Р Е Ш Е Н И Е
Номер 733 от 25.06.2020 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, втори състав, на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2718 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на
М.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 1040-02-118/07.10.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което решение е потвърдено разпореждане № Д-02-000-00-01332395/ 26.08.2019 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас,
с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно административното
производство по изплащане на М.Т.Ф. на парично обезщетение по
заявление-декларация за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО, считано от 26.08.2019 г. Иска се от съда
да отмени обжалвания административен акт като неправилен, незаконосъобразен и
несъобразен с действителното правно положение като се сочи, че материалния
закон е тълкуван неправилно. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и
не се представлява.
Ответникът
- директорът на ТП на НОИ Бургас, редовно призован, не изпраща представител, не
ангажира становище по оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният
административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Със Заявление вх.
№ 1019-02-306/09.04.2020 г. (л. 65) М.Ф. е сезирала Директора на ТП на НОИ
Бургас с искане да бъде коригирана декларация № 1, подадена на 20.02.2017 г.,
вх. № 02000173048484 за периода месец януари 2017 г. С писмо изх. №
1019-02-306/1/24.04.2019 г. (л. 70), административният орган е уведомил Ф., че на
основание чл. 108 от КСО и във връзка с така посоченото заявление, следва да
бъде извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ Бургас. Писмото е връчено на Ф. на 25.04.2019 г.
– известие за доставяне ИД PS 8000 024W17 Z (л. 71).
С писмо изх. № 9101-02-587/14.05.2019
г. (л. 69) ТП на НОИ Бургас е уведомило директора на ТД на НАП Бургас за извършваната проверка, при
която е установено, че М.Т.Ф. е обявила
упражняване на дейност и осигуряване от 09.05.2014 г. за фонд “Пенсии" и “Общо
заболяване и майчинство". При проверка в информационната система на НОИ за
лицето не се визуализират данни за Таблица 1 на подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за периода от 2014 г. до момента на изготвяне на писмото и същите не се
представени от лицето. На М.Ф. са изплащани парични обезщетения поради бременност
и раждане и отглеждане на малко дете от м. 11.2017 г. до настоящия момент. Иска
се от ТД на НАП Бургас становище упражнявала ли е Ф. дейност в периода май 2014
г. – ноември 2017 г.
В ТД на НАП Бургас е
извършена проверка за установяване на извършена трудова дейност от М.Ф. по
Резолюция за проверка, като резултатите от същата са обективирани в Протокол №
ПО-02000219043491-073-001/07.08.2019 г. (л. 23) и се отнасят за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Органът по приходите в хода на проверката е
събрал писмени доказателства от М.Ф. като физическо лице, от „Прайс България“
ЕООД с управител М.Ф. и от ЗК „Уника“ АД. След анализ на представените
доказателства е достигано до извода, че за М.Ф. в качеството й на
самоосигуряващо лице не може да бъде доказано упражняване на трудова дейност за
проверявания период поради факта, че не са представени безспорни доказателства
и документи, удостоверяващи извършването на трудова дейност. Резултатите от
проверката са изпратени до ТП на НОИ Бургас с писмо, регистрирано с вх. № 9101-02-582/20.08.2019г
С Разпореждане №
Д-02-000-00-01332395/26.08.2019 г. (л. 51), ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите (ИОП), на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спрял образуваното производство за изплащане на парично обезщетение
по Молба-декларация за отпускане на парично обезщетение при бременност и
раждане по чл. 53 на М.Т.Ф., считано от
26.08.2019 г. Според разпореждането, при анализа на данните от
информационната система на НОИ относно осигурителния статус на Ф., се установяват факти и
обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за
получаване на парично обезщетение. Посочено е, че съгласно извършена проверка
от контролните органи на НАП лицето не е упражнявало дейност като
самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Според §1
от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени
осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. По изложените
причини, ръководителя на ИОП е приел, че липсва възникнало основание за изплащане
на парично обезщетение, като счита, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 от КСО, като затова е спрял изплащането на същото до изясняване на спорните факти
и обстоятелства. Посочена е възможността разпореждането да се обжалва съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “ж” от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ, в
14-дневен срок от получаването му. Разпореждането е връчено на Ф. на 02.09.2019
г.
Със
Заповед № ЗР-5-02-006-42535/28.08.2019 г. (л. 64), на основание чл. 107 от КСО
и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, ръководителят на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас е възложил проверка на разходите по ДОО
на М.Т.Ф.. Проверката е извършена от старши инспектор по осигуряването и е
приключила с Констативен протокол № КП-5-02-00642623/ 29.08.2019 г. (л. 63). В
констативния протокол е отразено, че Ф. е регистрирана като самоосигуряващо се лице - свободна
професия от 05.03.2014 г. От справка 22А "Данни от Регистъра на
осигурителите за самоосигуряващия се” Ф. е обявила упражняване на дейност и начало
на осигуряване за фонд „Пенсии” и “ОЗМ” от 09.05.2014 г. (л. 72). Посочено е,
че към момента на проверката няма обявена дата на прекъсване на дейността. При
проверката е установена още следната информация:
- по ЕГН - данни с декларация обр. №1 за периода от 01.05.2014г. до
31.07.2019 г. и внасяни осигурителни вноски за фонд “Пенсии” и “ОЗМ” от май
2014 г. до ноември 2017г.;
- в ИСЕОДД - Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО – три
болнични листове, които в протокола са идентифицирани с номера и периоди на
временна нетрудоспособност; Приложение 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО – за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО, считано от 05.04.2018 г. и за изплащане
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от
05.01.2019 г.
На Ф. са изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на
малко дете по реда НПОПДОО за периода от 21.11.2017 г. до 31.07.2019 г.
При проверката е установено, че съгласно “Справка за окончателния размер на
осигурителния доход” не се визуализират данни за Таблица 1 на подадени ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, поради което с писмо изх. №1019-02-306/1/24.04.2019 г. (л. 70) Ф.
е поканена да представи в ТП на НОИ Бургас ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периодите на упражняване на дейност от 2014 г. до момента. Посочено е,
че при явяването си лицето не е представило ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а само Договор
за услуги и Протоколи за неприемане на извършената работа. В протокола е описана
и кореспонденцията на ТП на НОИ Бургас с ТД на НАП
Бургас, като се отбелязва, че Ф.
в качеството си на самоосигуряващо се лице не е
декларирало получен доход от извършване на трудова дейност с годишни данъчни
декларации за периода 2014 г. до 2017 г. Направен е извод за липсата на данни
за извършена трудова дейност и липсата на основание за осигуряване на лицето,
което води до недължимост на осигурителните вноски към ДОО за период от
09.05.2014 г. до 20.11.2017 г., следователно към деня на настъпване на
временната неработоспособност поради бременност и раждане - *** г. лицето не се
счита за осигурено лице по смисъла на § 1 от ДР на КСО и няма право на парично
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 години.
Предвид факта, че Ф. не се счита за осигурено лице по смисъла на § 1 от ДР на КСО и във
връзка с извършената проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са
дадени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00642639/29.08.2019 (л. 62), както
следва: 1. Да се заличи подадената от самоосигуряващото се лице Ф. декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице (обр.ОКД-5) в качеството на самоосигуряващо се
лице-свободна професия. 2. Да се подаде
декларация обр. №1 “Данни за осигуреното лице” по Булстат ********** с код
“Заличаване” за вид осигурен с код “12“ за Ф.
за периода от май 2014 г. до юли 2019 г. Определен е срок за
изпълнение на предписанията - 17 работни дни от получаването му. Ф. е
предупредена, че неизпълнение на предписанията ще бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение по реда на чл. 350, ал. 1 във връзка
с чл. 349 и 349а от КСО и наложена глоба. Посочена е възможността, в 14 дневен срок
от връчването им предписанията да се обжалват по реда на глава осма от КСО. Върху
самите предписания е направено отбелязване за връчването им на 29.08.2019 г. на
М.Ф. лично.
Ф.
е сезирала Директора на ТП на НОИ Бургас с жалба вх. № 1012-02-216/10.09.2019 г., с
която едновременно оспорва Разпореждане № Д-02-000-00-01332395/ 26.08.2019 г. и Задължителни
предписания № ЗД-1-02-00642639/29.08.2019 г., като твърди, че е получила
разпореждането на 30.08.2019 г. Сочи, че
обжалва мотивите за издаването на разпореждането и свързаните с него
задължителни предписания. Счита, че преди изясняването на фактите и
обстоятелствата, посочени в разпореждането, са издадени задължителни предписания.
Твърди, че предоставените от нея документи и направени обяснения при проверката
от НАП безспорно доказват, че през всяка от календарните години в периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. добросъвестно е сключвала договори за
осъществяване на дейност като самоосигуряващо се лице. Предоставено е и
доказателство за извършен разход за закупуване на нов компютър през 2014 г., с
който е осъществявала дейността си като самоосигуряващо се лице. Във връзка с
изпълнението на дейността й през 2016 г. е сключила и договор за наем на
работно място с цел изпълнението на работата по договора. Вследствие на
здравословни проблеми, дейността й не води до очакваните резултати през
различните години, за което представя доказателства - протоколи за неприемане
на резултатите от работата, което е доказателство за извършвана работа. Изразява
мнение, че неполучаването на
възнаграждение (доход) и/или неформирането на доход като краен резултат не е
причина за изразяване на становище, че не е извършена работа. Твърди, че в КСО
не се съдържа дефиниция на понятието трудова дейност, поради което неправилно
при проверката от органите на НАП е направен извода, че тя не е извършвала трудова дейност
– напротив, положила е усилия и грижи да намери контрагенти, да сключи договор
с тях, да предприеме организационни действия по изпълнението на договорите,
направила е инвестиционен разход по закупуване на актив, с помощта на който да
осъществява дейността си, наела е работно място за изпълнение на един от
договорите, извършила е пътувания до района на Слънчев бряг и много други.
Счита, че тези нейни лични усилия и всички действия представляват трудова
дейност, свързана с работата й като самоосигуряващо се лице. Твърди, че неначисляването
и неизплащането на възнаграждение не означава, че не е извършвана работа защото
намирането на клиенти за осъществяване на застрахователна дейност е процес,
който независимо от това дали води до сключване на застраховка и изплащане на
премия, е трудова дейност. Релевира възражение, че проверката не е отчела факта,
че за периода януари 2016 г. – декември 2017 г., в който период тя е собственик
и управител на търговско дружество, тя е самоосигуряващо се лице, въпреки че
дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Счита, че като управител е
извършвала действия за функционирането на дружеството - вземане на решения,
сключване на договор за счетоводна услуга, изготвяне на протокол, както и
изготвяне и подаване на задължителните документи, справки и отчети за 2016 г. и
2017 г. По тази причина Ф. твърди, че има право да се самоосигурява. В подкрепа на доводите си цитира практика на
ВАС, а също и разяснителни писма на НАП. Прави оплакване, че при изпълнение на
задължителните предписания тя ще претърпи вреди, които трудно ще бъдат
преодолявани; включително ще бъдат нарушени нейни конституционно защитени права
на майка.
Директорът на ТП на НОИ Бургас се е произнесъл с две
решения по жалбата на Ф., както следва: С Решение № 1040-02-117/07.10.2019 г.
(л. 14) относно задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г.,
като е потвърдил същите; и относно Разпореждане № Д-02-000-00-01332395/26.08.2019
г. с Решение № 1040-02-118/07.10.2019 г. (л. 7), с което е потвърдил
разпореждането и е отказал спирането на неговото изпълнение.
Предмет на настоящото производство е Решение № 1040-02-118/07.10.2019
г., което е връчено на Ф. на 18.10.2019 г. – известие за доставяне ИД PS 8000 025T60V (л. 10). В мотивната
част на решението е изложена подробна информация относно извършените проверки
на Ф. *** и от ТД на НАП Бургас, както и относно съдържанието на вече посочените
задължителни предписания. Изложени са доводи във връзка с твърденията на
жалбоподателката за упражняване на трудова дейност. Решаващият орган е достигнал
до извода, че правилно в обжалваното пред него разпореждане Ф. е определена като лице, което няма качеството се на самоосигуряващо се
такова. По тази причина е отказано спиране на изпълнението на разпореждането и
същото е потвърдено.
Недоволна от така постановеното
решение, Ф. оспорва
същото в настоящото производство с искане за отмяната му. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост,
недоказаност на атакувания индивидуален административен акт, който е постановен
при неправилно тълкуване на материалния закон. Ф.
въвежда доводи относно наличие на извършвана от нея трудова дейност и твърди,
че има право да се осигурява като самоосигуряващо лице. Излага подробно
становището си във връзка с всички представени от нея писмени доказателства,
като посочва, че неприемането на извършената от нея работа от съответния
контрагент не е равнозначно на
неизвършване на трудова дейност.
С Определение № 2546/13.11.2019 г. (л. 102)
съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената
тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на оспорващия, че негова е
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на
обжалвания акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че
трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването
му.
С молба вх. № 316/13.01.2020 г. (л. 109) М.Ф. е поискала от съда
производството по настоящото дело да бъде спряно до влизането в сила на съдебен
акт по адм. д. № 2709/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, което
има преюдициално значение, тъй като предмет на разглеждане по така посоченото
дело е законосъобразността на Решение № 1040-02-117/07.10.2019 г. на директора
на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-0064639/ 29.08.2019
г. С Определение № 454/11.03.2020 г.(л. 121) съдът е разпоредил спиране на
производството по настоящото дело. С Решение № 78/16.01.2020г. (л. 101),
постановено по адм. д. № 2709/2019 г. на Административен съд – Бургас е
отхвърлена жалбата на М.Т.Ф. *** против
Решение № 1040-02-17/07.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което са
потвърдени задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г. на
контролния орган на ТП на НОИ – Бургас, с които на основание чл. 108, ал. 1, т.
3 КСО жалбоподателката е задължена в срок от 17 работни дни от получаването да
заличи подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице-свободна
професия обр. ОКД-5 и да подаде декларация обр. № 1 – „данни за осигурено лице“
по БУЛСТАТ ********** с код „заличаване“ за вид осигурен с код „12“ за М.Т.Ф.
ЕГН ********** от м.05.2014 г. до м.07.2019 г. Посоченото решение не е
обжалвано и е влязло в сила на 05.03.2020 г.
Жалбоподателката Ф. е ангажирала следните доказателства
в защита на тезата си, че е упражнявала трудова дейност:
- Договор за услуги от 28.05.20214 г. (л. 95) с
Ян Ерик Миклебуст и Акт да неприемане на извършена работа по същия договор (л.
97) от 15.12.2014 г.;
- Вносна бележка на стойност 3 600 лева
от 16.12.2014 г. (л. 99) за покупка на
лаптоп и гаранционна карта от 16.12.2014 г. (л. 98) - Договор за услуги от
21.04.20215 г. (л. 89) с Ян Ерик Миклебуст и Акт да неприемане на извършена
работа по същия договор (л. 91) от 15.12.2015 г.;
- справки за извършени разходи за гориво през
2015 г. (л. 92) и справка за средни цени на горивата в България (л. 93);
- Решения; протоколи; отчет за приходите и
разходите; отчет за паричните потоци по прекия метод; отчет за собствения
капитал; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, изготвени от М.Ф. в качеството й
на управител на „Прайс България“ ЕООД (л. 40 – л. 49);
- Договори за услуги с „БГ хоум ию“ ЕООД и
протоколи за неприемане на извършена работа; договор за наем (л. 79 – л. 88);
- Договор за съставяне на годишен финансов отчет
(л. 39) от 29.11.2016 г. и констативен протокол към договора (л. 49) от
01.07.2017 г.;
- Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за
счетоводството (л. 50).
В хода на административното производство,
административният орган е представил необходимата информация за Ф. под формата
на справки, както следва:
- Справка за декларираните в Персонален регистър и
внесените в Приходи суми и разликата между тях помесечно (по фонд и по
параграф) за периода 01.2014-12.2019 за фонд ДОО (л. 73);
- Справка от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. при пенсиониране към
27.08.2019 г. (л. 74 – л. 75);
- Справка фирмено досие – Булстат -05.03.2014 г.
(л. 76);
- Справка деклариран облагаем доход като
самоосигуряващо се лице (л. 77 – л. 78);
- Справка за изплатени суми за ЕГН по тип на
документи (л. 57 – л. 61).
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното
решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на съдебен
контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-02-118/07.10.2019
г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за
законосъобразност се извършва по отношение него. жалбоподателката Ф..
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-02-216/10.09.2019 г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – директор на ТП на НОИ Бургас. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ
Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода
на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи
относно възраженията на Ф.. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган потвърждава извода на
издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл. 40,
ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на административното производство по
за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл. 53 на М.Ф., считано от 26.08.2019
г.
Съдът установи, че
решаващият орган е приложил правилно материалния закон по следните съображения:
Регистрацията
на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице - свободна професия и
внесените от нея осигурителни вноски съставляват по същество основанието за
възникване на правото й за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до
2-годишна възраст. В този смисъл, обстоятелството, дали правилно
жалбоподателката се е регистрирала като самоосигуряващо се лице е от съществено
значение към производството по изплащане на жалбоподателката на парично обезщетение
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на Ф. са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00642639/29.08.2019
(л. 62), както следва: 1. Да се заличи подадената от самоосигуряващото се лице Ф. декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице (обр. ОКД-5) в качеството на самоосигуряващо се
лице-свободна професия. 2. Да се подаде
декларация обр. №1 “Данни за осигуреното лице” по Булстат ********** с код
“Заличаване” за вид осигурен с код “12“ за Ф.
за периода от май 2014 г. до юли 2019 г. Определен е срок за
изпълнение на предписанията - 17 работни дни от получаването му. С Решение № 78/16.01.2020г. (л. 101), постановено по адм. д. № 2709/2019 г.
на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на М.Т.Ф. против Решение №
1040-02-17/07.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което са
потвърдени задължителни предписания с изх.№ ЗД-1-02-0064639/29.08.2019 г. на
контролния орган на ТП на НОИ – Бургас. Решението е влязло в сила на 05.03.2020
г.
Съгласно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. В този смисъл, настоящият съдебен
състав е обвързан от посочения съдебен акт, съгласно който дадените предписания
на Ф. са законосъобразни. Следователно, правилно решаващият орган – директорът
на ТП на НОИ Бургас е потвърдил законосъобразността на разпореждането за
спиране на изплащане на обезщетение на Ф. до изясняване на обстоятелствата,
свързани с регистрацията на същата като
самоосигуряващо лице.
Не се установи
несъответствие с целта на закона. Видно от чл. 1 на КСО, този кодекс урежда
обществените отношения, свързани със: 1. държавното обществено осигуряване при
общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство,
безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което
включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително
доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във
фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми
при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация. След като безспорно обжалваното решение е издадено
именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл. 1, т. 1 от КСО, то
е налице съответствие с целта на закона.
Предвид така
представените доводи жалбата на М.Т.Ф. е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата М.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес ***
против Решение № 1040-02-118/07.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с
което решение е потвърдено Разпореждане
№ Д-02-000-00-01332395/26.08.2019 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: