Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.
дело № 12222/19
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с жалба от П.К.Ц., която има качеството на
взискател по изпълнението, срещу постановление от 31.05.2019 г. на ЧСИ Н.М., с
което е прекратено изпълнителното производство по изп.дело N 20198410401025. Според жалбоподателя постановлението на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, защото не е налице съдебно решение по иск с правно основание
чл.439 ГПК за отричане на изпълняемото право. Сочи се, че направеното от
банката длъжник изявление за прихващане не води до погасяване на дълга, защото
насрещните задължения не са еднородни и не са от един и същи вид. Освен това
според жалбоподателя с влязло в сила съдебно решение по т.дело N 60/2016 г. на окръжен съд –гр.Ловеч са отхвърлени исковете на банката
длъжник за разликата над 33 960,50 лв. Иска се от жалбоподателя да се
отмени постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване.
Ответникът по жалбата „Ю.Б.“ АД,
който има качеството на длъжник по изпълнението, оспорва жалбата с
възражението, че с депозирана молба по изпълнителното дело е упражнил правото
по чл.103 ЗЗД да прихващане задълженията си към взискателя със свое вземане по решение по т.дело N 60/2016 г. на окръжен съд
–гр.Ловеч. Според ответника прихващането представлява способ за
доброволно изпълнение на дълга, поради което при направено от длъжника
изявление за прихващане е налице основание по чл.433 ал.1, т.1 ГПК за
прекратяване на изпълнението, а не съществува забрана съдебният изпълнител да
направи констатация за погасяване на дълга поради компенсация. Поддържа се, че
с решението по т.дело N 60/2016 г. се установява отговорност на жалбоподателя до определен размер,
а не спрямо конкретно имущество.
ЧСИ Н.М. e представил мотиви, в които сочи, че обжалваното
постановление за прекратяване на изпълнението е законосъобразно, защото с молба
от 24.04.2019 г. длъжникът „Ю.Б.“ АД е прихванал задълженията си към взискателя
със свое вземане, поради което е налице основание по чл.433 ал.1, т.1 ГПК за
прекратяване на изпълнението.
Жалбата е подадена в срок и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – 433 ал.1, т.3 ГПК, а
жалбоподателят в качеството на взискател е легитимиран да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение.
Спорният
по делото въпрос е от правна страна и е концентриран около възможността да се
прекрати изпълнението в резултат на направено от длъжника по изпълнението
прихващане на свое вземане с вземането на взискателя по изпълнителния лист.
Според съда основание по чл.433 ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнението за събиране на паричен дълг поради неговото
погасяване е налице само когато задължението по изпълнителния лист е погасено чрез реално изпълнение, но не и чрез
други способи, които представляват сурогат на реалното изпълнение. Това е така, защото нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК предвижда, че
изпълнението се прекратява, когато се представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. В нормата обаче
не е предвидена възможност съдебният изпълнител да извършва преценка дали е осъществен фактическият състав на чл.104-104 ЗЗД и дали вземането по изпълнителният лист е погасено в резултат на прихващане, което не е
предвидено в нормите на ГПК като способ за изпълнение на
дълга в производството по принудително изпълнение.
Според съда правопогасяващите възражения на длъжника, които
са упражнени след издаване на изпълнителния лист и водят до погасяване на дълга
- прихващане, опрощаване, сливане, новация, не могат да бъдат релевирани пред
съдебния изпълнител, който не разполага с компетентност да разрешава спор за
съществуване на материално право. Тези възражения на длъжника могат да бъдат
наведени само пред съда и то със специалния отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК.
За да настъпят последиците на компенсацията и да се погаси вземането, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, е
необходимо да настъпят елементите от сложния фактически състав на чл.103-104 ЗЗД, а проверката може да се осъществи само от съда при предявен иск по чл.439
ал.2 ГПК.
Систематичното тълкуване на нормите на
чл.433 ал.1, т.1 и на т.7 са основание за извода, че погасяването на дълга чрез
прихващане не е основание по чл.433 ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. Погасяване на дълга чрез прихващане може да е
основание на специалния отрицателен установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК, при
уважаването на който ще възникне друго основание за прекратяване на
изпълнението – чл.433 ал.1, т.7 ГПК.
Да се приеме тезата на ответника по
жалбата, длъжник по изпълнението, означава да се обезсмисли съществуването на
специалния иск по чл.439 ал.2 ГПК, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Това би означавало и да се предостави на
съдебния изпълнител компетентност да разрешава спорове за съществуване на
материални права, а този орган не разполага с правораздавателна компетентност.
С оглед на изложеното съдът намира, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Производството пред съда е образувано не поради поведение на длъжника, а поради
постановен незаконосъобразен акт на съдебния изпълнител, поради което няма
основание за възлагане на разноските в тежест на ответника по жалбата.
Мотивиран съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на П.К.Ц.
/взискател/ постановление от 31.05.2019 г. на ЧСИ Н.М., с което е прекратено
изпълнителното производство по изп.дело N 20198410401025/2019 г. срещу длъжника „Ю.Б.“ АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.