Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 654
13.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 553 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.Г.Ж. ***, с посочен съдебен
адрес:***,адв. М.Д.Д., против Заповед № 4536з-175 от 12.05.2021г., издадена от
Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че се
оспорва законосъобразността, правилността и обосноваността на заповедта на основанията, визирани в чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК, а именно: заповедта била
издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в
обстоятелствената част на заповедта била описана изцяло непълна и невярна
фактическа обстановка на случилия се инцидент. Фактите били тенденциозно
изложени, а други изобщо били спестени. Сочени били избирателно факти, които
били вътрешно противоречиви. При издаване на обжалваната заповед били допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Не били спазени в цялост
изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. В оспорения
акт не се съдържало описание на обстоятелствата, при които било извършено
соченото нарушение, както и на доказателствата, въз основа на които било
установено. Позоваването на справка от извършена проверка – УРИ
4536р-10292/29.04.2021г. не изпълнявало изискването на чл.210 ал.1 от ЗМВР за
излагане на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че справката от извършената
проверка имала отношение към момента на установяване на нарушението, но не била
доказателство за такова. В този смисъл оспорващият счита, че наказващият орган
не изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт. В производството
по налагане на дисциплинарни наказания изискванията за мотивиране на заповедта
били завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по
чл.59 от АПК. Специалният текст на чл.210 ал.1 от ЗМВР налагал подробно мотивиране
на този вид актове, което следвало да е обективирано в самия акт, а не да се
извлича от съдържащите се в преписката
материали. Липсата на мотиви в оспорения акт била съществено нарушение
на изискването за спазване на установената му форма, препятствало възможността
да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и
било самостоятелно основание за отмяната
му. Налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ не било в хипотезите на чл.203 ал.1 от ЗМВР, при които дисциплинарното
наказание било посочено от законодателя, поради което излагането на
обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание
като вид и размер било задължителен елемент от мотивите към заповедта. В
оспорената заповед липсвали мотиви в тази насока. Действително, разпоредбата на чл.200 ал.1
т.11 от ЗМВР предвиждала, че за „неизпълнение на служебни задължения“, както било квалифицирано процесното нарушение, се налагало „порицание“, но както се посочило, при липса на посочени обстоятелствата, при
които било извършено твърдяното нарушение, не можел да бъде направен извод, че
следвало да се наложи наказание от вида на наложеното и в конкретния размер. Друг съществен
пропуск в обжалваната заповед била неправилната квалификация на нарушението.
Налице било разминаване между словесно изписаното и цифровия му аналог.
Посочени били за нарушени текстове от Инструкцията, а нарушението/нарушенията
било квалифицирано като такова по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, вместо чл.194 ал.2
т.1 от същия закон. Допуснато било и драстично нарушение на нормата на чл.197
ал.3 от ЗМВР – словесно били изписани 6 или 7 допуснати дисциплинарни нарушения
и без да било наложено наказание за
всяко от тях, на оспорващия било наложено само едно дисциплинарно наказание.
При това без да става ясно за кое от „многобройните установени“ нарушения.
Горното ограничавало правата му и най-вече правото му на защита, тъй като не
разбирал кое точно извършил от описаните и за кое му било наложено
дисциплинарно наказание. По подробно
изложените в жалбата възражения се моли за отмяна на оспорената заповед.
С допълнително
представена по делото молба, чрез пълномощник, се моли да бъде отменена оспорената заповед. Прилага се
писмена защита. Претендира се присъждане на разноските, направени по делото
пред настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Ответникът, Началник на ГПУ – Свиленград към
Регионална Дирекция „Гранична полиция“ -
Елхово не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със съобщение
№4536р-9535-20.04.2021 (л.12), от Началник ГПУ Свиленград до Директор РДГП Елхово
се съобщава, че в 06.30 ч. на 20.04.2021г. главен оператор на ЛКЦ при ГПУ Свиленград
при проверка записите на камерите установява преминаване на 4 лица в района
между 316 гр.п. и 317 гр.п. /землището на с. Капитан Андреево/. Направлението
за вероятно движение на лицата е блокирано от ГПН на ГОДГ-04. ОИМ по случая продължават.
Върху
съобщението е поставена резолюция от 20.04.2021г. „Г-н Пулев Заповед за
проверка. Председател Кр. П., чл. И. А.,
Е.П..
Срок – 11.05.2021г.“.
От
мл. инсп. М. Ж. е представена Докладна записка УРИ 4536р-10000/26.04.2021г.
(л.13) до Началник ГПУ – Свиленград,
относно разпоредена проверка №4536з-146/20.04.2021г., в която служителят сочи,
че за времето от 20.00 ч. на 19.04.2021г. до 08.00 ч. на 20.04.2021г. бил
назначен ГПН СПТН №50 в ЛКЦ на ГПУ-Свиленград, като главен оператор. Около
07:00 часа с ПТН „Капитан Андреево“ забелязал едно лице на съседна турска
територия да се движи от високото напрежение към пътя. Направил взаимодействие
с оператора на СПТН-55-ГКПП дали вижда лицето, но той не можел да го открие. Ж.
започнал да преглежда записите на КА-08 и видял, че в 06:28 ч. 4 лица минават
ИСН в района между 316 и 317 гр.п. без аларма, след което направил
взаимодействие с наряда, който носел службата в района и докладвал на НГОДГ-04.
След направен преглед на ПТН „К. Андреево“ в 05:45ч. се забелязвали 5 човека на
съседна турска територия да се движат към 317 гр.п. За времето от 05:45 часа до
07:00 часа на 20.04.2021г. извършвал дейности, които не били свързани с видеонаблюдението или
отвличащи вниманието му върху видеонаблюдението, а именно сведение за горивото
на агрегатите, рестарт на работно място №4, рестарт на работно място №1,
сведение за видимостта, попълване на докладна записка, проверка на записи на
ПСОС и ПТВН-Присадец и физиологични нужди. В 05:48 ч. му се обадил оператор от
ГПН „МПТН“ №71 – мл. инсп. А. Т., че е забелязал 2 лица в района на ГКПП
„Капитан Андреево“.
Върху докладната записка е
поставена резолюция
„Г-н Кр. П.“ от 26.04.2021 г.
Представена е и изготвена във връзка с извършваната проверка докладна записка УРИ 4536р-9966/26.04.2021 г. (л.14) от младши инспектор Г. Ж. Т.– ст.
полицай в ГОДГ 04 на ГПУ – Свиленград.
За резултата от извършената
проверка е изготвена Справка УРИ 4536р-10292/29.04.2021 г. (л.9-11). В справката комисията е описала установеното при
проверката, а след като е съобразила и анализирала събраните доказателства и
факти поотделно и ги е обсъдила в тяхната съвкупност, е направила съответни
изводи,
обективирани в три точки. В т.3 е направен извод, че младши инспектор М.Ж.,
който е бил главен оператор в ЛКЦ №50 на термовизионна камера за наблюдение,
намираща се в ЛКЦ не е забелязал групата нарушители на държавната граница, не е
докладвал своевременно на началника на ГОДГ, както и не е уведомил нарядите,
носещи службата в района своевременно. Не е организирал взаимодействието с тях
и не е насочил действията на силите и средствата на ГОДГ-04 за издирване,
блокиране, недопускане или задържане на нарушителите на държавната граница.
Издирвателните мероприятия за намиране на лицата са продължили и през деня на
20.04.2021г. са без резултат поради липса на изпреварващи действия. Посочено е,
че с това е нарушил чл.41 т.1 и т.7 и чл.42 ал.2 от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки. Посочено е, че това е нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение на служебните
задължения“, за което на основание чл.200 ал.1 т.11 предложение първо от ЗМВР –
„неизпълнения на служебни задължения“ е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Във връзка с констатациите и изводите от проверката,
комисията е предложила следното: 1. На младши инспектор М.Ж. от изводите да се
наложат предвиденото наказание в съответствие
с изискванията на
Закона за МВР.; 2. На младши инспектор
М.Ж. да бъде определено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности в размер на 10 %.; 3. Началниците на ГОДГ на учебните занятия
през месец юни да запознаят всички гранични полицаи с изводите от справката за
извършено нарушение на служебната дисциплина.; 4. Началниците на ГОДГ да създадат необходимата организация за стриктно
изпълнение на
Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на
Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки и Указания УРИ 3282р-1093/19.01.2015г. на
Началник на отдел „Гранично наблюдение“ – ГДГП, относно организация по използване
на Интегрираната система за наблюдение по границата с Република Турция.
Жалбоподателят се е запознал със Справка УРИ 4536р-10292/29.04.2021 г. и всички материали от извършената проверка на 07.05.2021 г., срещу подпис. Отбелязал е, че е уведомен, че на
основание
чл.206 ал.1 от ЗМВР в срок до 10.05.2021г. може да представи писмени обяснения или възражения до НГПУ-Свиленград, като не представянето на такива ще бъде считано за
отказ, по зависещи от него причини.
В
Протокол УРИ 4536р-11105/11.05.2021г. (л.15) за отказ от даване на писмени
обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение, е отбелязано, че въпреки,
че на служителя бил предоставен срок до 10.05.2021г., той не се възползвал от
правото си да даде писмени обяснения, по зависещи от него причини.
На 12.05.2021 г. е издадена оспорената в настоящото производство
Заповед № 4536з-175 на Началник на ГПУ - Свиленград. Видно от същата, държавният служител младши инспектор М.Г.Ж.
– старши полицай (водач на патрулен автомобил) в 04 група „Охрана на държавната
граница“ от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП-МВР, назначен в
граничен полицейски наряд №50 в ЛКЦ (локален координационен център) –
Свиленград, като главен оператор, за времето от 20.00 часа на 19.04.2021г. до 08.00
часа на 20.04.2021г., извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо
се в това, че на 20.04.2021г. около 06.28 часа на ПТВН (пост за техническо и
визуално наблюдение) – Капитан Андреево не е забелязал група от 4 лица, нарушили държавната граница, не е
докладвал своевременно на началника на ГОДГ, не е уведомил нарядите, носещи
службата в района своевременно, не е организирал взаимодействието с тях и не е
насочил действията на силите и средствата на ГОДГ-04 за издирване, блокиране,
недопускане или задържане на нарушителите на държавната граница. Издирвателните
мероприятия за намиране на лицата са продължили и през деня на 20.04.2021г., но
без резултат. Посочено е, че извършеното от младши инспектор М.Г.Ж. съставлява
нарушение на изискванията на чл.41 т.1 и т.7 и чл.42 ал.2 от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки, което е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни
задължения) от ЗМВР. Посочено е, че деянието на младши инспектор Ж. е извършено
виновно и е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2,
за което на основание чл.200 ал.1 т.11 предложение първо, се налага
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Посочено е също, че за извършеното на
20.04.2021г. около 06.28 часа, ЛКЦ-Свиленград, нарушение на служебната
дисциплина, след като са оценени събраните доказателства, взета е предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вината, настъпилите от него последици и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата, приети са писмените обяснения на служителя,
дадени в хода на извършваната проверка, не са приети, по зависещи от него
причини писмени обяснения на служителя след запознаването му със справка УРИ
4536р-10292/29.04.2021г., на основание чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1
т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.200 ал.1 т.11 предложение първо и ал.2 от ЗМВР за
неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор М.Г.Ж. – старши полицай
(водач на патрулен автомобил) в 04 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ
– Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, считано от датата на връчване на
заповедта.
Заповедта е връчена на Ж. на 21.05.2021 г.
Жалбата е подадена на 01.06.2021 г. чрез ГПУ – Свиленград.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
На първо място следва да се посочи, че оспореният административен акт изхожда от
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Същият е действал в
кръга на предоставените му правомощия, като съгласно Приложение № 1, А, т. III.
2.1.1 от Класификатора на длъжностите в МВР, Началникът на ГПУ - Свиленград е
служител на ръководна длъжност и в правомощията на същия е да налага
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, от който вид е процесното
наказание.
При издаването на заповедта
са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като същата е
издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в
едногодишния срок от извършването му.
Не се констатира да е
налице и допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като след
изготвяне на обобщената справка от назначената дисциплинарно разследваща
комисия, наказаният служител е запознат с нея, като му е даден срок за подаване
на възражения, като такова не е било
направено, по
зависещи от лицето причини, като последното обстоятелство надлежно е отразено в
Протокол № УРИ 4536р-11105/11.05.2021г.
Не се споделят наведените възражения за
нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Последният задължава наказващия орган да
посочи кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка, описанието на нарушението от обективна страна следва
да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат
всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. В настоящия случай
съдът намира, че има описание на обстоятелствата от обективна страна на
деянието, което се въздига за нарушение от дисциплинарно наказващия орган, като
изложените в заповедта факти дават достатъчна възможност на засегнатото лице да
разбира същите, както и се изпълняват изискванията, въведени с чл. 210 от ЗМВР.
Не е налице съществено нарушение на изискването за посочване на доказателствата, въз
основа на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение
от жалбоподателя Ж.. Видно от обжалваната заповед, същата макар да не
сочи конкретните доказателства въз основа на които е издадена, посочва, че
дисциплинарно наказващият орган е взел предвид изготвената от дисциплинарната
комисия справка, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и
чл. 59 от АПК, да посочи въз основа на какви доказателства е издаден
административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се
съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на
административният акт, на който органа при издаване на заповедта се е позовал,
какъвто е и настоящия случай.
Независимо от горното, оспореният акт е издаден при нарушение на
материалния закон.
На
пъво място следва да се даде отговор на въпроса, за какво нарушение е
ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и дали описанието на
същото съответства на дадената му правна квалификация, а оттам и на наложеното
наказание. В конкретния случай, административният орган е описал неправомерното
поведние на жалбоподателя по следният начин: „като главен оператор, за времето
от 20.00 часа на 19.04.2021г. до 08.00 часа на 20.04.2021г., извършил нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 20.04.2021г. около 06.28
часа на ПТВН (пост за техническо и визуално наблюдение) – Капитан Андреево не е забелязал група от 4 лица, нарушили държавната граница, не е докладвал своевременно на
началника на ГОДГ, не е уведомил
нарядите, носещи службата в района своевременно, не е организирал взаимодействието с тях и не е насочил действията на силите и средствата на ГОДГ-04 за издирване,
блокиране, недопускане или задържане на нарушителите на държавната граница.
Издирвателните мероприятия за намиране на лицата са продължили и през деня на
20.04.2021г., но без резултат.“ Посочено е, че извършеното от младши инспектор М.Г.Ж.
съставлява нарушение на изискванията
на чл.41 т.1 и т.7 и чл.42 ал.2 от
Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на
Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки. Общо описаната деятелност е квалифицирана като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194
ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни задължения) от ЗМВР.
При
така даденото описание на вменената на жалбоподателя деятелност, за настоящият
съдебен състав остава неясен отговора на въпроса дали жалбоподателя е
санкциониран за едно нарушение или за няколко такива. Всъщност от посочените за
нарушени разпоредби на Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на
държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за
участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и
периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, а именно на чл.41 т.1
и т.7 и чл.42 ал.2, може да се направи извод, че дисциплинарно наказващият
орган е ангажирал отговорност за повече от едно деяние, всяко от които следва
да бъде кавалифицирано, като нарушение съобразно формата на вина при която
последното е извършено и за всяко едно да бъде определено съотвтеното
наказание. В проценият случай липсва таква индивидуализация на вменените на
жалбоподателя деяния. Всички общо са определени като едно нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 (неизпълнение на служебни
задължения) от ЗМВР. Така избрания от АНО подход за
налагане на дисциплинарна отговорност, противоречи на материалноправните
разпоредби регулиращи съответното производството, а именно за всяко от
извършените деяния да се налага отделно наказание. Последното сочи на допуснато
от органа нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира също така за
несъответна на описаната деятелност, дадената от органа правна квалификация.
При вменено неизпълнение разпоредбите на подзаконов нормативен акт, какъвто е
Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на
Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки, деянието е следвало да бъде квалифицирано като
такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не по чл. 194, ал. 2, т. 2 от с. з. Последното представлява нарушение на
материалния закон и води до отмяна на оспореният акт.
Прави също така впечатление, че в процесния случай дисциплинарно
наказващият орган не сочи ясно и конкретно какво възприема, че е субективното
отношение на наказания служител по отношение на всяко едно от вменените
нарушения. В оспорения акт се сочи, че деянието е извършено виновно. Каква точно форма на вина
органа е възприел в случая остава неясно. Такъв подход за определяне наличието или не на виновно поведение от
страна на служителя е недопустимо. Формата на вина следва да бъде съобразена
при определяне на конкретното по вид наказание, още повече в случаите като
настоящият, когато то не е императивно заложено с нормативен акт, а оставено на
преценка на административно наказващият орган. Именно тази преценка на органа
следва да бъде подложена на контрол от страна на съда, а при липса на ясно и
конкретно посочване на възприетата от органа форма на вина по отношение на
всяко едно от вменените деяния, този контрол се явява невъзможен. Ето защо този
пропуск на дисциплинарно наказващият орган да посочи ясно и конкретно
възприетата от същия форма на вина за всяко едно от наказаните деяния,
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и води до
наличието на предпоставки за отмяна на оспорения акт.
В подкрепа на горното, следва да се посочи, че
единствено виновно извършените нарушения на служебната дисциплина обосновават
предпоставките за ангажиране дисциплинарна отговорност на конкретния служител.
В този смисъл вината следва да бъде отличена с конкретната й форма, съобразно
конкретните обстоятелства, и с оглед възможността на съда да извърши преценка
относно законосъобразното й определяне от страна на дисциплинарно наказващият
орган и съответно законосъобразното определяне вида на наказанието, предвид
изведената от доказателствения материал, форма на вина.
В настоящият случай, органа
се е задоволил единствено да посочи, че деянието, е извършено
виновно, без да посочи при каква форма на вината. Извод
за тези му възприятия би могъл да се извлече от наложеното наказание по реда на
чл. 197, ал.1, т.3, вр. чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Тук следва да се посочи,
че така определеното от органа наказание се налага за умишлено нарушаване на
служебната дисциплина. Доколкото умисъла може да бъде пряк или евентуален
следва при определяне на наказанието органа да съобрази при коя конкретно
негова форма е осъществено деянието. На проверка от съда подлежат и
обстоятелствата обосноваващи извода за наличие на конкретната форма на вина
възприета от органа.
В
конкретния случай, от доказателствата по делото не се усатановява вменената на
жалбоподателя деятелност да е осъществена нито при пряк, нито при евентуален
умисъл. Последната би могла да се разглежда като форма на небрежно изпълнение
на служебните задължения, но не и умишленото им неизпълнение. При това
положение е следвало да бъде определено наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при която хипотезата
дисциплинарното нарушение извършено при липса на умисъл, но отново виновно, е
посочено именно като "небрежност в служебната дейност" Ето защо дори и
да се извлече волята на органа по отношение възприетата форма на вина, то
последната и не се установява от доказателствата по делото.
Ето защо като е посочил, че
деянието е извършено "виновно“ без да посочи формата на вина, органа е допусанл нарушение на материалния
закон, изискващ явна и конкретна индивидуализация на наказанието съобразно
формата му на вина. На свои ред като елемент от субективната страна от състава
на деянието, вината полдежи на доказване, а липсата на конкретно посочена нейна
форма, препядства контрола върху наличието или липсата на доказателства в една
ил друга насока. Както се посочи, по- горе този елемент от състава на
дисциплинарното нарушение следва да бъде посочен от АНО, ясно и точно, а не да
се извежда по тълкувателен път от ревизизиращия съд. Ето защо като не е посочил
конкретната форма на вина органа е нарушил маретиалния закон, като не е
изпълнил вмененото му задължение за определяне на наказанието при съблюдаване
формата на вина.
Предвид
изложеното, съдът приема, че процесната заповед се явява
незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 4 от АПК и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора,
искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно. Ето защо
в полза на същата следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени
по делото разноски в размер на 410, 00 лева, от които: 10, 00 лв. държавна
такса и 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 01.06.2021г., сключен между жалбоподателя
и пълномощника му – адв. Д. за процесуално представителство по настоящото дело.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4536з-175 от 12.05.2021г.,
издадена от Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово.
ОСЪЖДА Гранично полицейско управление –
Свиленград да заплати на М.Г.Ж. ***, разноски по делото в размер на 410. 00 лева (
четиристотин и десет лева) от които 10. 00 (десет) лева държавна такса и 400.
00 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: