Р Е Ш Е Н И Е
№584
гр. Хасково, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично заседание на трети юли,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 437 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД - София, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение №42 от 18.02.2019 г., постановено
по НАХД №523 по описа на Районен съд – Харманли за 2018 година.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Счита се, че пощенската станция в с.Свирково
изпълнява условията на чл.10, ал.1 от Наредба №6/01.11.2011 г. и не били дадени
никакви предписания от контролните органи. Твърди се, че правната уредба
относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава
Трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно
чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на
съобщенията. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се прави
извод, че обектът на адрес с.Свирково бил трета категория, съгласно утвърден
списък, а видно от чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото
и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в
системата на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на основание §2 от
Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №. от ………….. г. за изискванията
за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за
защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защитата. В
обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били
обект на издаденото наказателно постановление. Като неправилен се определя
изводът на районния съд, че съдържанието на наказателното постановление
отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нито в акта за установяване
на административно нарушение, нито в наказателното постановление била посочена
конкретна дата на извършване на нарушението. Посочена била единствено дата на
извършване на проверката. Деянието, чрез което се осъществявал състава на
посоченото в наказателното постановление нарушение, било под формата на
бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. Поради това, за да се считало за изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, било необходимо
в наказателното постановление да бил посочен началния момент, от който
бездействието на задълженото лице било релевантно за съставомерността на
деянието и било налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация
липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била
приложима в настоящия случай. Прави се характеристика на срока по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че тази разпоредба уреждала срока, който бил
преклузивен, а не давностен и касаел започването на „преследване“, в случая
съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване на нарушението. Този
срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен фактическия състав на
нарушението, а при нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ
изтичането на срока за изпълнение на задължението. В този смисъл, след
изтичането на този срок за наказващия орган се преклудирала тази възможност.
Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал
и дисциплиниращ срок за административнонаказващия орган, който имал за цел
своевременно отпочване на административнонаказателно производство. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, като правилен и
законосъобразен.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №42 от 18.02.2019г. по НАХД №523/2018г., Районен съд – Харманли е
потвърдил Наказателно постановление №164 от 29.10.2018г. на Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр.София, за
нарушение на чл.105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с чл.10,
ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност и
на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с
чл.105в от ЗПУ, във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба
№6 от 01.11.2011 г., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Счел е за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Посочил е, че правилно и законосъобразно
е определен и размера на наказанието в рамките, предвидени от закона, а именно
в минималния му възможен размер.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Настоящият състав намира, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Актът, както и наказателното постановление, са
съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление
била посочена конкретна дата на извършване на нарушението. В АУАН и НП изрично
и ясно е посочено, че наказаното дружество към 13.06.2018 г. не е наблюдавало
със записващо техническо средство за видеонаблюдение достъпа до гишето, в което
се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности. Наред с горното, както
в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено,
поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора противоправно
деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Правилно районният съд приема, че безспорно за нарушението по чл.10, ал.2
от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност
(Наредбата) не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е
издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно §3 от ПЗР на Наредбата.
Несъмнено също така тази Наредба се прилага по отношение на „Български пощи“
ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори,
извършващи пощенски услуги на територията на Република България, съгласно чл.1,
ал.2 от Наредбата, какъвто пощенски оператор е и процесното дружество, съгласно
представените по делото индивидуални лицензии за извършване на универсална
пощенска услуга на територията на Р. България. Обоснован е и изводът на
районния съд, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да
се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в
ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“ ЕАД, процесната пощенска станция 6499 Свирково, е включена в него, като определената ѝ
категория е трета. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в
които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност
са до 20 000 лв., съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен
Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД. В тази връзка, правилен е
изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е определил
процесните гишета на тази пощенска служба като такива по ал.1 на чл.10 от
Наредбата, а именно извършващи парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки, и след като се установява, че такива дейности се осъществяват там, то
за дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от
Наредбата, да се наблюдава достъпа до тези гишета със записващи технически
средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на
това задължение не се доказва по делото.
Ето защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано
приетото от районния съд, че е доказано извършването на процесното
административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана
отговорността на дружеството на посоченото в наказателното постановление
основание.
Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Посоченият
чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи, доколкото системата за
физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10,
ал.2 от Наредбата задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на
пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности
по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете
задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредбата, където
видеонаблюдението и системата за физическа защита са регламентирани като две
отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №42 от 18.02.2019 г., постановено по НАХД №523 по описа на Районен
съд – Харманли за 2018 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.