Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. Велико Търново, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10357/2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на директора
на Национално ТОЛ управление - специализира звено към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез ***Д.М., срещу Решение № 49/04.10.2023
г. по АНД № 161/2023 г. по
описа на Районен съд – Свищов, с което е отменено Наказателно
постановление № BG16012023/4000/Р8-36/23.05.2023г. на директора
на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на Р.Г.Х., на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение му е наложена „глоба“
в размер на 1 800,00 лв.
Касаторът оспорва решението като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. намира НП за
законосъобразно, като издадено при спазване на всички изисквания на ЗАНН и
ЗДвП. Съдът неправилно бил направил правни изводи въз основа на доказателствата
по делото и закона, че липсват надлежни доказателства за изпълнителното деяние,
за което е ангажирана отговорността. По тези, подробно развити в жалбата,
съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с
което да потвърди наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа
касационната жалба по изложените в същата съображения. При условие на
евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – Р.Г.Х., чрез
адв. П.К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира поддържаните
от касатора оплаквания за необосновани от фактите по делото. От съда иска да
остави в сила оспореното решение и да присъди сторените разноски по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА..
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Споделя
доводите на съда за отмяна на НП поради допуснати нарушения, водещи до
незаконосъобразността му. Предлага оспореното решение
да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав
на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото
доказателства от Великотърновския районен съд и наведените от касатора
възражения намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
От фактическа страна Свищовският
районен съд е приел за установено, че на 16.01.2023 г. в
19,59 часа, при направление излизане от територията на Р България на ГКПП е
пристигнало МПС с обща технически допустима маса над 12 тона,
управлявано от Х.. В хода на проверка при справка в
електронната система за събиране на пътни такси било констатирано, че на
06.01.2023 г. в 14, 39ч., посоченото ППС е било управлявано по път I-3, км
25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена
дължимата пътна такса, сьгласно чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Движението му е било заснето
посредством контролно устройство с идентификатор № 40202, за което бил
генериран доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП с №F 26436A7144E5 BADE053011F60A275E. Съобразно
категорията на самото ППС дължимата такса се определя по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП, въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал 7
от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние оо определен маршрут. За констатираното е издаден
АУАН № BG16012023/4000/P8-36 от 16.01.2023 г., в който са отразени изброените
констатации. В хода на административно наказателното производство наказващият
орган извършил служебна проверка и установил, че процесното ППС е собственост
на ЕТ "Светослав Илчовски". Изискана
информация относно лицето, което е управлявало на процената дата – 06.01.2023
г. товарния автомобил и доказателства във връзка с това. Представени са
от ЕТ с писмо с вх. № 94-00-8808/13.04.2023 г.
документи: пътен лист от 06.01.2023 г., тахошайба на ППС и
копие на лична карта на водача.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че са налице нередовности, които обуславят отмяна
на издаденото НП, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение
на материалния закон и в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушение е пренесено и
при издаване на наказателното постановление. В акта за установяване вмененото
нарушение не е описано точно, което е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН. В конкретния случай при описание на нарушението и
обстоятелствата във връзка с него не е посочено дали ППС е било снабдено с
бордово устройство на процесната дата, както и по какъв начин при движението му
по платената републиканска пътна мрежа собственика заплаща пътна такса.
Посочването на начина на заплащане на пътната такса е от значение, доколкото
двата вида заплащане предвиждат различни изпълнителни деяния при неизпълнение. На
следващо място, в акта били цитирани законовите норми, без да бъдат подведени
към конкретно установените обстоятелства. В акта за установяване на
административното нарушение не били посочени и законовите разпоредби, които са
нарушени съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Решението е правилно. Настоящата
инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които
изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.
Правилни са изводите на районния съд, че е неясно за какво
точно нарушение е бил санкциониран Р. Х., тъй
като правната квалификация на същото не може и не следва да се извежда по
тълкувателен път от посочената санкционна норма. Съгласно императивните
разпоредби чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН в АУАН и НП следва да се посочат законните разпоредби,
които са нарушени. Като е допуснато от накзващия орган това съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Посочените нарушения поставят
съда в невъзможност да прецени извършено ли е от жалбоподателя от обективна и
субективна страна вмененото нарушение.
Като е стигнал до този извод районният съд е постановил правилен съдебен
акт. Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието на отменително
основание по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение
на закона. Съдът е приложил правилно закона. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са
неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация е направено своевременно искане за
присъждане на разноски, като в пълномощното/договор за правна защита е посочен възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвиденото
минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това разноски в полза на адв.
П.В.К. по чл. 38, ал. 2 от
ЗА следва да се присъдят в размер
на 480лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 49/04.10.2023
г. по АНД № 161/2023 г. по
описа на Районен съд – Свищов.
ОСЪЖДА Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София да заплати
на адв. П.В.К. *** - партер, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.