочено, че договорът има
характера на разписка, доказваща изпълнението на паричното задължение. В тази
част договорът има характера на частен свидетелстващ документ, съдържат
изявление на ответника за получаване на продажната цена, т.е. на изявление за
неблагоприятни за последния факти, поради което в тази част договорът съдържа
признание на прехвърлителя, поради което е снабден с материална доказателствена
сила. Ответникът твърди, че не е получил продажната цена, поради което е налице
позоваване на симулативност на изявлението в частта относно получаване на
продажната цена. Опровергаването на съдържанието на изходящ от страната
документ е допустимо с всички доказателствени средства, освен със свидетелски
показания, с оглед забраната на чл. 164, т. 6 ГПК. Съгласно заключението на
съдебно – счетоводната експертиза в периода 2002 г. – 2012 г. ищецът П.М., в
качеството му на физическо лице и едноличен търговец е реализирал оборот в общ
размер на 12 507,87 лв., формирани от получени приходи от дейността на ЕТ
„Ю. – П.М.”, получени суми от продажба на право на строеж, продажба на апартаменти,
гаражи и дворно място, от получени два банкови заема и получени два заема от
две физически лица. Годишният финансов резултат, формиран като сбор от
деклариран годишен приход и декларирани годишни разходи по годишни данъчни
декларации за периода 2002 г. – 2012 г. е 107 325,67 лв. В съдебно
заседание, при изслушване на заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза същото е заявило, че от установените приходи по
данъчни декларации би могло да се заключи, че лицето е разполагало със сумата
от 25 000 евро. Предвид това, съдът намира, че заключението по основната и
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза не само, че не опровергават
съдържанието на изходящия от ответника документ в частта относно имащо
характера на разписка и което пряко доказва изпълнение на задължението на ищеца
за плащане на цената, а напротив – подкрепя това изявление относно получаване
на цената. Събраните по делото гласни доказателства за опровергаване на
съдържанието на документа са недопустими по смисъла на чл. 164, т. 6 ГПК, с
оглед изричното противопоставяне на ищеца за тяхното събиране, поради което не
следва да бъдат кредитирани. Отделен е въпросът, че и същите не опровергаха
факта на получаване на продажната цена от ответника, доколкото обстоятелството,
че разпитаните свидетели не са установили от поведението и материалното
състояние на ответницата същата да разполага със сумата от 25 000 евро.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът – купувач е изпълнил задължението
си за плащане на продажната цена.
Потестативното право да се иска
заплащане на продажната цена е станало изискуемо на 01.06.2009 г., тъй като
това е датата на уговорения в чл. 3 от договора падеж на задължението.
С оглед извода, че правото по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, предмет на предявения иск е възникнало и станало изискуемо същият
следва да бъде уважен.
Съгласно чл.
364, ал.1 ГПК с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата
следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана
върху имота до изплащането на тези разноски.
Дължимата
нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към
закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка
между данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила и
уговорената продажна цена. В случая продажната цена е по – висока от данъчната
оценка, поради което и дължимата сума за прехвърляне на имота е в размер на
471,67 лв.
Съгласно
ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на имущество по сметка на Столична
община по местонахождение на имота. Размерът на този данък се определя от
общинския съвет и съгласно Наредба за определяне на размера на местните данъци,
приета с решение на Столичен общински съвет на 28.02.2008 г. е 2,5 на сто върху
оценката на прехвърляното имущество и възлиза на 798,27 лв.
Ответникът
следва да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по
делото разноски в размер на 2 057 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 20.02.2009 г. предварителен договор за
продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот -
АПАРТАМЕНТ N 15, намиращ се в гр. *****, район ********************* етаж,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 95,82 кв.м., представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.4360.265.3.15, съгласно Заповед РД – 18 –
14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект
се намира в сграда N 3, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.4360.265, при съседи: на същия етаж: 68134.4360.265.3.14;
68134.4360.265.3.16; под обекта: 68134.4360.265.3.8; 68134.4360.265.3.22,
заедно с прилежащите му части – избено помещение N 15 с площ от 3,06 кв.м. и
1,983 % ид.ч. от общите части на сградата, с продавач Н.П.Л., ЕГН ********** и купувач П.М.М., ЕГН **********, при продажна цена от 25 000 евро.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
364, ал. 1 ГПК сумата 471,67 лв. - нотариална
такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси
към закона за нотариусите и нотариалната дейност.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН ********** да заплати по в полза на Столична община, район „Люлин”, на
основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата
798,27 лв. - данък за възмездно прехвърляне на имущество.
ОСЪЖДА Н.П.Л., ЕГН **********
да заплати на П.М.М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2 057 лв. – разноски по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху имота АПАРТАМЕНТ
N 15, намиращ се в гр. *****, район *********************
етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 95,82 кв.м., представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.4360.265.3.15, съгласно Заповед РД – 18 –
14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект
се намира в сграда N 3, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.4360.265, при съседи: на същия етаж: 68134.4360.265.3.14;
68134.4360.265.3.16; под обекта: 68134.4360.265.3.8; 68134.4360.265.3.22,
заедно с прилежащите му части – избено помещение N 15 с площ от 3,06 кв.м. и
1,983 % ид.ч. от общите части на сградата до заплащане от П.М.М., ЕГН ********** разноски по прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от имота,
определени в настоящото решение.
Преписи от
решението се издават след като ищецът П.М.М.,
ЕГН ********** представи доказателства, че е заплатила разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: