Р Е Ш
Е Н И Е № 336
гр. Бургас, 27 февруари 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесети февруари, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. А.
и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 78/2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Приморско клуб“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител
адв. С.К., против решение № 200/03.12.2019г., постановено по АНД № 499/2019г.
по описа на Районен съд Царево.
С решението е потвърдено
наказателно постановление № 02-0002460/ 27.09.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на
„Приморско клуб“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Приморско, ММЦ,
Административна сграда, ет.2, в качеството му на работодател за нарушение на
чл.62 ал.3 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и изменение на наказателното постановление, в посока
намаляване на размера на наложената санкция. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон, като е отказал да приложи разпоредбата
на чл.415в от КТ, искане за което е било направено и от ответника.
В съдебно заседание,
представител на касатора не се явява. Последният е представил писмено
становище, с което поддържа подадената касационна жалба и иска нарушението да
бъде квалифицирано като „малозначително“.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Наведените с нея
възражения, са неоснователни.
По искането за
приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ първоинстанционният съд се е
произнесъл и е изложил съображения, които този състав на съда изцяло споделя.
Ал.2 на нормата
императивно изключва приложението на ал.1 за определени по вид нарушения, в
обхвата на които попада и процесното.
Тази законова забрана
не може да бъде преодоляна от съда по тълкувателен път, в който смисъл излага
аргументи касаторът.
Вярно е, че касаторът
сам е уведомил Инспекцията по труда за липсата на данни за потвърдено
уведомление на лицето Г.М.и е изискал предписание за регистриране на трудовия
договор.
Тези му действия
обаче, не могат да го освободят от административнонаказателната отговорност.
Същите могат да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства,
което е било сторено от наказващия орган, с налагане на минималния, предвиден
от закона размер на санкцията.
Не могат да обосноват
и приложението на чл.28 от ЗАНН.
На първо място,
защото задължение на работодателя е да не допуска до работа работник на когото
не е връчил уведомление за регистриран трудов договор.
Това задължение
предполага и полагане на дължимата грижа уведомлението за сключения договор
своевременно да бъде подадено до НАП и да бъде установен факта на регистрацията
му.
В случая касаторът
случайно е установил липсата на регистрация на договора. Дори да се приеме като
достоверно твърдението му, че информация за трудовия договор е била подадена до
НАП на датата на сключването му, то работодателят е бил длъжен да установи
факта на регистрацията, защото само тогава ще са налице предпоставки за
допускане до работа на служителя, след връчване на уведомление.
В този смисъл, ако
работодателят беше изпълнил всички свои задължения би установил липсата на
регистрация в значително по- ранен момент, а не близо месец и половина след
сключване на договора.
При това положение, след
като извършването на процесното нарушение е предпоставило и извършването на
други неправомерни действия- допускане до работа на работник без връчено
уведомление за регистриран трудов договор (факт, който е доказан по делото), не
може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение,
като постановено при правилно приложение на материалния закон, с оглед
установените факти, следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/03.12.2019г.,
постановено по АНД № 499/2019г. по описа на Районен съд Царево.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: