Решение по дело №74/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП против Решение № 38/18.06.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20222310200594 по описа за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 658083-F669844/30.09.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „ВИБЕСТ“ ООД, гр. Елхово, на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като в АУАН са посочени няколко АДД, но обективните признаци на всяко едно от вменените на търговеца административни нарушения са индивидуализирани, като с оглед тяхната еднаквост по вид, е дадена една правна квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и по никакъв начин не е възпрепятстван нарушителя да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. Сочи се също, че както в АУАН, така и в НП са описани точно всички факти от състава на констатираните нарушения, включително датите на извършването им, както и че в описателната част на АУАН и на НП липсват констатации за неотчетени, респ. укрити приходи, с оглед на което може да се направи обоснован извод, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново такова, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилото писмено становище вх. № 2005/12.09.2023 г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата. В условията на алтернативност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено от ответника по касацията.

За ответника по касацията се явява упълномощеният от него процесуален представител. Последният оспорва депозираната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена, а в полза на представляваното от него дружество да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Участващия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба за неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.

След като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в преклузивния 14 – дневен срок и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С Решение № 38/18.06.2023 г. по АНД № 20222310200594 по описа за 2022 г., Районен съд Елхово е отменил Наказателно постановление № 658083-F669844/30.09.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на ответника по касацията „ВИБЕСТ“ ООД, гр. Елхово, на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

За да постанови съдебния си акт решаващият съд е приел, че в рамките на производството по установяване на административното нарушение и ангажиране отговорността на „ВИБЕСТ“ ООД, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН са цитирани няколко АДД с различни дати на доставка, по които остатък от доставеното гориво е бил съхраняван (престоявал) на обекта на търговеца, без последния да е изпълнил задълженията си да подаде в НАП ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, а е дадена само една правна квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, което води до извода, че актосъставителя е приел, че дружеството е извършило само едно нарушение, въпреки описаните АДД. Впоследствие са издадени няколко наказателни постановления по отделните АДД, с които на практика за първи път са били санкционирани няколко отделни нарушения, за всяко от които липсва преди това фактическо описание и правна квалификация. Районният съд е приел също, че е налице порок в обжалваното наказателно постановление, обусловен от факта, че с текстовото описание в обстоятелствената част на същото, на „ВИБЕСТ“ ООД са вменени няколко отделни административни деяния, но не става ясно коя е датата на твърдяното нарушение, което сочи допуснато процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като освен датата на настъпване на данъчното събитие се сочат и други дати на извършена промяна в декларираните в АДД данни, чрез вливане на различни количества от доставения газьол в резервоарите на процесната бензиностанция, което внася неяснота относно времето на извършване на нарушението и води до ненадлежно индивидуализирано с присъщите му обективни признаци деяние. Решаващият съд е посочил още, че е налице и неправилно прилагане на материалния закон в частта на наложената с обжалваното наказателно постановление имуществена санкция, след като нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление се съдържат фактически констатации дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, който факт е въведен като елемент от състава на административното нарушение и подлежи на установяване от страна на административнонаказващия орган.

Касационната инстанция, в настоящия си състав намира, че приетата от решаващия съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните в съответствие с разпоредбите на НПК доказателствата, като споделя изцяло и направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилно и законосъобразно Районен съд – Елхово е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Изложените мотиви са изключително подробни и се споделят от настоящия съд изцяло, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи само следното:

В настоящия казус наказанието е наложено за извършено нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, който задължава лицата по ал. 1, т.е. тези по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС, получатели по доставка на течни горива да подадат ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. От анализа на посочената разпоредба следва, че за всеки престой на горивото повече от 24 часа получателят на доставка на течни горива трябва да подава ЕДД, като с всяко неизпълнение на това задължение извършва нарушение на тази норма. Поради това и обстоятелството, че както в АУАН, така и в наказателното постановление са описани повече от един случай, при които горивото престоява повече от 24 часа и това е ставало на различни дати и за различно количество гориво, изводът на районния съд, че при няколко описани административни нарушение е наложено само едно наказание, което противоречи на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, е напълно обоснован.

Освен това, посочването на различни дати за отделните престои на горивото от своя страна поражда неяснота коя е датата, която се приема за дата на извършване на нарушението. Това води до липса на основен елемент от описанието на самото нарушение.

Допуснатите процесуални нарушение са съществени и дават основание за отмяна на наказателното постановление, какъвто е и изводът на решаващия съд.

Настоящата инстанция споделя напълно и съображенията относно приложението на разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, според която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 188 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба за физическите лица, които не са търговци в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. С оглед липсата на твърдения дали нарушението води или не до неотразяване на приходи, не може да се направи преценка коя хипотеза е налице – тази по ал. 1 или тази по ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС и съответно коя е приложимата санкционна норма, което води до невъзможност както за организиране на адекватна защита, така и за осъществяване на съдебен контрол. Касае се за елемент от фактическия състав на нарушението, който следва да бъде изрично посочен от наказващия орган и който не може да се извежда по тълкувателен път нито от санкционираното лице, нито от съда.

С оглед всичко изложено правилно Районен съд – Елхово е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и напълно законосъобразно е отменил същото.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Решението на въззивния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на ответника по касацията „ВИБЕСТ“ ООД за присъждане на направените по делото разноски е основателно и като такова, следва да бъде уважено, като Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 480, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а за разликата от 480 лева до 720 лева искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено поради необоснованост на същото.

Водим от горното, Я А С

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/18.06.2023 г. на Районен съд – Елхово по АНД № 20222310200594 по описа за 2022 г.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ВИБЕСТ“ ООД, гр. Елхово, ЕИК ********* сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева за направените по делото разноски, като за разликата от този размер до претендирания размер от 720 лева, отхвърля искането.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.