Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8031 по описа на
съда за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Л.В.А.-А. навежда
следните обстоятелства за обосноваване на исканията: настъпило на 23.05.2019 г.
спъване и падане в резултат от разкъртен с липсващи елементи участък от десен
тротоар на ул. Уилям Гладстон в посока от бул. Витоша към ул. Г. С. Раковски,
стопанисван от ответника С.О.; задължение на последния да стопанисва и поддържа
в изправност повереното му имущество – транспортна инфраструктура; увреждане, изразяващо
в закрито счупване на долния край на лъчева кост на лява ръка, счупване на лява
лъчева кост в дисталния й край и в основата на проксималната фаланга на 5-ти
пръст на дясна ръка, кръвонасядания и охлузвания по лицето и счупване на носни
кости; понесени от увреждането болки и страдания, неудобства и дискомфорт от счупваното
и гипсирането й на двете й ръце и необходимост от обгрижване в ежедневните
нужди от близки, справедливото обезщетение за които възлиза на 40000 лева.
Претендира тези сума, заедно със законната лихва от увреждането. Претендира
разноски.
Ответникът С.О. в
процесуалните срокове оспорва изцяло исковете, излагайки възражения за
недоказаност на претендираните вреди и за завишаване на размера на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил
да поддържат в изправност пътищата и техните съоръжения, намиращи се на
територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД (в този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС).
Следователно, за да възникне отговорността
на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа,
трябва да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: деяние (действие или бездействие); противоправност -
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило
вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно пар. 7, т. 4 и 7 от
ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и съоръженията на
водоснабдителната и канализационната система. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи
– общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на
чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на
закона и чл. 31 от ЗП С.О. следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, като
осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година.
От събраните по делото
допустими писмени и гласни доказателствени средства се установява, че на 23.05.2019
г. следобед ищцата Л. А., вървейки със своята дъщеря – св. Р.А., по тротоара на
ул. Уилям Гладстон в гр. София и непосредствено преди кръстовището с ул. Рачо
Димчев, в близост до намиращ се паркинг, се спънала от разбити, части от тях
липсващи и разкривени тротоарни плочки и паднала напред с тялото си, като след
падането лицето й било в кръв, а ръцете - в неестествено състояние. Дъщеря й и
случаен минувач помогнали на ищцата да се изправи и да седне отстрани на тротоара
до паркинга, като веднага дъщеря й извикала екип на ЦСМП София, който й е
оказал медицинска помощ и я превел във ВМА София. От фиш за спешна медицинска
помощ, листове за преглед на пациент, удостоверение, болнични листове и заключение
на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема за достоверно като
обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се изяснява, че същия ден ищцата
Л. А. е постъпила в лечебното заведение, като й била поставена диагноза:
счупване на лява лъчева кост в долната й част; счупване на 5-та метакарпална
кост на дясната ръка; счупване на носни кости; охлузване на носа, долна устна и
брадичка с различни размери и кръвонасядания около двете очи, получени от нея след
внезапно падане върху твърда пътна настилка. Заради установените увреждания по
спешност под локална анестезия било извършено наместване на счупената лъчева
кост и на 5-та дланна кост и обездвижване на двете фрактури с гипсова имобилизация
съответно за 35 дни (лъчева кост) и 25 дни (пръст), като след провеждането им
лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и обезболяващи, а след сваляне на гипсови превръзки – с рехабилитация. От
показанията на св. Р.А., които съдът намира в преобладаващата им част за достоверни,
като последователни, възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелката и кореспондиращи
с другите данни по делото, се установява, че при движение по тротоара на ул.
Уилям Гладстон в гр. София ищцата Л. А. се спънала от разбити, части от тях
липсващи и разкривени тротоарни плочки и паднала напред с тялото си, като впоследствие
била изправена и поставена да седне на тротоара до паркинга и откарана в
лечебното заведение от екип на ЦСМП София.
От свидетелските показания на
очевидеца на случилото и заключението на съдебно-медицинската експертиза се
доказа по делото, че внезапното падане на ищцата е станало в резултат от
спъване от разбити, липсващи части и разкривени плочки, намиращи се на тротоара
на ул. Уилям Гладстон в гр. София преди кръстовището й с ул. Рачо Димчев и в
близост до намиращ се паркинг, за която улица е безспорно, че представлява
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП. Полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища, част от
които е и ул. Уилям Гладстон, е задължение на общината. Ответникът не установи
в процеса на доказване да са предприети действия по обезопасяване на повредените
тротоарни плочки на пътното платно на ул. Уилям Гладстон, а и не го твърди.
След като тротоарните плочки са били разбити и разместени, а части от тях и
липсващи, и не са били надлежно обезопасени, то те несъмнено са представлявали
препятствие, създаващо реално опасност за безопасното придвижване по пътното
платно. Именно ответникът С.О. като юридическо лице, чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението, е следвало да осъществи
действията по поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното
придвижване по него. В случая именно бездействието на последните е довело и до
неизпълнение на горепосочените законови задължения, поради което съдът намира
за установен фактическия състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на общината за противоправното й
бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие и е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства.
При определяне на заместващото
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт
на ищцата Л. А. са й причинени различни по вид и тежест травматични увреждания
- счупване на лява лъчева кост в долната й част; счупване на 5-та метакарпална
кост на дясната ръка; счупване на носни кости; охлузване на носа, долната устна
и брадичката с различни размери и кръвонасядания около двете очи, част от които
са довели и до обездвижване на горните й крайници за период повече от 30 дни. От
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че общо
лечебният и възстановителен (оздравителен) период на всички увреждания е
приключил за 3 (три) месеца (така и издадените й болнични листове), през което
време тя е търпяла болки и страдания – интензивни през първите 3 седмици след
увреждането и през първите 3 седмици на проведената рехабилитация, и периодично
явяващи в областта на фрактурите. Вещото лице изяснява, че период от шест месец
не е достатъчен за пълното възстановяване на ищцата, но липсвали белези от охлузванията
й по лицето, възстановена била счупената 5-та дланна кост на дясната й ръка, а
движенията на пръста – възстановени. Фрактурата на лявата лъчева зараснала с
малка остатъчна деформация, поради което разгъването на ставата й е в намален
обем с 10 градуса и е намалена силата на захвата, които с физиолечение и
рехабилитация ще изчезнат.
От показанията на свидетелите
– личния лекар на ищцата Л.М.и дъщеря й Р.А., се установява, че получените от
нея травматични увреждания налагали продължително лечение и е търпяла
затруднения в битово и хигиенно отношение поради обездвижването на двете й ръце
и продължаващите след премахване на гипсовата имобилизация болки. Съдът
възприема тези свидетелски показания, преценени и по правилата на чл. 172 от ГПК, за обективни, последователни, съответстващи на другите данни по делото и
житейски логични – субективните възприятия на св. Р.А. относно главния факт на
доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са
формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства. Съдът обаче не
възприема показанията на свидетелите относно продължителността на лечението от
4-5 месеца и обездвижването на пръста й, тъй като в тази си част те се
опровергават от установените данни въз основа на издадените болнични листове за
три месеца и експертизата.
По тези съображения съдът
приема, че болките и страданията, претърпени от ищцата Л. А. непосредствено
след падането й, както и в периода на възстановяване, представляват неимуществени
вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на изпълнителя на възложената
от С.О. работа, за чието виновно поведение ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
При определяне на размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат взети предвид вида
и степента на уврежданията, периода на възстановяване, възможните усложнения и
дългосрочни последици от увреждането – белези, болки и т.н. От събраните
доказателства се установява, че непосредствено след получаване на уврежданията,
изразяващи се в: счупване на лява лъчева кост в долната й част; счупване на
5-та метакарпална кост на дясната ръка; счупване на носни кости; охлузване на
носа, долната устна и брадичката с различни размери и кръвонасядания около
двете очи, част от които наложили обездвижване на ръцете й, и в периода на
възстановяване с продължителност от 3 месеца, ищцата е изпитвала болки,
страдания и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният й начин на живот – нуждаела
се е от чужда помощ през време на обездвижването и е изпитвала неудобства от затрудненията
при обслужването й през първите 25-35 дни, през които е имала поставена гипсова
имобилизация. Установява се също, че на лявата си ръка ищцата има дефицит,
който с физиолечение и рехабилитация е преодолим. При определянето на размера
на обезщетението е необходимо да се отчете и напредналата възраст на ищцата – 70
години.
С оглед на така приетите за
установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата
за причинените й неимуществени вреди от настъпване на процесните травматични
увреждания при спъване и падане от разбити, липсващи части и разкривени
тротоарни плочки, намиращи се на пътното платно на ул. Уилям Гладстон, необезопасени
от С.О., е в размер на 12000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита,
че така определеното обезщетение е съобразено с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 40000 лева – отхвърлен. Следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди, която е дължима по арг. от чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД от увреждането – 23.05.2019 г., до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното от ищцата искане за разноски на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 747 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска. На
ответника следва се присъди сумата 112 лева – разноски за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на
иска.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. *********,
и със съдебен адрес:***, да заплати на Л.В.А.-А., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 12000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в понесени болки, страдания, неудобства и дискомфорт от получени: счупване
на лява лъчева кост в долната й част; счупване на 5-та метакарпална кост на
дясната ръка; счупване на носни кости; охлузване на носа, долна устна и брадичка
с различни размери и кръвонасядания около двете очи, в резултат от осъществено
на 23.05.2019 г. следобед спъване и падане от разбити, части от тях липсващи и
разкривени плочки на тротоара на ул. Уилям Гладстон в гр. София, непосредствено
преди кръстовището с ул. Рачо Димчев и в близост до намиращ се паркинг, заедно
със законната лихва върху тази сума от 23.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 12000 лева до пълния предявен размер от 40000
лева.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. *********,
и със съдебен адрес:***, да заплати на Л.В.А.-А., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 747 лева - разноски по производството
съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА
Л.В.А.-А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. *********,
и със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 112 лева
- разноски по производството съразмерно на отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова