Решение по дело №300/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 107/14.05.2024г. по ЧНД № 300/24г. на СлОС
Производството пред Окръжен съд гр.С. е образувано по повод на получено
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от
което е видно, че с Решение № 2062 5422 5667 5110 от 06.11.2023 г., влязло в сила на
18.12.2023 г., издадено от несъдебен орган CVB N.O. Gelderland, Кралство
Нидерландия, на засегнатото лице С. Й. Н., родена на ********** г., с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ул. „К. К. № ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер
на 160 евро по реда на чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия. Изпратеното удостоверение на български език е издадено по смисъла на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на
чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. С. изразява становище, че
са налице всички изискуеми условия за признаване решението за налагане на
финансовата санкция и изпращането му на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице Н., нередовно призована, не се явява. Назначеният й служебен
защитник излага съображения, че представеното Удостоверение не е пълно и
изпратеното решение не следвало да бъде признато от българския съд и изпратено за
изпълнение. Удостоверението не съдържало информация, че правата на засегнатото
лице били защитени, а именно че засегнатото лице действително е било уведомено за
решението, с което е санкционирано, за правата които има да обжалва, да се яви и да
ги защити по съответния ред.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице С. Й. Н. е българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес:
гр. С., ул. „К. К. " № *** и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6
ЗПИИАКОРНФС е Окръжен съд – С..
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № 2062 5422 5667 5110 от
06.11.2023 г., влязло в сила на 18.12.2023 г., издадено от несъдебен орган CVB N.O.
Gelderland, Кралство Нидерландия, с което на засегнатото лице С. Й. Н. по реда на чл.
2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата е наложена финансова санкция в размер на 160 евро.
Левовата равностойност на сумата от 160 евро е 312,93 лв.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата
на извършване на нарушението от засегнатото лице в Кралство Нидерландия са
следните: неизползване на предпазен колан от страна на водач или пътник в Arnhem, Ir.
Molsweg на 24.03.2023 г. в 16:29 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова
санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка
на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба.
От описанието на извършеното от С. Й. Н. нарушение следва извод, че деянието
й представлява административно нарушение според законодателството на издаващата
държава и тъй като поведението й нарушава правилата за движението по пътищата, за
него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от
органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла
1

на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е
удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото:
няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено
решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за
евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо
лице, което е наказателно отговорно.
Неоснователни са наведените доводи от защитника на С. Н., че удостоверението
е непълно, тъй като не съдържа информация, дали засегнатото лице е било уведомено
за решението, с което е санкционирано и за правото да обжалва, да се яви и да защити
правата си по съответния ред. В Удостоверението изрично е посочено, че
производството, в което е постановено решението е било писмено и засегнатото лице е
било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен
орган - CVB N.O. Gelderland, Кралство Нидерландия. С решението на несъдебния
орган, българската гражданка С. Й. Н. е осъдена да заплати глоба в размер на 160 евро,
чиято левова равностойност към 06.11.2023г.- датата на постановяване на решението в
издаващата държава е 312,93 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

2

Номер на акта:	107
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200300
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Решение по дело №300/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите