Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260240 / 11.05.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На първи
март през две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена
Стефанова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 3135 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД; от
„Юробанк България" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, "Околовръстен път" № 260, представлявана от Д.Ш. и М.В.;
против Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ К.С.А.с ЕГН **********, с рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Хасково, с адрес в гр. Хасково, ****.
Ищецът твърди, че на
28.12.2006 г. между Алфа банка - клон България КЧТ, чийто правоприемник бил,
като кредитодател, и Т.В.Т.се сключил договор за ипотечен кредит № 48-50/2006,
изменен с анекси: № 1/22.12.2009 г., № 2/22.10.2010 г. и № 3/ 2012 г. По силата
му, банката отпуснала кредит в размер на 15 000 евро на кредитополучателя.
Кредитът бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека, съгласно нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 45 том VII peг.
№ 11652 по дело № 1075/2006 г. на нотариус с peг. № 352. По силата му,
кредитополучателят и собственик на ипотекирания имот учредил ипотека в полза на
кредитора върху следния недвижим имот: магазин 3, на ет.1, с площ от 15,40
кв.м, ведно с съответните ид.ч и от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху терена, който попада в сграда № 77195.710.95.1, в
поземлен имот № 77195.710.95, находящи се ***. На 16.04.2015 г. Р.М.А.и С.К.А.получили
изпълнителен лист № 44 по гр. дело № 106/ 2016 г. на ХРС, с който Т.бил осъден
да им предаде владението на реална част от техен имот, както и да им заплати
сумата от 4 857,09 лева обезщетение за ползване на реална част от 10,38 кв. м.
от имота за периода 22.04.2008 г. - 20.01.2014 г.; сумата от 1 873,36 лева -
мораторна лихва за периода 22.04.2010 г. - 20.01.2014 г.; сумата от 91 лева
месечно, считано от предявяване на иска до предаване на владението; както и
законната лихва върху дължимите суми от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задълженията. На 18.05.2015 г. А.образували изп. дело № 52/2015 г.
срещу Т.през ответника – ЧСИ с peг. № ***, който наложил възбрана върху имота,
ипотекиран в полза на горепосочената банка. Същият имот продължавал да
обезпечава вземанията на банката - кредитор по посочения договор, поради което
ипотеката не била заличена. На 21.10.2015 г. бил извършен опис на възбранения и
ипокиран в полза на банката недвижим имот, след което ЧСИ насрочил публичната
му продан за периода 28.12.2015 г. - 28.01.2016 г. при начална цена 14 700
лева. Банката се считала за присъединен по право взискател по делото и била
уведомена за насрочената продан, като веднага изпратила молба до съдебния
изпълнител с вх. peг. № 02437/ 22.12.2015 г. Със същата тя уведомила ЧСИ, че
собственикът на имота и длъжник по делото Т.имал непогасени задължения,
обезпечени с ипотека върху продавания на публична продан имот. Изрично било
поискано, в случай на продажба, ЧСИ да запази получената от продажбата цена до
представяне на изпълнителен лист за вземането на ипотекания кредитор, съгласно
чл.459 ал.2, вр. ал.1 от ГПК. На 29.01.2016 г. бил съставен протокол за
отваряне на постъпилите наддавателни предложения и за купувач на имота бил
обявен Г.Г.Г.за сумата в размер на 23 035 лв., платена от купувача, като
изготвено било постановление за възлагане на процесния имот. Сумата била
получена от ЧСИ с доплащането към задатъка сума в размер на 21 565 лв. на
02.02.2016 г. Междувременно, на 25.04.2016 г. ВКС с решение № 39 обезсилил
изпълнителния лист в полза на взискателите Акиф. На 12.05.2016 г. постъпила
молба при ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, на основание обезсиления
изпълнителен лист (чл. 433 ал. 1 т. 4 от ГПК). На 07.06.2016 г. длъжникът Т.подал
молба до ЧСИ за връщане на получените пари от продажбата на ипотекирания в
полза на банката имот по изпълнителното дело. На 07.10.2016 г. ЧСИ отново бил
уведомен писмено за размера на задълженията на Т.към ипотекарния кредитор с
молба с вх. peг. № 11325. Въпреки, че съдебният изпълнител знаел за наличието
на действаща ипотека в полза на банката, която обезпечава вземането й по
договора за кредит, и въпреки неколкократните му уведомявания, да задържи
получените от продажбата пари, на 14.10.2016 г. ЧСИ върнал получената от
проданта сума в размер на 23 035 лв. на ипотекарния длъжник Т.с платежен
документ № BORD06600102 от 14.10.2016 г., 14:31:19 часа. След като разбрал за
продажбата на ипотекирания в нейна полза имот, банката започнала процедура по
изваждане на изпълнителен лист за цялото й вземане, като предварително обявила
предсрочна изискуемост и подала заявление за издаване на изпълнителен лист.
Изпълнителният лист в полза на ипотекарния кредитор бил издаден на 27.10.2016
г. по ЧГД № 2258/2016 г. на ХРС, след което ищецът като правоприемник на
кредитодателя Алфабанк-клон България подал молба до ЧСИ за образуване на
изпълнително дело и неговото присъединяване към изп.дело № 52/2015 г., по което
бил продаден ипотекираният недвижими имот. Посочил и банкова сметка ***.
Образувано било изпълнително дело под № *****/ 2016 г. на Г.Г.Г.. Съдебният
изпълнител обаче, вместо да следва установения от закона ред, а именно - да
задържи сумата от продадения ипотекиран недвижим имот до представяне на
изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор, уведомил ищеца, че е превел
сумата от продажната цена на длъжника по делото Т., като е прекратил изп.дело №
52/2015 г. Въпреки, че ищецът бил присъединен по право взискател по това дело,
той не получил съобщение за прекратяването му, като му било отнето правото, да
защити правата си по законен ред, обжалвайки прекратяването.
Предвид изложеното,
ищецът като ипотекарен кредитор и правоприемник на Алфабанк-клон България КЧТ
претърпял вреда, която се изразявала в неполучаването и непогасяването на
обезпеченото с ипотека върху продадения имот вземане. За банката оставала
възможността, да търси правата си с предявяването на настоящия осъдителен иск
срещу незаконосъобразните действия на Г.Г.Г. с peг. № 771, която с поведението
си нарушила разпоредбата на чл.459 ал.2, вр. ал.1 от ГПК. При наличието на
реализирано обезпечение чрез публична продан на имот, съдебният изпълнител имал
задължение да задържи получената продажна цена по своята сметка, докато
ипотекарният кредитор се снабди с изпълнителен лист и го представи пред
съдебния изпълнител, когато да се извърши разпределение на събраната сума. В
случая обаче ЧСИ не само не е изчакал, ипотекарният кредитор да представи
изпълнителен лист, но и няколко дни, след като е бил уведомен за наличието на
дълг по обезпеченото вземане, върнал парите на ипотекарния длъжник и
кредитополучател. Банката предявила претенции и към ЗК „Лев Инс" АД, в
която компания ЧСИ поддържал задължителната по ЗЧСИ застраховка „професионална
отговорност". Застрахователят обаче отказвал да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като считал действията на съдебния изпълнител като „груба
небрежност" при изпълнение на професионалните задължения, което било
изключен риск по техните ОУ. Изложеното обосновавало правният интререс за
ищеца, да предяви настоящия иск за причинените му вреди, като искът му бил
допустим.
Предвид изложеното,
ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му
заплати, както следва: сумата от 23 035 лева, която ЧСИ превел на ипотекарния
длъжник Т.В.Т.; както и сумата от 7 019,27 лева, дължима за периода от датата
на извършения от ЧСИ превод 14.10.2016 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба; ведно със законната лихва върху главница от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен, като го
оспорва изцяло по основание и размер. Възразява, че към договор за прехвърляне
на търговско предприятие от 29.02.2016 г. бил описан договор за ипотечен кредит
от 28.12.2006 г., в чийто раздел V: Неизпълнение. Предсрочна изискуемост на
кредит - в т.30.2.2 било вписано, че банката има право да обяви неизплатения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. всички дължими такси,
комисионни и други разноски; и да предприеме мерки за принудително събиране на
дължимите суми по договора за кредит /т.3/. От исковата молба не ставало ясно,
какви вноски е направил кредитополучателят и кога, за да се види дължимият
остатък и налице ли е предпоставката за обявяването му за предсрочно изискуем,
предприети ли са действия от ищеца за принудителното събиране на задължението.
Това оспорване било във връзка с предявения размер на иска за главницата, което
пък рефлектирано и върху размера на акцесорния иск. Ответникът прави възражение
за нищожност на клаузата от Анекс № 1/ 22.12.2009 г. към договора за кредит, в
раздел : Страните се споразумяват за следното, т.1. Тази клауза била увреждаща
и неравноправна, защото водела до неправомерно увеличаване размера на
главницата, а оттам и на лихвата по кредита. Налице била и злоупотреба с право
от страна на кредитодателя, като по- силна страна в договора за кредит. Вместо
да изпълни задълженията си по договора и предприеме мерки за събиране на
задълженията по него, при условията на т. 30.2.2 от договора, още преди да се
образува изпълнително дело № 52/2015 г., банката проявила бездействие,
осланяйки се на договорната ипотека върху недвижимия имот на кредитополучателя
и впоследствие вменявала вина на ЧСИ. Налице било противоречие между клаузите
на договора за кредит по т.30.2.2 и 30.2.3 и в Анекс № 1/22.12.2009 г. в раздел
: „Страните се споразумяват за следното", като вместо да пристъпи към
събиране на вземането по кредита, банката предпочела в случай на просрочие, да
получава обезщетение за непогасените в срок суми в размер на договорената в
договора лихва + надбавка от 10%, което допълнително утежнявало положението на
кредитополучателя, респ. на ответника като задължен за неправомерно определена
главница и лихва, съпоставени със сумата, получена от публичната продажба на
имота по изпълнителното дело. Ответникът прави възражение за нищожност и на
т.6.2.2 от Анекс № 2/22.10.2010 г. към договора, което също имало отношение
като оспорването на исковете по размери. Възразява да се приема като доказателство
Анекс № 3 към договора, тъй като същият бил без дата и с непопълнени данни на
съответните места. Оспорва съображенията на ищеца, като едностранни и вменяващи
вина в действията на ЧСИ, без същевременно да се сочи нищо за хода на
изпълнението на погасителния план по договора за кредит, има ли направени
вноски и в какъв размер, има ли неизпълнение на погасителния план, за колко
вноски и от кога; какъв е остатъкът от дължимата сума по договора за кредит;
налице ли са основания за прогласяване на договора за кредит в предсрочно
изискуем и спазени ли са условията за това; предприел ли е ищецът мерки за
събиране на вземането от кредитополучателя извън договорната ипотека и т.н.
Ответникът излага своя хронология на действията си по изп.дело № 20157710400052.
Той наложил възбрана върху недвижимия имот, собственост на Т.с писмо до Агенция
по вписванията с изх. № 01166/19.06.2015 г. До този момент ЧСИ не бил уведомен
от ищеца за наличието на договорна ипотека и не му бил представен нотариалният
акт за нейното учредяване в полза на банката. На 21.10.2015 г. ЧСИ извършил
опис на самостоятелния обект в сграда, предмет на изпълнителното дело, след
което изготвил обявление за публичната му продажба за времето от 28.12.2015 г.
до 28.01.2016 г, в което изрично посочил, че върху имота има вписана договорна
ипотека в полза на банката и възбрана в полза на взискателите. Преди началната
дата на публичната продажба, с уведомление изх. № 02435/10.12.2015 г. уведомил
банката за извършения опис и за обявяване му на публична продажба, при начална
цена от 14 700 лева. Едва с молба вх. № 02437/ 22.12.2015 г., ищецът уведомил
ЧСИ за непогасените задължения на Т.към нея, произтичащи от договора за кредит.
В молбата се отправяло искане да не се извършва разпределение на сумите,
получени от публичната продажба, до представяне на изпълнителен лист, но не се
сочело, кога ще се представи този изпълнителен лист и какви мерки са предприети
от банката за снабдяването с него. С постановление за възлагане на недвижим
имот от 10.02.2016 г., имотът бил възложен на купувача за сумата от 23 035
лева. С уведомление изх. № 010386/30.06.2016 г., ЧСИ отново уведомил ищеца за
извършената публична продажба и като присъединен взискател ги помолил срочно да
го уведоми за точния размер на вземането на банката, в т.ч. главница, лихви и
разноски. Отговор получил едва на 11.10.2016 г. Междувременно с решение №
39/25.04.2016 г. на ВКС, II г.о., постановено по гр.дело № 3611/ 2015 г., било
отменено решение № 162/09.04.2015 г. на ХОС, по което бил издаден изпълнителен
лист № 44/16.04.2015 г., по който било образувано изпълнително дело № 52/2015
г. В изпълнение на решението на ВКС и на молба от Т.от 07.06.2016 г., с
преводно нареждане от 14.10.2016 г. ЧСИ му превел сумата, получена от
публичната продажба на имота, в размер на 23 035 лева. Според ответника, този
резултат бил последица от бездействието на ищеца, който не направил нужното,
след като е уведомен за насрочения опис на имота, да се снабди своевременно с
изпълнителен лист за дължимите суми от кредитополучателя, ако не спазва
погасителния план по кредита, и да образува изпълнително дело, което да се
присъедини към изп. дело № 52/2015 г. След постановяване на отменителното
решение на ВКС, ищецът не направил нужното, да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, а разчитал само
на договорната ипотека върху имота. Освен това в писма на ищеца с изх. №
071618/ 21.12.2015 г. и с изх. № 11325/07.10.2016 г. се сочели различни суми за
дължимите главница, лихви и разноски, без да се сочат периодите им. Ответникът
оспорва размера на адвокатското възнаграждение на ищцовия пълномощник. Иска,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан, и му присъди разноските по делото.
По искане на
ответника – ЧСИ, с определение № 651/24.03.2020 г. съдът допусна до участие в
настоящия процес и конституира като трето лице – помагач на негова страна
Застрахователна компания „Лев инс” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. ****; и прие за съвместно разглеждане, предявения по чл.219
ал.3 от ГПК, под формата на евентуалност, обратен иск от ответника против
застрахователя, който да бъде осъден да му заплати сумата от общо 30 054,27
лв., от която: 23 035 лева главница /за преведената сума от ЧСИ на ипотекарния
длъжник Т.В.Т./ и 7 019,27 лева законна лихва /дължима за периода от датата на
извършения от ЧСИ превод 14.10.2016 г. до датата на подаване на искова молба по
главния иск/; ведно със законната лихва върху главница от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски - в случай
на уважаване на първоначалния иск за същите суми, предявен против ответника –
ЧСИ от „Юробанк България" АД с ЕИК ****. По този иск, ЧСИ излага фактите
по отговора на първоначалната искова молба, както и обстоятелството, че с
третото лице – помагач сключили застрахователен договор за 2015, 2016, 2017 и
2018 г., покриващ риска „Професионална отговорност на ЧСИ". Веднага след
получаване на исковата молба, ЧСИ уведомил за това застрахователя. За ЧСИ
налице бил правен интерес от завеждане на обратния иск, като евентуален, и иска
уважаването му, в случай на уважаване на първоначалния иск.
Застрахователят като
ответник по предявения против него от ЧСИ обратен иск, депозира отговор на
исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като
счита същия за допустим, но за неоснователен, като го оспорва по основание и
размер. Възразява, че на имащия качеството на присъединен по право кредитор
съдебният изпълнител бил длъжен служебно да осигури възможност за участие в
делото, според чл.501 ал.1 от ГПК за ипотекарния кредитор. Ето защо,
придобиването на качеството присъединен по право кредитор не било в зависимост
от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за
конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то
отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването. Последиците
от присъединяването се изразявали в това, че присъединеният кредитор ставал
страна в изпълнителния процес и имал съгласно чл.457 ал.1 от ГПК същите права,
както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването
изпълнителни действия ползвали и него. Когато ипотечното право бъдело
реализирано, чрез предвидения процесуален ред за това - провеждане на публична
продан, за собственика на имота настъпвали неблагоприятни последици. От
издаването на постановлението за възлагане на имота настъпвало погасителното и
придобивното действие на публичната продан придобиване на собствеността от
купувача и погасяване на ипотеките и вещните права върху имота. Всички суми,
постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от
наддавачи и купувачи по проданта, се внасяли по сметка на съдебния изпълнител
/чл.455 от ГПК/. Публичната продан имала за последица и погасяване на
обезпеченото вземане – частично или изцяло. Извършването й пораждало задължение
за съдебния изпълнител, да заплати на ипотекарния кредитор получената от
проданта цена до размера на вземането или сумата, за която е вписана ипотеката;
ипотекарният кредитор имал право да получи и лихвите в размера съгласно чл.174
изр.2 от ЗЗД; ипотеката обезпечавала ипотекарния кредитор и за разноските в съответствие
с чл.174 изр.3 от ЗЗД. Според чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършвал разпределение, спазвайки реда на удовлетворение на
вземанията, съгласно чл.136 от ЗЗД. Щом публичната продан се извършела,
ипотеката се обръщала в право върху цената, която ипотекарният кредитор имал
право да получи за вземането си към длъжника. Това негово право било преди
правото на всички останали кредитори. То се разпростирало обаче само за
вземането, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението
и само върху стойността, която е получена от публичната продан на същия.
Публичната продан на недвижим имот била деривативен способ за придобиване
правото на собственост именно, защото купувачът придобивал правото на
собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота от деня на влизане в сила
на постановлението за възлагане. Отпадането на изпълнителното основание след
този момент не засягало правата на купувача по публичната продан, тъй като
законодателят не предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание
по отношение вещно-правния ефект на проданта /арг. решение № 105 от 16.01.2016
г. по гр.д.№ 1091/2016 г. на ВКС, II г.о. и TP № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. В случая нямало данни, да е извършено и предявено
разпределение на получената след проведена публична продан сума между
взискателите. Сумата била задържана без правно основание от ЧСИ по специалната
му банкова сметка ***одан - 29.01.2016 г. до постъпване на молбата от длъжника Т.за
възстановяването й поради отпаднало изпълнително основание - 07.06.2016 г.
Нямало данни за спиране на изпълнителното дело по реда на чл.282 от ГПК, като
законова възможност за защита на длъжника с оглед обстоятелството, че същото
било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила
въззивно решение. С действията си по изп.дело № 52/2015 г. ЧСИ лишил
ипотекарния кредитор – ищеца от учреденото в негова полза обезпечение и от
правото върху сумата, която ипотекарният кредитор следва да получи за вземането
си към длъжника. Затова застрахованият ЧСИ с действията си причинил вреди на
ипотекарния кредитор при груба небрежност, алтернативно - действал умишлено.
Той не спазил всички законови изисквания, както и етичните норми и правила,
регламентиращи професионалната дейност на ЧСИ, като предприел действия в разрез
с тях. Затова застрахователят не дължал изплащане на обезщетение, тъй като
налице било неизпълнение на договорни задължения, предвидени в Общите условия
по застрахователния договор, неразделна част от същия, и Кодекса на
застраховането. Според Раздел IV т.6 т.6.9 от ОУ, застрахователят не дължал
обезщетение за вреди, причинени при или от умишлени или противоречащи на
професионалната етика действия, предоставяне на невярна информация или при
груба небрежност от страна на застрахования. Следвало да се има предвид и
разпоредбата на чл.395 от КЗ. ЧСИ не спазил задълженията си по договора за
застраховка, обективирани в Раздел IX т.24 от ОУ, а именно: да спазва всички
законови и други изисквания на българското законодателство, както и етичните
норми и правила, регламентиращи професионалната му дейност и да не предприема
действия в разрез с тях /т.24.1/; да вземе необходимите мерки за
предотвратяване на застрахователно събитие, а в случаите когато е настъпило и е
възможно - да предприеме мерки за ограничаване и намаляване на вредите
/т.24.5/. Съгласно т.29 от Раздел 11 „Застрахователно обезщетение" от ОУ,
вр. чл. 229 от КЗ /отм./, обезщетение се изплащало на застрахования, когато със
съгласието на застрахователя или въз основа на влязло в сила съдебно решение,
постановено при участието му, е удовлетворил претенции на увредените лица, т.е.
застрахованият имал право да получи застрахователно обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице. Застрахователят оспорва предявените искове и по
размер. Претендираната сума в размер на 23 035 лв. главница представлявала
цялата получена сума от проведената публична продан, но същата следвало да се
разпредели по реда на чл.136 от ЗЗД, като се спази редът на удовлетворение на
вземанията с право на предпочтително удовлетворение, при което ипотекарният
кредитор нямал право на нея в пълния й размер. Ето защо, не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на третото лице – помагач, при
което обратният иск като неоснователен и недоказан следвало да се отхвърли,
като му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по този
иск. Аналогични съображения развива третото лице – помагач и в допълнително
писмено становище по делото, по повод конституирането му като такова в
настоящия процес.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото дружество е
правоприемник на „Алфа Банка – Клон България“, видно от представените по делото
извлечение от Търговски регистър по партидата на ищеца - „Юробанк България” АД
и сключения от него, като купувач, договор за прехвърляне на търговско
предприятие от 29.02.2016 г. с „Алфа Банк“ А.Е., РГърция, чрез клона си в
България - „Алфа Банка – Клон България“ гр. София, като продавач, с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 1169/29.02.2016 г. на нотариус с рег. № 526. На 28.12.2006
г. между „Алфа Банка“ АД, РГърция, чрез клона си в България - „Алфа Банка –
Клон България“, като кредитодател, и Т.В.Т., като кредитополучател, е сключен договор
за ипотечен кредит № 48-50/2006, изменен с анекси № 1/22.12.2009 г., №
2/22.10.2010 г. и № 3. Предмет на договора е отпускането на кредит в размер на
15 000 евро от банката на кредитополучателя, предназначен за рефинансиране на
предходни два кредита и за ремонт или реконструкция на следния недвижим имот: магазин
№ 3 с площ от 15,40 кв.м., находящ се на първи етаж в търговски център ****,
съгласно нотариален акт /НА/ № 83 том VI рег. № 10283 дело №
901/2004 г. Кредитът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека, съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 45
том VII peг. № 11652 по дело № 1075/2006 г. от 28.12.2006 г. на нотариус с peг.
№ 352. По силата му, кредитополучателят и собственик на ипотекирания имот е учредил
ипотека в полза на кредитора върху горепосочения недвижим имот, а именно: СОС с
идентификатор 77195.710.95.1.18 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК; с адрес в ****, с предназначение: за търговска
дейност; представляващ магазин № 3 със североизточно изложение, находящ се на
първи етаж с площ от 15,40 кв.м.; ведно с съответните ид.части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. Въз основа на
процесния договор за кредит, банката– ищец се е снабдила с изпълнителен лист от
27.10.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 2258/2016 г. по описа на Районен съд –
Хасково и въз основа на заповед № 1082 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по същото дело. По силата им, кредитополучателят
Т.В.Т.е бил осъден да заплати на банката сумите, както следва: главница в
размер на 12 764 евро – неплатена сума по договор за ипотечен кредит 48-50/2006
от 28.12.2006 г., ведно с договорна лихва върху тази главница в размер на 1
217,29 евро за периода 12.07.2015 г. – 26.09.2016 г.; 96,60 евро наказателна
лихва за периода 12.07.2016 г. – 26.09.2016 г.; 109,20 лв. нотариални такси;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016 г. до
окончателното изплащане; както и направените по делото разноски за държавна
такса от 557,30 лева и 1 137,57 лв. за адвокатско възнаграждение.
Изпълнителният лист и заповедта за незабавно изпълнение ищецът е представил на
ответника – ЧСИ с рег. № 771, приложени към молба с вх.№ 12303/16.12.2016 г. за
образуване на изпълнително дело № *****; като го е уведомил и че вземането му е
обезпечено с посочената ипотека и е поискал новообразуваното дело да се
присъедини към изп.дело № 52/2015 г. по описа на същия ЧСИ, образувано и водено
срещу същия длъжник; поискано е и налагането на запор на вземанията, които
длъжникът има към Р.М.А.и Севгинар Кадир Акиф.
Копие от цялото
цитираното изпълнително дело № 20157710400052 се приложи в цялост по
настоящото. Същото е образувано по молба с вх. № 00746/18.05.2015 г. от Р.М.А.и
С.К.А.против Т.В.Т.с приложен към нея изпълнителен лист № 44/16.04.2015 г.,
издаден им от Окръжен съд – Хасково, въз основа на решение № 809/17.12.2014 г.
по гр.дело № 106/2014 г. на ХРС и решение № 162/09.04.2015 г. по в.гр.дело №
97/2015 г. на ХОС /л.120/. По силата му, Т.е осъден, да им предаде владението
на реална част с площ от 10,38 кв.м. от СОС в сграда с идентификатор на обекта
77195.710.95.1.18 в Хасково по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-638/ 05.10.2006
г. на ИД на АК , с адрес: ****, който се намира в сграда с идентификатор
77195.710.95, предназначение: за търговска дейност, брой нива 1, площ по
документ 15,40 кв.м., а по КК– 25,55 кв.м., измерена на място 25,78 кв.м., със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.710.95.1.17,
77195.710.95.1.19, под обекта – няма, над обекта - 77195.710.95.1.45., която
част е означена на скица на вещото лице, намираща се на л.213 от делото, и
съобразно заключението на вещото лице е показана с №18Б – червен надпис,
затваряща се между точките 4, 5, 6 и 7. Т.е осъден още, да им заплати сумата от
4 857,09 лева, представляваща обезщетение за ползване на реална част от 10,38
кв.м. от имот с идентификатор 77195.710.95.1.18, от което били лишени ищците,
считано за периода 22.04.2008 г. – 20.01.2014 г.; сумата от 1873,36 лева,
представляващи мораторна лихва, считано от 22.04.2010 г. до предявяване на иска
20.01.2014г.; сумата от по 91 лева месечно, считано от предявяване на иска до
предаване на владението, ведно със законната лихва върху дължимите суми,
считано от предявяване на иска до окончателно изплащане. В молбата си до ЧСИ,
взискателите са поискали налагане на възбрана върху имота на длъжника, описан в
цитирания по-горе НА № 83 том VI рег. № 10283 дело № 901/2004 г. от 27.12.2004
г. на нотариус с рег. № 352, а именно – процесният магазин № 3. Видно от този
НА /л.126-127/, имотът е продаден от съпрузите Р.М.А.и С.К.А.на Т.В.Т.. С писмо
от 19.06.2015 г. до Агенцията по вписванията – Хасково /л.148/, ЧСИ е поискал
вписването на възбрана на този имот, в т.ч. с актуалното му описание, цитирано
по-горе в договора за ипотеката му, за обезпечение на гореописаното вземане на
взискателите. Възбраната е била вписана на 22.06.2015 г. под № 4778-20-том II- дв.вх.рег. № 4758 /л.151/. На 24.06.2015 г. на длъжника
е била връчена покана за доброволно изпълнение от 19.06.2015 г. /л.156/, който
е подал възражение на 02.07.2015 г., че за имота е налице висящ спор през ВКС
/л.170/, като е приложим касационна жалба против горецитираното решение на ХОС
/187/. Въводът във владение на горепосочената реална част от имота е извършен
на 21.07.2015 г., за което е съставен протокол от ЧСИ /л.196/; с констатация за
изградена от взискателите стена по следващ протокол от 31.07.2015 г. /л.201/.
На 29.09.2015 г. взискателите са депозирали молба до ЧСИ, че длъжникът не
изпълнявал доброволно задълженията си за плащане, предвид на което са поискали принудително
изпълнение чрез опис, оценка и публична продан на възбранения му недвижим имот
/л.203/. ЧСИ е извършил опис на имота с протокол от 21.10.2015 г. /л.212/,
оценен от вещо лице, с насрочена публична продан от 28.12.2015 г. до 28.01.2016
г. /л.216 и сл./ и изготвено обявление за същата /л.230/, в което е посочено,
че върху имота са вписани процесната договорна ипотека в полза на банката и
възбрана. До банката е било изпратено уведомление от 10.12.2015 г. от ЧСИ за
извършения опис и за насрочената публична продан, изпратено по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, видно от която писмото е получено на
17.12.2015 г. /л.232-233/. Същата е подала по този повод молба с вх. peг. №
02437/ 22.12.2015 г. до ЧСИ /л.246/, в качеството й на ипотекарен кредитор и
присъединен по право взискател, като е уведомила за процесното си вземане
против Т.и е поискала в случай на продажба на ипотекирания имот, на основание
чл.459 от ГПК– дължимата й сума да бъде запазена от ЧСИ, като разпределението й
да се извърши след представяне на изпълнителния лист, като банката бъде
уведомена за предприетите изпълнителни действия. Върху молбата е поставена
резолюция от ЧСИ от 23.12.2015 г. – „Искра Язаджиева – за сведение и
изпълнение“. На 29.01.2016 г. е съставен протокол за отваряне на постъпилите
наддавателни предложения и за купувач на имота е обявен Г.Г.Г.за сумата в
размер на 23 035 лв. /л.262-264/, довнесена на 02.02.2016 г. с банково платежно
нареждане /л.265/. Имотът е бил възложен на купувача с постановление на ЧСИ от
10.02.2016 г., вписано в Службата по вписванията- Хасково, влязло в сила на
01.03.2016 г. /л.279/, а с протокол от 24.03.2016 г. е бил извършен въводът във
владение /л.285/. На 12.05.2016 г. длъжникът Т.е поискал прекратяване
производството по изп.дело, на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК, т.к. с
приложено решение на ВКС от 25.04.2016 г. било отменено горепосоченото решение
на ХОС и отхвърлени са били исковете против него по чл.108 от ЗС и за
заплащането на обезщетение за ползването на спорния имот с обезщетение за
забава върху него /л.287 и сл./. Молбата е резюлирана от ЧСИ на 16.05.2016 г.,
прекратил производството по изпълнителното дело на посоченото основание; както
и на 06.06.2016 г., вдигнал наложените възбрани върху имота. На 07.06.2016 г.
длъжникът Т.е подал нова молба до ЧСИ /л.294/, да му бъдат преведени по
посочена банкова сметка ***лза на банката имот по изпълнителното дело. Молбата
е резюлирана на 13.06.2016 г. от ЧСИ, да се уведоми банката – ищец за
извършената продан и за постъпилите суми с искане за информация за размера на
вземането на банката. Уведомлението до банката е изпратено с изх. № от
30.06.2016 г., получено на 04.07.2016 г., видно от представеното известие за
доставяне /л.297-298/. С молба с вх.№ от 07.10.2016 г. ищецът е уведомил ЧСИ за
размера на дълга на Т., резюлирана от ЧСИ на 11.10.2016 г. с „КД“ /л.312/. На 14.10.2016
г. ЧСИ е превел сумата от 23 035 лв. на Т.по банков път с преводно нареждане №
BORD06600102 от 14.10.2016 г., 14:31:19 часа /л.313/.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца и на ответника
по първоначалните искове, съдът назначи и изслуша съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Съответно
необходимите от това заключение части за разрешаването на настоящия правен
спор, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените искове:
Относно главния иск:
Съгласно чл.441 ал.1
изр.І от ГПК – ред. ДВ. бр.86/27.10.2017 г. /идентична по съдържание с приложимата за
случая редакция на чл.441 изр.І от ГПК, ДВ бр.100/ 21.12.2010 г./, вр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ,
и задължителна практика на ВКС, отговорността на ЧСИ за вреди,
причинени на граждани от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД.
Това предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на ЧСИ, във връзка с дейността му на орган по принудително
изпълнение, в резултат на което да са настъпили вреди, причинно-следствена
връзка между вредите и противоправното поведение на деликвента.
Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото
действие или бездействие на ЧСИ, а вината му се презумира, на основание чл.45
ал.2 от ЗЗД, която презумпция е оборима. Имуществените вреди за една от
страните в изпълнителното производство могат да представляват намаляване на
патримониума (претърпени загуби) или пропускане в патримониума на страната да
постъпи очаквано имуществено благо (пропуснати ползи). За причинно- следствената
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, следва
противоправното поведение на ЧСИ да е довело до вредоносния резултат като
необходима и закономерна последица. За надлежно провеждане на защитата си
ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия или бездействия на
ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния
изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При
доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици
върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху
нея, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или
бездействие на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ
независимо от това, дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата в
производство по чл.435 – 438 от ГПК. Действието на съдебния изпълнител ще бъде
неправомерно в две хипотези - когато то е предприето въпреки забраната за
извършването му, въведена с императивна процесуална норма; или действието е
извършено, въпреки че не са налице необходимите предпоставки за това. Бездействието
на съдебния изпълнител може да бъде противоправно, когато не се предприема
действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или на
основание изрично искане, отправено от страните в изпълнителното производство,
макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършването му.
Така посочените
предпоставки за уважаване на исковата претенция се установиха по несъмнен начин
в настоящото производство, предвид на което предявеният главен иск е
основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установява, че при
ответника е било образувано изпълнително дело № 20157710400052 на 18.05.2015 г.
от двама взискатели – съпрузи против Т.В.Т., въз основа на издаден им
изпълнителен лист за предаване владението върху описана реална част от недвижим
имот и за заплащането на сумите от 4 857,09 лева обезщетение и 1 873,36 лева
мораторна лихва, както и по 91 лева месечно, считано от предявяване на иска до
предаване на владението, ведно със законната лихва върху дължимите суми,
считано от предявяване на иска до окончателно изплащане. По искане на
взискателите и за обезпечение на вземането им, ЧСИ е наложил възбрана върху
недвижим имот на длъжника, описан в НА № 83 том VI рег. № 10283 дело № 901/2004
г. от 27.12.2004 г. на нотариус с рег. № 352, а именно – процесният магазин № 3,
представляващ СОС с идентификатор 77195.710.95.1.18 по КККР на гр. Хасково.
Възбраната е вписана на 22.06.2015 г. Преди това върху същия този имот, в полза
на банката – ищец в настоящото производство /като правоприемник на банката –
кредитор по договор за кредит с длъжника Т./ е била учредена договорна ипотека,
съгласно НА от 28.12.2006 г. По искане на взискателите, ЧСИ е извършил опис на
имота с протокол от 21.10.2015 г., оценен от вещо лице, с насрочена публична
продан от 28.12.2015 г. до 28.01.2016 г. и изготвено обявление за същата, в
което е посочено, че върху имота са вписани процесната договорна ипотека в
полза на банката и възбрана. До банката е било изпратено уведомление от
10.12.2015 г. от ЧСИ за извършения опис и за насрочената публична продан. По
този повод банката – ищец е подала молба с вх. № от 22.12.2015 г. до ЧСИ
/л.246/, в качеството й на ипотекарен кредитор и присъединен по право
взискател, като е уведомила за процесното си вземане против Т.и е поискала в
случай на продажба на ипотекирания имот, на основание чл.459 от ГПК – дължимата
й сума да бъде запазена от ЧСИ, като разпределението й да се извърши след
представяне на изпълнителния лист, като банката бъде уведомена за предприетите
изпълнителни действия. Върху молбата е поставена резолюция от ЧСИ от 23.12.2015
г. – „Искра Язаджиева– за сведение и изпълнение“. Последвали са съставяне на протокол
за отваряне на постъпилите наддавателни предложения, като е обявен купувач на
имота за сумата в размер на 23 035 лв. и имотът му е бил възложен с
постановление на ЧСИ, влязло в сила на 01.03.2016 г., като е бил въведен във
владението му на 24.03.2016 г. На 12.05.2016 г. длъжникът Т.е поискал
прекратяване производството по изп.дело, на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК,
т.к. с приложено решение на ВКС от 25.04.2016 г. било отменено решението на ХОС
и отхвърлени са били исковете против него по чл.108 от ЗС и за заплащането на
обезщетение за ползването на спорния имот с обезщетение за забава върху него.
Молбата е резюлирана от ЧСИ на 16.05.2016 г., прекратил производството по
изпълнителното дело на посоченото основание; както и на 06.06.2016 г., вдигнал
наложените възбрани върху имота. На 07.06.2016 г. длъжникът Т.е подал нова
молба до ЧСИ, да му бъдат преведени по посочена банкова сметка ***лза на
банката имот по изпълнителното дело. Молбата е резюлирана на 13.06.2016 г. от
ЧСИ, да се уведоми банката – ищец за извършената продан и за постъпилите суми с
искане за информация за размера на вземането на банката. Уведомлението до
банката е изпратено с изх. № от 30.06.2016 г., получено на 04.07.2016 г. С
молба с вх.№ от 07.10.2016 г. ищецът е уведомил ЧСИ за размера на дълга на Т.,
резюлирана от ЧСИ на 11.10.2016 г. с „КД“. На 14.10.2016 г. ЧСИ е превел сумата
от 23 035 лв. на Т.по банков път с преводно нареждане № BORD06600102 от
14.10.2016 г., 14:31:19 часа.
С описанато ЧСИ е
допуснал виновно нарушение на императивната разпоредба на чл.459 ал.2, вр. ал.1
от ГПК, вр. чл.24 ал.2 от ЗЧСИ, в резултат на което е осуетил правото на ищеца
да му бъде възстановена процесната сума от 23 035 лв., и като пряка и
непосредствена последица от това му е причинил имуществена вреда в същия размер.
Налице е причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на
ответника и причинената вреда на ищеца, изразяваща се в невъзможността да
събере вземането си, въпреки наличието на имот на длъжника, служещ за
обезпечение. Последният елемент от фактическия състав на отговорността е
вината, която както се посочи и съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното. В настоящото производство ответникът- ЧСИ не ангажира
доказателства, които да оборят тази презумпция. Съдът намира, че той е действал
при условията на небрежност, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди, че от
описаните му действия и бездействия ще настъпи процесната вреда за банката– ищец,
явяваща се ипотикарен кредитор. За тези си действия ответникът - ЧСИ носи
имуществена отговорност и дължи на ищеца обезщетение по реда на чл.441 ал.1
изр.І от ГПК – ред. ДВ. бр. 86/ 27.10.2017 г. /идентична по съдържание с приложимата за
случая редакция на чл.441 изр.І от ГПК, ДВ бр.100/ 21.12.2010 г./, вр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ; съизмеримо с
размера на нанесената вреда. Ето защо, предявеният главен иск следва да се
уважи изцяло за сумата от 23 035 лева, ведно със законната лихва от датата,
следваща предявяването на иска и крайния момент на обезщетението за забава, а
именно - от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Изцяло неоснователно
е ответното възражение, че настъпилата за ищеца вреда е била резултат на
неговото собствено бездействие, който не направил нужното, след като е уведомен
за насрочения опис на имота, да се снабди своевременно с изпълнителен лист за
дължимите суми от кредитополучателя, ако не спазва погасителния план по
кредита, и да образува изпълнително дело, което да се присъедини към изп. дело
№ 52/2015 г. В тази връзка, съдът взема предвид задължителната съдебна практика
по прилагането на чл.459 от ГПК, постановена с ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
и ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/ 2015 г., двете на ОСГТК. По т.5 от първото от
цитираните ТР е прието, че чл.459 от ГПК урежда участието на ипотекарния
кредитор /каквато в случая е банката – ищец/ в изпълнителното производство, без
да е необходима изрична молба за присъединяването му. Законовата норма е изрична, че припадащата се на такъв кредитор сума се
запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи
изпълнителен лист. Тя допуска сумата да се върне на длъжника, ако обезпечението
бъде отменено, респ. ако ипотеката бъде вдигната, но настоящият случай не
попада в тази хипотеза. Законът отчита особеността на правното положение на ипотекарния
кредитор, че съществуването на неговото вземане все още не е съдебно потвърдено
и правото на принудително изпълнение не е удостоверено в изпълнителен лист. В
този смисъл изцяло ирелевантно за случая е обстоятелството, че банката – ищец е
представила на ответника ЧСИ изпълнителен лист за вземането си против длъжника Т.едва
на 16.12.2016 г., по който образувано било изпълнително дело № *****. По силата
на цитираните разпоредби, ответникът – ЧСИ е бил длъжен да пази процесната сума
пари по своя сметка и да я предаде на банката, след
като представи изпълнителен лист, вместо на 14.10.2016 г. да я върне на длъжника. В тази
насока е и второто от цитираните ТР. То приема, че когато договорната ипотека охранява
интереса на кредитор за удовлетворяване на парично вземане чрез изпълнение
върху недвижим имот, правото на кредитора е защитено от разпоредбата на чл.459
ал.1 от ГПК. При осъществяване на публична продан, ипотекарният кредитор е
присъединен по право кредитор и припадащата му се сума се запазва по сметката
на съдебния изпълнител. В тази връзка изцяло ирелевантни за случая са и
ответните възражения, касаещи действителността и изпълнението на правата и
задълженията на страните по договора за кредит, въз основа на който е вземането
на банката – ищец против длъжника – кредитополучател; а именно – че от исковата
молба не ставало ясно, какви вноски е направил кредитополучателят и кога, за да
се види дължимият остатък и налице ли е предпоставката за обявяването му за
предсрочно изискуем, предприети ли са действия от ищеца за принудителното
събиране на задължението; налице ли е нищожност на клаузи от договора за кредит
и анексите към него. Цитираните законови разпоредби са императивни, с
изложеното им по-горе съдържание, като не предоставят на съдебния изпълнител
никаква възможност за преценка съдържанието на представения му за принудително
изпълнение изпълнителен титул.
Относно акцесорния иск:
Същият се
предопределя от съдбата на главния иск – изцяло уважен в случая. Главницата касае
парично задължение, което произтича от непозволено увреждане, и съгласно чл.84
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана, като при неизпълнението
му той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл.86
ал.1 ЗЗД/. Предвид гореизложеното, установи се, че вредата за ищеца е настъпила
на 14.10.2016 г., когато ответникът, вместо да запази процесната сума от 23 035
лв. за него, я е върнал на длъжника. Това е и началният момент, от който ищецът
претендира да му се присъди обезщетение за забава до датата на предявяване на
иска – 16.10.2019 г. Ето защо, акцесорният иск се явява доказан по основание, а
относно размера му – съдът взема предвид заключението на съдебно – счетоводната
експертиза. Същата го изчислява в размер на 7 019,84 лв. за периода
14.10.2016 г. - 16.10.2019 г. Доколкото обаче искът е предявен за по-малката
сума от 7 019,27 лева, то следва да се уважи изцяло в този размер.
Относно разноските по първоначалните искове:
Предвид изцяло
уважените главен и акцесорен искове и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът- ЧСИ следва да бъде осъден да заплати на банката- ищец
деловодни разноски в общ размер на 2 970,13 лв., от които 1 717,96
лв. за адвокатско възнаграждение /с ДДС/, 1 202,17 лв. за държавна такса и
50 лв. за вещо лице. Неоснователни са ответните възражения за прекомерност на
адвокатсктото възнаграждение, доколкото то е уговорено и заплатено в размер,
изцяло съответстващ на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4, вр. § 2а от ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относно обратния иск:
С оглед
основателността на главния иск, налице са и предпоставките за уважаване на
обратния иск, предявен от ЧСИ срещу третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД.
Ищецът- ЧСИ се явява застраховано лице по застраховка „Професионална
отговорност“, съгласно чл.469, вр. §1 т.1 от КЗ. По делото е представена
застрахователна полица № 26318344/ 13121610000768 от 15.04.2016 г., с период на
застрахователно покритие 16.04.2016 г. – 15.04.2017 г. /л.112/. В тази връзка,
приложим в случая е Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. /арг. от
§ 22 ПЗР на КЗ/. Застрахователното покритие касае отговорността на ЧСИ за
имуществени вреди, причинени на страните и другите участници в изпълнителното
производство и на всички трети лица, в следствие на виновно неизпълнение на
задълженията през срока на застраховката, в рамките на договорените в полицата
лимити от 450 000 лв. По делото се представиха и ОУ по застраховка
„Професионална отговорност“ със Специални условия Клауза 7 – Отговорност на ЧСИ
– и двете одобрени с протокол на УС на ЗК „Лев Инс“ АД от 08.11.2007 г., в сила
от 01.12.2007 г. /л.340-343/. В раздел III
„Застрахователно покритие“ т.5 от ОУ е предвидено, че застрахователят ще
обезщети застрахования: за сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати като компенсация за причинени вреди или финансови загуби
на трети лица, с които застрахованият се намира в правоотношения по
осъществяване на своята професионална дейност /т.5.1./, таксите и съдебните
разноски, присъдени по делото за обезщетение, заведено от ищеца, ако това
обезщетение е дължимо по условията на полицата /т.5.4./. Имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
служители на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Професионална отговорност"
между делинквента и ответника - застраховател, 3) отправяне към застрахователя
на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на
пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема, че именно в срока на действие на посочената застрахователна полица е
настъпил покрит от застраховката риск. Съгласно чл.13 от Наредба № 2/06.02.2006
г. за задължителното застраховане на ЧСИ, застрахователно събитие при
застраховка "Професионална отговорност на ЧСИ" е извършването на
вредоносно действие или вредоносно бездействие, което в случая е от дата 14.10.2016
г. Ищецът – ЧСИ е изпълнил задължението си, да уведоми застрахователя за
настъпилото събитие в съответния срок, след като събитието му е станало
известно. С писмо от 06.12.2019 г. ЧСИ е уведомил застрахователя за настоящото
съдебно производство /л.358/, за което ЧСИ е узнал на 25.11.2019 г. /л.57/.
Застрахователят е получил уведомлението на 30.12.2019 г., видно от приложеното
пощенско известие за доставянето му /л.359/. Същевременно, застрахованият ЧСИ е
изпълнил задължението си по и чл.15 ал.2 от Наредба № 2 от 06.02.2006 г. и е
поискал конституиране на застрахователя в настоящото производтво като трето
лице – помагач в законоустановените срокове за това. Вредата, подлежаща на
възстановяване от застрахователя, по силата на сключения застрахователен
договор, е установена по основание и размер, според гореизложените мотиви, с
които застрахователят е обвързан като подпомагаща страна. Поради изложеното
застрахователят не може да откаже плащане на сумите за главница, лихви и
разноски, присъдени с решението. Според задължителната практика на ВКС,
възможност за отказ на застрахователя за плащане на обезщетение има само при
установяване на такова неизпълнение на задължения по договора, което да обуслови
като последица настъпване на застрахователното събитие или да обуслови увеличен
размер или обхват на вредите от настъпилото застрахователно събитие. Не се
установява неизпълнение на задължения на ищеца, предвидени в застрахователния
договор, които да са довели до настъпването на застрахователното събитие или да
са повишили риска от настъпването на такова. В тази връзка неоснователни са
ответните възражения в този смисъл, както и за това, че в случая ЧСИ действал
при груба небрежност или алтернативно – умишлено. Съдът изложи по-горе
съображенията си за това, че ЧСИ е действал при условията на небрежност. Осъждането
на ответника- ЧСИ поражда в негова полза притезание против застрахователя,
чийто размер се определя от размера, до който е уважен главния иск. Ето защо
третото лице– помагач следва да бъде осъдено да плати, след като ответникът-
ЧСИ плати на банката- ищец сумите по главния иск; а именно – сумите от 23 035
лева главница, ведно със законната лихва от датата, следваща предявяването на
иска и крайния момент на обезщетението за забава, а именно - от 17.10.2019 г.
до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава върху нея в размер на
7 019,27 лева за периода 14.10.2016 г. - 16.10.2019 г.; както и деловодни
разноски в общ размер на 2 970,13 лева.
Относно разноските по обратните искове:
Предвид изцяло уважените обратни искове
и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът- застраховател следва
да бъде осъден да заплати на ищеца- ЧСИ деловодни разноски в размер на 1 202,17
лв. за държавна такса.
Ответникът- застраховател следва да
бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца- ЧСИ сумата от
1 431,63 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според уважения размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.3
пр.посл. от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
делото няма данни този адвокат да е регистриран по ЗДДС, придвид на което и във
връзка с § 2а от ДР на Наредбата, съдът не начислява ДДС върху посочения размер
на възнаграждението.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По предявения иск с правно основание
чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД; от „Юробанк
България" АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявана от Д.Ш. и М.В.; против Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ К.С.А.с
ЕГН **********, с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, ***;
при
участието на трето лице помагач на страната на
ответника – Застрахователна компания „Лев инс” АД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***; представляван от ****
и ***;
а именно:
ОСЪЖДА ЧСИ К.С.А.с ЕГН **********, с
рег. № 771, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България" АД с ЕИК *** сумите, както
следва: обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 035 лева, която сума ЧСИ незаконосъобразно е превел на
14.10.2016 г. на ипотекарния длъжник Т.В.Т.по изпълнително дело № **** и с това
е причинил вреда в същия размер на банката като ипотекарен кредитор; ведно със законната лихва върху главницата от
17.10.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава върху
нея в размер на 7 019,27 лева за
периода 14.10.2016 г. - 16.10.2019 г.; както и деловодни разноски в размер на 2 970,13 лева.
ОСЪЖДА „Лев инс” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ К.С.А.с ЕГН **********,
с рег. № ***, по сключена помежду им застрахователна полица № 26318344/
13121610000768 от 15.04.2016 г., с период на застрахователно покритие
16.04.2016 г. – 15.04.2017 г., по
застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на
ЧСИ“; сумите, както следва: застрахователно обезщетение в размер на 23 035 лева, която сума ЧСИ незаконосъобразно
е превел на 14.10.2016 г. на ипотекарния длъжник Т.В.Т.по изпълнително дело № ***
и с това е причинил вреда в същия размер на банката като ипотекарен кредитор; ведно
със законната лихва върху главницата
от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава
върху нея в размер на 7 019,27 лева
за периода 14.10.2016 г. - 16.10.2019 г.; както и деловодни разноски в размер
на 2 970,13 лева – след като ЧСИ изплати така описаните
суми на „Юробанк България" АД с ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Лев инс” АД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ К.С.А.с ЕГН **********,
с рег. № 771, сумата от 1 202,17 лева
за деловодни разноски по обратния иск.
ОСЪЖДА „Лев инс” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Антоанета
Николова Николова, вписана с Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес в
гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 8 ет.2 ап.7; сумата от 1 431,63 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на ищеца и
на третото лице – помагач - на ел. адреси
от л.2 и л.386, като им се изиска незабавно потвърждение на
получаването, а при липса на такова – делото да се докладва; а на ответника-
ЧСИ – чрез връчител на съдебния адрес
от л.408.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.!