Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Габрово, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на осми
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2237 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от Т.Н.К., с пълномощник адвокат Р. Н., против Б.Й.Н. ***.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018 г. в дома си в гр. Габрово, ул."********" №5 , ищецът е дал в заем на ответника сумата от
2000 евро, с която същият да покрие свои належащи финансови плащания, като
ответникът се задължил да върне получената сума в срок до 14.05.2018 г. Същият
не изпълнил поетото задължение за връщане на заемната сума от 2000 евро в
договореният падеж - 14.05.2018 г, като
отказвал и до настоящия момент да върне същата, криел се и избягвал всякакъв
контакт с заемодателят.
Със заявление по реда на чл.410 ГПК ищецът е поискал от Районен съд - Габрово да бъде издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано чгд №1064/2018
г. по описа на съда и е издадена Заповед №2942/05.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение, за следните суми: сумата 2000 евро или левовата им
равностойност по фиксинг на БНБ - 3910 лева - главница, ведно с законната
лихва, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 84 лв. - разноски по делото, представляваща заплатена д. т., и сумата от
350 лв. - разноски по делото, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК.
Във връзка с гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 2000 евро или левовата им равностойност по фиксинг на БНБ –
3 910 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата 84 лв . - разноски по
делото, представляваща заплатена д.т. и сумата
350 лв. - разноски по делото, представляваща заплатен адвокатски хонорар,
всички те предмет на издадената Заповед №2942/05.06.2018 г.за изпълнение на
парично задължение по ч.г.д.№1064/2018 г. по описа на РС-Габрово. Претендират
се и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
В съдебно
заседание адвокат Н. поддържа предявения иск от името на доверителя си и излага
аргументи за уважаването му.
Ответникът се представлява от
назначения му от съда особен представител адвокат Д.Р.. В представения от нея
писмен отговор предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, по
следните съображения: Ищецът твърди че има валидно вземане от страна на
ответника, обосновано от сключен между тях договор за заем. Така изложените
твърдения са изцяло неподкрепени от представените по делото писмени
доказателства. Твърденията в исковата молба са недостатъчни, за да удостоверят,
че е налице валидно, изискуемо и ликвидно вземане от страна на ищеца спрямо
ответника. Ищецът никъде не е е предоставил доказателства за заплатена сума,
дадена в заем на ответника. Налице е трайна съдебна практика изясняваща
проблемите на доказването свързани с договора за заем, цитирана в писмения
отговор. В посочените решения на ВКС се приема, че за да е налице създадена
между страните облигационна връзка по реален договор за заем, е необходимо
установяване по делото предаване на парична сума, с поето задължение за
връщане, като доказването на тези обстоятелства става чрез възпроизвеждането
пред съда на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със
задължението да ги върне. Не всяко парично задължение се основава на сключен
договор за заем, като ищеца по иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да докаже с
допустими от закона средства, че паричните суми са предадени като заем на
ответника и той ги е приел като заем. Не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор
за заем, като аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че
дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от
самия факт на признанието на задължението, от обещанието за връщане на
определена парична сума, че задължението е възникнало от заемен договор.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може
предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична
вноска по договор за гражданско дружество) и т. н. С оглед на това особеният
представител на ответника намира иска за неоснователен и моли съдът да го
отхвърли.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 2942 от 05.06.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 1064/2018 г. на РС
Габрово, приложено към настоящото дело, със същата е разпоредено длъжникът Б.Й.Н.
да заплати на ищеца Т.Н.К. сумата 2000 евро или левовата им равностойност по
фиксинга на БНБ - 3910 лева - главница,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
29.05.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски – 84 лв.
заплатена д.т. и 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с оглед на което за ищеца-заявител в производството по чл. 410 ГПК е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на
вземането, а исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
За да установи твърдяните в
исковата молба обстоятелства, ищецът ангажира показанията на свидетелката Мария
Тодорова Тотева. Установи се, че тя живее на съпружески начала с ищеца Т.К.. Пред съда свидетелката обясни, че познава ответника Б.Н..
Същият идвал нееднократно в общия дом на свидетелката и ищеца. Също
нееднократно ответникът вземал пари на заем от Т.К. и после ги връщал. В
конкретния случай, на 10-ти май 2018 г., свидетелката и ищецът си били вкъщи,
като ответникът се обадил по телефона на ищеца, след което дошъл в дома им. По
молба на ищеца свидетелката отброила сумата 2000 евро, които дала на Т.К., а
последният ги дал на ответника. Ответникът Н. казал, че ще върне парите до 4-5
дни, тъй като му трябвали да си свърши някаква работа. След изтичането на този
срок ответникът не върнал парите. Свидетелката узнала от ищеца, че ответникът
си е изключил телефона и не отговаря. Ищецът опитал да се свърже със сина му,
който също бил с изключен телефон. Ходил и при съпругата на ответника, но тя
също не знаела къде е той. И към настоящия момент взетата в заем сума не била
върната.
Тъй като ищецът не е търговец с
предмет на дейност отпускане на заеми /кредити/, то към сключения договор за заем са приложими
разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне
заетата сума в уговорения между страните срок. Предпоставките за уважаване на
предявения иск са: постигнато съгласие между страните
по този договор за предаване на парична сума от
заемодателя в собственост на ответника-заемател; предаване на
тази сума от
заемодателя на заемателя – кога е извършено, от кого и на
кого са предадени сумите; поето от заемателя
задължение да се върне заетите суми – срок или покана до него да я
върне, респ. изпадането на ответника в забава.
Няма законова пречка
процесния договор за заем да бъде установен посредством свидетелски показания,
тъй като същият е на стойност под пет хиляди лева /чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК/.
Показанията на свидетелката съдът намира за достоверни, тъй като в подобни
случаи на даване на заеми между познати обичайно не се създават писмени
документи, а свидетели на уговорките и предаването на сумите обикновено са
членове на домакинството на едната или другата страна. Освен това свидетелката
е предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и в показанията й
не се откриват неясноти и противоречия. Затова съдът приема, че чрез свидетелските
показания ищецът доказа наличието на всички елементи, необходими за ангажиране
договорната отговорност на ответника: Налице е постигнато между страните съгласие,
по силата на което ищецът е предал на ответника сумата 2000 евро в брой, а
последният от своя страна е поел задължение да върне същата в срок от 4 дни. От
показанията на свидетелката се установи, че ответникът не е изпълнил така
поетото задължение в уговорения срок. По делото не бяха представени
доказателства за плащане, тежестта за което лежи върху ответната страна.
По изложените съображения съдът
приема, че са налице всички предпоставки
за уважаване на предявения иск като основателен и доказан. По делото се
установи, че заемната сума е предадена в евро и е следвало да бъде върната в
същата валута, като не се събраха доказателства за уговорка за връщането й в
левове. Затова и съдът ще признае за установено вземането в същата валута, в
която заемната сума е предадена на ответника – заемател, а именно – в евро.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид уважаването в цялост на предявения иск, в тежест на ответника ще бъдат
присъдени сторените от ищеца разноски в исковото производство: заплатена
държавна такса в размер на 78,20 лв.; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л. 3/ и 260,00 лв. – внесено
възнаграждение за особен представител на ответника или общо 738,20 лв. В тежест
на ответника следва да бъдат присъдени и направените от ищеца в заповедното
производство разноски в общ размер на 434 лв., от които 84 лв. заплатена д.т. и
350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Б.Й.Н.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на Т.Н.К., с ЕГН **********, с
адрес ***, с пълномощник адвокатско дружество „Н., Марков и съдружници”, адв. Р. Н., сумата 2 000,00 /две хиляди/ евро главница по
устен договор за паричен заем от 10.05.2018
г., ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2942 от 05.06.2018 г. по ч.
гр. д. № 1064/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Й.Н., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес ***, да заплати на Т.Н.К., с ЕГН **********, с
адрес ***, с пълномощник адвокатско дружество „Н., Марков и съдружници”, адв. Р. Н., направените разноски по
настоящото производство в общ размер на 738,20 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки/, както и
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 1064/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово в общ размер на 434,00 лв. /четиристотин
тридесет и четири лева/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: