Решение по дело №4455/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 28.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на   двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА  

                  

като разгледа гр. д. № 4455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу И.К.И., с ЕГН: **********,***,  да заплати на ищеца - по иск с правно основание чл.422 ГПК, а именно с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:   сумата 3**70 лв.  /триста деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 46,75 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 3**70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително за топлофициран имот,  находящ се в гр.П., ул. Ю.Г.

           В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

       В исковата молба е посочено, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Изрично  е посочено, че облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

 Моли се съдът да признае за установено, че ответникът дължи процесните суми.

       Представени са   писмени доказателства към исковата молба, които се моли да бъдат приети по делото. Отправено е искане по чл.190 ГПК да бъде задължен ответника да представи документ за собственост за процесното жилище.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата  молба.

СЪДЪТ по искане на ищеца е допуснал, изслушал и приел по делото- СИЕ и СТЕ.

В последното по делото съдебно заседание се е явил упълномощен представител на ответника- адв. Велков, като е ангажирал писмени доказателства относно собствеността на процесния имот, а именно нотариален акт за дарение№ ** том ** ДЕЛО №** ОТ 1997 г. видно от които имотът е собствен на ответника, но същият му е бил дарен от неговите родители през 1997 г., като последните са си запазили вещното право на ползване върху имота.

         Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.К.И., с ЕГН: **********,***,  да заплати на ищеца - по иск с правно основание чл.422 ГПК, а именно с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:   сумата 3**70 лв.  /триста деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 46,75 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 3**70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително за топлофициран имот,  находящ се в гр.П., ул. Ю.Г..

          

 

В последното  съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва исковата молба и моли съдът да отхвърли заявените претенции, като сочи, че и че по делото се установява, че ответникът бил гол собственик на имота, като било учредено право на ползване на трети лица –неговите родители. Моли се за отхвърляне на исковите претенции.

            По делото, съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия; дружество следва да докаже, че за процесния период, ответникът е бил собственик на процесния имот или ползвател на топлинна енергия за процесния имот и ищцовото дружеството е доставяло такава за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П., ул. Ю.Г., за която се дължи посочената в исковата молба сума. Дружеството следва да докаже, че е извършвало реално отчитане на доставената топлоенергия, като е отчитало същата с изправни измервателни уреди, включително и по отношение на абонатната станция. В тежест на ищеца е да докаже изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

  Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

По делото са  са били назначени и изслушани СТЕ И СИЕ, като съдът е приел заключенията по същите.

По същество, страните молят за постановяване на решение, респ. за уважаване, отхвърляне на претенцията.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415,  вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото, съдът намира следното с оглед основното поддържано от представителя на ответника възражение, че ответникът  е само „гол собственик на имота”. Видно от цитираното по-горе писмено доказателство по делото, а именно-  за собствеността и вещните права на жилище, находящо се в гр.П.,ул. Ю.Г.., то ответникът е придобил същото- снотариален акт за дарение№ ** ОТ 20.11.1997 Г. том ** ДЕЛО №** ОТ 1997 г. на нотариус при ПРС. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот, със запазено право на ползване, то  собственик на процесния недвижим имот е ответникът И.К.И., с ЕГН: **********, като  трети  на спора лица, родители- К. И. К. И С.Т.С. на ответника, видно от съдържанието на представения нотариален акт са носители на правото на ползване върху същия имот /като по делото не са ангажирани никакви доказателства от ищцовата страна за оборване на този факт след 1997 г до настоящия момент/. Така се установява, че ответникът е действително „гол собственик” на процесния недвижим имот за целия процесен период, а носител на правото на ползване са трети за спора лица. Съдът  следователно намира, за основателни възраженията на ответната страна в посочения смисъл, като по делото ищецът не е ангажирал други доказателства, с които да обори възражението на ответника. Съдът намира, че не  е налице конкуренция на вещни права, т. е. между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право и  че общото правило е, че в тези случаи вещният ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната разпоредба на чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на имота. От това общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази диспозитивна разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави но такова „друго”,  видно от доказателствана по делото, в случая не е било уговорено. / така в Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г.,  в мотивната част на Решението ПОС е посочил, че –„За да уважи иска срещу ответника, Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л.М. е починала и нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта й на 24. 01. 2014г.  Приел е, че безвъзмездно ползване означава, че носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение № 450 от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд.“, но впоследствие в мотивната част, съдът е посочил, че –„Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том ХII, дело № 3375/1997г., на нотариус Николай Златанов, на 15. 10. 1997г. К.К.М. и Л.Л.М.са дарили на сина си В.К.К., процесия топлоснабден апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“, ул. „***“, бл**ап** за който се претендират процесните суми за незаплатена топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това положение В.К. е носител на голата собственост на апартамента, а К.К.М. и Л.Л.М./до нейната смърт/ са носителите на вещното право на ползване на апартамент и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия. Действително с решение № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд, в постановяването на което са участвали и двама членове на настоящия съдебен състав, е изразено противното становище. Това съдебно решение обаче е инцидентно, не беше възприето от останалите съдебни състави на Пернишкия окръжен съд и няма постановени други такива решения.

Настоящият съдебен състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като в случая, не е доказано за лицето носител на вещното право на ползване, че същото е погасено, напр. поради смърт на това лице, като доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се подкрепя от употребата на съюза “или” - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на “ползвател”. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това според настоящия съдебен състав, само ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия” в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Отговорността на собственика на топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.

Видно от представеното по делото доказателства титуляр на вещното право на ползване на процесния недвижим имот са родителтие на ответника, която не са страна в настоящето производство.При така установената по делото фактическа обстановка е видно, че за процесния период именно те следва да бъде прието, че са  потребители на топлинна енергия за процесния имот, които в качеството си потребители на топлинна енергия са притежавали материалноправна легитимация да отговарят по иск на ищцовото дружество за неизпълнено облигационно задължение. От установеното по делото обстоятелство, че за целия процесен период други лица, а не ответникът са били титуляри на вещното право на ползване и функционално свързаното с това качество на потребители на топлинна енерегия, настоящият съдебен състав намира, че исковете както за главницата, така и за обезщетение за забава като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

             По разноските:

             Предвид изхода на делото и по аргумент за противното на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищовото дружество не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като се касае за разноски само в исковото производство, тъй-като в заповедното производство ответникът не е направил разноски, а възражението по чл.414 ГПК е било депозирано лично от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, 

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация - П.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино” 2303, искове по отношение на ответника И.К.И., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на ищеца сумата, както следва:   сумата 3**70 лв.  /триста деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 46,75 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 3**70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№ ***** по описа на съда за 2020 година е била издадена процесната заповед.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., с ЕГН: **********,***, сумата в размер на 300 лева- разноски в исковото производство по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №***** по описа на съда за 2020 година на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия: