№
гр. София, 22.07.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 8939 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 347579 от 26.02.2018г., постановено по гр. д. № 39316/2017
г. на СРС, 141 състав, е отхвърлен предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК,
предявен от „Т.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5890,95 лева,
претендирана като налична сума по разплащателна сметка на ищеца при банката,
открита във връзка с договор за банково обслужване от 13.12.2014 г., към датата
на прекратяване на договора.
Решението се оспорва от ищеца „Т.“ ЕООД с
доводи за неправилност и недопустимост. Счита се, че неоснователно СРС е приел,
че е изпълнен фактическия състав на чл. 95 ЗЗД и е налице забава на
кредитора, понеже ищецът не е оказал съдействие на банката - ответник. Според
ищеца, за да е налице забава на кредитора, не е достатъчно само да бъде
изразена воля за плащане на задължението на длъжника. Дори да се приеме, че е
отказано съдействие на кредитора, в случая не са установени останалите
предпоставки на забавата - длъжникът да вложи сумата в банкова сметка ***. 66
ЗЗД изпълнението да е точно и пълно. Жалбоподателят поддържа още, че
изпълнението на банката да вложи дължимата сума в сметка не е точно и пълно,
понеже при закриване на сметката е удържана такса в размер на 20 лева.
Неоснователно е прието, че за банката е възникнало право по Тарифа да удържи
тази сума за закриване на сметката на дружеството. Ищецът оспорва, че сумата от
20 лева е получена от ответника на валидно правно основание, което води до
неоснователно обогатяване, тъй като такава такса не се дължи при едностранно
прекратяване на договора, а единствено при прекратяване по искане на клиент.
Неправилно СРС е приел, че за да се приложи нормата на чл. 95 ЗЗД е достатъчно
кредиторът да не е оказал съдействие за получаване на сумата. Според
жалбоподателя при позоваване на липса на съдействие на кредитора, задължително
следва да се открие сметка на негово име от страна на длъжника, да се вложи
дължимата сума в нея и да се уведоми кредитора за това. В жалбата се поддържа,
че банката не е вложила сумите в банкова сметка, ***яма IBAN ***ледва да открие
сметка в друга банка, а не при себе си. В жалбата се поддържа, че кредиторът не
е уведомен за влагането на сумите в сметка. За да се приеме, че е налице такова
уведомяване, не е достатъчно да е изявено желание за плащане от страна на
банката. Тъй като ответникът не е доказал изпълнение на задължението за връщане
на процесната сума е налице неоснователно обогатяване с нея.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответник „Ю.Б.“
АД оспорва жалбата по съображения за неоснователност. По делото са представени
доказателства, че сумата по закритата сметка „Т.“ ЕООД е преведена по
специална банкова сметка *** – дружеството ищец. С това се доказва, че сумата
не е в патримониума на банката, а на разположение на клиента и не е
налице неоснователно обогатяване. Правилно СРС е приел, че е налице хипотезата
на чл. 95 ЗЗД. За да се освободи от задължението си към ищеца банката е вложила
сумата от закритата сметка в специална сметка, като още на 12.08.2016 г. е
поканила кредитора да изпрати лице, което да получи сумите по сметката.
Следователно клиентът е надлежно уведомен за закриването на сметката, както и
че следва да предприеме действия в 30-дневен срок за разпореждане с наличните
средства по сметката. До датата на закриване на сметката представител на дружеството
не се е явил да получи сумите по сметката било на каса, било с банков превод в
офис на банката, с което поведение не е оказал кредиторово съдействие
на длъжника. Предвид поведението на кредитора - ищец правилен и съобразен с доказателствата
и закона е изводът на СРС, че банката не е в забава за изпълнение на
задълженията си, а кредиторът не е оказал необходимото съдействие за
изпълнението. Банката не може без нареждане на титуляра на сметката
да се разпореди със средствата по нея. Ищецът не е оспорил пред СРС
извлеченията от сметки. Записванията в счетоводните книги на банката се ползват
с формална доказателствена сила и след като извлеченията не са оспорени от
ищеца, служат за установяване на отразените в тях факти и обстоятелства. Не
намира опора в закона твърдението, че банката е следвало да открива сметка в
друга банка, а не при себе си. Въззивникът не оспорва, че и към
настоящият момент не е получил сумата, което показва нежелание да се разпореди
с нея, въпреки че е на негово разположение, както и нежелание да окаже
съдействие на длъжника. Ответникът оспорва и твърдението, че банката не е
доказала основанието за начисляване на такса в размер на 20 лева. При закриване
на сметката е налице основание за събиране на такса по Тарифата на ответника, действаща
към момента на закриване на сметката, тъй като такси се дължат, както за
закриване, така и за поддържане на сметката, независимо дали в нея има
движение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които намира за пълни и обосновани.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови решението си СРС е приел за
безспорно между страните, че същите са били обвързани от валиден договор за
банково обслужване чрез бизнес пакет от 13.12.2014 г., че банковата сметка с
титуляр „Т.“ ЕООД е била служебно закрита на 07.11.2016 г., като към датата на
закриване на сметката е останала налична сума от 5890,95 лева.
Безспорно по делото е, че между „Т.“ ЕООД и „Алфа
банк – клон България“ КЧТ на 13.12.2014 г. е сключен договор за банково
обслужване чрез бизнес пакет, като на името на ищцовото дружество била открита
банкова сметка. ***, че с подписването му се активира действието на Рамковия
договор за платежните услуги, предоставяни от „Алфа банк – клон България“.
Страните не спорят и че между „Алфа банк – клон
България“ КЧТ и „Ю.Б.“ АД е извършено прехвърляне на предприятието и дейността
на „Алфа банк – клон България“ КЧТ. В представеното извлечение от информация за
клиенти със сметки, депозити и кредити е посочено, че считано от 25.05.2016 г.
за всички видове сметки и депозити влиза в сила Тарифа на таксите и
комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти. Посочено
е също, че считано от 25.05.2016 г. рамковите договори за платежни услуги,
предоставяни от „Алфа банк – клон България“ КЧТ, се заменят с Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични
търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства. Съгласно приложената информация за клиенти, в случай че не
приемат предложените промени в Общите условия и тарифите, същите имат право да
възразят срещу тях писмено в срок до 25.05.2016 г.
От представените по делото Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични
търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства се установява, че в т. VI.1.2 от същите е предвидено, че
банковата сметка се зарива с прекратяване на договора за банкова сметка, ***а
титуляра, като банката не е длъжна да мотивира искането си за закриване на
сметката.
По делото е приложена и Тарифа на таксите и
комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти –
юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и
чуждестранни търговски представителства, в която е предвидено, че при закриване
на разплащателна сметка се дължи такса в размер на 20 лева – раздел І „Сметки“,
А „Разплащателни сметки“, т. 12.
Към отговора на исковата молба ответникът е
представил и документ, наименуван „Клиентски данни – корпоративни клиенти“,
подписан от представителя на ищцовото дружество В.Т., в който е
посочен e-mail адрес за връзка – w_******@abv.bg и адрес на клиента „Т.“ ЕООД.
Същият e-mail адрес е изписан и в приложеното по делото искане за
промяна на получаване на извлечение по сметка от 21.06.2016 г., подписано от
представителя на „Т.“ ЕООД.
Приложено е и извлечение от сметката на „Т.“ ЕООД за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., от което се установява, че наличната
сума към датата на закриване на сметката, чийто титуляр е ищцовото дружество -
07.11.2016 г., е в размер на 5890,95 лева, което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
По делото е представено и извлечение от сметка с
аналитичен номер за периода от 07.11.2016 г. до 14.07.2017 г., определена като
сметка „Разни други разчети с клиенти“, като титуляр на същата е посочено „Т.“
ЕООД. От извлечението по сметката се установява, че от сумата 5895,61 лева
(сумата 5890,95 лева е олихвена с 4,66 лева) е удържана сума в размер на 20
лева с основание „автоматична такса комисионна – такса за закриване на
разплащателна сметка - ЮЛ“.
С уведомление от 12.08.2016 г., адресирано до
законния представител на ищцовото дружество и приложено по делото, „Ю.Б.“ АД е
уведомило ищеца, че на основание чл. VI.1.2 от Общите условия упражнява
правото си едностранно да прекрати сключения с „Т.“ ЕООД договор за банкова
сметка ***а да се предприемат необходимите действия по разпореждане с наличните
в банката средства. Отбелязано е, че след изтичане на 30-дневен срок, считано
от получаване на уведомлението, разплащателната сметка ще бъде закрита. Видно
от приложената обратна разписка, уведомлението е получено на 27.09.2016 г. на
адреса на дружеството от лицето Димитрова.
Представено е заявление с вх. №
5300/08112/24.02.2017 г. от Т.“ ЕООД до „Ю.Б.“ АД, с което от страна на ищеца е
отправено запитване до банката във връзка с приключване на счетоводната година
на дружеството, в едно с искане да му бъде предоставена информация за
движението по банковите му сметки, открити в банката. В заявлението е изразено
желание от страна на „Т.“ ЕООД да бъдат открити отново банковите
сметки на дружеството, като се отбелязва, че всички банкови сметки на
дружествата с управител В.В.са били закрити. Заявено е, че банката е нямала
право едностранно да закрива сметките на дружествата, като се иска връщане на
внесените по закритите сметки суми.
По делото е приложена и покана от „Ю.Б.“ АД с изх.
№ 9300/0228/06.04.2017 г., адресирана до В.В.в качеството му на законен
представител на няколко дружества, в това число и на „Т.“ ЕООД, с която същият повторно
е уведомен, че банковите сметки, открити на името на представляваните от него
дружества, са закрити съобразно Общите условия на банка едностранно. В поканата
е посочено, че сумите, които са били налични по банковите сметки на
дружествата, са на пълно разположение във финансовия център на „Ю.Б.“ АД *** –
Дондуков“, като за разпореждане с тях законният представител на дружествата
следва да се яви лично. Към поканата е представено и известие за доставяне от
07.04.2017 г. с подпис на получилото го лице Петров.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По делото не съществува спор относно това, че
страните са били обвързани от договор за банково обслужване, във връзка с който
е открита банкова сметка, ***та-ответник, като към датата на закриването по
сметката са били налични средства в размер на 5890,95 лева, от които ответникът
е удържал 20 лева – такса за закриване на сметката. От страна на банката не се
оспорва и че останалата сума от 5875,61 лева принадлежи на ищеца.
С оглед направените възражения настоящият състав
намира, че спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху два основни
въпроса - дали в конкретния случай е налице забава на кредитор от страна на
ищцовото дружество, която да освободи ответника от отговорност и дали ищецът
дължи заплащането на такса за закриване на сметката.
Настоящият състав приема, че от събраните по
делото доказателства, се установява, че банката в съответствие с предвиденото в
т. VI.1.2 от Общите условия е упражнила правото си да прекрати
сключения договор с ищцовото дружество едностранно, като е закрила банковата му
сметка, предвид което за ответника е възникнало задължение да предаде на ищеца
сумата налична в банковата към датата на закриването 5875,61 лева, доколкото
съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по
извършени услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по
ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства от
наличната сума по сметката е била удържана такса за закриване на сметката.
Предвид това настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени във
въззивната жалба, че заплащането на подобна такса не се дължи от него,
доколкото ищцовото дружество не било поискало подобна услуга. При извършване на
тълкуването на уговореното в тарифата на банката във връзка с дължимостта на
таксата за закриване на банкова сметка ***, че задължението за заплащане на
подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия инициатива е извършено
закриването на сметката. От значение е единствено дали услугата е извършен или
не, а от доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице
закриване на банковата сметка на „Т.“ ЕООД, т. е. услугата е извършена, поради
което се дължи и заплащане на такса за това. Същевременно ищецът се е съгласил
с клаузите от тарифата на банката, доколкото липсват доказателства, а и
твърдения, че ищцовото дружество е възразило срещу Тарифата в предвидения за
това срок – до 25.05.2016 г. Предвид това следва да се приеме, че банката
законосъобразно е удържала сума в размер на 20 лева като такса за закриване на
банкова сметка.
***авки за освобождаване на ответника от
отговорност чрез поставянето на ищеца в забава въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 95 ЗЗД забава на кредитор е налице,
когато кредиторът неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение
или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Съответно, за да се освободи от отговорност за своята
забава в хипотезата на чл. 95 ЗЗД, длъжникът следва да установи, че точното
изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от
страна на кредитора, което не му е било оказано или изпълнението не е било
прието от кредитора. Съгласно константната съдебна практика (решение № 15 от 04.05.2011г.
по гр. д. № 1575/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 203 от 30.01.2012
г. по т. д. № 116/201 1г. на ВКС, II т. о, решение № 155 от 03.01.2018
г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о.) изпадането
на кредитора в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, водеща до
освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е
възможно в две хипотези - ако длъжникът неоправдано не приема предложената му
престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за
изпълнението. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада
в забава в случай на отказ да я получи, но освобождаването на
длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията,
предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по
местоизпълнението и уведомяване на длъжника за това. В случай на парични
задължения, каквато е и разглежданата хипотеза, местоизпълнението по аргумент
от чл. 68, б. „а“ ЗЗД е местожителството на кредитора, за юридически лица –
адресът на управление.
Въззивният съд счита, че от съвкупната преценка на
представените доказателства по делото се установява, че ищецът в качеството си
на кредитор е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, доколкото ищцовото
дружество не е указало необходимото съдействие на ответника - длъжник за
предоставяне на паричната сума, предмет на настоящия спор. От доказателствата
по делото се установява, че законният представител на „Т.“ ЕООД е бил уведомен
за закриването на сметката – видно от направеното извънсъдебно признание на
факт в приложеното по делото заявление с вх. № 5300/08112/24.02.2017 г., в
което е посочено, че се иска откриване отново на закритите от банката сметки –
изявление, което настоящият състав цени по реда на чл. 175 ГПК. Същевременно с
изпратено на 28.02.2017 г. писмо по електронната поща на предоставения от самия
законен представител на дружеството e-mail адрес – w_******@abv.bg (видно от документа, наименуван „клиентски
данни - корпоративни клиенти“ и искане за промяна на получаване на извлечение
по сметка, носещи подписа на управителя на дружеството и неоспорени от
него), ищцовото дружество е било уведомено изрично, че за разпореждане с
наличните средства по закритата сметка, следва да бъде посетен финансов център
„София Дондуков“. Въпреки предоставената от ответника информация, че процесната
сума е на негово разположение, същият не е предприел действия за получаването
ѝ, с което въззивната инстанция намира, че не е оказал необходимото
съдействие, доколкото банката не разполага с правомощията да се разпорежда с
процесната сума. Предвид това следва да се приеме, че ищцовото дружество е
изпаднало в забава като кредитор.
За да се освободи обаче от задължението си,
ответникът следва да докаже при условие на пълно и главно доказване, че е
депозирал дължимата сума в банка по адреса на управление на ищеца и че го е
уведомил за това. Въззивният състав приема, че „Ю.Б.“ АД е изпълнило и това
условие, за да се освободи от задължението си. Видно, както от горепосоченото
писмо, изпратено по електронната поща, така и от покана с изх. №
9300/0228/06.04.2017 г., ищецът е бил уведомен от ответника, че претендираната
сума е в банката, във финансов център в гр. София, където е и адресът на
управление на „Т.“ ЕООД и е на негово разположение. Поканата е надлежно връчена
на ищеца, доколкото в представено по делото известие за доставяне е отбелязан
както изходящия номер на поканата, така и че пратката е изпратен до В.В.в
качеството му на управител и то до адреса на управление на дружеството, който е
посочен и като адрес за кореспонденция и е получена на 07.04.2017 г. Същевременно
от представеното извлечение от сметка за периода 07.11.2016 г. – 14.07.2017 г.
е видно, че сумата в действителност е депозирана по сметка в „Ю.Б.“ АД, чийто
титуляр е именно „Т.“ ЕООД. Следователно може да се приеме, че са
налице всички предвидени в чл. 97 ЗЗД предпоставки, които да доведат до
освобождаване на длъжника „Ю.Б.“ АД от отговорност за заплащане на процесната
сума.
Във въззивното производство бяха приети като
писмени доказателства по делото заявление от дружества, сред които и „Т.“ ЕООД,
представлявани от В.Т., до „Ю.Б.“ АД, изпратено по телепоща на 27.08.2018 г. и
отговор от „Ю.Б.“ АД с изх. № 9300/0752/18.10.2018 г. Заявлението представлява
покана до ответника за възстановяване на неправомерно усвоените суми по
посочена сметка с титуляр В.Т.. В отговора на ответника отново се съдържа
покана до законния представител на ищеца да се яви във финансов център на
ответника за получаване на съответно дължимата сума. Съдът намира, че
представеното заявление не следва да се приеме като съдействие от страна на
кредитора за посочване на банкова сметка, ***а, тъй като посочената сметка е с
титуляр физическото лице В.Т., а не ЮЛ, на чието име е била открита сметка в
банката и съответно което е собственик на средствата в нея.
С оглед съвпадащите изводи на въззивната инстанция
досежно дължимостта на сумата от 5890,95 лева с тези, до които е достигнал СРС,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба се
остави без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП право на разноски за
въззивното обжалване има въззиваемия, който претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Доколкото съдът е компетентен да определи
размера на възнаграждението, като не е обвързан с посочения от страната размер и
при отчитане на обстоятелството, че делото пред СГС е приключило в рамките на
едно съдебно заседание, в което не се яви представител на въззиваемото
дружество, а правният спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
съдът счита, че в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 347579 от 26.02.2018г., постановено по
гр. д. № 39316/2017 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 100 лева - разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.