ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 906 20.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесети
май две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 576 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 147/29.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 318/2017 г. по описа
на РС-Поморие.е разпределено ползването
на незастроената част от поземлен имот с идентификатор
57491.503.93 по КККР на гр.Поморие, представляващ УПИ V-194 в кв.46 по плана на
гр.Поморие, с площ от 519 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Поморие,
ул.“Крайбрежна“ № 17, между ищеца В. Петков П. и ответниците Д.И.К., П.И.К., В.С.С.,
П.К.С., Е.К.С., К.П.М. ***, съобразно предложения вариант Г – приложение № 2
към заключението на извършената повторна съдебно-техническа експертиза, при
което:
- Частта от дворното място с площ 80.50 кв.м., оцветена в зелен цвят на
скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от В. Петков П.;
- Частта от дворното място с площ с площ 101 кв.м., оцветена в розов цвят
на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва съвместно от Д.И.К. и П.И.К.;
- Частта от дворното място с площ с площ 87.25 кв.м., оцветена в син цвят
на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва съвместно от В.С.С., П.К.С.
и Е.К.С., тримата наследници на Кирил С.;
- Частта от дворното място 87.25 кв.м., оцветена в черен цвят на скицата
вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от К.П.М..
Обявено е заключението на вещото лице Илка Бакалова вх.№ 2322/11.05.2018 г.
и скица-приложение № 2 към вариант „Г” за неразделна част от съдебното решение.
Против първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца В.П.П. ***, подадена чрез пълномощник адв.Вирджиния Х. и адв.Д.Д.-К..
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и необоснованост. Според въззивника, след като районният съд
е приел, че предложените от вещото лице варианти А и Б са неприложими, а
вариант В е неприложим заради предвидената за общо ползване площ от 35.90
кв.м., за което липсвало изразено съгласие от собствениците на сграда 02, то
практически е останал като единствен вариант Г. При това положение, въззивникът
счита, че съдът е следвало служебно да възложи допълнително заключение на
вещото лице за разработването на нови варианти, за да бъде избран онзи от тях,
който в максимална степен да удовлетворява правата и интересите на всички
съсобственици и като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, което е опорочило съдебния акт. За допуснато от съда процесуално
нарушение в жалбата се сочи и необсъждането от районния съд на доводите на
ищеца, изложени в писмените му бележки. Въззивникът счита, че избраният от съда
вариант Г за разпределение на ползването води до нарушаване на негови права, до
пречки да ги упражнява пълноценно и практически до намаляване частта му на
ползване на имота с оглед правата му в съсобствеността, тъй като е избран
вариант, съобразен с извършено в имота незаконно строителство и единствено
ищецът не получава за ползване реална част с лице към ул.“Крайбрежна“. Посочва
се, че докато за всички останали съсобственици е предвидена реална част с
достатъчно широко лице към улицата, за ищеца П. е предвидена една тясна пролука
от 0.70 м, наречена от съда „излаз“, с което правата на ищеца са нарушени за
сметка на ответниците К. и Тушева. В тази връзка, въззивникът счита, че на
базата на вариант В от заключението на вещото лице е било възможно и е възможно
да се разработи нов вариант, с който ищецът да получи част с лице към улицата.
Посочва се също, че при непредставени от ответниците доказателства и данни за
собствеността на гаража, следвало да се приеме, че по приращение същият е съсобствен
на всички страни по делото, поради което незаконосъобразен се явява подходът да
се търси вариант, при който да се обособи реална част за ответниците К. и
Тушева, която да включва и гаража, както е сторил ПРС, тъй като разпределението
по този начин води до вариант, при който ищецът има не излаз, а пролука към
улицата, несъразмерен с дела му в съсобствеността и се така се нарушават
неговите права. В тази връзка, въззивникът счита за напълно необоснован извода
на районния съд, че получената при вариант Г конфигурация на частите от
дворното място „е еднакво удобна за ползване от страните“ и необосновано е
приел, че отчитането на фактическото застрояване в имота следва да се извърши
единствено в полза на ответниците К. и Тушева, тъй като те не притежават и не
представят никакви документи, установяващи въпросното застрояване да е
извършено именно от тях, не притежават никакви строителни книжа, с които да
удостоверят, че именно те са застроили частта от дворното място с гараж и барака.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да
разпредели реалното ползване на незастроената част от процесния поземлен имот
при зачитане правата на всички съсобственици, в т.ч. и правото на ищеца да
получи разпределена за ползване реална част с лицеи възможност за ползване към
ул.“Крайбрежна“.
Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане на нова съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на поставената задача на вещото лице в първата инстанция,
като предложи варианти за разпределение на ползването, онагледени на скица, при
които всички съсобственици да имат реални части с лице към улицата, със или без
премахване на съществуващия гараж. Поставена е и задача към поисканата
експертиза да разработи вариант на базата на предложения от в.л.Бакалова
вариант В от повторната експертиза в първата инстанция, като разпределението на
ползването се извърши по посочения във въззивната жалба начин.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.П.М., в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите П.И.К. и Д.И.К., подаден чрез
пълномощник адв.Е.А., в който са изложени пространни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Община Поморие, не се взема становище по въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., погрешно наименуван „насрещна въззивна
жалба“ и неправилно администриран от районния съд по реда на чл.263, ал.2 и
ал.3 ГПК. Въззивният съд констатира, че така постъпилата „насрещна въззивна
жалба“ няма необходимото съдържание по чл.260 ГПК и не отговаря на изискванията
за въззивна жалба, а по същността си представлява подаден от посочените
ответниците писмен отговор на депозираната от ищеца въззивна жалба, с който са
оспорили същата като неоснователна. Ето защо, БОС приема, че в срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от В.С.С.,
П.К.С. и Е.К.С., в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба на В.П., като се моли същата
да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане на въззивниците за допускане от въззивния съд на нова съдебно-техническа
експертиза не следва да се уважава. Това искане е преклудирано, тъй като ищецът
е имал възможност да поиска поставянето на допълнителни задачи към вещото лице,
което обаче не е сторила, поради което направеното едва пред въззивния съд
искане е преклудирано. Освен това не се твърдят и новооткрити или
нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК, които да
налагат ангажирането на доказателства пред въззивния съд. Ето защо и при
липсата на процесуални нарушения на ПРС по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК,
доказателственото искане във въззивната жалба следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед горното и на осн.
чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 576/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца В.П.П., както и постъпилите писмени отговори от
въззиваемите-ответници К.П.М., П.И.К., Д.И.К.,
В.С.С., П.К.С. и Е.К.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника В.П.П.
за допускане от въззивния съд на нова
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените в жалбата
задачи.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.