О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268 / 25.09.2018 г., гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателна колегия,
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Господинова ВЧНД № 824 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по жалба от „МаксКом Инвест“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Гладстон“ № 28, подадена чрез
управителя на дружеството Николай Георгиев Райков, против Определение №
234/09.08.2018 г., постановено по ЧНД № 210/2018 г. по описа на Районен съд –
Поморие. С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е потвърдил
Постановление на Районна прокуратура – Поморие от 01.06.2018 г. за прекратяване
на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за
престъпления по чл. 194, ал. 1
от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че
правните изводи на първостепенният съд не съответстват на фактическата
обстановка, установена от събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. От въззивния съд се иска отмяна на определението на
първоинстанционния съд, както и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, ведно с последиците, предвидени в закона.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с
жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери жалбата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Досъдебно производство № 320-ЗМ-160/2017 г. по описа
на РУП – Поморие, вх. № 340/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Поморие,
е образувано на 25.04.2017 г. срещу неизвестен извършител за това, че от
неустановена дата до 15:30 часа на 25.04.2017 г. в гр.Поморие, от хотелски
комплекс „*******”, отнел чужди движими вещи
– 3 броя усилватели за кабелна телевизия от владението на „МаксКом Инвест” ЕООД
- гр.Бургас, с управител Николай Райков, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на воденото разследване са извършени разпити на
свидетели и са приобщени многобройни писмени доказателства. По делото няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
На 04.05.2018 г. разследващият орган изпратил делото
на прокурора с мнение за прекратяване на наказателното производство по ДП №
320-ЗМ-160/2017 г. по описа на РУП – Поморие, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С постановление от 01.06.2018 г.
прокурор при Районна прокуратура – Поморие, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратил
наказателното производство по ДП № 320-ЗМ-160/2017 г. по описа на РУП –
Поморие, като е приел, че деянието не осъществява от обективна и субективна
страна съставите на престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК.
Постановлението на прокурора е обжалвано от управителя
на „МаксКом Инвест“ ЕООД - Николай Георгиев Райков пред първоинстанционния съд,
който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 6 от НПК е постановил определение, с което е потвърдил
атакувания прокурорски акт.
В мотивите си, съдът е възприел изцяло фактическата
обстановка, съдържаща се в постановлението, като се е съгласил и с направените
от прокурора правни изводи за наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В тази връзка, съдът е приел за безспорно
установено, че на 13.04.2017 г. св.Г. Д., в качеството си на председател на управителния съвет
на етажната собственост на комплекс „*****”
гр.Поморие, избрана с решение на общото събрание на етажната собственост от
14.07.2016 г., потвърдено с Решение № 78/05.06.2017 г. по гр.дело № 424/2016 г.
по описа на РС - Поморие, разпоредила на техника - св.П. П., да демонтира
оборудване за кабелна телевизия, поставено в общите части на сградата. В
присъствието на св.Л. Я. – собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост, сваленото телекомуникационно оборудване било опаковано в картонена
кутия и поставено в складово помещение на етажната собственост. Според св.Д. оборудването било с неизяснен собственик, тъй като
при извършени проверки от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) било
установено, че в помещението е изградена телевизионна базова станция без данни
за собственост и правно основание за изграждането й. В дадените от св.Д. показания, същата твърди също, че в КРС – Бургас има
протокол, в който св.Н. Р. е заявил, че оборудването в станцията не е негова
собственост и не знае кой е собственик на инсталираното оборудване в
помещението за охрана, както и че той помага само за отстраняване на проблеми в
окабеляването. На 24.04.2017 г. св.Н. Р. предявил претенции към демонтираното оборудване и
св.Д. с протокол му го предала. Св.Р. обаче установил липсата на три броя усилватели за
кабелна телевизия. Според първостепенния съд по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че същите са били монтирани в
помещението, заедно с останалите телекомуникационни съоръжения. Липсват и
доказателства, от които да се направи извод, че е налице умисъл от страна на
св.Д. да присвои телекомуникационното оборудване, демонтирано
от помещението в етажната собственост.
Първостепенният съд е разсъждавал и върху възможността
да е налице престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. От доказателствата по делото обаче не се установява между
дружеството-жалбоподател „МаксКом Инвест“ ЕООД и Г. Д. по повод
демонтираното оборудване да е съществувал правен спор относно имуществено
право, което е съществен елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК от обективна страна. Поради това първоинстанционният съд е приел, че в
случая не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Застъпените в горния смисъл съображения на
първостепенния съд в насока обоснованост и законосъобразност на прокурорския
акт, настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя.
При изложената правилно и достатъчно пълно установена
фактическа обстановка, прокурорът и районният съд са формирали доказателствено
обосновани, законосъобразни и правилни правни изводи за липса на доказателства
за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на посоченото
престъпление е необходимо от обективна страна деецът да
отнеме от владението на другиго чужда движима вещ с
определена стойност, да прекъсне владението
на досегашния собственик, владелец или държател и да
установи своя фактическа власт върху нея.
От обективна страна е безспорно установено, че на
13.04.2017 г. св.Г. Д., в качеството си на председател на управителния съвет
на етажната собственост на комплекс „Хелиос” гр.Поморие, разпоредила на
св.Петър Петров да демонтира оборудване за кабелна телевизия, поставено в
общите части на сградата. В присъствието на св.Л. Я. сваленото
телекомуникационно оборудване било опаковано в кашон и поставено в складово
помещение на етажната собственост. На 24.04.2017 г. св.Н. Р. предявил
претенции към демонтираното оборудване и св.Д. с протокол му го предала. В тази насока са
показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. Д., П. П., Л. Я. и Д. П.. Не се доказа
липсващите 3 броя усилватели, да са били монтирани в помещението, заедно с
предаденото на св.Р. телекомуникационно оборудване.
От материалите по делото не става ясно колко на брой усилватели и с какви
технически параметри са били монтирани от страна на управляваното от Райков
дружество. Видно от представения по делото договор за изработка от 10.01.2010
г. между „МГ Билдинг“ ООД и „МаксКом Инвест“ ЕООД, на последната е предоставено
право да разположи технически съоръжения (техника и кабели) за нуждите на
живущите в комплекса за достъп до интернет или сателитна телевизия, както и
достъп за свои нужди до обект от 6 кв.м., находящ се в гр.Поморие, ул.“Морска“
№ 52 – партер в комплекс „Хелиос Бийч“ (л.21-22 от ДП). В договора не е
уточнено къде точно в комплекса са монтирани телекомуникационни съоръжения,
техническите им параметри, нито на каква стойност са те. Представените от св.Райков
фактури с посочени марка и модел на оборудване, също не водят до безспорен и
категоричен извод, че именно това са усилвателите, монтирани в процесната
етажна собственост (л.96-100 от ДП).
Правилен и подкрепен от доказателствата е и изводът на
ПРС относно липса на субективната страна на обвинението по чл. 194, ал. 1 от НК.
Кражбата е
типично умишлено престъпление, което се осъществява при наличието на специфично
намерение - за противозаконно присвояване на отнетото имущество, т.е. деецът се
отнася към него като към свое, считайки, че може да извършва действия на фактическо или
юридическо разпореждане с него. В конкретния случай не се доказа св.Д. или друго лице да са демонтирали телекомуникационното
оборудване от помещението в етажната собственост с намерение противозаконно да
го присвоят. Напротив, установи се, че св.Д. е взела решение да демонтира оборудването с
убеждението, че същото е с неизвестен собственик и е незаконно монтирано в
помещението. Цялата апаратура е била надлежно описана, запечатана в кашон и
прибрана на съхранение в складово общо помещение на комплекса, а по-късно
предадена на св.Райков.В този смисъл липсва елемент от фактическият съсътав на
чл.194 ал.1 НК,а именно св.Д. или някой друг
да е осъществил трайна фактическа власт върху свалените съоръжения,тъй като те
са останали на съхранение под опис в общите части на жилищната сграда. Освен
това при извършени проверки от Комисията за регулиране на съобщенията,
предизвикани от св.Д., било установено, че в
помещението е изградена телевизионна базова станция без данни за собственост и
правно основание за изграждането й (л.45 от ДП). По никакъв начин лицата не са
заявили намерение за разпореждане с вещите, поради което не може да се направи
безспорен и категоричен извод, че извършеното е съставомерно по чл. 194, ал. 1
от НК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за наличие
на самоуправни действия по чл. 323, ал. 1 от НК. Това възражение вече е било
направено пред първоинстанционния съд, който го е обсъдил в съответствие с
доказателствата по делото и е изложил мотиви, които се споделят от настоящата
инстанция.
Самоуправството е възможно само при възникнал,
съществуващ спор между две страни по повод на действително или претендирано
субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред.
Разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НК изисква деянието да не съставлява маловажен случай, съобразно
критериите, установени в чл. 93, т. 9 от НК. Посочените признаци следва да се
осъществени в императивно предвидена от законодателя последователност, като
правният спор винаги предшества и предпоставя самоуправните действия. Освен
това субект на това престъпление може да бъде само лице, което е страна по
някакво имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние
изисква да е налице предварително оспорено
имуществено право от насрещната страна
по правоотношението, което да е било
обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия.
В настоящия случай от събрания по делото материал не
се установява между дружеството - жалбоподател
„МаксКом Инвест“ ЕООД и св.Г. Д. по повод демонтираното оборудване да е съществувал
правен спор относно имуществено право, което е съществен елемент от състава на
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК от обективна страна.
С оглед на установените по делото факти, съдът намира,
че са налице единствено доказателства за спорове между етажната собственост и
отделни етажните собственици относно законосъобразността на приети решения на
общото събрание на етажната собственост, по които дружеството – жалбоподател не
е страна, поради което същите са ирелевантни към настоящото наказателно
производство.
При липсата на такъв правен спор, предхождащ
осъществяване на действията от страна на св.Д., не може да се носи наказателна отговорност, тъй като
подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на престъплението -
засягане на обществените отношения, свързани с решаването на правен спор (в
този смисъл Решение № 303/24.07.2012 г. по н.д. № 941/2012 г. на I н.о. на
ВКС).
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав
намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни и необосновани.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното определение, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.
243, ал. 8 от НПК,
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 234/09.08.2018 г., постановено по ЧНД №
210/2018 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено
Постановление на Районна прокуратура – Поморие от 01.06.2018 г. за прекратяване
на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за
престъпления по чл. 194, ал. 1
от НК и по чл. 323, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: