№ 20
гр. С.З. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901057 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
45 и сл. от ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от ПТП.
По така предявения иск е образувано гр. д. № 217/2020 г. по описа на
Районен съд – Г..
В съдебно заседание от 11.03.2021 г. ищецът е направил изменение на
предявения иск от 10 000 лв. на 50 000 лв., поради което съдът е прекратил
производство и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност
на Окръжен съд – С.З..
Пред Окръжен съд – С.З. е образувано настоящото производството по т.
д. № 1057/2021 г.
В исковата си молба Р. Ст. Д. сочи, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа,
по улица „П.“ в с. О. се движил лек автомобил „Р.М.“ с рег. № X *** ВМ,
управляван от Б.Б.. Твърди, че водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като изгубил контрол над МПС, напуснал платното за движение и
се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво. Вследствие на
катастрофата пострадала ищцата като пътничка от същия автомобил.
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано
досъдебно производство №256/2019 г. по описа на РУ Г., пр.пр. №1750/2019
г. по описа на ТО Г. към РП С.З., което към настоящия момент не било
приключило. Ищцата излага, че причина за настъпване на ПТП били
допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Счита, че в случая съществувала пряка
1
причинна връзка между деянието на Б.Б. и настъпилите общественоопасни
последици - телесните повреди, причинени на ищцата.
Посочва, че за увреждащия лек автомобил „Р.М.“, управляван от Б.Б.,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п.
ВG/08/119003125897/07.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано
от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с „Д.З.“ АД, гр. С..
Сочи, че предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред
застрахователя и представила всички документи, с които разполага. С писмо с
обратна разписка от 13.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за
настъпилото събитие. По случая била регистрирана преписка с №*********
от 17.12.2019 г., по която към настоящия момент не било платено
обезщетение. С изложеното обосновава правния си интерес да предяви
претенцията си за плащане пред съда.
Ищцата твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични
увреждания: счупване на дясна ключица, травма на дясно рамо, травма на
лумбални прешлени и други. След инцидента на 30.11.2019 г. била прегледана
в ДКБ/СО на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З.. Постъпила с оплаквания за
получени при процесното ПТП травми в областта на дясно рамо, ключица и
лумбални прешлени, придружени от болка в същите места. Направени й били
необходимите консултативни прегледи и изследвания, направена й била и
рентгенография. Изписана била с ортеза на ключицата. Излага още, че на
16.12.2019 г. била прегледана от ОПЛ, който след прегледа й поставил
диагнозата счупване на ключицата, като назначената терапия била
удължаване на временната нетрудоспособност.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата
търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и
емоционално. Преди пътния инцидент тя била в много добро здравословно
състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но след него се
изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си занимания с
връстниците си. Вследствие на получените наранявания и приложените
методи за лечение с ортеза на ключица била с обездвижен горен десен
крайник за дълъг период от време и поради тази причина следвало да спазва
режим на покой и да не се натоварва. За това време за задоволяване на
елементарни нужди от ежедневието разчитала единствено на помощта на
своите близки. И към настоящия момент болката в контузионните области
продължавала, като освен тях изживяла и силен емоционален стрес, който ще
остане за цял живот.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания
ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 25.00 лева, които също
следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за рьо
графия на раменна става.
Счита, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания следвало да бъдат компенсирани чрез парично обезщетение, което
да заличи, макар и в минимална степен, неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания и да репарира в относително пълен обем
2
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Вредите на ищцата били причинени в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил Б.Б., а за причинените от него вреди
отговарял ответникът по делото „Д.З." АД, гр. С..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д.З.“ АД,
гр. С., да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и
обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на
25.00 лева. Претендира законната лихва върху сумите, считано от 07.12.2019
г. до окончателното им изплащане. Евентуално, претендира законната лихва
върху сумите, считано от 13.01.2020 г. - датата, на която застрахователното
дружество е уведомено за застрахователното събитие. Претендира разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. I, т. 2 от ЗА с ДДС, предвид
обстоятелството, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.З.“
АД, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
вредите, които ищцата твърдяла да търпи.
На първо място, излага твърдения за нередовност на исковата молба, тъй
като не отговаряла на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. В същата ищцата
не била посочила банкова сметка, съобразно посочената императивната
правна норма, което изправяло застрахователя, в случай на осъдителен
диспозитив, пред невъзможност за изпълнение, а съгласно разпоредбите на
КЗ, застрахователите извършвали плащания на застрахователни обезщетения
само и единствено по банков път, освен ако не било възможно възстановяване
на вредите в натура, каквото възстановяване в конкретния случай било
невъзможно. Моли исковата молба да бъде оставена без движение, като на
ищцата бъдат дадени указания да предостави банкова сметка, а в случай на
неизпълнение в срок на дадените от съда указания - производството по делото
да бъде прекратено.
На следващо място, излага съображения за недопустимост на исковата
претенция. Счита, че не е проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ,
която била абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Ищцата била
уведомена за необходимостта от представяне на допълнителни документи,
необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но
такива пред застрахователя не били представени. Исковата молба на ищцата
била депозирана в деловодството на съда, преди да е приключила
процедурата по чл. 380 от КЗ. Поради това моли съда да прекрати
производството по делото поради недопустимост на ищцовите претенции.
На трето място, оспорва предявения иск изцяло (по основание и размер).
3
Не оспорва, че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между „Д.З.“ АД и собственика на
лек автомобил марка „Р.“", модел „М.“ с рег. № Х***ВМ, валидна към
30.11.2019 г. - датата на настъпване на процесното пътно-транспортното
произшествие.
Твърди, че е налице изключение от покритието по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.
494, т. 1 от КЗ.
На следващо място, счита, че е нарушено правото му на защита - исковата
молба не била окомплектована с годни доказателства, относно механизма на
настъпване на ПТП, вината за настъпване на същото, конкретно място на
настъпване на събитието, местоположение на участниците, състояние на пътя,
организация на движението в района и др. Не били приложени никакви годни
доказателства за физическото и физиологичното състояние на пострадалата,
липсвали документи за консултации, провеждано лечение и т.н. Изложеният в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, респективно,
претендираните вреди, противоречели на приложените към същата
доказателства.
По случая било образувано досъдебно производство, за което към
момента нямало данни да е приключило. Предвид неясния и противоречив
механизъм на събитието, липсата на данни чия е вината за настъпване на
ПТП, прави искане за спиране на настоящото производство на основание чл.
229, ал. I, т. 4 от ГПК, тъй като воденото за процесното ПТП наказателно
производство не било приключило към настоящия момент и нямало
окончателен съдебен акт досежно вината и механизма на ПТП. Счита, че в
интерес за изясняването на обективната истина по настоящия съдебен спор би
било спирането му до постановяване на окончателен съдебен акт в
наказателното производство, тъй като произнасянето по посочените въпроси
от страна на наказателния съд се явява преюдициален въпрос, необходим за
правилното произнасяне на съда по настоящите граждански искове, като
присъдата е задължителна за гражданския съд - чл. 300 от ГПК.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. В исковата молба
бланкетно бил описан същият, като не била изложена подробна фактическа
обстановка. Твърдяло се извършване на нарушение от страна на
застрахования водач, без да се сочи коя точно разпоредба на закона е
нарушена и как с поведението си той я е нарушил. Соченото за водач лице не
фигурирало никъде в приложените доказателства.
Оспорва обективираните в Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №26/30.11.2019 г. констатации досежно качеството „пътник“ на
посочените в протокола лица. Счита, че представеният констативен протокол
за ПТП не може да се ползва с доказателствена сила относно механизма на
ПТП и качеството на установените на местопроизшествието лица, тъй като
произшествието не било реализирано в присъствие на съставителя на акта,
доколкото по смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за
контрол на МВР на местопроизшествието винаги било последващо.
4
Сочи, че по делото липсвали доказателства изброените наранявания и
страдания да са в причинно-следствена връзка с настоящето произшествие.
Твърди, че претендираните увреждания от пострадалата не били последица на
виновно поведение на водача на автомобила, ако той е бил различен от
ищцата.
Евентуално твърди, че водачът на автомобила /ако е бил различен от
ищцата/, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Загубата на
контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола
и възможностите на водача на МПС. Не можело да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени
елементи за осъществяването му били вината и противоправното поведение,
каквито в конкретния случай не били налице.
Излага, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица. Тъй като в настоящия случай застрахованият при „Д.З.“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност“ не бил отговорен за възникване на
произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на
неговия застраховател.
Счита, че липсвали доказателства изброените телесни наранявания и
претендираните болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с
твърдяното произшествие Оспорва пряката причинно-следствена връзка
между претендираните увреждания, болки и страдания, и настъпилото на
30.11.2019 г. ПТП. В условията на евентуалност, твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че
същата, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Видно от настъпилите травматологични
увреждания, същите били резултат само и единствено от противоправното
поведение на ищцата. Сочи, че при ползване на обезопасителен колан, същият
би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че
уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни
наранявания били в резултат от свободното придвижване на тялото на ищцата
в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите
от автомобила, като това била и основната причина за констатираните
телесни наранявания. Излага, че с поведението си, поради неизползването на
предпазните средства, ищцата в значителна степен допринесла за настъпилия
по отношение на нея вредоносен резултат.
В обобщение на изложеното, ответникът счита иска за неимуществени и
претърпени имуществени вреди за недоказан и завишен по размер. Според
него неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния иск за лихви.
На самостоятелно основание оспорва изцяло акцесорните искове с правно
5
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения. Сочи, че застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ встъпвал в задължението на застрахования да
обезщети пострадалите и третите увредени лица за причинените вреди по
повод на сключения застрахователен договор, а не ех 1еgе, тъй като
застрахователят не бил прекият причинител на вредата, поради което в случая
била приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава,
застрахователят следвало да бъде поканен да плати. Отделно от това, в
специалната разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ изрично било посочено, че
непредставяне на данни за банкова сметка влече като последица забава на
кредитора по отношение на плащането на застрахователното обезщетение,
като застрахователят не дължал законна лихва за забава. Евентуално, лихва
би се дължала от датата на завеждане на исковата молба. Претендира
разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа, по улица
„П.“ в с. О. се движил лек автомобил „Р.М.“ с рег. № X *** ВМ, управляван
от Б.Б., който изгубил контрол над МПС, напуснал платното за движение и се
блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво. Вследствие на
катастрофата пострадала ищцата Р. Ст. Д. като пътничка от същия автомобил.
Безспорно е, че за увреждащия лек автомобил „Р.М.“, , имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. ВG/08/119003125897/07.11.2019 г.
със срок на валидност една година, считано от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с
„Д.З.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила претенцията
си за изплащане на обезщетение пред „Д.З.“ АД и представила всички
документи, с които разполага, видно от писмо с обратна разписка от
17.12.2019 г. По случая е регистрирана преписка с № ********* от 17.12.2019
г., по която към настоящия момент не е изплатено обезщетение.
Видно от приложеното НОХД № 106/2020 г. по описа Районен съд – Г.,
със споразумение от 24.06.2020 г. съдът е признал подсъдимия Б.К.Б. за
виновен в това, че на 30.11.2019г. в с.О., общ.Г., ул.“П.“, при управление на
МПС - лек автомобил „Р.-М.“ с рег. № Х *** ВМ, нарушил правилата за
движение - управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената
за населеното място /чл.20, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на
движение, на водача на ППС се забранява да превишава скоростта от 50 км/ч
в населено място/ и не упражнил постоянен контрол над превозното средство,
което управлявал /водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват - не управлявал превозното средство със
скорост, съобразена с характеристиките на платното за движение /чл.20, ал.1
от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
6
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице
- на Р.С. Д., изразяваща се в затрудняване движенията на горен десен крайник
и на Д.Д. Д., изразяваща се в трайно затруднение движенията на снагата, за
което и на основание чл.343, ал. 3, предложение второ, б.“а“, предложение
първо, във вр. чл.342, ал.1, предложение трето, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и
осъдил на 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 66,
ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание 10 месеца
„Лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 години.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява следното:
Пострадалата Р. Ст. Д. при процесното ПТП на 30.11.2019 г. е получила
счупване без разместване на дясна ключица; контузия на дясна раменна става
и поясната област.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в материалите по делото ПТП.
Счупването на дясната ключица е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник.
Контузията на дясна раменна става и поясната област са от характер да
причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалата е била лекувана амбулаторно, като десния крайник е бил
обездвижен с мека ортеза.
При правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на десния горен крайник е бил необходим срок
от около 2-3 месеца.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата се е
възстановила напълно от травматичните увреждания. Не са налице данни за
настъпили усложнения и остатъчни явления от страна на получените
травматични увреждания при ПТП на 30.11.2019 г.
Направените разходи са за рентгеново изследване и са във връзка с
проведеното лечение.
С оглед на механизма на ПТП - последователно блъскане на автомобила в
няколко препятствия - метална врата, ограда на къща и дърво, и
деформациите по автомобила - предна лява част, и дясна странична част на
автомобила и с оглед на травматичните увреждания - дясната раменна става
със счупване на дясна ключица и контузия на поясната област може да се
направи извод, че в конкретния случай тези увреждания биха се получили
както с поставен предпазен колан, така и без поставен предпазен колан.
Контузията на дясното рамо и счупването на ключицата са получени от
7
рамката на задна дясна врата или колонката на задна дясна врата. Контузията
на поясните прешлени в конкретния случай не е възможно да се определи от
съприкосновението с кои детайли от купето е получена.
В приложената по делото медицинска документация не са описани
характерни кръвонасядания от предпазния колан.
Р.М. фабрично е оборудван с 5 броя предпазни колани. Като най -
вероятно е с 4 броя триточкови колана и 1 брой двуточков колан.
Р.М. фабрично е оборудван с една въздушна възглавница, разположена
във волана, съответно с един пиропатрон, който активира въздушната
възглавница.
Датчик за сблъсък (аксилометър) е да установи челен удар и да изпрати
сигнал към блока за управление, ако се превиши предварително зададената
пределна стойност, която се определя прецизно и се калибрира от
производителя. Този датчик е разположен в конкретния автомобил в зоната
на арматурното табло.
Пострадалата към момента на ПТП - то се е намирала на задна седалка в
дясно.
В съдебно заседание вещото лице, извършило медицинската експертиза
посочва, че ищцата е млад човек, напълно е възстановена и не е възможно,
нито към момента на прегледа, нито и занапред във времето да чувства болки
при промяната на времето. Счупването на ключицата е такова, което при
правилно лечение зараства напълно без остатъчни явления. Още повече, не са
налице медицински документи, които да сочат за настъпили усложнения от
страна на травмата на дясната ключица.
По отношение на контузия на поясната област, вещото лице посочва, че
данни за такава травма, освен от анамнезата по данни на пациента не се
установява, тъй като не са правени изследвания, които да са насочени за тези
области рентген или скенер. Не са установени такива данни нито с клинични,
нито с инструментални изследвания по време на осъществените прегледи, т.е.
данните за болезненост в поясната област са единствено от анамнезата на
пострадалата.
От заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Р.М. фабрично е оборудван с 5 броя предпазни колани. Като най -
вероятно е с 4 броя триточкови колана и 1 брой двуточков колан.
Р.М. фабрично е оборудван с една въздушна възглавница, разположена
във волана, съответно с един пиропатрон, който активира въздушната
възглавница.
Предпазен колан е пасивно предпазно устройство, предназначено да
държи пътниците на място по време на пътно произшествие или аварийно
спиране. Именно коланите трябва да предотвратяват контакт на човешкото
тяло по инерция, главно главата и гърдите, с твърдите части на автомобила -
волан, арматурно табло или предно обзорно стъкло или с други пасажери, но
8
той няма възпиращо действие на тялото в страни.
Всички съвременни автомобили са оборудвани с такива колани.
Триточковите колани с диагонална талия се подреждат във У-образна форма,
което позволява да се разпредели равномерно енергията на инерционното
движение на тялото между пърдите, раменете и тазовата област. Коланите
имат такова устройство, специален механизъм, който да гарантира, с плавно
движение на водача или пасажерите, той позволява на колана да се удължи
или равномерно да се навие, но ако се случи рязко движение, коланът
преминава в статично положение, плътно държи водача на автомобила или
пасажерите на седалката. Прибиращият механизъм осигурява принудително
развиване и автоматично навиване на предпазния колан. Той е прикрепен към
каросерията на автомобила. Механизмът е снабден с инерционен заключващ
механизъм, който спира движението на колана в барабана при инцидент.
Използват се два метода на блокиране - в резултат на движението (инерцията)
на превозното средство и в резултат на движението на самия предпазен колан.
Коланът може да се изважда от барабана само бавно, без ускорение.
Те се срещат само като средни колани на задните седалки. Този тип колан
захващат само талията на пасажера, нямат прибиращ механизъм.
Ударните сензори са елементи, от които зависи работата на цялата
система. Именно те определят, че е възникнал сблъсък, поради който
възглавниците се задействат. Отначало са използвани само челни датчици,
какъвто има в процесния автомобил. Този автомобил е снабден с
електромеханичен сензор.
Основните елементи на такъв сензор са топка и пружина с определена
коравина. Тя работи така: при удар инерцията принуждава топката да се
движи, преодолявайки силата на пружината, в резултат контактите се
затварят и импулсът от сензора отива към контролния блок.
Заслужава да се отбележи, че коравината на пружината е значителна.
Това елиминира фалшивите аларми на системата, например при аварийно
спиране или леко въздействие. Така при сблъсък по време на движение с
ниска скорост (до 20 км / ч) възглавницата няма да работи, тъй като
инерционните сили просто няма да са достатъчни, за да преодолеят силата на
пружината.
Датчик за сблъсък /аксилометър/ е да установи челен удар и да изпрати
сигнал към блока за управление, ако се превиши предварително зададената
пределна стойност, която се определя прецизно и се калибрира от
производителя. Този датчик е разположен в конкретния автомобил в зоната
на арматурното табло.
На 30.11.2019 г. около 12:45 часа в с.О. в светлата част на денонощието
по ул. П. се е движил л.а. Р.М. с рег.№ Х***ВМ, управляван от Б.К.Б. със
скорост от около 71 км. По причина най - вероятно от високата скорост, с
която се е движел водача и завоя който е трябвало да направи, за да не
напусне платното за движение, е завил волана наляво. Като е разрушил част
от южния бордюр продължил е движението си със завъртян волан наляво,
9
последвало изкачване на северния тротоар с последващ контакт в стълб от
врата, като л.а. е контактувал с предна дясна част, последвало контактуване на
лява страница на автомобила с ограда на къща разположена по дължина на ул.
П. № 13, от което оградата е била частично разрушена. След това е последвал
контакт с крайпътно дърво с дясна част на лекия автомобил и се е установил в
покой намерен от разследващия орган.
Причината за настъпване на произшествието е в обективните действия от
страна на водача на лекия автомобил Р.М., скоростта с която се е движел от
около 71 км/ч при ограничение 50 км/ч в градски условия и завоя, който е
трябвало да извърши.
Водачът на л.а. Р.М. е имал техническа възможност да не допусне ПТП,
ако се е движел със скорост по-малка от 71 км/ч, която да му позволи да
извърши безпроблемно левия завой, който е трябвало да направи.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д.С.Г., който е дядо на ищцата, посочва, че след ПТП, Р. била
изпаднала в паника. Свидетелят и родителите й решили, че когато те са на
работа, някой би трябвало да се грижи за Р. и тъй като свидетелят бил
пенсионер за Р. се грижел той през деня, а вечер родителите й. Дядото
помагал на Р. да отиде до тоалетна, за храна и всичко друго, от което имала
нужда, тъй като ключицата на ръката й била неподвижна. Свидетелят
посочва, че след ПТП – то, Р. била много стресирана и изпитвала силни
болки. Все още изпитвала стрес, когато чуе кола, но постепенно се
подобрявала. След свалянето на колана и превръзката минало време, за да се
достигне нормално движение на ръката. Болките й били до 3-4 месеца и след
това почувствала подобрение. През цялото това време Р. взимала
болкоуспокояващи.
Свидетелят С.Д.С., който е баща на ищцата, посочва, че след ПТП – то, Р.
имала счупена ключица. След инцидента имала болки в рамото и не можела
да си движи ръката изобщо, непрекъснато плачела и постоянно имала
страхова невроза в колата, когато свидетелят управлявал колата, ако карал с
повече от 40 км/ч, Р. го молела да намали скоростта. След болницата във
връзка със счупването на ключицата им казали да купят коланче и че Р.
трябва да си стои в къщи. Три месеца Р. била вкъщи, и баща й я гледал, като
се върнел от работа, а през деня, бабата и дядото, тъй като не можела да си
вдигне ръката и не можела да се къпе сама. Къпането ставало, като ръката се
увие с найлон. След като махнали колана, но не веднага, започнала да си
движи ръката и около един месец минал, докато се раздвижи. През трите
месеца, Р. приемала болкоуспокояващи. Към момента не изпитва болки и не
се е оплаквала, само казвала: „Като ми стане студено, тогава имам болка”.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
10
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 30.11.2019 г., по силата на което „Д.З.“ АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил „Р.М.“ трети лица, се установява от справка в Г.Ф., от която е
видно, че е налице застрахователна полица ВG/08/119003125897/07.11.2019 г.
със срок на валидност една година, считано от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.З.“ АД на 17.12.2019 г.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че травматичните увреждания на Р.
Ст. Д. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Б.К.Б., което
е установено с влязло в сила споразумение постановено по НОХД № 106/2020
г. по описа на Районен съд – Г.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК
одобР.то споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която
според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
11
имуществени вреди са доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза ищцата е
претъпяла счупване без разместване на дясна ключица, контузия на дясна
раменна става и контузия на поясната област,/за която травма има данни само
от страна на ищцата, но не е подкрепена от други доказателства по делото/.
Видно от свидетелските показания, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, лечебният и възстановителен период
продължил няколко месеца, като за някои ежедневни дейности /къпане/,
ищцата се е нуждаела от чужда помощ. Всичко това е причинило неудобства
и ограничения от личен, битов и социален характер. Съдът взема предвид, че
с оглед възрастта на Р. Ст. Д. /16 години към момента на настъпване на ПТП/,
същата неминуемо е изживяла силен шок и емоционален стрес от инцидента,
което е дало отражение върху емоционалното й състояние. Следва обаче да
се има предвид, че към настоящия момент ищцата е напълно физически
възстановена и не са налице данни за настъпили усложнения в състоянието й
вследствие на травматичните увреждания /счупването на дясната ключица/
при ПТП на 30.11.2019 г.
Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата и
работоспособна възраст на ищцата, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от Р. Ст. Д. неимуществени вреди би била
сумата от 20 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на Р. Ст. Д., като са изложени твърдения, че е била
без предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
12
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай е категоричен извода на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че травмите на ищцата на
дясната раменна става със счупване на дясна ключица и контузия на поясната
област биха могли да се получат, както ако е с поставен предпазен колан, така
и без поставен предпазен колан. Поради това съдът намира, че възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По иска за имуществени вреди.
От представената по делото фактура и приложения към нея фискален бон
се установява, че от ищцата са извършени разходи в размер на 25 лв.за рьо
графия на раменна става, които са във връзка с претърпените увреждания
вследствие на процесното ПТП.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай,
ищецът претендира законна лихва от 07.12.2019 г. - датата на която изтича
срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищцата е
предявила застрахователната си претенция на 17.12.2019г. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни
следва да приеме, че 17.12.2019 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за претенцията на ищцата, поради това за периода от 07.12.2019 г.
до 16.12.2019 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
13
Предвид гореизложеното съдът намира, че Д.З.“ АД следва да заплати на
Р. Ст. Д. /към момента на приключване на устните състезания по делото вече
пълнолетна/ сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при настъпилото
ПТП на 30.11.2019 г. и сума в размер на 25 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди ведно със законна лихва от 17.12.2019 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 07.12.2019 г. до
16.12.2019 г. като неоснователни.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дело възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Ищцата е предявила иск за заплащане на неимуществени вреди в размер
на 50 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 030 лева. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
14
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат
П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата по предявения иск за неимуществени вреди е в
размер на 2 436 лв. с ДДС /2 030 х20% = 2 436лв./
С оглед изхода на делото ответникът „Д.З.“ АД следва да заплати на
адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 974.40 лв. с ДДС,
съразмерно с уважената част от иска за заплащане на неимуществени вреди.
Ищцата е предявила иск за заплащане на имуществени вреди в размер
на 25 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 300 лева.
Следователно в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат
П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата по предявения иск за имуществени вреди е в
размер на 360 лв. с ДДС /300 х20% = 360лв./
Ответникът „Д.З.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, с оглед изцяло уважения размер
на иска за заплащане на имуществени вреди.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
15
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималното адвокатското възнаграждение е в
размер на 2 030 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което
се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Д.Х. е регистрирана по ЗДДС и
адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила минималното адвокатско възнаграждение на
адвокат Д.Х. е в размер на 2 436 лв. с ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство
в общ размер на 3 256, 20 лв., както следва: адвокатско възнаграждение в
размер на 2 436 лв., възнаграждение за комплексната автотехническа и
медицинска експертиза в общ размер на 815, 20 лв. и държавна такса за
съдебно удостоверение в размер на 5 лв.
С оглед изхода на делото Р. Ст. Д. следва да заплати на „Д.З.“ АД
направените разноски в размер на 1 952, 74 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Д.З.“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 801 лв. за държавна такса , както и сумата от 100, 07 лв.,
представляваща възнаграждение за вещи лица по комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, платени от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***** със съдебен адрес: гр. С., бул. ***** да заплати на Р. Ст. Д. с ЕГН
********** с адрес: с. О., обл. С.З., ул. ***** със съдебен адрес: град К., ул.
**** - адв. П.К. от САК сума в размер на 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при настъпилото ПТП на 30.11.2019 г. и сума в размер на 25 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законна лихва от 17.12.2019 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над сумата от
20 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна
16
лихва за периода от 07.12.2019 г. до 16.12.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***** със съдебен адрес: гр. С., бул. ***** да заплати на адв. П.К. от
САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. ***** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 974.40 лв.
с ДДС, съразмерно с уважената част от иска за заплащане на неимуществени
вреди и в размер на 360 лв. с ДДС, с оглед изцяло уважения размер на иска
за заплащане на имуществени вреди.
ОСЪЖДА Р. Ст. Д. с ЕГН ********** с адрес: с. О., обл. С.З., ул. *****
със съдебен адрес: град К., ул. **** - адв. П.К. от САК да заплати на „Д.З.“
АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***** със съдебен
адрес: гр. С., бул. ***** направените разноски в размер на 1 952, 74 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***** със съдебен адрес: гр. С., бул. ***** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 801 лв. за държавна
такса, както и сумата от 100, 07 лв., представляваща възнаграждение за
вещи лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
17