№ 236
гр. Видин, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200370 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Б. Е. А.
с ЕГН: **********, адрес: гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ №22, вх. „Б“, ет.1,
ап.16 против Наказателно постановление № 22 -0953 - 000180/ 02.03.2023г. на
Началник Група към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на
основание чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 50,ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175,ал.1, т.5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по
чл. 123,ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява в
зала, представлява се от процесуален представител. По същество моли съда
да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материални
закон. Поддържа, че констатираните в процесното НП обстоятелства не
отговарят на действителната фактическа обстановка. Релевират се
съображения относно несъставомерност на деянието по чл. 123 ЗДвП поради
липсата на нанесени материални щети и пострадали хора.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Поддържа, че от приложената
административно-наказателна преписка е установено безспорно пострадалото
лице със съответните идентифициращи белези – три имена и ЕГН.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
1
На 16.02.2023г. в 18:20 ч. в гр. Видин, по ул. „Стефан Караджа“
жалбоподателят управлявал л. а. „Тойота Корола Версо“ с рег. Номер ВН
2935 АМ, лична собственост. На кръстовище на ул. „Княз Борис I“ и ул.
„Стефан Караджа“, регулирано с пътни знаци А., навлязъл в кръстовището
след пътен знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, без
да се съобрази с въпросния знак, като така отнел предимството на движещия
си по път с предимство по ул. „Княз Борис I“, сигнализиран с пътен знак Б3
„Път с предимство“ велосипедист Божидар Ангелов Борисов с ЕГН“
********** и го блъснал. Настъпило ПТП. Жалбоподателят не изпълнил
задължението си като участник в ПТП да остане на място и да уведоми
съответната служба, а напуснал местопроизшествието. След справка с ОДЧ
водачът бил установен и се върнал на местопроизшествието след около 40
минути. Той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 с фабр. Номер ARBB-0014, като уредът отчел 0
промила алкохол. Съставен бил АУАН серия GA №884853 от 16.02.2023 г.за
нарушения по чл. 50, ал. 1 и чл. 123,ал.1, т.3, б „в“ от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал с възражения и получил препис от
него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, разпореждане с
рег. Номер № 953р – 1636/15.03.2023г., справка за нарушител/водач, гласни
доказателства – разпита на актосъставителя В. А.. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен
ред в т. 1 в НП.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
2
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
Група към ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със
Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и му е връчен и подписан от него.
По т. 1 от процесното НП, жалбоподателят А. е наказан за
административно нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, гласящ, че "на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство". От събраните и проверени по делото доказателствени
материали по категоричен начин се установява, че на посочените в НП време
и място, а именно на 16.02.2023 г., в 18: 20 часа в гр. Видин жалбоподателят
е управлявал лек автомобил "Тойота Корола Версо" с рег. № ВН 2935 АМ,
поради което той се явява "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Мястото на неговото извършване също е несъмнено установено по делото от
показанията на актосъставителя В. А., на които съдът изцяло даде вяра.
Установява се от обективна страна още, че жалбоподателят се е придвижвал
по ул. " Стефан Караджа" в гр. Видин и е достигнал до кръстовището с ул.
"Княз Борис I". По категоричен начин се изясни от събраните и
непротиворечиви писмени и гласни доказателства, че към датата на деянието
на ул. "Стефан Караджа" при процесното кръстовище е имало поставен пътен
знак Б2. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата (ППЗДвП) пътният знак Б2 има наименование:
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Пътните знаци
относно предимството, сред които е и знак Б2, определят реда за преминаване
на пътните превозни средства през кръстовищата и стеснените участъци от
пътя. В процесния случай описаният знак Б2 е въвеждал задължение за
водачите, движещи се по ул. "Стефан Караджа", да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по ул. "Княз Борис I", който път е бил
сигнализиран като път с предимство. В тази връзка съдебната практиката е
3
изяснила, че за съставомерността на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП от
обективна страна е достатъчно да бъде установено поставянето на пътен знак
Б2, съответно и това обстоятелство да бъде описано в съставените АУАН и
НП. Именно несъобразяването с пътния знак Б2 "Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!" представлява непропускане на ППС, движещи се по
пътя с предимство. Не е необходимо да бъде установявано, че на
кръстовището има поставен знак за сигнализиране на път с предимство БЗ
"Път с предимство". В този смисъл Решение № 2239 от 24.10.2014 г. по к. а. н.
д. № 2560/2014 г. на Административен съд – Пловдив. Установи се на
следващо място, че велосипедистът Божидар Борисов се е придвижил именно
по пътя с предимство - ул. "Княз Борис I", на процесното кръстовище е
продължил движението си направо, когато управляваният от жалбоподателя
лек автомобил е навлязъл в кръстовището и го блъснал. По този начин,
непропускайки превозното средство, движещо се по пътя с предимство,
жалбоподателят А. е нарушил правилата за предимство. Настъпилият удар
между превозните средства, който предизвикал нараняване на велосипедиста,
пък квалифицира това събитие като пътнотранспортно произшествие
съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Поради тези
съображения съдът намира възражението на защитата относно липсата на
настъпило ПТП за неоснователно. С това си поведение по непропускане на
велосипеда, управляван от Борисов., жалбоподателят А. е осъществил
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 50, ал. 1
ЗДвП. В този момент същото е било довършено от обективна страна, тъй като
се касае за формално нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа
относно всички елементи от състава на нарушението, както и за неговия
общественоопасен характер, но въпреки това е пристъпил към неговото
осъществяване. Съзнавал е, че управлява МПС, възприел е поставения пътен
знак Б2, указващ му да пропусне велосипеда, управляван от Борисов, както и
че последният се е придвижвал по път с предимство. По отношение на
настъпилото ПТП следва да се отбележи, че то не е елемент от състава на
нарушението, а последващо събитие, поради което не е необходимо
жалбоподателят да го е предвиждал от субективна страна, а достатъчно е да е
съзнавал, че отнема предимството на водач на ППС, движещ се по път с
предимство.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на нарушителя
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева. Видът и размерът
на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при
неговото определяне. Правилно наказанието е било наложено на основание
ал. 2 на чл. 179 ЗДвП, тъй като по делото се доказа фактът на настъпилото
ПТП, както и че то е било резултат от неспазването на правилата за
предимство от страна на жалбоподателя А.. Следователно правилно е
4
направена и връзката с разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като
приложимата в процесния случай хипотеза е уредена с предл. 4.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, налагащи извънредна необходимост за жалбоподателя да
премине през кръстовището без да пропусне велосипеда, управляван от
Борисов, движещ се по пътя с предимство. Напротив, касае се за деяние,
което разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от
този вид. При тази преценката следва да бъде съобразено обстоятелството и
на настъпилия вредоносен резултат като пряка последица от нарушаването на
правилата за предимство.
По т. 2 от процесното НП съдът намира, че са налице основания за
отмяната му. По отношение на установеното нарушение посочено в НП по чл.
123, ал.1, т.3, б „в“ от ЗДвП е въведено задължение когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Видно от
тази материалноправна норма същата е относима единствено и само при
настъпило ПТП с причинени имуществени вреди между участниците в ПТП -
то и то при възникнали разногласия между тях.
По делото обаче няма събрани никакви доказателства, нито някакви
вреди са описани в акта и НП, т.е фактическите констатации - материални
щети от ПТП не са конкретизирани между участниците в ПТП - то, като
последици от произшествието. Обстоятелствата относно причиняването на
ПТП-то, в това число причинените имуществени щети попадат в предмета на
изясняване и доказване, което в случая не е сторено. Съдът намира, че е
налице противоречие между установените факти и дадената им правна
квалификация, под която са били подведени. Следователно неправилно е
приложен материалният закон, тъй като нарушено се явява различно правило
за поведение от това, посочено в НП, което е нормативно уредено и в
различна правна разпоредба.
Изложеното по-горе представлява нарушение на императивните
изисквания на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН, относно АУАН, и на чл. 57, ал.1, т.5,
т.6 от ЗАНН, относно НП, изискващи като техни задължителни реквизити
ясно и пълно излагане на обстоятелствата, при което е извършено
нарушението, точно и коректно описание на същото, както и прецизно
посочване на нарушените виновно законови разпоредби, както и
санкционните норми. Сочените нарушения са от категорията на
съществените, тъй като водят до невъзможността нарушителят да разбере
какво деяние му се вменява във вина, при какви факти и обстоятелства е
реализирал нарушението, тоест кои са фактическите обстоятелства, които са
релевантни към фактическия състав на нарушението и, които АНО е приел за
установени, отнасяйки към обективните съставомерни признаци на същото,
кои са нарушените законови разпоредби, както и тези, по които следва да
5
бъде наказан. Тези процесуални нарушения са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и възможността да го упражни в пълен
обем, поради абсолютната неяснота кои факти и обстоятелства да оборва и
всъщност кое е нарушеното правило за поведение по ЗДвП, както и правилно
и законосъобразно ли е бил санкциониран за извършените административни
нарушения, което се явява основание за отмяна на наказателното
постановление поради неговата незаконосъобразност по отношение на това
наказание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0953 - 000180/ 02.03.2023г. на Началник
Група към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин в частта,с която на
Б. Е. А. с ЕГН: **********, адрес: гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ №22, вх.
„Б“, ет.1, ап.16 е наложено административно наказание както следва: на
основание чл. 179,ал.2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № № 22 - 0953 - 000180/ 02.03.2023г. на Началник Група
към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин в частта, с която на Б. Е.
А. с ЕГН: **********, адрес: гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ №22, вх. „Б“,
ет.1, ап.16 е наложено административно наказание на основание чл. 175,ал.1,
т.5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123,ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН Съдът осъжда Б. Е. А.
с ЕГН: **********, адрес: гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ №22, вх. „Б“, ет.1,
ап.16 да заплати на ОДМВР-Видин сумата от 100 лв. разноски за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6