№ 3199
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100511224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „М. 1“ЕООД по изпълнително дело №
20227880400898 на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в Разпореждане с изх. № 8222 от 16.09.2022 г., да бъдат намалени приетите за
събиране разноски по изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че е извършил
плащане на сумата по главницата по изпълнителния лист на 12.09.2022 г. – в рамките на
срока за доброволно изпълнение, като не е бил реализиран способ на принудително
изпълнение. Счита приетото от съдебния изпълнител като дължимо възнаграждение за
защита по изпълнителното производство от адвокат в размер на 393 лв. за прекомерно и
несъответно на извършените от името на взискателя действия по изпълнението, доколкото
единственото такова е подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. Моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено, като бъде намален размера на дължимите в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.
По делото е постъпил писмен отговор по жалбата, в който насрещната страна по нея –
В.Т. П. – взискател оспорва същата по основателност и моли да бъде оставена без уважение.
В тази връзка оспорва да е било извършено надлежно плащане за погасяването на дълга по
изпълнителното дело. Сочи, че с молба от 13.09.2022 г. е посочен изпълнителен способ –
налагането на запор върху вземанията и наличностите по банковите сметки на дружеството
длъжник от Алианц България АД, като твърди, че част от главницата е погасена при
реализиране именно на този способ. Твърди, че плащането на сумата в срока за доброволно
изпълнение не е погасило вземането предмет на изпълнението, доколкото редът за
погасяване на задълженията на длъжника е разноски, лихви, главница.
В мотивите на съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се излага становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага се, че размерът на определеното
адвокатско възнаграждение е съответен на извършените действия по процесуално
представителство от името на взискателя. Поддържа, че плащането в срока за доброволно
изпълнение касае само част от главницата, с оглед спазване на реда за погасяване на
1
задълженията, предвиден в чл. 76 ЗЗД.
По подадена молба с вх. № 4693/23.08.2022г. е образувано изпълнително дело №
20227880400898 въз основа на Изпълнителен лист от 12.07.2022г., издаден по гр.д.№
69069/2017 г. по описа на СРС, 54 състав, по силата на който „М. 1“ЕООД е осъдено да
заплати на В.Т. П. сумата от 1199.75 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото и сумата от 1032 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д.№ 4270/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въз. състав.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя
В. П. и адв. Чакмакова с предмет – осъществяване на правна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство по него за събиране на сумите по приложения изпълнителен лист.
С Постановление от 26.08.2022 г. на ЧСИ К. са приети на основание чл. 78 във вр. чл.
79 ГПК разноските по изпълнителното производството, както следва – 393.11 лв. –
адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 335.98 лв.
Разноските в посочения размер са включени като част от сумата по принудителното
изпълнение в изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение, в разписката по
която е отбелязано дата на връчването й – 29.08.2022 г.
С молба вх. № 5029/07.09.2022 г. от длъжника „М. 1“ЕООД е направено искане за
отмяна на Постановление от 26.08.2022 г. и прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1 ГПК поради погасяване на задължението – обект на
изпълнението. Счита адвокатското възнаграждение в определения от съдебния изпълнител
размер за недължим, доколкото взискателят е адвокат, като евентуално моли адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до размера от 200 лв., предвид единственото извършено
действие по изпълнението – подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство.
Приложено е платежно нареждане от 12.09.2022г. за извършено плащане от „М.
1“ЕООД с получател на плащането – ЧСИ К. и основание – главница по изпълнително дело
№ 898/2022 г., като сумата по извършения превод е 2231.75 лв.
На 13.09.2022 г. е депозирана молба от взискателя В. П., в която сочи способ на
изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника в А.Б.Б. АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. За
разноските съдебният изпълнител се е произнесъл с Постановление от 26.08.2022 г. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, какъвто е и настоящият случай.
ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение,
която е връчена на последния на 29.08.2022 г. В законовия двуседмичен срок, съгласно чл.
436, ал.1 ГПК, е направено искане за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която
моли да бъде извършена справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки, като
2
с оглед резултата по нея ще посочи изпълнителен способ. Безспорно се установи извършено
плащане от страна на длъжника на пълния размер на неолихвяемите главници по
изпълнителния лист, което е извършено в определения двуседмичен срок за това в поканата
за доброволно изпълнение /ПДИ е връчена на 29.08.2022 г., а плащането е извършено на
12.09.2022 г./. Неоснователни се явяват възраженията на взискателя относно погасяването
само на част от главниците, тъй като лихви върху тях не се дължат, а размерът на
разноските в изпълнителното производство към момента на връчване на поканата за
доброволно изпълнение не е окончателно определен, доколкото не е изтекъл срокът за
възражение по постановлението на ЧСИ, от процесуалната възможност за което длъжникът
се е възползвал. В този смисъл, размерът на разноските тепърва следва да бъде определен,
като видът и размерът на сторените такива са пряко свързани с поведението на длъжника и
готовността му да изпълни доброволно. При това положение, плащането в срока за
доброволно изпълнение в случая следва да бъде отнесено за погасяването на главниците по
издадения изпълнителен лист, при което следва да бъде прието, че същите са погасени в
пълен размер.
В допълнение на мотивите, следва да се има предвид, че сезирането на съдебния
изпълнител с последваща молба с искане за налагането на запор върху притежаваните от
длъжника наличности по банкови сметки, не следва да се счита като последващо действие
по изпълнението. В процесния случай взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор на банкови сметки на длъжника с последваща молба, която в случая е
конкретизиране на молбата за образуване, тъй като до момента на подаването пред ЧСИ
взискателят не е посочил изпълнителен способ и което се явява предпоставка за редовност
на молбата за образуване на изпълнително дело. Това, че взискателят с нова молба е посочил
конкретен способ за принудително изпълнение, не е следствие на неуспешно реализиране на
първоначално посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като изпълнение на
първоначалното му задължение, уредено в 426, ал.2 ГПК.
Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ са
самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е
обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава
изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение,
което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на
изпълнителни действия по него. Такъв е и настоящият случай, поради което размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 10, т. 1
НРАВ – от 200 лв., като същото е платимо в полза на адвоката, предоставил процесуалната
защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен
вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата
пропорционална такса е равняваща се на сумата от 2431.75 лв., от които 2231.75 лв. –
главница, и 200 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ,
дължимата такса възлиза на 214.54 лв., без вкл. ДДС. При това положение, определените
разноски с постановление на ЧСИ от 26.08.2022 г. по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на
намалени от размера 275.98 лв., с вкл. ДДС, до размера от 214.54 лв., без вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 26.08.2022 г. на съдебния изпълнител по изп. дело №
20227880400898 по описа на ЧСИ – М. К. с район на действие СГС, в частта, с която в
тежест на длъжника „М. 1“ЕООД са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер над 200 лева до 393.11 лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от
214.54 лв., без ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4