Р Е Ш Е Н И Е №2786
12.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на втори юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19971/2017
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Иск на ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, против
Н.Т.Т. , ЕГН **********, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е
установителен, но допустим, доколкото ищецът разполага със заповед за
изпълнение на вземането си , издадена по реда на чл. 422 от ГПК, против която
обаче ответникът е възразил в срока по чл. 414 от същия кодекс.
Според изложеното в исковата молба,
ищцовото дружество е краен снабдител по смисъла на чл. 98а от Закона за
енергетиката , който продава на клиентите си електричество по силата на договор
при публично известни общи условия.
Ответникът от своя страна подал заявление – декларация за започване на продажба
на електричество , което ищцовото дружество следвало да доставя до три
измервателни точки на адрес в ************** . За Т. бил открит клиентски номер
**********. До една от тези точки, ИТН ********* – таванско помещение, за
периода от 16.01.2017г до 15.04.2017г, ищцовото дружество доставило
електричество на обща стойност от 523.87 лева.
която обаче останала незаплатена. Затова ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение , издадена по частното гражданско дело № 16719
по описа на ПРС за 2017г , където , освен на главницата , било заповядано и
плащане на сума от 29.46 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането
на главницата за периода от 07.03.2017г до 19.10.2017г . Против така издадената
заповед за плащане , длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Ответникът
оспорва исковете, твърди, че никога не е имал достъп до процесния имот, няма
реална доставка , като бил пуснал молба за прекратяване на електрозахранването.
Оспорва се доказателствената годност на издадените от ищеца фактури. Твърди се и
че между ответника и трето лице имало друг съдебен спор относно собствеността върху процесното таванско
помещение, от значение за правилното решаване на спора по настоящото производство
, и се иска спирането на последното.
Съдът приема следното от фактическа и правна
страна :
Ищецът притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия и е енергийно предприятие според § 1,
т. 24 ДР на ЗЕ. От своя страна , ответникът е краен битов клиент на електричество по
смисъла на § 1 т . 2а от Закона за
енергетиката, като се има предвид, че собствеността му върху електроснабденото през ИТН ******* таванско помещение е безспорен
факт съобразно представения на л. 13 нотариален акт. Вярно е също така, че към момента има
образувано гражданско дело под номер 1464 по описа на Окръжния съд в Пловдив за
2016г , неприключило към датата устните
състезания по настоящото производство, което дело е с предмет ревандикационен
иск да се признае трето лице за собственик на няколко самостоятелни обекта на кадастъра,
включително процесното таванско помещение,
и да се предаде владението върху тях, но решението по него ще има
действие занапред, извън процесния период , и затова не може да обоснове нито
неоснователност на исковете , нито нужда да се спре настоящото производство на основанието по чл.
229 ал. т . 4 от ГПК. Затова и има договор между страните като източник на задължение
на ответника да заплаща стойността на консумираната електрическа енергия, като
се имат предвид и представените на л. 11 и 12 копия от заявление – декларация за започване на
продажба на електричество ( където фигурира и ИТН *******) и декларацията за
достъп до мрежата. Липсват и данни, захранването на обекта да е преустановено,
както е твърдяно от ответника, макар такава възможност да му е била дадена.
Въпреки
изложеното по – горе обаче, остана недоказан спорния между страните факт на
реалното потребление на електричество
през измервателната точка номер 1340688. Представеното на л. 10 от делото
препис - извлечение от сметка е изходящ от ищеца частен документ, който, ценен
в отсъствието на други доказателства за реално потребление, не може да бъде приет за самодостатъчно годно
доказателство за наличието на доставка. Твърдението
в него , че е доставена до обекта електрическа енергия не кореспондира с други
доказателства по делото ( експертиза ,
например ), не се подкрепя по никакъв начин и от направените от съда
констатации в рамките на делото под
номер 12982 / 2016г. , тъй като по това предмет на спора е била дължимостта на суми за доставена през
различна измервателна точка електроенергия Указано е било на ищеца , че следва
да докаже реалното изпълнение, и това не е направено.
Затова
съдът приема исковете за неоснователни .
Разноските
се присъждат в тежест на ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да се
признае за установено между страните , че Н.Т.Т. , ЕГН **********,*** , дължи
на ищеца плащане на сумите от 523.87 лева – главница , равностойност на
доставена до ИТН *******– таванско помещение, за периода от 16.01.2017г до
15.04.2017г, електроенергия, 29.46 лева - обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 07.03.2017г до 19.10.2017г . , и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.10.2017г до окончателното изплащане на вземането , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 10142/23.10.2017г по частното гражданско дело № 16719 по
описа на ПРС за 2017г. , като неоснователни.
Осъжда „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на Н.Т.Т. , ЕГН **********,***,
сумата от 400 лева разноски по двете производства .
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ