Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV състав,в
публично съдебно заседание на 10.08.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар
:ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
гр.
дело № 1337 по описа за 2020г.
Производството
е по реда на чл. 267-272 ГПК.
С
въззивна жалба от Община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Лора
Гоцева, е обжалвано решение № 984/ 26.02.2002г. по гр.д.№ 14257/ 2019г. на
Районен съд-Варна, с което в полза на И.М.Ю. са присъдени:
1.
Сумата 1250лв., частичен иск от общо
15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания вследствие на
падане след стъпване в неравност на тротоара на улицата, водеща до двора на
училище СОУ „Пейо Яворов“ в ж.к.“Владислав Варненчик“, гр.Варна , настъпило на
04.02.2019г., със законната лихва от 04.02.2019г., до окончателното изплащане
на задължението,
2.
Сумата 1669лв.-обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на
същата злополука, със законната лихва, считано от 13.02.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 във вр.чл. 45 от ЗЗД, и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Оспорва
решението като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от обективна и
субективна страна не е осъществен състава на чл.49 от ЗЗД. Не е доказан
механизма на падането и всички обстоятелства, като причина за настъпване на
деликта. Установено е състоянието на пострадалата след инцидента. В случай, че
съдът не възприеме възраженията, оспорва размера на обезщетението за
неимуществени вреди като прекалено завишен, предвид характера на настъпилото
вследствие на падането увреждане. По същество претендира отмяна на решението
изцяло като незаконосъобразно, в условията на евентуалност- за намаляване
размера на обезщетението, съобразено с обективно съществуващите обстоятелства.
Въззиваемата
страна- И.Ю., представлявана от адвокат Д.С., с писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че събраните доказателства за
настъпване на увреждането и претърпените болки и страдания от ищцата, подкрепят
изводите на съда. Обезщетението е съобразено с характера на увреждането,
начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние,
продължителността на възстановителния период, интензитета и продължителността на преживените психически
страдания.
Съдът,
при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл. 269 ГПК и чл.235 ГПК,
констатира :
Районен съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществените вреди в размер на 1250.00лв.-частичен
иск от 15 000лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1669.00лв.,
основани на следните факти и обстоятелства: 04.02.2019г. около 13.30ч. се
спънала и паднала на тротоара на улицата, в непосредствена близост до входа на
СОУ „ Пейо Яворов“. Усетила силна болка в десния крак, от която не можела да
стъпи и да се изправи. Екип на „Бърза помощ“ я откарал с линейна в УМБАЛ „Света Марина“-Варна, където установили
фрактура на дясна тибия. На 05.02.2019г. е извършена операция, която включвала
открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фабула . На 10.02.2019г. е изписана от болницата.
Издаден е болничен лист за общо 37 дни, удължен с още 30 дни. За операцията е
извършила разход от 1610лв.за закупуване на пирон, а по време на лечението е
закупила профилактични чорапи за 59лв. В резултат на инцидента е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни страдания, уплаха,
стрес, социални и битови неудобства. Не можела да се обслужва сама, за излиза
навън и да посреща дъщеря си от училище, не можела да шофира, да спи нормално.
Възстановителният период за подобен вид
травми е около 6-7 месеца, които включват период на гипсова имобилизация ,
времето за рехабилитация и
възстановяване на нормалните физиологични функции на крайника. По време на
болничния престой е приемала обезболяващи медикаменти. При промяна на времето
усеща болки в мястото на счупването, изпитва дискомфорт и общо неразположение.
Към момента движенията са с ограничен обем и при натоварване на глезена
получава болки. Твърди , че участъка от тротоара водещ към двора на училището,
в непосредствена близост до самия вход, е в изключително лошо състояние-
липсват плочки, други са изпочупени и на парчета, което създава риск за живота
и здравето на преминаващите по него- възрастни и деца. Ответникът е отговорен
за действията и бездействието на своите
служители или работници, на които е възложена поддръжката на тротоара,
като част от процесната улица.
Община-Варна,
изразява становище за неоснователност на предявените искове . По отношение
на твърдените вреди, настъпили на 04.02.2019г., вследствие на стъпване при
преминаване на необезопасена част от тротоара до СОУ „Пейо Яворов“ , ж.к.“
Владислав Варненчик“, оспорва на посоченото място и дата да е имало неравност,
която да е в причинно-следствена връзка с инцидента. Счита, че за отговорността
по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи дали резултатът е необходимо следствие
от деянието, което се вменява като противоправно, или от поведението и
невниманието на ищцата, която извършвайки пешеходна дейност без зрителни
увреждания, не е проявила нужното внимание, т.нар. дължима грижа. Развити са
доводи за съпричиняване с действията и бездействията на пострадалия. В
евентуалност на искането за отхвърляне на претенции, изразява становище за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и определянето му по справедливост при
условията на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По релевантните за спора факти и обстоятелства
преценява:
Съгласно
неоспорените медицински документи/ епикриза, болничен лист, амбулаторен лист/ И.М.Ю.
е постъпила на 04.02.2019г. в УМБАЛ „Света Марина „ЕАД, Отделение по ортопедия
и травматология, с диагноза „Счупване на тялото /диафаза/ на тибията, десен
долен крайник“, и на 05.02.2019г.е извършена оперативна процедура-открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фабула. На 10.02.2019г. е изписана
с препоръка за последващо лечение в болнична среда- физиотерапия и
рехабилитация. В периода от 04.02.2019г. до 12.03.2019г. и от 13.02.2019г. до
11.04.2019г. е била в отпуск по болест.
Заключението
на съдебно –медицинската експертиза с вещо лице д-р В.Д., констатира, че травмата-счупване на двете кости / голям и
малък пищял/ на подбедрицата на десен крак, е резултат от нискоенергийна травма
и при падане от собствен ръст с извиване на тялото спрямо крака на една страна
по време на падането / индиректно счупване с фиксирано стъпало/. Счупването на
двете кости/ спираловидно счупване в долната трета на големия пищял с
едновременно счупване на малък пищял в торна трета/ е довело до трайно затруднение в движението
на десет крак за период от 4-5 месеца
при обичайно протичане на оздравителния процес. При клиничен преглед на
пострадалата на 10.01.2020г. се установява, че костите на подбедрицата са
сраснали и основните функции на крака са възстановени. Предстояща е втора
операция за премахване на тибиалния пирон. Има оплаквания от периодично
получавани болки и оттичане на подбедрицата в края на деня. Уморяемост при
продължително ходене. За по-пълно възстановяване функцията на крака са
необходими физиотерапевтични процедури.
В
съдебно заседание вещото лице потвърждава, че възможностите за движение са
възстановени и оздравителният процес е приключил. След счупвания има известни
болки при промяна на атмосферното налягане, претоварване на крака при
продължително ходене, които са остатъчни явления .
Свидетелката
Н.О.Ю.- свекърва на ищцата, твърди, че инцидента станал на 04.02.2019г. ,когато
децата били във ваканция, нейната внучка и друго дете играели в училищния двор.
Отишли да вземат вода от едно магазинче и на връщане чула виковете. Видели, че
е паднала. Опитали се да я вдигнат, но тя имала силни болки и не можела да
движи крака си, непрекъснато го държала. Когато пристигнала линейка й сложили
обезболяващо. В спешния кабинет разбрали, че кракът е счупен много.Наложило се
свидетелката да помага за обслужването й, защото не можела сама и се
придвижвала с патерици, и във всички дейности по хранене, къпане. Твърди, че
преди ищцата била енергична, грижела се за детето, работила, а след инцидента
настроението й спаднало. Плачела, че не може да помогне на семейството си. След
два месеца се преместила в Балчик, при нейната майка да й помага.
На
свидетелката са предявени приложени на с.16-18 от делото снимки. Посочва, че
мястото на падане е пред пицария върху счупени плочки , близо до училището.
Твърди, че мястото е опасно, защото има
непрекъснато коли.
Вторият
свидетел- Г.С.М. е майка на ищцата. Разбрала за инцидента от дъщеря си. В
Балчик пристигнала на втория месец, придвижвала се с патерици. Свидетелката й
помагала с храна, тоалет, и ако се наложи слагала болкоуспокояващи инжекции.
Останала около месец. Продължава да куца.
ВЖ …ВРС.
По основателността на предявените
искове:
Исковото
производството се провежда с участието на конституираните в процеса страни.
Ищцата
е активно процесуално легитимирана да търси обезщетение за причинени вреди на
лично основание, резултат от деликт / квазиделикт/, претендирани като
неимуществени, изразяващи се в причинена болка и страдания от травматичното
увреждане на десния крак, и имуществени, които включват разходите за лечение.
Ангажираната
гражданска отговорност на ответника в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е отговорност
за чуждо деяние- противоправно действие или бездействие на лице, комуто е
възложено извършването на определена работа, дефинирана от правната доктрина
като „безвиновна“ отговорност. Възложителят не може да се освободи , ако докаже
че няма вина по отношение на чуждото увреждащо деяние, нито при избора на
изпълнителя на работата- т.н.culpa in eligento / Голева, П. „Деликтно право“, С.,
2007г./. Отговорността на възложителя произлиза от вината на изпълнителя като
непосредствен причинител на щетата, поради което тя е обезпечителна по
характер.
Дейността
по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общината, с цел осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година - чл.31 от Закона за пътищата, т.14 от ДР
на ЗП. На основание §6 , т.28 от ДР на Закона за движение по пътищата участници
в движението са и пешеходците.
В
разглеждания случай Община Варна носи отговорност за противоправно бездействие
на служители / работници/, на които е вменено изпълнението на нормативно
установените задължения за поддържане на общински път в изправно състояние, с
цел безопасност на движението по улицата
и прилежащата към нея тротоарна част, където е настъпил инцидента.
Изяснен
е механизма на причиняване на вредата, времето и ориентировъчно мястото където
е паднала ищцата. Инцидента е настъпил в светлата част на деня, по обяд, с
добра видимост към зоните за пресичане, включително тротоара и улицата до
училището, и при суха настилка. Не се твърди влошена метеорологична обстановка.
Условията на пътя- асфалтиран към входа на училището, но с неравности на
тротоара, на места частично изпочупени и липсващи плочки, са изисквали повишено
внимание от преминаващото лице и адекватна оценка за неговите възможности да
пресече при минимален риск. По този начин преминаването през участък, със силно
нарушена повърхност / според твърденията в исковата молба /, за разлика от друг
с по-голяма цялост в периметъра на тротоара към улицата, е осъзнато действие
основано на избор, а не принуда. Поведението на ищцата в случая е в пряка
връзка с травматичното увреждане предвид, че не е проявила нужното внимание
съобразено с условията на пътната настилка, при което може да избегне напълно
или да ограничи степента на риска за това нараняване.
Обсъдените факти дават основание на
съда да приеме, че пострадалата е допринесла за злополуката с поведението си, и
като краен извод за нейното съпричиняване.
Съгласно чл.52 от ЗЗД съдът определя размерът на неимуществените вреди се
определя по справедливост, въз основа на преценката за характера и степента на
увреждането, произтичащите от него последици, възможностите да възстанови
нормалния ритъм на живот и работа, който е имала преди злополуката.
Спрямо разглеждания случай отчита
претърпените физически болки и страдания, периодът на възстановяване между два
и пет месеца до окончателното приключване на оздравителния процес с
възстановяване функцията на крака, преживяното безпокойство и негативните
емоции от принудителния престой.
При
тези данни определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на
12 000лв., който съобразно процента съпричиняване следва да бъде признато в размер на 6 000лв. Основателен при
този извод е частичният иск за сумата от 1250лв. от общо 6000лв., който следва
да бъде уважен със законната лихва от датата на увреждането- 04.02.2019г., на основание чл. 49 ЗЗД
във връзка чл. 45 от ЗЗД.
По
претенцията за имуществени вреди приема, че по писмени данни са доказани разходи
за оперативна интервенция и след болнично лечение, общо в размер на 1669лв.
Следва да се присъдят в размер на 834.50лв.,
съответен на признатия процент съпричиняване, със законната лихва от
13.02.2019г. .
Съобразно изложеното, обжалваното
решение следва да бъде частично отменени в частта на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, за разликата над
834.50лв. до претендирания размер от 1669лв.и вместо него да се
постанови отхвърляне на исковата претенция за сумата 834.50лв. / 1669.00лв.-
834.50лв. По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските :
С
оглед постановения правен резултат следва да се определят разноски, направени
от ищцовата страна, съпоставимо с уважената част на предявените искове, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, които включват заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600лв. по договор за правна защита и съдействие, с фактурирана
стойност 500лв. + 100лв. ДДС, и депозит за СМЕ в размер на 200лв. На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК определя разноски пред първа инстанция в общ размер 600лв.,
от които 200лв. платен депозит за вещо лице, 400лв.- адвокатско възнаграждение.
В същия размер следва да се уважи искането за разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, направени във
въззивна инстанция
На
основание чл. 271 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 984/ 26.02.2002г. по гр.д.№ 14257/
2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която Община Варна е осъдена
да заплати на И.М.Ю., ЕГН- **********, сумата 1250лв.--обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания вследствие настъпило
падане на 04.02.2019г., на тротоара на улицата, водеща към двора на СОУ „ Пейо
Яворов“, ж.к.“ Владислав Варненчик“, гр.Варна, със законната лихва от
04.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ
решение № 984/ 26.02.2002г. по гр.д.№ 14257/
2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която Община Варна е осъдена
да заплати на И.М.Ю., ЕГН- **********, обезщетение за имуществени вреди ,
причинени вследствие същата злополука, за разликата над 834.50лв./
осемстотин тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ до претендирания размер от 1669лв., със
законната лихва от датата на 13.02.2019г., на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, и в частта на присъдените
разноски, за разликата над 600лв./ шестстотин лева/ до 916.76лв., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.Ю., ЕГН- **********,***, за сумата 834.50лв.,представляваща
разлика над уважения размер от 834.50лв. до претендирания от 1669лв., за
причинени имуществени
вреди, със законната лихва върху тази сума, като неоснователен, на основание чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на И.М.Ю.,
ЕГН- **********, сумата 400 лв./
четиристотин лева/, направени разноски във въвзивно производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.