РЕШЕНИЕ
№ 3385
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114939 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П. Г. Б., ЕГН ********** е предявил срещу БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ
ЕООД, с ЕИК: ******, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 109 548,62
лева, представляваща сбора от неплатените брутни трудови възнаграждения за м. април
2020, м. май 2020г. и м. февруари 2021г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в процесния период на
длъжността "********”. При прекратяване на ТПО на ищеца не били платени дължимите
ТВ, същите не били платени и до момента.
Ето защо моли да се осъди ответника да заплати така посочените суми на ищеца,
ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и
присъждане на разноски по делото.
Клед изтичане на срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който се взема
становище за допустимост и основателност на иска, като същият се признава по основание
и размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор №******., заповед
за прекр. на ТПО от ******, трудов договор № *******., заповед № *******г. за
1
прекратяване на ТПО, се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово
правоотношение на основание трудов договор на длъжността „*******“, с основно месечно
възнаграждение при сключване на договора от 2019г. - 3000 лева, а по сключения втори
тредово договор – 7000 лева. Със заповед № *******ТПО между страните е прекратено на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Ответникът признава иска.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице З. М.. Видно е от заключението, че дължимите на ищеца суми за
трудови възнаграждения за процесния период възлизат на общо 109 548,62 лева. Според
заключението на вещото лице от счетоводните документи няма извършени плащания за
заплати на ищцата.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през
процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и
размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се
дължи на друго основание.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице З. М.. Видно е от заключението, че дължимите на ищеца суми за
трудови възнаграждения за процесния период възлизат на общо 109 548,62 лева. Според
заключението на вещото лице в счетоводните документи няма данни извършени плащания
за заплати на ищеца.
Задължението за изплащане на трудовото възнаграждение е основно задължение на
работодателя по трудовото правоотношение, което е установено в чл. 124 КТ и е уредено в
чл. 128 КТ.
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това, което се дължи, е
уговореното трудово възнаграждение, а трудовото възнаграждение се определя при
сключването на трудовия договор и е елемент от необходимото (задължително) съдържание
на трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ при сключването на трудовия договор
страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук
следва, че работодателят дължи изплащане на уговореното при сключването на трудовия
договор трудово възнаграждение в размера посочен в писмения трудов договор (чл. 62, ал. 1
КТ). Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно значение
и не се ползват с никаква закрила. В този смисъл съдът не цени записванията във
ведомостите на работодателя, доколкото същите не се основават на уговореното между
2
страните в трудовия договор.
От представените доказателства – трудов договор № ******** г. за непълно
работно време от 2 часа, седмично от 10 часа, се установява, че договореният размер на
заплатата на ищеца е в размер на 3000 лева, а според трудовия договор № ******г.
уговореният размер на ТВ е 7000 лева. Видно от приложена заповед № *******. ТПО с
ищеца е прекратено, поради дисциплинарното уволнение на ищеца.
Според представената по делото таблица за отчитане явяването/неявяването на
работа през м. февруари 2021г. ищецът има 11 човекодни, а работните дни за този месец са
20 дни, при договорена заплата от 7000 лева, което пресметнато прави 3850 лева ТВ за 11
отработени работни дни, с оглед на което искът за заплащане на ТВ за м. февруари 2021г. ще
се уважи до размера на 3850 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от
104 173,22 лева ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В останалите му части искът за заплащане на ТВ ще се уважи като основателен и
доказан.
На ищеца следва да се присъди законната лихва, тъй като вземането е лихвоносно и
такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 369,02 лева - ДТ по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски
от бюджета на съда за съдебносчетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Същите възлизат на сумата от 100 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, с ЕИК: ****** да заплати на П. Г.
Б., ЕГН ********** сумата от 1907,40 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. април 2020; сумата от 3468 лева за м. май 2020г. и 3850 лева за м.
февруари 2021г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното им плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на ТВ за м. февруари 2021г. в частта му относно разликата над уважения размер
от 3850 лева до пълния предявен размер от 104 173,22 лева, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ ЕООД, с ЕИК:***** да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
следните суми: сумата от 369,02 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск,
и сумата от 100 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
3
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4