№ 3178
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседА.е на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502694 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 656 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 61263/2021 г. по описа на СРС, 40
с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация
София“ ЕАД, срещу М. К. Т., за установяване дължимостта на вземнията, за които
спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 7653/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2230,73лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр.София, кв.****, аб. № 071288,
ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до изплащане на вземането, 298,15лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 28.01.2021г., 16,81лв., представляващи цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 08.02.2021г. до изплащане на вземането, и 2,76лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
28.01.2021 г.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на § 1, т. 42
1
от ДР на Закона за енергетиката съгласно, която "потребител на енергия или природен
газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия,
които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата но договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите.
Тъй като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София. В раздел VІІ от Общите
условия - "Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът за заплащане
месечните дължими суми за топлинна енергия. Отправя искане за отмяна на
решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника М. К. Т., действащ чрез особения представител – адв. А. Ц.. Излага
съображения, че не са представени доказателства за собственост на ответника. Счита,
че в производството по делото ищецът не проявил необходимата процесуална
активност, за да установи наличието на облигационна връзка между него и ответника,
която да обусловя основателност на претендирА.те вземА.я. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение.
Третото лице – помагач на ищеца "Нелбо " ЕАД, не е депозирало в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е огрА.чен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
2
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния
период между стрА.те по делото е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглеждА.ят случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА. одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрА.е на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
3
сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между стрА.те, доколкото ответникът
своевременно е оспорил качеството си на потребител на топлинна енергия на
топлоснабдения имот
АнгажирА.те по делото доказателства не обосноват извода, че през исковия
период ответникът е собственик на топлоснабдения имот. По делото са представени
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ и ПП ЗУЖВГМЖСВ № 96, том II, рег. № 15880, дело № 366 от 1999 г.
и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ и ПП ЗУЖВГМЖСВ № 196, том II, рег. № 19269, дело № 477, от 1999 г.
и искова молба за делба от А.М.И. против М. К. Т..
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при реда и
условията на ЗУЖВГМЖСВ и ПП ЗУЖВГМЖСВ № 96, том II, рег. № 15880, дело №
366 от 1999 г. Т.И.П. и В.А.П. продават на М. К. Т. и К.С.Т. апартамент № 144,
находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ж.к., кв. Борово, в жилищна сграда – бл.
****.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при реда и условията
на ЗУЖВГМЖСВ и ПП ЗУЖВГМЖСВ № 196, том II, рег. № 19269, дело № 477, от
1999 г. М. К. Т. е продала на съсобственика К.С.Т. своята идеална част от апартамент
№ 144, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ж.к., кв. Борово, в жилищна сграда –
бл. ****.
В исковата молба А.М.К.-И. е изложила твърдения, че с М. К. Т. са законни
наследници на К.Т., починал на 16.12.2003г., и с оглед на това притежават по ½ ид. ч.
от имота. Правилно районният съд е приел, че исковата молба за делба не е акт за
собственост. Също така не доказва и наличието на съсобственост между А.М.К.-И. и
М. К. Т., произтичаща от наследствено правоотношение по повод смъртта на К.Т.. Въз
основа на него не може да се обоснове извод относно принадлежността на правото
на собственост върху имота за разглеждА.я период.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през исковия период и съответно,
че има качеството на клиенти на топлинна енергия през този период. Ето защо
ответникът не е надлежно пасивно материално -правно легитимиран да отговаря по
предявените срещу него искове, поради което същите се явяват неоснователни. С оглед
на това не следва да се обсъжда въпроса относно стойността на реално
доставената топлинна енергия през исковия период за процесния топлоснабден имот.
4
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № 656 от 16.01.2023 г. по гр.д. № 61263/2021 г. по
описа на СРС, 40 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
"Нелбо" ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основА.е чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5