Номер 148019.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502518 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стойков Пашов, чрез гл. юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение №
3203 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 17633/2019 г. по описа на РС - Варна, 7-и
състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 18, ет. 3,
ап. 52, сумата от 1788,28 лева (Хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и 28 ст.),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., както и сумата от 250,66 лева (Двеста и
петдесет лева и 66 ст.), представляваща сбор от обезщетение за забава начислено
считано от падежа на всяко задължение, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи,
че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на
сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира
1
приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от
1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Г. К. , чрез адвокат Златка Ненова, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за
правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на
преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при
коефицент 1,143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Г. К. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Владимир Димитров, редовно упълномощен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Г. К. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 18, ет. 3, ап. 52,
срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с
която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 2003,60 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 240,24 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297,48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху всяко неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от
първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане, до 27.10.2019 г. включително.
Горецитираните общи суми са разпределени по тримесечия както следва: от 1 октомври до
31 декември 2016 г. – 171,74 лева главница и 49,19 лева обезщетение за забава; от 1 януари
до 31 март 2017 г. – 162,20 лева главница и 42,20 лева обезщетение за забава; от 1 април до
30 юни 2017 г. – 200,36 лева главница и 47,30 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 143,11 лева главница и 30,13 лева обезщетение за забава; от 1 октомври
до 31 декември 2017 г. – 190,82 лева главница и 35,30 лева обезщетение за забава; от 1
януари до 31 март 2018 г. – 171,74 лева главница и 27,48 лева обезщетение за забава; от 1
април до 30 юни 2018 г. – 135,57 лева главница и 18,27 лева обезщетение за забава; от 1 юли
до 30 септември 2018 г. – 171,74 лева главница и 18,75 лева обезщетение за забава; от 1
октомври до 31 декември 2018 г. – 152,65 лева главница и 12,76 лева обезщетение за забава;
от 1 януари до 31 март 2019 г. – 152,65 лева главница и 8,95 лева обезщетение за забава; от 1
април до 30 юни 2019 г. – 171,74 лева главница и 5,73 лева обезщетение за забава; от 1 юли
до 30 септември 2019 г. – 181,24 лева главница и 1,41 лева обезщетение за забава.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
инспектор в Трето РУ към ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес,
същият полагал нощен труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
2
време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1680 часа, който,
преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1920,24 часа и води до допълнителни 240,24
часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в
размер на 2003,60 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.
Й. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било
заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на
разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на
положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с
отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.
В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от Д. Г. К.
срещу ОД на МВР – Варна, искове както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от общо 1788,28 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от общо 250,66 лева,
представляваща обезщетение за забава. Изменението по тримесечия е както следва: от 1
октомври до 31 декември 2016 г. – чрез намаляване – за 168,25 лева главница и 48,09 лева
обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2017 г. – чрез намаляване – за 140,42 лева
главница и 36,63 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2017 г. – чрез намаляване
– за 115,99 лева главница и 27,32 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2017
г. – чрез намаляване – за 97,68 лева главница и 20,51 лева обезщетение за забава; от 1
октомври до 31 декември 2017 г. – чрез намаляване – за 115,99 лева главница и 21,39 лева
обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2018 г. – чрез намаляване – за 146,21 лева
главница и 23,31 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2018 г. – чрез
увеличаване – за 168,14 лева главница и 22,56 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30
септември 2018 г. – чрез намаляване – за 160,83 лева главница и 17,47 лева обезщетение за
забава; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – чрез увеличаване – за 168,42 лева главница и
13,96 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2019 г. – чрез увеличаване – за
217,14 лева главница и 12,61 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2019 г. – чрез
увеличаване – за 184,97 лева главница и 6,06 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30
септември 2019 г. – чрез намаляване – за 104,52 лева главница и 0,75 лева обезщетение за
забава.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът Д. Г. К. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.
Видно от Кадрова справка № 62712/03.12.2019 г., Д. Г. К. в процесния период е заемал
длъжността старши полицай (ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Трето РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна, считано от
28.07.2016 г. до настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително
3
за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни
бележки.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи,
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът
е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 194 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 162 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 128 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 112 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 134 часа; от 1 януари
до 31 март 2018 г. – 136 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 160 часа; от 1 юли до 30
септември 2018 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 160 часа; от 1 януари
до 31 март 2019 г. – 184 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 160 часа; от 1 юли до 30
септември 2019 г. – 88 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Д. Г. К. е положил общо 1770 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1788,28 лева за разликата от 256 часа
преобразуван нощен труд, като общата сума е разделена по тримесечия както следва: от 1
октомври до 31 декември 2016 г. – 160,25 лева; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 140,42 лева;
от 1 април до 30 юни 2017 г. – 115,99 лева; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 97,68 лева; от
1 октомври до 31 декември 2017 г. – 115,99 лева; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 146,21
лева; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168,14 лева; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 160,83
лева; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 168,14 лева; от 1 януари до 31 март 2019 г. –
217,14 лева; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 184,97 лева; от 1 юли до 30 септември 2019 г. –
104,52 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
4
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от
26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл.
9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
5
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на
работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а
единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията
по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото
право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1770 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 256 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1788,28 лева, получена като сбор от уважените суми по
тримесечия както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 168,25 лева; от 1 януари до
31 март 2017 г. – 140,42 лева; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 115,99 лева; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 97,68 лева; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 115,99 лева; от 1
януари до 31 март 2018 г. – 146,21 лева; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168,14 лева; от 1 юли
до 30 септември 2018 г. – 160,83 лева; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 168,14 лева; от
1 януари до 31 март 2019 г. – 217,14 лева; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 184,97 лева; от 1
юли до 30 септември 2019 г. – 104,52 лева.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост. Твърдението на
процесуалния представител на въззивника в писменото му становище от 16.10.2020 г., че
обезщетение за забава не е присъждано в първоинстанционното решение, не се подкепя от
материалите по делото.Последното, в определения от вещото лице по ССчЕ размер от
250,66 лева, е присъдено в първия абзац от диспозитива на Решение № 3203 от 16.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 17633/2019 г. по описа на РС - Варна, 7-и състав.
6
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 450.00 лева с вкл. ДДС
(375 лв. без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е
съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3203 от 16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 17633 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, 7-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 18,
ет. 3, ап. 52, сумата в размер на 450,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8