Гр. Сливен, 29.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня Фърчанова , като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова-Ганева КАНД № 132 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 159/2023 г. по описа на
РС-Сливен и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Г.Г.Р., чрез пълномощник, против Решение № 305 от 07.09.2023
г., постановено по АНД № 159/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0804-004830
от 30.11.2022 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ-Сливен,
с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на
касационния жалбоподател са наложени административните наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1,2 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки, като касационният жалбоподател
е осъден да заплати на ОД на МВР - Сливен сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и
неправилно, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че съдът не е обсъдил сочените в жалбата и
заключителното становище пороци, сочещи за незаконосъобразност на НП. Счита, че
длъжностни лица от едно и също ведомство фигурират в АУАН, като актосъставител
и свидетел, в резултат на което незаконосъобразно било наложено посоченото
наказание. Твърди, че в административнонаказателното производство са ограничени
процесуалните права на проверяваното лице. Моли настоящата касационна инстанция
да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и
НП.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Х.К. ***, който поддържа касационната
жалба на посочените в нея основания. Претендира разноски по делото.
Ответникът по
касация – Началник сектор в РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен, редовно
призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и излага аргументите
си по същество. Моли съда да остави в сила на решението на РС Сливен. Прави
възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски
хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата
и предлага решението на РС Сливен да бъде оставено в сила.
След като прецени
доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Сливен е образувано по жалба на Г.Г.Р. *** против Наказателно
постановление № 22-0804-004830 от 30.11.2022 г., издадено от началник сектор в
ОД на МВР - Сливен, РУ-Сливен, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
на касационния жалбоподател са наложени административните наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1,2 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
От фактическа страна РС Сливен установил, че в г.С., на 13.11.2022 г. около
05:13 часа жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил с марка „Волво С 60“ с рег.№
******** в г.С., к. „Д.“. В района на ЦДГ „Д. р.“ жалбоподателят бил спрян за
проверка от полицейски служители. Водачът бил поканен да му бъде направена
проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест“ № ARNJ-0096 за употреба на
алкохол, която той отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване №
098864, но водачът отказал да даде кръв за кръвна проба. При проверката, водачът
не представил на полицейските органи СУМПС и КТ към него.
За установените нарушения
на Р. бил съставен АУАН № АД355140 от 13.11.2022 г., съответно за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на Р., който не
направил възражения.
Въз основа на издадения
АУАН, на Г.Г.Р. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1670-000269 от 13.11.2022 г. на началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ-Сливен
за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и му била наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя било издадено обжалваното НП
№ 22-0804-004830 от 30.11.2022 г.
С оспорения
съдебен акт на РС Сливен е потвърдено наказателното постановление, в което
съдът е констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в
рамките на правомощията им; законосъобразни са и в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че
изложените факти и обстоятелства в наказателното постановление кореспондират с
приетите писмени и гласните доказателства, кредитирани с доверие, поради което
нарушенията са надлежно доказани и при липса на основания за отмяна и изменение
на НП, оспореният санкционен акт е потвърден.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Противно на
твърденията в касационната жалба съдебното решение изцяло е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
Касационната
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства решаващият
състав на РС Сливен е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа
на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на АНП, както и за доказване с категоричност на
основния съставомерен факт - управлението на МПС от страна на касатора.
Касационният
жалбоподател е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Нормата е
задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица,
изразяващо се в предприемане на активни действия. Видно от цитираната
разпоредбата, за да е съставомерен отказът, лицето следва да притежава
качеството „водач“ на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
От приетите по
делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС
Сливен действително се установява, че именно Г.Р. е управлявал автомобила на посочената в АУАН дата и място и това обстоятелство не се оспорва от
него. Правилно съдът е кредитирал свидетелските показания, които са
безпристрастни, последователни и логични. Безспорно е по делото, че касаторът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, съответно е
отказал да извърши изследване относно метода на кръвно изследване, въпреки
издадения му талон за изследване №098864 от 13.11.2022 г. Касаторът е отказал
да получи екземпляр от талона. Отказът е удостоверен с подписа на един
свидетел.
Съгласно
специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Касационният жалбоподател не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл.
42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти
в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство
гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт.
Въз основа на
установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно
постановление, с което на касатора са наложени предвидените от законодателя две
кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер. В тази връзка, в
съответствие с приетите по делото доказателства правилно НП е потвърдено от
решаващия състав на РС Сливен. Колкото до нарушението на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, в касационната жалба въобще не са наведени доводи, оспорващи
извършването на това нарушение, поради което такива не следва да бъдат
обсъждани. За пълнота на изложението касационната инстанция следва да посочи,
че не се констатират пороци във формата и съдържанието на съставения АУАН,
които да водят до незаконосъобразност на административнонаказателното
производство.
Предвид изложеното,
оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила, а подадената срещу него касационната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 305 от 07.09.2023 г., постановено по АНД № 159/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: